Какво да правим в Тбилиси и нашето пътуване из Грузия

Беше крайно време да стъпим в една малка държава, някъде на границата между Европа и Азия. Малка държава, която лежи от другата страна на Черно море. Късче земя с пословична красота на природата и пословично интересни хора с богата история. Пътуване из Грузия. Добре дошли в страната на неочаквано красивото и на приятните изненади!

Our trip to Georgia, the old capital Mtskheta

Първи впечатления от Грузия

Какво може да се очаква от Грузия?

Нека отговор да е следното видео, от пътя ни между летището до Кутаиси и самия град.

Пристигане в Кутаиси

Като начало с пристигането си на летището до Кутаиси (втори по големина град) изпитахме лек културен шок.

От възпитаните украински таксиджии в Киев до грузинските разликата беше, че последните направо се врязваха в личното ти пространство и нахално не те оставяха на мира лесно. Ние, типично отворени, ги смразявахме с погледи и показвахме колко са ни досадни, защото бързахме към гишето на компанията за коли под наем. Всичко супер, ама такова гише нямаше. Учтива какичка на туристическото гише обясни, че от Кутаиси-град може да сe наеме кола и ще трябва да се придвижим до там. И вариантите са маршрутка или такси. Пазарихме се, пазарихме се, един дядо ни омая с прекрасния си руски и се навихме. Дадохме му визитката на рентакар компанията, не че после не спира 4 пъти да пита къде е тая улица, ми и допълнително ни таксува за това.

Но пътуването с естествен климатик и най-игривата грузинска музика беше незабравимо. В Kутаиси се чакаше на светофари и миризмата на газове и жегата започнаха да ни изморяват…стигнахме. В офиса дори имаше човек, който връзваше по две три думи на английски, та нещата изглеждаха обещаващо. Взехме един поодраскан опел, но след 4 дни, прекарани по грузинските пътища, щяхме да си мислим дали не беше по-добре да вземем джип. С почти празен резервоар и с две оскъдни карти на страната, се отправихме към столицата. Планът беше да спрем по пътя на интересни места и вечерта да стигнем в Тбилиси.

Климатикът не само не духаше хладно, ами и колата почна да прегрява, та през по-голямата част от пътуването се наслаждавахме на естествен бриз и течение от няколко посоки. До първата църквичка вече бяхме приятно припотени и ни се ходеше до тоалетна, но не успяхме. Само си покимахме с попа и решихме по-внимателно да търсим места с тоалетни и освежителни напитки, защото за жалост не бяха много.

Какво да правим и видим в Тбилиси – столицата на Грузия

Тбилиси е успешен сблъсък между модерни арт построения и много много стари, но запазени сгради. Страшно приятна изненада след почти цял ден по пътищата на Грузия, пълни с нинджи и 40-градусова жега.

Грузинското вино

Прашните ни и потни физиономии се усмихваха дълго под пръскалката на кафене в стария град и чашите така хвалено грузинско вино. С хартиена карта се опитвахме да уцелим уличката на нашето място за спане. Наложи се да изкачваме улици като долната, въобще ориентирането ни се получи.

Старият град на Тбилиси

Тбилиси е голям град, издължен покрай река Кура, минаваща през него. Има новопостроени части, има дори панелки по крайните квартали, досущ като у нас си. Обаче старата част на града, старият център е запазен! Все едно си влезнал в музей насред града. Отново късметлии да спим на една стръмна улица разстояние от неща от преди 2 хиляди години, почти забравихме за изморителното пътуване. Само гледката на сградата на турската бяна и синеещите се мозайки в далечината действаха толкова успокоително, още преди първата глътка грузинско вино.

Успокоихме се и направихме бърза обиколка на близкия център. Вечерята се изрази в много мазен и вкусен дюнер, даже с айран. За лека нощ гледахме през прозореца на нашата непретенциозна спалня и се надявахме да не се сварим, тъй като климатикът беше на долния етаж, а ние там, където топлият въздух обича да се задържа. Обаче доказахме, че здравата и дървена глава може да служи за статив.

Когато вали в Тбилиси

Дъждът на следващата сутрин дойде като по поръчка – и ни наспа, и ни помогна да се хидратираме. Когато вали в Тбилиси, можеш само да си почиваш и да планираш какво ще правиш после.

Сутрешните часове се изнизваха бавно, а ние светкавично мислехме как ще съберем в по-малко време всичко, което искахме да посетим в Тбилиси. Ще пуснем турбото.

Обиколка на Тбилиси на крак

Тбилиси е интересна смесица между старото и новото, автентичното и иновативното.

Силно препоръчваме разходка по уличките нагоре-надолу и наляво-надясно. Освен с интервалното кардио, те са полезни да се видят много от скритите заложби на Стария град. Ще минеш през бани, крепости, църкви, модерни сгради, магистрали, които завършват в стените на музеи, такива неща.

В новата част на центъра също има какво да се види. Само фактът, че улиците са водоравни и прави, някак си привлича изморени крака. А Марти най-безсрамно точно по правите модерни улици си скъса обувките, та целият хай лайф ни видя как закрепяме с подръчни средства. Издържа до Магазина, който предложи на Марти най-готините джапанки в тон с нейния вечерен тоалет.

С кабинковия лифт до крепостта Нарикала

Романтичен завършек на светлата част на деня беше изкачването ни с кабинковия лифт до крепостта и разходките сред дивата природа с гледка към целия град, но най-вече пазителката на града и нейната задница, която малцина могат да уловят с един поглед.

 Но един град не може да даде пълна представа за цялата държава. Затова и продължихме с очукания Опел към други интересни и тайни места на Грузия!

Нашето пътешествие из Грузия (от Тбилиси натам)

Грузия има красива природа.

В началото ни впечатлиха кафявата и сивата река, истинските имена не ги помним, само в оригинал на грузински. Да не се затормозяваме. Красиви букви, и неразбираем говор.
Местните са истински виртуози на руския, от зор накрая и ние руски проговорихме, за да се разберем. Виртуози не е ясно колко, щом и българския го мислеха за руски. По-вероятно са доста широко скроени, и усещат мътната разлика. Обикновено ни смятаха я за руснаци, я за поляци. Като цяло мили хора, стараещи се да помогнат, бяха грузинците.

Гори, известен като рождения град на Сталин

Този град носи полъха на … Съветския съюз и още нещо. Забавното при такива места е, че отиваш с настроение да видиш едно забравено за последните няколко десетилетия място. И наистина доста неща го доказват. Сградите и устройството на центъра са…меко казано соц, но животът там не е спирал и децата весело се къпят в градския фонтан, само на няколко крачки от музея на Сталин.

Този град най-вероятно се крепи от туристите, които искат да се запознаят със Сталин и постъпките му и най-вече с неговия вагон отстрани в двора на музея. Този вагон се заплаща допълнително, но на мен лично ми донесе най-много спомени от цялата визита. След като прочетохме писмата между Сталин и хората X, Y, Z (не искам да ги обиждам, неспомняйки си имената им), трябваше да продължим разходката си по главната пешеходна улица с две ленти от двете страни. Фонтанът беше добра алтернатива за жегата, но беше вече препълнен с деца и ние нямахме избор, освен да влезем в първата що-годе добре изглеждаща кръчма. Там противно на очакванията за такъв град, яденето беше вкусно, цените повече от приемливи и атмосферата навяваше спомена за снощния бой, без обаче да усетим никакви следи от него. Напълно доволни се насочихме към мястото, където паркирахме, благодарение на услужлив грузинец.

Пещерен град Уплистсикхе

Контрастно преминаваме към пещерите Uplistsikhe, които освен интересен феномен са и сравнително трудни за намиране.

Проблемът ни се състоеше в няколкото неуспешни опита да уцелим правилния изход от Гори. Дори когато се забутахме в едно спящо село, не го видяхме този пословичен грузински стереотип за страховити хора. Никой не ни изяде в тъмното, най-малкото защото беше светло, а и храната там е стотина пъти по-вкусна от нас самите. Услужливи хора насред селото ни обясняваха по нашата смотана карта как да уцелим отбивките по съвсем непретенциозен начин.
Скалните образувания си заслужаваха катереното и когато се качихме почти до най-високата точка, където се издига малък храм, се разпльокахме по камъни, досущ като малките гущерчета наоколо.

Старата столица Мтсхета

Старата столица Мтсхета представлява запазен малък град с чакълести улици и голяма църква с интересни истории около нея.

Близката река променя драстично нивото си и понякога става за разходки с лодки по нея. За стара столица, Мтсхета привлича доста внимание, дори и филм снимаха на входната порта. Обликът и античността са добре запазени. Дори и някои нови къщи бяха построени в такъв стил. Ядохме нещо много вкусно на пръчка. Ядки, заградени от нещо захарно с привкус на различни плодове, издължена форма. Залъгалка за глада преди късната закуска и любимата ми комбинация боровинкова обвивка с лешници вътре. Такива вкуснотии се оказа, че има и в Етъра в България например.

Резерват Сатаплия

Грузия си има своя план за това как се случват нещата. Ние се опитвахме да следваме нашия, на места просто не се получи. Времето промени плана драстично още в Тбилиси, а пътищата и реалността по тях ни отказаха от разходка до морските курорти. Всъщност и липсата на алтернативи за спане там ни отказа. Но пък планинският град Боржоми влезе в плана с размах и ни надиша със свежия си въздух. Опитите да съкратим пътя на места, като например от близката версия на Джурасик парк (резерват Сатаплия) до Кутаиси до самия град се оказаха безуспешни. Не само ни гонеше буря, но и черните пътища усилено се опитваха да убият нашия опел под наем. Път, който изглежда по-къс и е със съмнителен цвят на картата – да се подминава! Но нямаше да видим едни от най-неподправените гледки в цялата страна.

Боржоми – последната спирка на нашето пътуване в Грузия

Царството на многоезичието за мен е Боржоми.

