От пътуване до Индия до откриване на Incredible India

Как можеш да имаш някакви очаквания преди първото ти пътуване до Индия ? Каквото и да си представяхме или очаквахме да бъде в тази страна, всичко това падна в дупката на тротоара в Бенгалуру, от която излезе огромен плъх, казвайки „Невероятна Индия!“ (Incredible India). Пуснахме се по течение с нашия маршрут в Индия, за да можем всъщност да я опознаем с нейните контрасти, вълшебни места, сложни ситуации и оживени персони.

Travel to India: Incredible India, Bangalore

Индия – страна на контрастите или страна на действието?

Ходенето ни в Индия беше както известно от дълго време, така и се променяше до последния момент. Дори съставът на компанията ни се промени – за добро. Новосформираното туристическо дружество с уникален идентификатор специален туристически шал беше готово да покори Индия. До последния момент търсихме хотели, добавяхме дестинации към нашето индийско пътешествие и уреждахме какви ли не детайли. Подсигурихме, че тръгваме с отличителните ни шалове. Имаме малко снимки с тях, защото се наложи единият да го изтъргуваме за нещо по-ценно във Фатипур.

Виза за Индия

Взимането на туристическа виза за Индия, когато кандидатстваш с двама, които отиват по бизнес, беше забавна история. За щастие вече визи за Индия се вадят онлайн – бързо, лесно и без излишни главоболия. Виза за Индия можете да извадите тук.

Добре дошли в Индия

Настрана от активностите по планиране и осъществяване на нашата Индия, времето течеше бързо и всеки със съответната си комбинация от полети и автобуси кацна в Бангалор. Аз бях щастливката, която пристигна последна от компанията. Не защото прекарах в Индия най-малко време разбира се, а защото ме посрещнаха така. Двама европейци, добре облечени в индийски одежди, ми подариха шарената курта и венец цветя (с лек намек относно моето благоухание).

Но след тоалет и малко сън стават чудеса. Като споменавам сън – още един контраст – много сутрини ставахме рано, по малките часове дори, за да се запътим към новата ни дестинация. В същото време не изпускахме възможност да предремем набързо. Дали докато чакаме самолета, дали докато сме в таксито или докато сме 10000 метра над земята. Подобрихме си личните рекорди за най-много полети в рамките на 8-9 дни. Това се случи, тъй като разстоянията са огромни, а и не толкова огромните разстояния не се изминават бързо – дори с кола… защо ли?

Контрастите на Индия

Какви са тези крайности в Индия? Да кажем, че с под 1 минута вървене стигаш от разпадаща се сграда с натрупан боклук до супер луксозен мол. Хора, които живеят като царе и хора, които просят на улицата. В един момент можеш да ядеш колкото ти душа иска, а в следващия – не можеш да намериш вода за пиене. Натъкваше се на дадена ситуация на улицата и се смеете, после осъзнаваш, че всъщност плачеш. Настроението се променя толкова бързо, колкото вашата личност започва да поставя под въпрос всяка частица от съществуване си и всяко решение, което някога си взел. Incredible India!

Welcome to India, streets of Bengaluru

Да опознаем Индия: Делхи

Столицата на Индия – Делхи – ще остави завинаги белег в сърцата ни. Първо направихме обиколка с кола и шофьор, а после решихме да се разходим сами из Делхи, което донесе много силни усещания. Не че сме се съмнявали…

Очаквахме разстоянията да са големи и народът – много. Първата изненада беше катафалкоподобната рикша, която взехме към хотела. След кратко лутане в района около хотела, успяхме да го намерим.

Този хотел също ще остави белег в сърцата ни. Влизайки в стаята, от едната страна те посреща шумът от улицата, а от другата страна шумът и миризмите от вътрешния ресторант. А пък по-набитото око можеше да зaбележи и някоя друга мравка по стените. За нелюбителите на лукса, като нас, това не можеше да е проблем. Особено след като ни донесоха кърпи, само след третото напомняне от наша страна.

Обиколка на Делхи с кола

Денят прекараме в обиколка по забележителностите на града, с шофьор и кола. Той ни чакаше колкото време е нужно, докато разгледаме и после ни отвеждаше към следващото място. Преминахме през Президентството, India Gate, Qutb Complex, мистични палати, забулени в мъгла…

Делхи през ноември?

Това, която ни шашна в Делхи, беше мъглата.

Особено неприятно, ако искаш да виждаш или да снимаш. Да не говорим, че началото на ноември по принцип не се води мъглив сезон… Но климатичните промени не подминават дори Индия. Все пак беше началото на зимата, а пък ние се потяхме по няколко пъти на ден.

А, и да не пропусна да отдам чест на един от най-вкусните ни индийски обеди. Поне аз си облизвах пръстите (но само на дясната ръка) след него. Вечерята – пак беше достойна. Делхи компенсира за мъгливото време.

Комплекс Akshardham

Първият ни ден в Делхи завърши с Akshardham, комплекс предоставяш възможност да се запознаеш с индийската култура и история в период от 10000 години.

Преживяването започна с дълго и изморително чакане на опашка. Толкова си станахме близки с хората до нас, че всеки път когато вдигнеха бариерата, за да пропуснат следващата порция от стадото, се чудехме как да не се премажем един друг. След като и ние добутахме до проверките, където не трябваше да имаме почти нищо в нас, освен шише с вода, евентуално, бяхме разделени по мъже и жени и си беше лукс голямото разстояние между хората. В това великолепно място не се допуска никаква електроника, но пък така гледките ще ги запазим в главите си за по-дълго, надявам се.

Понеже се бе стъмнило докато чакахме, светлините пробиваха мъглата и виждахме с почти идеално качество всичко. Огромни градини, паметници, фонтанчета, и по средата големия храм. Оставихме си обувките на мястото за обувки (о, небеса) и боси, с леко чувство на неприязън затичкахме към стълбите на храма. Вътре всичко беше лъщящо и сияещо, като от приказките. Бисерът на вечерта беше шоуто на фонтана, където насядали по заравнени камъни, се очаровахме от шарените танци на струите вода. Ето малко снимки от официалния уеб сайт на комплекса – http://www.akshardham.com/.

Обиколка на Делхи пеша и с градски транспорт

И докато първият ни ден в Делхи беше леко натоварващ (много хора навсякъде), едва на втория ден в Делхи (в стил „направи си сам“ обиколка), след завръщането ни от Агра и Джайпур, разбрахме какво е да срещнеш тези няколко милиона жители за няколко часа.

Понеже винаги се опитваме да правим това, което и местните, решихме да пробваме метрото. Първо ни бяха подвели, че спирката е далече от хотела, та се опитвахме да уговорим рикша дотам, но нещо не ни се получи, затова тръгнахме пеша. След 6 минути ходене стигнахме до метрото, купихме си билетчета и тълпата ни повлече… Трябваше да сменяме линиите, та не само че си станахме близки и интимни със другите пасажери, но и постоянно внимавахме да не си изпуснем някоя спирка, защото билета е платен предварително до конкретна спирка и на излизане става излагация, ако се опиташ да измамиш.

На връщане един любезен господин ни светна, че в метрото имало дял само за жени, ей, като влезнахме там – то широко, то приятно, мирише на жасмин и рози, хладно. Наце за малко да мине и той за женско, но забележка не му се размина. Не е лошо да си жена в метрото на Делхи. Даже и проверките за сигурност, като на много места, бяха разделени по полове, та хем по-бързо, хем и зад завеса те пребъркват ако има нужда.

Но дори и да се почувстваш принцеса в метрото, както ние тримата, когато слязохме от него трябваше да повървим до мястото, което искахме да разгледаме. И тогава видяхме доста мъка и мизерия. То канавки, пълни с боклуци, локвички с неясна консистенция, пазари – всичко стои на земята. Някакви хора лежат/спят мърляви по земята… Бутаница навсякъде. Страшна работа. Та дори и на красиво място като Red Fort. Там е пълно с малки игриви катерички и симпатични джамии, с хубави гледки, стимулиращи те да пообиколиш, да разпуснеш и да се насладиш на момента, да практикуваш йога.

Не можеш да избегнеш контраста, виреещ само на няколкостотин метра – улиците не са за ходене (добре е да умееш да летиш). По-безопасно е на почти унищожената настилка в средата пътя. Внимаваш да не те удари нещо на улицата. Тези, които продължават да търсят „истински“ индийски подправки, могат да спрат. Те вероятно са най-вкусни, тъй като се комбинират с боклука навсякъде, от който ги отделя чаршафа, на който са изложени.

Как се пресича улица в Делхи?

Нямаше как да снимаме, когато се лутахме в кръг, опитвахме се да намерим пътя към метрото, или поне да хванем някаква рикша, защото беше опасно да се ходи.

По така наречените тротоари вървяха по 5 човека, където имаше място за един. Пресичането беше опасен спорт, защото на никого, ама на никого от тези милиони хора с коли, мотори, вело- и авторикши, колички и какво ли още не, не му пука ти да пресечеш без премазани пръсти на краката например. Пресичането е борба за оцеляване. Ако си бърз и ловък, ще ти се размине. Ако някой те пази – също. Толкова се изморихме от ходене, пресичане, цялата лудница, че просто искахме да хванем каквато и да е рикша, само да си починем и да сме на по-сигурно. Нямахме и вода, но преди да припаднем от дехидратация и надишания прах, намерихме. Със сетни сили стигнахме до един булевард, между двете големи платна на който прескачахме препятствия от всякакъв калибър и естесвено, накрая хванахме рикша, оставихме на човека да се мъчи с три буренца, и заснехме трафика и обстановката… Incredible India!

Travel to India, spice market in Delhi

Да опознаем Индия: Агра и Джайпур

Тъмна Индия, рано сутрин. Делхи още спи, ние не. Правим мобилизация на всички будни и заспали части от телата си, за да започнем дългоочакваното и желано пътешествие до Тадж Махал. Ще посетим Агра и Джайпур, другите две страни на Златния триъгълник в Индия. На всичкото отгоре това не е обикновен ден – аз имам рожден ден. След милите и леко сънени честитки от Бистра и Мартина отидох да получа подарък от заспалия персонал на хотела. На рецепцията цареше мир и спокойствие украсени с леко похъркване от рецепциониста и камериерите.

Пътуване от Делхи към Агра

Наложи се да допринеса с доста голямо количество неспокойствие към тази сутрeшна идилия, когато разбрах, че таксито ще закъснее и не е ясно с колко. След около половин час нещата започнаха да се нареждат. Всичко си беше нормално по индийски стандарти. Шофьорът пристигна с голяма сънена усмивка, пожелавайки ни добро утро и поднасяйки куп извинения за „нормалното“ закъснение. И тръгнахме, супееер!!! Разстоянието до Тадж Махал намаляваше, бавно, но сигурно.

Закусихме в крайпътен ресторант за туристи. След няколко часа подремване и малки разговори с шофьора, който се оказа истински индийски шофьор, който те кара да се чувстваш в сигурни ръце, пристигнахме в Агра, дома на Тадж Махал, едно от седемте чудеса на света.

„Малко местенце е това, сър“, игривo коментира шофьорът, „като кибритена кутийка“. Оказа се че наистина е така, тук живеят само два милиона, истинско селце.

Влизаме в Тадж Махал

Хора, камили, много коли, кучета и маймуни имаше навсякъде около нас. Заедно с местния гид, който ни чакаше там, се запътихме към западния вход на Тадж Махал.

Не се наложи да се редим на големи опашки. Сигурно защото пристигнахме доста рано или по-скоро защото сме чужденци и за нас има отделна опашка – нормално, цената на билета е 37,5 пъти по-скъпа от тази на билета за местните. Докато чакахме дори успяхме да дадем интервю за местно електронно издание – от тях разбрахме, че Тадж е бил затворен заради официална политическа визита. Това бе и причината местните журналисти да се интересуват от нашето компетентно становище по въпроса.

Да посетиш Тадж Махал – една сбъдната мечта

И настъпи моментът – пред нас се изправи бялото архитектурно чудо на света и паметник на една безумно голяма кралска любов – Тадж Махал. На влизане се слагат специални калцуни (предвидени предимно за чужденци) или си събуваш обувките, ако си индиец.

