Добре дошли в Бутан – да се запознаем с хората, страната, културата

Бутан е не просто държава, а e цяла концепция за нас. Мечтаехме си колко ли очарователна е страната и това се потвърди още в момента, в който стъпихме там. Не знаехме нищо за бутанците, но след като имахме възможността да се срещнем с някои от тях, сме изумени. Затова решихме да съберем най-забележителните факти и мнения за Бутан и нейните хора, за да се види какво чудо на чудесата е тази страна!

Това са някои интересни факти, отговори и истории, които научихме преди да отидем в Бутан, но най-вече докато бяхме там. Надяваме се да разбереш защо хората си правят труда да посетят Бутан и защо това кътче на Земята е толкова възхитително.

Bhutan - people, country, culture, mother in kira carrying her child

Наистина ли струва 250 USD на човек на ден да посетиш Бутан?

Да, точно така. Може да бъде и още повече – ако пътуваш соло или в двойка, се начислява и добавка. Ако пък отидеш в нисък сезон – струва 200 USD на човек на ден за три или повече души. Между другото, това включва настаняване, 3 хранения на ден, водач и шофьор, които са с теб през цялото време. Така че целият туристически пакет струва тези пари.

Изглежда много, но само за справка, когато бяхме в Исландия на самоорганизирано и доста нискобюджетно пътешествие, ни струваше 200 USD на човек на ден. Така че няма нужда от толкова стрес за Бутан, ако сравниш това, което получаваш със същото в други страни по света. Ние не трябваше да плащаме нито стотинка повече след като платихме дневната ставка на туристическия агент в Непал. Само си купихме сувенири, местна бира, местно прасковено вино и оставихме бакшиш на гида и шофьора, тъй като бяхме много доволни от тях!

Bhutan - people, country, culture, Buddhists praying
Хора на сутрешни молитви и обиколки в Мemorial Chorten в столицата Тхимпху

Лого на туризма в Бутан: „Малък обем, високо качество“

И така, обосновката за високите дневни ставки е, че хората, които могат да си позволят тези пари, са „цивилизовани“ (цитираме нашия гид). Предполага се, че те поддържат чисто, уважават природата и културата и не оставят следи след тях. Има смисъл, нали? Едно нещо е сигурно – не можеш да видиш много туристи по улиците на Бутан. Дори туристическите забележителности не са толкова претъпкани и можеш да се насладиш на чистия планински въздух в уединение (понякога).

Има само един недостатък. Гражданите на Индия, Бангладеш и Малдивите могат да влизат без виза и не трябва да плащат фиксираната дневна ставка. Нещо, за което да завиждаме, нали? Попаднахме на десетки индийци по време на екскурзията до манастира „Tiger’s Nest“ („Гнездото на тигъра“). И наблюдавахме поведението на някои индивиди – напълно социално неприемливо и неуважително към околната среда. Можем само да се надяваме, че Бутан ще си остане малка част от Рая и след ордите на безвизови посетители, които не плащат и дневна ставка.

Bhutan - people, country, culture - hiking to Tiger's Nest - lots of people
Сериозен трафик към и от комплекса манастири Гнездото на тигъра

Брутното национално щастие наистина ли го има в Бутан?

Бутанците са изключително горди, че са една от най-щастливите нации в света. Нашият гид Пема ни каза, че си съперничат с Дания за „най-щастливата страна“ на Земята. Попитахме как е възможно да са толкова щастливи. Дали заради чистия въздух, че страната е въглерод-неутрална или е била затворена за външния свят, че не е била засегната от други култури толкова дълго време?

Част от нашата дневна такса отива директно за безплатно образование. Здравеопазването също било безплатно. Пема се пошегува, че в Бутан всичко е безплатно, затова бутанците са толкова щастливи. Но ние знаем, че щастието се определя най-вече от вътрешни фактори. Така че, въпреки че провеждат проучвания, за да проверят социално-икономическото, екологичното, културното и правителственото състояние на населението, ние знаем, че всичко се отнася до това как се чувстват отвътре.

Bhutan - people, country, culture, Buddhists praying, wheels with mantras

Бутан е будистко кралство

Преобладаващата религия е будизмът и като посетители преживяхме голяма част от религията и духовността на хората и местата. Будизмът е толкова мирен, колоритен и божествен. Политическата система в страната е конституционна монархия, но Кралят все още е глава на страната. Кралското семейство е най-голямата знаменитост в страната. Можеш да видиш снимки, плакати и какво ли не с тях навсякъде.

Будизмът наистина се преплита във всичко и можеш да избереш да се насладиш на всички истории за това как всичко се е появило в страната. Легенди, древни приказки, Буди – имат много! Но религията се усеща някак толкова естествена и истинска, всичко изглежда по-автентично и божествено. Хората са най-автентичният пример!

Bhutan - people, country, culture, panorama of monastery in the Biddhist Kingdom
По пътя от Тхимпху към Паро – манастир Tachog Lhakhang

Будистките монаси и монахини живеят отделно

Някои манастири са само за мъжки монаси. Други – подобно на женския манастир, който посетихме – са предназначени само за монахини. Човек става монах или монахиня по избор в Бутан. Но това е тежка работа – те трябва да учат в продължение на години и да се посветят на религията и да служат. Случва се, че някои хора се отказват от монашеството и могат да се върнат към живота без да са напълно отдадени на религията. Е, сигурно ще трябва да си намерят някаква друга работа.

Bhutan - people, country, culture, Buddhists praying

Без вреда, без лоши навици

Будизмът проповядва, че нито едно живо същество не трябва да бъде наранявано или убито. Затова убиването на животни е забранено в Бутан. Многобройните месни магазини, които забелязахме, се зареждат от страни като Индия и Тайланд. Така че консумацията на месо е ОК, стига животното да не е убито в страната. Не можем да кажем, че не намираме това за лицемерно. Даже в Бутан има най-висок процент на потребление на месо от цяла Южна Азия.

Алкохолът е разрешен в Бутан. Имат няколко вида бира (едната е сериозна работа – 8%), произвеждат известното вино от праскови и твърди алкохолни напитки – не можем дори да си представим домашното производство. Пушенето на тютюн и наркотиците са забранени. Как изглежда една страна без тютюн? Е, да кажем, че можеш да видиш как бутанец пуши в някакви тъмни ъгли или е спрял откъм пътя за цигара. Крият се, защото пушенето е наказуемо по закон. Чужденци, не се притеснявайте – можете да си носите собствени цигари за времето ви в Бутан.

Bhutan - people, country, culture, Buddhists praying in Memorial Stupa

Кацането и излитането са приключения

Щом влезеш в Бутан по въздух, ще почувстваш приключението. Единственото международно летище е в Паро и е едно от 10-те най-опасни летища в света. Нашият самолет на Bhutan Air трябваше да мине край море от 6-хилядници, за да се приземи на супер късата писта на Паро. Гледките бяха невероятни, но определено бяхме уплашени от всички тези лупинги, наближавайки летището.

Само 8 пилоти могат да кацат и излитат на и от летище Паро, 3 от тях са бутанци. Има един пилот-жена, който е в този списък с умели и смели пилоти. Ние нямахме възможност да летим с нея, но може би следващия път. И между другото, гледките от Катманду до Паро са впечатляващи – Хималаите в най-добрата им светлина, можеш да видиш самия Еверест, както и десетки други спиращи дъха върхове.

Bhutan - people, country, culture, building in the countryside
Някъде в Бутан

Денят на изборите

Изборният ден е в четвъртък. Полезна за нас информация, като се има предвид, че това беше единственият ни цял ден в Бутан. Но все пак успяхме да направим много неща през този ден. Националната библиотека беше затворена, но останалите места за посещение бяха предимно на открито. Затова започнахме много рано и наваксахме с графика. Значи можело парламентарните избори да бъдат в четвъртък, а?

