Лека-полека достигнахме Убуд. Той няма нищо общо с областта около Амед – девствения и не толкова туристически Амед – пленяващ със непокътната природа и хора, неподозиращи за външния свят. Центъра на Убуд беше пълен контраст – задръстване от коли, мотори и пешеходци. Сергии, заведения, хора, приканващи за масажи, представления и какво ли още не, това беше арт и културният център на Бали, известна и желана дестинация, станала още по-известна след „Яж, моли се и обичай“.

Хотел в джунглата на Убуд

Хотелът ни в Убуд беше пример за интересна архитектура. Построен в долина, където две реки се срещат, на няколко нива, джунгла. Различни по размери и екстериор къщички, на един или два етажа, бяха „стаите“. Толкова много, че беше пълно с табели, и пак беше трудно да не се загубиш, докато уцелиш твоята. Но загубването не водеше само до задъхване от изкачване и слизане по стълби. Водеше до различни места – басейни, езерца, храмове, поредните интересни къщички. Дори шумът от натоварената улица встрани беше недоловим – чуваха се само песните на птиците, жуженето на насекомите, песента на реката и танцът на вятъра с дърветата.

Продължихме с излежаване около един от басейните. Навсякъде червени хибискуси придаваха екзотика на атмосферата. Десетки статуи с най-причудливи физиономии бяха често срещано явление в Бали. В градината на хотела се намираха най-различни полу-животни, полу-хора, които пазеха или само наблюдаваха. Червените хибискуси бяха закачливо поместени я зад ухото на някоя жаба, я в ръката на някоя маймуна.

Тайнствените джунгли на Убуд ни посрещнаха с пищна закуска на шведска маса. Добре де, беше хотелът, където се настанихме след като пристигнахме от Амед. Хотел в джунглите на Убуд, класика. Ако отместиш поглед от чинията, виждаш реката под обраслите тераси на дивата растителност.  

Разходка из вечерен Убуд

Вечерта решихме да идем до центъра. Първоначално си бяхме харесали едно заведение на пешеходно разстояние в обратната посока, даже тръгнахме натам, но едно приятелски настроено кученце нещо ме накара да коренно да променя мнението си за посоката на нашата разходка. Повечето кучета бяха толкова спокойни и дори игнорираха хората. Даже стопаните им ги оставят сами да си търсят храна през деня. И то кучето-пазач на къщата. Та кучетата бяха разбрани и не закачаха хората. Това, което срещнахме тук, беше неприятното изключение.

Взехме си маршрутката на хотела за центъра и започнахме да сновем там. Накрая харесахме едно кафене, в което се оказа че има маси съвсем близо до тазвечершната танцова програма. Хем се облажихме с вкусно ядене, хем и се насладихме на танци като баронг и транс. Костюмите са изящни и пищни, танците сложни и изискват контрол и координация на ръце, очи, шия и т.н. А гримът и изкусните движения на танцьорите те карат да мислиш, че те гледат единствено и само теб, докато танцуват. Оркестърът свиреше в невероятен синхрон, музиката беше опияняващо-трансираща.

Една от келнерките завърза разговор с нас и ни просветли за интересни неща за правене около Убуд. Беше прекрасно, че можеше винаги да поговориш с някого – дали екскурзовода, дали шофьора, дали някой келнер – и да попиеш идеи, да се докоснеш до начина на мислене и начина на живот там. Толкова много неща научихме от хората там, че ми се иска никога повече да не чета книги за някое място и хората там, а да придобивам представата си само от разговори с местните. Дори комуникацията с други туристи може да бъде ползотворна – пример бяха австралийска двойка, които не знам дали ги беше хванал чистия въздух, или бяха си купили „билет до луната“ (има място, където продават такива в Убуд:) ), но искрено ни забавляваха по пътя към хотела вечерта.

Гората на маймуните

Метнахме се на маршрутката и стигнахме за нула време до Гората на маймуните (Monkey Forest). Това е една от най-известните атракции на Убуд и Бали като цяло. Не мога да кажа, че останах очарована от посещението ни там. Купихме банани преди да влезем, за да храним маймуните. Още първата маймуна ни надуши и понеже беше стара и с разкървавена уста, не искахме да пробваме какво ще стане ако не ѝ дадем всички банани. Както и да е, навлязохме още, където вече имаше 2-3 маймуноукротители.

Маймуните имаха респект към тях и не припарваха до снопчетата банани, а ние си вървяхме с празни ръце…

Не беше трудно да накараш някоя маймуна да „позира“ с теб – само размахваш/поставяш банан/нещо за ядене близо до теб и веднага те налазва. Повечето хора пищяха и врещяха, когато върху главата им се качеше маймуна, но не спираха да се усмихват тъпо само заради снимката.  🙈

Докато ходех из гората, която приличаше на парк заради павираните алеи, постоянно бях на тръни. Чудех се кога ли някоя луда агресивна маймуна ще реши, че имам нещо, което иска, и ще дойде да ме нападне. Добре, че спазихме препоръките преди влизане – да нямаш никаква храна/напитки дори вътре в чантата, защото маймуните нямат проблем да ги надушат и да ти откраднат чантата. Скрихме и слънчевите очила, защото бивали отвличани от маймуните в замяна на храна. 🐒🙈🐵

Няколко дни по-късно пред очите ни се разигра страхотна драма с една маймуна, която видя чипс. В Бали срещнахме маймуни още няколко пъти – на места, където не плащаш входна такса и не те преследват. Затова Гората на маймуните в Убуд оценявам като напрегнато преживяване, което не бих повторила. Може би проблемът е, че тогава разбрах, че маймуните могат да ни превземат, както става в някои филми. Стига само да го поискат. Но как да не се разнежиш от гледки като долните…

Кечак и огнен танц

Успокоителната разходка в града ни приключи с представление в един от палатите на Убуд. Гледахме известните Kecak и Fire dance (Кечак и Огнен танц). Мъжете от селото се събират и само и единствено те (без никакви инструменти) представляват музикалния съпровод – с техните ритмични и обсебващи песни на няколко гласа. На сцената се играеше интерпретация на историята за Рамаяна. Огненият танц се играе от хипнотизиран мъж.

