Бали – чарът на Убуд

Лека-полека достигнахме Убуд. Той няма нищо общо с областта около Амед – девствения и не толкова туристически Амед – пленяващ със непокътната природа и хора, неподозиращи за външния свят. Центъра на Убуд беше пълен контраст – задръстване от коли, мотори и пешеходци. Сергии, заведения, хора, приканващи за масажи, представления и какво ли още не, това беше арт и културният център на Бали, известна и желана дестинация, станала още по-известна след „Яж, моли се и обичай“.

Хотел в джунглата на Убуд

Хотелът ни в Убуд беше пример за интересна архитектура. Построен в долина, където две реки се срещат, на няколко нива, джунгла. Различни по размери и екстериор къщички, на един или два етажа, бяха „стаите“. Толкова много, че беше пълно с табели, и пак беше трудно да не се загубиш, докато уцелиш твоята. Но загубването не водеше само до задъхване от изкачване и слизане по стълби. Водеше до различни места – басейни, езерца, храмове, поредните интересни къщички. Дори шумът от натоварената улица встрани беше недоловим – чуваха се само песните на птиците, жуженето на насекомите, песента на реката и танцът на вятъра с дърветата.

пътуване към сърцето на остров Бали в Индонезия
пътуване към сърцето на остров Бали в Индонезия
пътуване към сърцето на остров Бали в Индонезия
пътуване към сърцето на остров Бали в Индонезия

Продължихме с излежаване около един от басейните. Навсякъде червени хибискуси придаваха екзотика на атмосферата. Десетки статуи с най-причудливи физиономии бяха често срещано явление в Бали. В градината на хотела се намираха най-различни полу-животни, полу-хора, които пазеха или само наблюдаваха. Червените хибискуси бяха закачливо поместени я зад ухото на някоя жаба, я в ръката на някоя маймуна.

Тайнствените джунгли на Убуд ни посрещнаха с пищна закуска на шведска маса. Добре де, беше хотелът, където се настанихме след като пристигнахме от Амед. Хотел в джунглите на Убуд, класика. Ако отместиш поглед от чинията, виждаш реката под обраслите тераси на дивата растителност.  

пътуване из джунглата на Убуд в Бали
Тук се вижда и традиционен дар към боговете. Изплетена от палмови листа купичка, със листенца от цветя, тревичка, няколко зрънца ориз, също и запалената миризлива клечка. Две минути след като я поставиха, „представител“ на боговете – птичка – отмъкна ориза 🙂

Разходка из вечерен Убуд

Вечерта решихме да идем до центъра. Първоначално си бяхме харесали едно заведение на пешеходно разстояние в обратната посока, даже тръгнахме натам, но едно приятелски настроено кученце нещо ме накара да коренно да променя мнението си за посоката на нашата разходка. Повечето кучета бяха толкова спокойни и дори игнорираха хората. Даже стопаните им ги оставят сами да си търсят храна през деня. И то кучето-пазач на къщата. Та кучетата бяха разбрани и не закачаха хората. Това, което срещнахме тук, беше неприятното изключение.

Взехме си маршрутката на хотела за центъра и започнахме да сновем там. Накрая харесахме едно кафене, в което се оказа че има маси съвсем близо до тазвечершната танцова програма. Хем се облажихме с вкусно ядене, хем и се насладихме на танци като баронг и транс. Костюмите са изящни и пищни, танците сложни и изискват контрол и координация на ръце, очи, шия и т.н. А гримът и изкусните движения на танцьорите те карат да мислиш, че те гледат единствено и само теб, докато танцуват. Оркестърът свиреше в невероятен синхрон, музиката беше опияняващо-трансираща.

пътуване към сърцето на остров Бали в Индонезия
пътуване към сърцето на остров Бали в Индонезия
пътуване към сърцето на остров Бали в Индонезия
пътуване към сърцето на остров Бали в Индонезия

Една от келнерките завърза разговор с нас и ни просветли за интересни неща за правене около Убуд. Беше прекрасно, че можеше винаги да поговориш с някого – дали екскурзовода, дали шофьора, дали някой келнер – и да попиеш идеи, да се докоснеш до начина на мислене и начина на живот там. Толкова много неща научихме от хората там, че ми се иска никога повече да не чета книги за някое място и хората там, а да придобивам представата си само от разговори с местните. Дори комуникацията с други туристи може да бъде ползотворна – пример бяха австралийска двойка, които не знам дали ги беше хванал чистия въздух, или бяха си купили „билет до луната“ (има място, където продават такива в Убуд:) ), но искрено ни забавляваха по пътя към хотела вечерта.