Освен че е впечатляващо отвън, нито малко не изостава с красота и изненади и отвътре. Белият мрамор и специалните прозорци за насочване на слънчевата светлина, специалните камъни, с които са внедрени произведения на изкуството директно в белия мрамор, дават усещането за величие. Единият от камъните реагира специално на светлина и се получава много красив „пламтящ“ ефект.

Бистра и Марти определено са звезди тук – толкова много фенове искаха да си направят снимки с тях. Мислех, че всички са тук заради рождения ми ден… но както и да е!

Фатепур Сикри

Следваща спирка Фатепур Сикри (Fatehpur Sikri). Старинен град на около 40 километра от Агра. Построен е върху каменист хълм, обединявайки хинду и ислямски елементи на архитектурата. Ние посетихме няколко палати и една крепост, където се намира известният гроб на Salim Chishti, светец който можел да прави чудеса. Затова днес много хора ходят там и си оставят желанията на гроба на светеца, молейки се да се сбъднат. Хора от всички религии може да се видят тук.

Вътре е задължително да се покрие главата и на излизане те потупват леко по главата за здраве и щастие. Прозорците бяха направени с резба върху мрамор. Изглеждаха като да имат стъкло. Светнаха ни, че това било така, защото прозорците от едната страна на коридора са с по-малки дупки от тези на другата. Това, че вътре е по-тъмно също допринася за крайния ефект – жените да могат да се разхождат спокойно вътре без була и същевременно никой отвън да не може да види лицата им.

А навън слънцето продължаваше да се бори с мъглата, но гледката беше прекрасна. Преди тръгване от крепостта решихме да си купим малко слончета от мрамор, които във вътрешността си имаха друго слонче. Майсторът каза, че много му харесва моя шал и предложи да му го дам, а той в замяна да ми даде слонче.

В съседство беше палатът на един от индийските владетели, който имал 3 жени (хинду, мюсюлманка и християнка) и имал отделни палати за всяка. Като най-големият е на жената от индуизма, защото тя му родила син. Без коментар.

От Агра към Джайпур

От тук нататък последваха няколко часа каране по тъмно, за да пристигнем в Джайпур, третата точка от Златния триъгълник на Индия (Делхи, Агра и Джайпур). Там прекарахме нощта в хубав хотел и без възможността да празнуваме рождения ми ден поне с по една бира. Да, бира имаше само в специализирани барове и в скъпите хотели, а беше твърде страшно да се разхождаме по тъмните улици само за едната бира.

Джайпур – Розовия град

На другия ден, след хубава закуска в двора на хотела, се потопихме в културните изживявания, предлагани от Джайпур. Наричат го Розовия град или още индийския Париж. Разгледахме няколко от забележителните палати на града.

Крепостта Амер

И така се запътихме към крепостта Амбер (Амер), разположена на хълм с гледка към езерото Маота на около 11 километра от Джайпур. Там се предлага възможността да се качиш до крепостта на гърба на слон, но ние се отказахме, защото имаше огромни опашки. Но за сметка на това се насладихме на гледката, след като се качихме горе с колата. Вътре беше много оживено, с музика, маймуни, слонове, туристи и неизбежното – търговци. Местният гид много добре разказваше историята на крепостта и детайлите около архитектурните постижения там.

Астрономическата обсерватория

Следваща станция беше астрономическата обсерватория, разбира се имаше и астрологически аспекти, но Индия без хороскопа си не би била това което е. Впечатляващо беше да се разхождаш из най-голямата постройка от този тип в Индия, която все още работи. Джантар Мантар и много други гигантски астрономически съоръжения бяха едни от най-запомнящите се неща в Индия. Нашите звезди от Боливуд отново зарадваха феновете си с по няколко снимки.

Кралските гробници (Gaitor Royal Tumbas)

По пътя към Кралските гробници набързо посетихме и един храм от религията сикхизъм. На Кралските гробници беше много тихо, спокойно и с красиви постройки. На входа ни посрещна едно много приятелски настроено и усмихнато детенце. Разбира се, получи си хубава награда. Тук даже и разказите не бяха много времеемки защото искахме да се насладим на спокойствието. Нямаше други туристи, нямаше търговци, а само тишина и слънце. Рядко се намира всичко това събрано на едно място в Индия.