Нашият водач Пема и нашият шофьор Арджун можеха да гласуват по пощата, така че им беше лесно да изпълнят задълженията си. Дори се развълнувахме за двете партии и коя ще получи най-много гласове. Трябва да проверим кой е спечелил изборите. Повечето места, магазини и заведения бяха затворени в този ден. Беше като национален празник. Добре че успяхме да вземем сувенири предишния ден.

Bhutan - people, country, culture, hanging peppers to dry in Paro
Пиперът се суши на къща на главната улица на Паро

Трафикът може да бъде удоволствие

Чухме, че столицата Тхимпху е единствената столица без светофари в света. Докато пътувахме през града не забелязахме светофар, нито струпвания или задръствания. Шофирането в града в Бутан е прекрасно – клаксонът е забранен и шофьорите наистина спазват това правило.

Шофирането в провинцията не е просто живописно начинание. Качваш се на криволичещ път, следващ реката, минаваш покрай хора от селото, печащи царевица, натъкваш се на уединени манастири и гледки като от картичка. Също така няма да видиш никакви пътни знаци с реклами, билбордове с каквото и да било. Има само знаци от типа на „не карай пил“. Разбираемо, тъй като пиенето е единственият разрешен „лош навик“ в Бутан.

Bhutan - people, country, culture, men in gho walking along the road

Спорт и начин на живот на бутанците

Още в списанието по време на полета към Бутан прочетохме, че националният спорт е стрелбата с лък. Но трябваше да видим със собствените си очи – мъжете стрелят с лък в свободното си време, очевидно беше любимото им хоби. Трябваше да уцелят мишена, която е, тадааааа, на 145 метра разстояние от стрелеца. За това са нужни много умения и практика. Не можем да си представим какво се случва, когато има състезание или официален празник.

Забелязахме, че и жените са доста спортни. В хотелите само жените носеха багажа ни в стаите. Първоначално ни беше гадно за тях, но след това техният здрав хват и красиви усмивки ни убедиха, че са професионалисти и вероятно може да се справят по-добре с вдигането на тежко, отколкото мъжете в други страни. Смяташ ли, че жените не трябва да работят като пиколо?

Bhutan - people, country, culture, archery is the national sport

Комуникация в Бутан

Бутанците говорят предимно на езика Дзонгкха. Много е труден – успяхме да научим само „Kuzu zangpo la“ – Здравейте (официално). Говори се, че една трета от бутанците говорят непалски – не че това ни улесни да общуваме. Но добрата новина е, че всеки, който е свързан с туризма, говори страхотен английски – направо е удоволствие да си бъбриш!

Комуникацията с пари става в националната валута, наречена Ngultrum. Бутанският нгултрум е равен на индийската рупия, а рупиите са широко разпространени и използвани. Също може да се ползва и щатски долар – курсът не беше особено добър.

Безжичен интернет присъства в хотелите, но не работи поне половината от времето. Вероятно е трудно да се свърже страна, разположена между 5000-6000-метрови върхове. Нашите сим карти – непалски, български – или телефоните, не можаха да се свържат с местните оператори. Получи се една приятна детоксикация.

Bhutan - people, country, culture, prayer flags Tiger's Nest
Преизползване на пластмаса за молитвени флагове – по пътеката към Гнездото на тигъра

Така че тези интересни факти за Бутан научихме по време на първото ни много кратко и абсолютно импровизирано посещение в страната. Искаме ли отново да отидем в Бутан? Със сигурност! Кога ще го направим? Надяваме се, скоро, но вероятно ще чакаме официална покана за прес трип от техния туристически съвет или поне да спестим хубава сума пари.

Welcome to Bhutan - people, country, culture, mother in kira carrying her child
За Пинтерест

Leave a Reply