Гората на маймуните

Метнахме се на маршрутката и стигнахме за нула време до Гората на маймуните (Monkey Forest). Това е една от най-известните атракции на Убуд и Бали като цяло. Не мога да кажа, че останах очарована от посещението ни там. Купихме банани преди да влезем, за да храним маймуните. Още първата маймуна ни надуши и понеже беше стара и с разкървавена уста, не искахме да пробваме какво ще стане ако не ѝ дадем всички банани. Както и да е, навлязохме още, където вече имаше 2-3 маймуноукротители.

Маймуните имаха респект към тях и не припарваха до снопчетата банани, а ние си вървяхме с празни ръце…

пътуване из джунглата на Убуд в Бали
пътуване из джунглата на Убуд в Бали
пътуване из джунглата на Убуд в Бали

Не беше трудно да накараш някоя маймуна да „позира“ с теб – само размахваш/поставяш банан/нещо за ядене близо до теб и веднага те налазва. Повечето хора пищяха и врещяха, когато върху главата им се качеше маймуна, но не спираха да се усмихват тъпо само заради снимката.  🙈

Докато ходех из гората, която приличаше на парк заради павираните алеи, постоянно бях на тръни. Чудех се кога ли някоя луда агресивна маймуна ще реши, че имам нещо, което иска, и ще дойде да ме нападне. Добре, че спазихме препоръките преди влизане – да нямаш никаква храна/напитки дори вътре в чантата, защото маймуните нямат проблем да ги надушат и да ти откраднат чантата. Скрихме и слънчевите очила, защото бивали отвличани от маймуните в замяна на храна. 🐒🙈🐵

Няколко дни по-късно пред очите ни се разигра страхотна драма с една маймуна, която видя чипс. В Бали срещнахме маймуни още няколко пъти – на места, където не плащаш входна такса и не те преследват. Затова Гората на маймуните в Убуд оценявам като напрегнато преживяване, което не бих повторила. Може би проблемът е, че тогава разбрах, че маймуните могат да ни превземат, както става в някои филми. Стига само да го поискат. Но как да не се разнежиш от гледки като долните…

пътуване из джунглата на Убуд в Бали
пътуване из джунглата на Убуд в Бали

Кечак и огнен танц

Успокоителната разходка в града ни приключи с представление в един от палатите на Убуд. Гледахме известните Kecak и Fire dance (Кечак и Огнен танц). Мъжете от селото се събират и само и единствено те (без никакви инструменти) представляват музикалния съпровод – с техните ритмични и обсебващи песни на няколко гласа. На сцената се играеше интерпретация на историята за Рамаяна. Огненият танц се играе от хипнотизиран мъж.

Само избрани хора могат да попаднат в подобен вид транс. Мъжът с напълно затворени очи потушава огъня, като рита с боси крака горящите черупки, оставящ публиката в напрежение и неразбиране на неговото състояние. За малко буквално да „подпали“ първия ред зрители, добре че „пожарогасителите“ действаха с метлите:) Накрая трябваше да го хванат двама яки момци, за да го върнат обратно на нашия свят.

Подготовка на огъна за танц в Бали, кечак и огнен танц
Огнен танц в Убуд, Бали
пътуване из джунглата на Убуд в Бали

Денят приключи с поредната хубава традиционна вечеря. Нас ни интересуваха нещата от Балийската/Индонезийската кухня. Все пак веднъж сме отишли, няма да се лигавим с Европейската я, затова смело и безотговорно поръчвахме разни манджи с най-интересно съдържание, които винаги се оказваха доста вкусни.

пътуване из джунглата на Убуд в Бали
Bon Apetit!

Да се разболееш на Бали

Вкусно ни беше да експериментираме с най-различни екзотични гозби в Бали, но явно беше дошло времето на първия ни неуспешен експеримент. Още преди полунощ коремите ни сигнализираха за нередности. Съвсем хладнокръвно отворихме големия несесер с лекарства и изпихме каквото мислехме, че ще помогне. Да, ама не помогна. Наце поседна стабилно на белия трон, а аз заседнах над мивката… След 2-3 часа повръщане и разстройство, без изгледи последните да спрат скоро, решихме да се обърнем към доктор.

