Бали на колело

Добре че освен вечно усмихнати и позитивни, някои хора в Бали са и предприемчиви. Затова ще опознаем Бали на колело.

Предишния ден, докато си лежахме до басейна, мина един от управителите на хотела. Заговорихме се, и от дума на дума, той ни предложи страхотен тур на колело. Не беше трудно да се навием, и ето, сега сме се изтипосали рано-рано в зарана и чакахме да ни вземат за тура от хотела. Всички турове бяха така добре организирани! Взимат те, откъдето спиш (това може да се окаже не толкова лесно за намиране място, както при нас последните дни). Возят те докъдето трябва, правиш-струваш каквото трябва, помислено и за храненето. Накрая те връщат обратно от мястото, от където са те взели. Ние се възползвахме само от няколко такива тура, главно защото обхващаха много места, превоза от едно до друго място не беше наша грижа, и научавахме толкова много от гайдовете ни…

Маде, нашият гайд за колоездачното преживяване, беше един от най-истинските хора, които срещнахме. Още от както ни взе от хотела, по целия път разказваше за живота, обичаите, културата, природата на острова. Същинска жива енциклопедия. Обясни ни за имената – в семейството се раздават 4 имена, първото дете се кръщава Уаянг, второто Маде, третото Ньоман, четвъртото Кетут. Без значение от пола, имената са такива. После петото взима пак името Уаянг, шестото Маде и т.н.

Имат и други имена, официални, които се ползват например в училище.

schoolkids in Bali

Среща с ученици

Спряхме на едно начално училище – хванахме междучасие и група шестгодишни седяха отвън.

Както всички други, когато ни видяха почнаха да махат и да викат „hi“, „hello“. Всички носят униформи. Започват обучението по английски от съвсем малки, затова малката Деси (представи се с официалното си име 🙂 ) ме попита как се казвам и веднага отговори, когато я попитах същото. Училището е скъпо, заплаща се изцяло от родителите, само началното е безплатно, но униформите пак се плащат от родителите. Университетът е скъп, затова малко стигат до там. Например 30 млн. индонезийски рупии трябват само за да почнеш първата година. Да завършиш университет обаче ти гарантира постоянна и добре платена работа – например на медицинска сестра. Уверихме се лично, че това е така, като се наложи да ползваме техните услуги по време на голямото повръщане и разстройство.

Страхотни гледки към езерото и планината Батур

Страхотният тур с колелата и Маде ни предложиха гледки и преживявания от истинския Бали. Минахме през няколко села, като стартирахме от Кинтамани, място с невероятна гледка към планината Батур, все още активен вулкан. Виждаше се черната пелена от лава, от изригванията преди години. Гледката съдържаше още и езерото Батур, чиято вода била свята и затова не се ползва за водни спортове.

Прекосявайки селата, виждахме вече добре познатите ни занаяти направо в дворовете на хората.

Никой не ни се разсърди, че влизаме в дома му и може би пречим на работата му.

Разгледахме и един от централните храмове на Бали, храма на Вишну, пазителя. Този храм беше перла насред зона без никакви други като нас (туристи).

Оризовите полета на Бали

Основното препитание на балийците е оризът. Работата на полето по ориза е тежка. От парче земя на година се вадят максимум по 3 реколти.

Много внимавахме да не разпилеем сушащия се на пътя ориз. Предложихме да помогнем на възрастните жени, които косяха и ронеха ориза, но ни отказаха. Само щяхме да им се пречкаме и без това.

Бабата започна да говори нещо на Маде. Трябвали ѝ пари за сладолед, че било много горещо. Маде беше много благороден и съпричастен с хората на полето, и той беше работил ориза. Маде, който едвам успяваше да издържа дъщеря си в университета и нямаше пари да си купи врата с дърворезба за дома си, не се замисли и извади няколко хилядарки от джоба си (1 хилядарка ~ 20 стотинки, ама не са малко за там).

Около 3 часа въртяхме педалите и след около 30 изминати километра, се чувствахме ужасно изморени, въпреки че повечето време спускахме.  Очите ни се напълниха със зеленина.

Плантация за кафе

Посетихме и плантация за кафе. Минавайки през дърветата и храсти на различни подправки, видяхме „на живо“ канела, ванилия, куркума и какви ли още не незаменими добавки за гозби от всякакво естество. Видяхме и котките Лувак – важен участник в производството на кафето Лувак. Тези животинки бродят главно нощем и си похапват зрънцата кафе, след което ги изхвърлят, преработени и в обвивка. За някои може да звучи гнусно, но процеса на обработка включва премахване на обвивката, така че няма страшно – не пием котешко ако 🙂 Кафето е доста скъпо, защото отнема много време на хората да търсят къде Лувак са си свършили работата…

Вечеря в дома на Маде

Колоездачната обиколка приключихме в дома на Маде с богата софра. Количеството беше за доста над три човека. За качеството най-подходящата дума е превъзходно.

Маде обяснява съставките на манджите. Масата е ниска, а в ежедневието е свикнал да яде клекнал, както и цялото семейство. Вие можете ли да клечите около час?

Това е храмът на къщата, или по-точно няколкото къщи в двора. Семействата живеят в съседни къщички в един двор. Когато момиче се омъжи, се премества при мъжа си и неговото семейство. Ако имаш много дъщери, рискуваш да останеш сам в двора на стари години.  

Е, това беше различен поглед върху Бали, със скоростта на колело. Толкова много за толкова малко време. Ако имахте 10 дни на острова, щяхте ли да повъртите педалите в един от тях, за да откриете автентичния Бали?

Запознай се с места и приключения през очите на местните!

Книгата „Магията на пътуването: Последвай местните“ ще те срещне с впечатляващи хора от 14 различни крайчета на света.

The magic of traveling: Follow the locals book Poster 709X993

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!