Индия е невероятна, господине!

Дойде време да си кажем сбогом с нашия гид и да поемем дългия път с кола към Делхи. За край ще споделя любимото ми изказване на нашия шофьор – „Incredible India, sir!“.

Пътуване до Индия: нашият маршрут в Керала или Страната на Бог

Като че ли за разтоварване от бързото темпо на Индия, точно на края на престоя ни, кацнахме в областта Керала. След прашното пътуване през пустинята на Раджастан, многобройния Делхи и модерния Бангалор, се пренесохме много на юг, към тропическия климат на зеленото кътче на Индия.

Форт Кочи

Още по пътя от летището към града Кочин, където щяхме да прекараме една нощ, изненадахме отвикналите си от толкова зеленина очи. Буйната растителност дойде с бонус високата влажност. Но горещо или не, хвърлихме багажа в нашата къщурка и се насочихме към Fort Kochi. На път към еврейския квартал, дружелюбните млади жители на Кочи ни поздравяваха, а ние бързахме да видим колкото се може повече докато е още светло.

На пазар във Форт Кочи

Нямаше как да се разминем без пазаруване на подправки.

Понеже сме скучни, не пазарувахме от бабите, които бяха проснали подправките си директно върху земята в Делхи (и в непосредствена близост до купищата боклук). По линията с начесване на красти, Марти най-накрая опита сока на млад кокосов орех. А пък рикшите тука бяха много по-модерни и поддържани, да не говорим за приятелски настроените шофьори. Един дори ни зариби да гледаме Керала шоу и ни закара до там.

Традиционно музикално и танцово представление

Видяхме различни видове танци, които повече приличаха на постановки изпълнени с много музика, емоции и колоритни костюми.

Къщи-лодки в Керала

Областта Керала, както и по-специфично Алапуджа, накъдето се запътихме, се хвалеха с рекламни табели като „God’s own place“. На първо време богатата природа даваше тук-таме божествени гледки, но това чудо на природата, което видяхме в лицето на т.н. backwaters, беше върхът! Това е система от блата, лагуни, и други сладководни басейни, свързани с канали. На места толкова тесни, че само с кану могат да се преминат. На места доста широки, с обширни ивици суша помежду им, където се помещават цели села или курорти.

На нашата лодка плаваха капитан, готвач и помощник, които своевременно да угаждат на всеки наш каприз. Спалнята ни беше луксозно оборудвана и с джакузи, но нещо ни спря да го ползваме. При движението по водата се получаваше лек ветрец, който наред с гледката от палми и лотуси, лодки и малки къщички, действаше напълно релаксиращо. За чинии имахме бананови листа, за които спряхме за момент на брега, готвачът ги отряза от дървото, изми ги и почна да ни сервира току-що сготвения обяд. Много вкусно.

Тази храна и опияняващото обкръжение изкушаваха много да се поддадеш на следобедна дрямка. Аз, като един виден фотограф, бях над тези неща и както може да се види от снимките, заслужаваше си. След това имахме късна следобедна закуска – паниран банан и индийски чай масала. Малко табла и наслаждаване на гледката наоколо. Приятните часове, прекарани в мързелуване и наслаждаване на обкръжението ни, минаха неусетно.

Малките острови из водите на Керала

Започна да става късно и ние закотвихме, за да пренощуваме на… едно затънтено място с уникален залез. Разходихме се по тънкото парче земя, заобиколени от вода и растителност. Птиците пееха и разкрасяваха и така прекрасния пейзаж около нас. Разхождайки се, посетихме и един самотен дядо, който живееше в една колибка, в която имаше електрическа помпа за прехвърляне на вода от едната към другата част на блатото. Не можахме много да си поговорим заради езиковите бариери, но излъчването му беше приятно.

И това не е всичко, дойде време за залеза и започна играта на цветове на небето, а многобройните палми танцуваха върху последните лъчи слънчева светлина. Нямахме избор, освен да им направим една фотосесия.