Направили сме си медицинска застраховка, та обаждам се за 7 лева на минута, както е процедурата. Казват ми, че не можели да ми помогнат. Виждате ли, в България не е работен ден, няма как да проверим застраховката ви, но вие си намерете лекар да ви лекува. Евентуално ще ви възстановим разходите. Е, какво по-приятно нещо от това да търсиш лекар в 3 през нощта, когато персоналът на хотела си подремва…добре, че имаше голям гонг, който свърши хубава работа. Докторският екип – доктор Маде (какво съвпадение с имената:) ) и нейната медицинска сестра от мъжки пол – беше при нас за нула време. Прегледаха ни, предписаха и ни оставиха лекарства, цялото удоволствие – 200 долара за двамата.

Дъждовен ден в Убуд

На следващия ден за първи път закусихме наистина скромно – препечена филия и чай.

Времето беше с нас – валеше. Не беше трудно да се унесем за няколко часа. Това беше първият ни сериозен дъжд в Бали.

Така се обличаш за закуска, когато вали. Други алтернативи, но не толкова добри, са найлонови пликчета, дъждобрани и големи листа (най-добрата от трите).

На острова има 2 сезона – сух и влажен. Ние отидохме през сухия – разполага се от април до октомври (който бива наричан още лято:) ) и затова всичко на всичко 2 пъти видяхме що то е дъжд. Дъждът се изсипва мощно, и е доста освежаващ, тъй като преди него влажността удря лимита. Иначе целогодишно температурите са 22-30 градуса по Целзий, и е доста влажно – демек когато и да отидеш, ти трябват къси гащи и джапанки и можеш да се метнеш на сърфа.

След като си подремнахме достойно, цял ден се помотвахме из хотела, лежахме по диваните, играхме табла. Почивка, и време да отбележим интересни неща до тук.

Равносметка за Бали дотук

Времето е усмихнато, както и хората. Когато вали, е вълшебно.
Хората са доброжелателни и настроени към туристите почти като към богове.

Боговете са издигнати в култ, всекидневно могат да се видят церемонии, поднасят се дарове. Церемониите и танците са най-автентичните „представления“, които чужденец може да види/случайно да присъства на тях. Храмовете са много и всеки е различен от останалите. От най-грандиозните и пълни с туристи до обикновените за никого неизвестни храмове по селата. Храната е вкусна и порциите са големи (когато не си местен и не ядеш само ориз), но трябва да се внимава с различната кухня, за да не виждаш вечерята си по 2 пъти…

Сокове – от каквото ти душа иска, различни комбинации от плодове и подправки. За шоколад може и да не се сетиш.

Вкусни сокове, за фон – Тойота. Толкова Тойоти не бяхме виждали (особено Тоyota Avanza, всяка втора кола на острова).
Сладичко, рай за душата. Готвачът даваше и кулинарни уроци 🙂

Най-развитият отрасъл е туризмът, който намира работа на мнозинството от населението.

Придвижването става със скутерчета/моторчета, защото с кола е по-бавно, по-неудобно и по-скъпо. Коли и по-големи МПС се ползват за пренасяне на багажи и товари. Ако караш кола не си на почит, защото моторите са винаги с предимство и по-подвижни. Навиците на шофиране почти ги придобихме – с предимство е който е отпред и светофарите не ги уважаваме много… доста внимание и концентрация се изисква, но за 3 седмици в този пътен „хаос“ не видяхме нито един инцидент. А придвижването ни със скутер добави много чар и автентичност, както и приключения към нашето пътуване. Затова често става дума за тях.

До края на деня се чувствахме почти като нови, развълнувани от това, което ни предстои. Организмът на човек обработва най-добре това, което е свикнал. Със сигурност вече имахме едно на ум какво похапваме и попийваме, за да не се повтарят инцидентите от снощи. И спагетите Болонезе не са за изпускане 🙂 🍝 🍝 🍝

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!

5 Responses

  1. Svet Dimitrov
    |

    Много готино как танцува хипнотизиран по огъня… А маймуните явно са доста нагли. Учат се от нас явно, хехе 🙂

    • Дам, нестинарството е специфична дарба…
      А с тия маймуни още имам кошмари! :–)

      • Svet Dimitrov
        |

        Не са ли сладурски маймунчетата?

        • Сладурски са, докато не дойде Big Mama или Alpha Daddy 🙂

          • Svet Dimitrov
            |

            хаха, ясно :))