Караме по лъкатушещ път между зелени хълмове и грамадни планини и сме се захласнали. По карта сме наблизо, даже вече трябва да влизаме в града. Приклещен между два масивни склона с река по средата е планинският град Боржоми, където бутилират най-известната минерална вода в страната. Навсякъде в Грузия ни сервираха от нея, само в самото Боржоми – не. Сложна политика е произвеждането и продаването на вода.

Та търсим си ние хотела в Боржоми, табели – никакви. Караме, зяпаме, по едно време вече си проличава, че сме излезли от града и е почнал следващият. Обръщаме и тръгваме към центъра. Виждаме струпване на хора – нещо като автогара. Пращат ме да питам – нали съм най-усмихната. Не си правя труда да ползвам английски – вече сме трети ден в Грузия и знаем, че с английски нещата не се получават.

Почвам аз на български с възможно най-руския си акцент, ама никой не го е чувал тоз хотел. Един, втори, нищо. Една баба взе моето искане присърце и тръгна нанякъде, аз след нея. Влизаме в автогарата, и там не го знаят. Пък хотелът е от booking.com резервиран, би трябвало да съществува. Накрая бабата ме повежда към една жена, подала се от прозорец. И жената веднага се обръща към мен със „Sprechen Sie Deutsch?“, аз веднага се превъзбуждам от превключването към любимия ми език и почваме разговор. В крайна сметка и тя не знаеше къде е хотелът, но посочи един дето става според нея.

Доволна, че поне си упражних немския (добре, че отидох в Грузия да поговоря малко немски, се връщам в колата и викам карайте към центъра към туристическата будка. А един дядо преди това се опита да размени знанието си за местоположението на хотела ни за превоз до тях. Ние сме любезни, ама не толкова. От будката ни казаха по кой път да тръгнем (бях почти сигурна, че поляк ни упъти, но след консултация със специалисти може и да е било на руски) и предприехме офроуд изкачване към хотела.

Там пак се объркахме и питахме един минувач. Той пък като чу, че му казваме чао започна да ни обстрелва с италиански: бамбини, Адриано Челентано и т.н. Стигнахме в хотела преди мрак, което си беше постижение и се насочихме към белия мост и градския парк. Обогатени езиково и изтощени от пътя – нямахме избор, освен да пробваме боржомска бира и да дишаме най-накрая чист планински въздух, под звуците на The Beatles.

Но приятната планинска хлад и музиката не единствени допринесоха за нашето душевно изживяване. Макар и в малък град, хората от Боржоми показаха, че са будни и се борят за своите каузи. А природата – невероятна, и най-красивото нещо беше гледката от старото виенско колело на върха на един хълм – гледка към сгушеното градче и безкрайните зелени баири.

Кутаиси

Грузия показва нуждата да си адаптивен и показва колко наивно е да градиш очаквания за дадено място предварително. Градът, който дойде малко в повече, беше Кутаиси. Последната ни вечер беше там. Не бяхме очаровани нито от хотела и обслужването, нито от леснотата покрай намирането му. Да, разглезени бяхме от гледката за милиони в Тбилиси и от новия апартамент в Боржоми с планински въздух и царската вечеря – пир. Завършихме в едно скромно заведение с няколко шишчета и лимонади в Кутаиси до женския пазар. Едно неприветливо място, даже страшно, когато се стъмни. Палмите по някои улици се оказаха подлъгващи, Това е един тепърва развиващ се град и не е за хора със слаби сърца. Посетете го, ако имате повече време в страната.

Храната в Грузия

Оказа се, че в хотела ни в Боржоми имаме включена вечеря и викаме си, хайде да видим за какво иде реч и после ще ходим да търсим някоя интересна кръчма. Но нямаше нужда, останахме меко казано доволни и преяли с местни специалитети.

В Тбилиси също се потвърдиха слуховете за грузинската кухня ала „да си оближеш пръстите“, макар и да сме ползвали прибори на повечето места (все пак не сме в Индия). Сметката обикновено идваше на грузински, така че се надяваме никой да не се е опитал да ни метне. Сравнявахме цените с менюто на руски все пак. Очевидно приличахме толкова много на местните, че сметките винаги идваха изписани с красив грузински скрипт, понякога дори и ръчно написани.

Можеш да ни подкрепиш като разгледаш нашите книги за пътешествия. Благодарим! 🙏

Кои са твоите любими места в Грузия? Какво друго можем да правим и видим в Тбилиси? Разкажи ни за любимите ти кътчета и моменти от Грузия, а ние поемаме грижата отново да посетим тази приказна страна и да разкажем какво се е случило там!

2 Responses

  1. Diyan
    |

    Благодаря за разказа ви, може ли да дадете груба информация за цените в Грузия и по-конкретно Тбилиси

    • Това е много ориентировъчно, но нещо такова излизаше да кажем: вечеря за двама в ресторант е около 15-20 долара, 10 долара за легло в хостел, 20 и нагоре за апартамент за двама или двойна стая в хотел.