Само избрани хора могат да попаднат в подобен вид транс. Мъжът с напълно затворени очи потушава огъня, като рита с боси крака горящите черупки, оставящ публиката в напрежение и неразбиране на неговото състояние. За малко буквално да „подпали“ първия ред зрители, добре че „пожарогасителите“ действаха с метлите:) Накрая трябваше да го хванат двама яки момци, за да го върнат обратно на нашия свят.

Денят приключи с поредната хубава традиционна вечеря. Нас ни интересуваха нещата от Балийската/Индонезийската кухня. Все пак веднъж сме отишли, няма да се лигавим с Европейската я, затова смело и безотговорно поръчвахме разни манджи с най-интересно съдържание, които винаги се оказваха доста вкусни.

Да се разболееш на Бали

Вкусно ни беше да експериментираме с най-различни екзотични гозби в Бали, но явно беше дошло времето на първия ни неуспешен експеримент. Още преди полунощ коремите ни сигнализираха за нередности. Съвсем хладнокръвно отворихме големия несесер с лекарства и изпихме каквото мислехме, че ще помогне. Да, ама не помогна. Наце поседна стабилно на белия трон, а аз заседнах над мивката… След 2-3 часа повръщане и разстройство, без изгледи последните да спрат скоро, решихме да се обърнем към доктор.

Направили сме си медицинска застраховка, та обаждам се за 7 лева на минута, както е процедурата. Казват ми, че не можели да ми помогнат. Виждате ли, в България не е работен ден, няма как да проверим застраховката ви, но вие си намерете лекар да ви лекува. Евентуално ще ви възстановим разходите. Е, какво по-приятно нещо от това да търсиш лекар в 3 през нощта, когато персоналът на хотела си подремва…добре, че имаше голям гонг, който свърши хубава работа. Докторският екип – доктор Маде (какво съвпадение с имената:) ) и нейната медицинска сестра от мъжки пол – беше при нас за нула време. Прегледаха ни, предписаха и ни оставиха лекарства, цялото удоволствие – 200 долара за двамата.

Дъждовен ден в Убуд

На следващия ден за първи път закусихме наистина скромно – препечена филия и чай.

Времето беше с нас – валеше. Не беше трудно да се унесем за няколко часа. Това беше първият ни сериозен дъжд в Бали.

На острова има 2 сезона – сух и влажен. Ние отидохме през сухия – разполага се от април до октомври (който бива наричан още лято:) ) и затова всичко на всичко 2 пъти видяхме що то е дъжд. Дъждът се изсипва мощно, и е доста освежаващ, тъй като преди него влажността удря лимита. Иначе целогодишно температурите са 22-30 градуса по Целзий, и е доста влажно – демек когато и да отидеш, ти трябват къси гащи и джапанки и можеш да се метнеш на сърфа.

След като си подремнахме достойно, цял ден се помотвахме из хотела, лежахме по диваните, играхме табла. Почивка, и време да отбележим интересни неща до тук.

Равносметка за Бали дотук

Времето е усмихнато, както и хората. Когато вали, е вълшебно.
Хората са доброжелателни и настроени към туристите почти като към богове.

Боговете са издигнати в култ, всекидневно могат да се видят церемонии, поднасят се дарове. Церемониите и танците са най-автентичните „представления“, които чужденец може да види/случайно да присъства на тях. Храмовете са много и всеки е различен от останалите. От най-грандиозните и пълни с туристи до обикновените за никого неизвестни храмове по селата. Храната е вкусна и порциите са големи (когато не си местен и не ядеш само ориз), но трябва да се внимава с различната кухня, за да не виждаш вечерята си по 2 пъти…

Сокове – от каквото ти душа иска, различни комбинации от плодове и подправки. За шоколад може и да не се сетиш.

Най-развитият отрасъл е туризмът, който намира работа на мнозинството от населението.

Придвижването става със скутерчета/моторчета, защото с кола е по-бавно, по-неудобно и по-скъпо. Коли и по-големи МПС се ползват за пренасяне на багажи и товари. Ако караш кола не си на почит, защото моторите са винаги с предимство и по-подвижни. Навиците на шофиране почти ги придобихме – с предимство е който е отпред и светофарите не ги уважаваме много… доста внимание и концентрация се изисква, но за 3 седмици в този пътен „хаос“ не видяхме нито един инцидент. А придвижването ни със скутер добави много чар и автентичност, както и приключения към нашето пътуване. Затова често става дума за тях.

До края на деня се чувствахме почти като нови, развълнувани от това, което ни предстои. Организмът на човек обработва най-добре това, което е свикнал. Със сигурност вече имахме едно на ум какво похапваме и попийваме, за да не се повтарят инцидентите от снощи. И спагетите Болонезе не са за изпускане 🙂 🍝 🍝 🍝

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!

Прочетох и се съгласявам с политиката за поверителност

Leave this field empty if you're human: