Пленени в Солника Уюни

04:40 сутринта е, непрогледна тъмнина навсякъде, колите натоварени и потеглят из водата на солника, а навън още си вали. За това ли карахме по нереални пътища и си търсихме дъха на над 4000 метра – за да пропуснем целта на нашия тур с джип до Солника Уюни?

пътешественици в невероятния солник Уюни

Ориентиране в безкрайността на Уюни

Нямаме си и идея как нашите шофьори знаят къде сме и на къде да продължим. Представете си да карате в мъгла с 10 сантиметра видимост. Толкова е равно и еднакво тъмно, че само трябва да знаеш на къде е север примерно и можеш да спреш фаровете и само да караш. В един момент и шофьорите ни се дезориентираха и казаха с цел сигурността на всички ни, ще изчакаме изгрева тук и след това ще продължим.

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

Чакахме около 30 минути, мокро и студено, но се оказа, че чакаме за най-страхотните гледки за очите и най-незабравимите моменти за душата. Нека снимките говорят…

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

Да, навън водата не беше повече от два-три сантиметра, под нея петоъгълниците на образуващата се сол даваха чувството, че се намираш вътре в обектите под някой микроскоп. Огледалният ефект със сливане на небето и земята беше покъртително красив.

Остров Инкауаси

Джони беше качен на покрива на джипа и оглеждаше терена. „Наснимахте ли се, приятели?“, каза с усмивка, „Време е да тръгваме към острова, вече знаем къде сме и сме единствените две коли, които са имали куража и уменията да дойдат тук днес“. Дъждът спря, а ние смело карахме пеейки и танцувайки под звуците на нашия химн. Малко по-късно към нашата група се присъедини още една кола и това бяхме единствените посетители на острова Incahuasi и на огледалните пейзажи на солника. Дори на излизане от него срещнахме десетките други туристически джипове идващи от страната на градчето Уюни разпитвайки ни какво е положението и може ли да се минава. Почти частен солник. Уникално.

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

Островът Incahuasi беше като мини планина в средата на нищото, цялата обрасла в огромни и красиви кактуси. Отнема около 40-50 минути ходене пеша и снимане за да се качиш от едната страна до върха и да слезеш от другата страна. Много гледки и даже огледален образ на планина приличаща на тази от Paramount Pictures, всички сме я виждали в началото на много филми.

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

Закуска в Солника Уюни

Слезеш ли долу – друга благинка, Джони вече е сервирал вкусна закуска на масата и столовете, направени от сол.

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

Тръгваме на разходка из огледалните гледки.

Да се возиш на върха на джипа през бялата пустиня

След известно време Джони идва да ни събере, показвайки как може да кара колата докато е извън нея. Този негов номер по-късно беше голяма атракция за хората в другите две коли. Даже излезе в движение и тичаше след колата и пак влезна в нея и продължихме. Беше време някой да се качи на покрива и да вози там. Защо това да не е Наце? Голям кеф и като Джони вдигне скоростта, доста студено. След това почти до края на деня там се возеше нашия любим поляк, а Джони не караше бавно. Накрая каза, че много му харесало, ми супер.  

Следваща спирка – безкрайна равнина от сол, без вода. Перфектното място за откачени снимки.

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

Финала на рали Дакар

Продължаваме напред по 120-километровия ни маршрут из солника за деня. Спираме на паметника на рали Дакар и старта на етапа из Боливия, т.е. солника. Боливийците са изключително горди да имат това рали в тяхната страна, а още по-горди след като наскоро техен състезател спечелил трето място. Направо е като мания за всички. Там беше и известният хотел от сол. Нищо повече от това, което имаше в нашия хостел от сол, освен че се намираше в средата на солника и беше уникално скъп.

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

На излизане видяхме как събират солта на купове, след което се товари на камиони и се носи за обработка и след това достига до магазините. Мястото е известно като Montones de Sal.

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

Толкова, 120 километра из солника минаха неусетно, вече сме извън него със спирка за покупка на сувенири и продължаваме към гробището за влакове. Стари огромни композиции ръждясват под силното слънце и допълват пейзажа на ниските облаци, сливащи се с хоризонта.

Гробището за влакове

Пътуването свърши в градчето Уюни на около 3656 метра над морето с обяд в къщата на собственичката на агенцията.

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

В края на краищата имахме и малко лош опит с въпросната собственичка, защото още от България бяхме се уговорили да ни запазят билети за влак до Оруро, за да може от там с малък автобусен преход да стигнем в Ла Пас. В офиса им в Сан Педро също потвърдиха, че е уредено и имаме билети. Обаче като отидохме на гарата да си вземем билетите, изненадаа, няма такова нещо. Та наложи се реорганизация и път с камили до Ла Пас в раздрънкан и с аромат на кенеф автобус. Добре че шофьорът беше луд и вместо за 12 взе разстоянието за 10 часа. Трябва да се отбележи, че 85% от пътя беше като в пустинята, без асфалт и с много дупки.

пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни
пътешественици в невероятния солник Уюни

Град Уюни

Преди това в самото Уюни изкарахме цял ден и бяхме свидетели на феномен за днешния модерен свят, а именно за почти цял един ден спряха всички комуникации – и телефони, и интернет. Следователно не можаха да ни издадат вече платените самолетни билети, не можеше да се теглят пари и подобни. Но все пак се връщахме с уникални преживявания и емоции от пътуването ни до и в солника. Всичко друго беше маловажно, както и безследно изчезналия телефон на Бистра, още в първия ден на пътуването…  

Да пътешестваме из Южна Америка! Ето го целия маршрут на нашето двумесечно пътуване в Южна Америка!

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!