Проблеми в Рая

До тук, идилия, с право рай за младоженци. Когато се стъмни обаче, фауната се активизира. Дори и големите бири от по 600 и нещо не изгониха хилядите мушички, които кацаха навсякъде по нас. Ако попадаш в една от двете категории – любител на природата или добре навлечен с дрехи – се понася цялото изживяване. В някои държави взимат пари за нежен масаж от малки мушички.

Съвет: Не пазете Керала за медения си месец, както много двойки бяха направили. Мястото комбинира екзотиката на тропика със специфичния чар на Индия и е неповторимо!

Плажа в Алапуджа

На другия ден пристигнахме на пристанището, заредени с енергия и готови да поемем към плажа в Алапуджа. Много широка и почти празна плажна ивица, изкушаваща да се настаниш удобно. Но жегата и наближаващият полет не ни позволиха да се опънем на този интересен плаж. Последваха полет до Бангалор, малко пазаруване и вечеря и след това кой от къде дошъл, а от там да се прибере до България.

Пътуване до Индия: Бенгалуру, Бангалор или Силиконовата долина на Индия

Бангалор или Бенгалуру – още известен като Силиконовата Долина на Индия – е главният град на щата Карнатака. В последно време е станал много заселен точно заради многото софтуерни компании, отварящи офиси там. Така е станал по-модерен, по-застроен и по-лъскав. Не отсъстват непавираните тротоари, а някои дълбоки дупки, зеещи към водите от канализацията, дори станаха екстремно преживяване за Марти. Тя имаше нещастието да падне в една такава дупка по време на проливен дъжд и после нито сешоарът помогна особено на мокрите и маратонки, нито стократното премиване в банята. Най-тъжното беше, че в същата дупка бе намерен мъртъв плъх на следващия ден. Още са неясни причините за смъртта му – дали се е опитал да я последва или просто е решил да поплува.

Но това е най-лошото, което може да се каже за града. Иначе беше пълно с най-различни ресторанти, заведения, огромни сгради и повечето места бяха в различен стил. Дори и да си от Тексас и да се наложи да поостанеш в Бангалор, тексаската кухня, че и обстановка, няма как да ти липсват. Ние ядохме в типичен за Раджастан (друг щат на Индия) и в японски ресторант.

Забележителности в Бангалор и как да стигнеш до тях

Но нашите преживявания в Бангалор далеч не се изчерпваха с ядене и пиене на Kingfisher. Напротив, пуснахме турбото и за един ден разгледахме най-важните забележителности и активно ползвахме авторикши за по-големите разстояния. Ох рикша, ох кеф (шалът служи за превенция от лошите миризми, усещащи се от време на време). Въпреки че чак в Делхи разбрахме какво е голямо разстояние при невъзможност да си хванеш какъвто и да е транспорт, когато кракомобилът ти започва да изнемогва.

Мотор, спрян на алея в парка.
Полицейски мотор, спрян на алея в парка.
Полицейски мотор с леопардова щампа.
Полицейски мотор с леопардова щампа, до знак за забранено паркиране.
Идиот, претендиращ за произход от семейство котки, стоящ до полицейски мотор с леопардова щампа.
Безценно!

Главната улица на Бангалор

Бангалор има постоянно оживена търговска улица, или по нашенски „главна улица“.

Два пъти я посетих – веднъж за разглеждане, веднъж в последната ни вечер в Индия за купуване на сувенири и сари. Не мога да си кривя душата – хареса ми, въпреки бутаницата и шума.

Планирахме пътуване до Индия. Пътувахме w Индия за първи път, само за да имаме късметa да открием невероятната Индия. Този термин е вписан във всеки наш спомен от тази дълбоко контрастирана страна и алитерацията му наистина бележи простата истина. Индия е изненадваща! Incredible India!

Какъв беше първият ти опит с Индия? Ще ни препоръчаш ли други интересни места в Индия? Сподели с нас!

Travel to India, explore Incredible India Pinterest
За твоето пътуване до Индия по-късно

Запознай се с места и приключения през очите на местните!

Книгата „Магията на пътуването: Последвай местните“ ще те срещне с впечатляващи хора от 14 различни крайчета на света.

The magic of traveling: Follow the locals book Poster 709X993

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!