Нашите няколко дни в Буенос Айрес не могат да бъдат обобщени лесно. Имахме някои планове, след което те се промениха напълно. Може би най-добрата дума за еднодневното ни спиране в столицата на Аржентина и след това два дни в Буенос Айрес е това: импровизирано. Точно като импровизирано танго между партньори, които танцуват заедно от години…
Пристигане в Буенос Айрес
Явно кама седалките на 7-часовия автобус са били удобни, защото бяхме учудващо добре наспани на сутринта.Нагостиха ни с вечеря и закуска и така влезнахме в Ретиро, автогарата на Буенос Айрес. Беше пълня лудница от хора и будки и разбира се нямаше cambio, а така се нуждаехме от кеш… проучихме въпроса къде да си оставим раниците, че имахме цял ден преди ферибота за Колония в Уругвай.
Не повече от километър от гарата се намираше пристанището,от където ще вземем ферибот. Там имаше къде да оставим раниците за 10 лева на парче за цял ден и тръгнахме да покоряваме централната част на града. Има доста големи улици и кръстовища, дето за да ги пресечеш минаваш няколко пешеходни пътеки, някои от които доста дълги, едвам стига зеленото.
Буенос Айрес – Ла Капитал
На няколко пресечки от пристанището се намираше централната улица Флорида, пешеходна зона, пълна с магазини от всякъде, както и с хора. Тук на всяка крачка имаше мъж или жена да крещи cambio, cambio…. Жалко че бяхме загубили почти час на официалното бюро за обмен, а тук и курса е по-добър. Нищо сега сме за няколко часа, като се върнем от Уругвай ще е за повече и ще направим далаверата. Сградите огромни, високи и европейски. Все едно се разхождаш в някоя западно европейска столица, обаче при яка жега.
Едва ли след днешните температури и ден и половина път можеше да се очаква да миришем на цветя и рози, когато с ферибота пристигнахме в Колония дел Сакраменто, Уругвай. Но миризмата се поправя с душ, така както умората се поправя с нови силни впечатления и изживявания.
Буенос Айрес – свежата реалност в Кастелар
След половин ден по жежките улици на микроцентрото на Буенос Айрес се отправихме към Уругвай, който много ни хареса. Планът беше на връщане да останем в столицата за две вечери, преди да поемем към Патагония. До последния момент не беше ясно къде ще спим, тъй като с couchsurfing-а не се беше получило нищо. От отчаяние пуснахме отворен маршрут за тези дни, и изненадващо с нас се свързаха хора, които предлагаха да спим при тях. Не че винаги мислим най-лошото, но се сещате че какво ли не ни мина през главата. Тази двойка беше все пак препоръчана от други пътешественици и така в крайна сметка се решихме да останем при тях.
Оказа се, че живеят в Кастелар, един от провинциалните градове на Буенос Айрес, или иначе казано на 40мин. с влака. Тези 40 минути се оказаха преходът от многоетажни булеварди и сгради, шум и мръсен въздух към зелени дворове, малки къщурки и спокойствие. Нашите нови приятели се оказаха от по-щастлива част на 18-милионния конгломерат. Дните ни минаха неусетно в разговори и истории. Научихме много интересни неща за града и Аржентина по един много приятен начин и имахме някои забавни моменти.
Ла Бока и Ел Каминито
Например нашето пътуване до квартал Ла Бока.
Шаки получи колата от баща си Роберто, за да заведе почетните гости до Ел Каминито. Получи и напътствия, понеже не е лесно с 6-етажни детелини и прочие. Ние уж имахме GPS, но той не се връзваше със сателитите точно когато трябваше. И така, готови за страсти и цветове в Каминито и Бока, с GPS и лист схема с упътване, майката на Шаки – Грасиела, Шаки и ние двамата потеглихме. Качихме се на голямата магистрала към Капитал и след известно време се чудихме кой изход да хванем. Не било толкова лесно да пробваш, понеже ако не уцелиш понякога влизаш във Villa (на аржентински виша), което представлява квартал, в който не искаш да влизаш. По едно време точно обсъждахме мръсни думи на испански и бяхме напреднали в урока, точно на онзи израз, с който пращаш някого да върви на м* си, на далеко. И докато го повтаряхме и се хилехме, изпуснахме изхода от едно кръгово и наистина отидохме на м* си. Но ние бяхме едни спокойни и щастливи хора от провинцията и така и стигнахме до Каминито.
Беше пълно със стотици хора, дошли да се насладят на запазените шарени сгради, цинковите стени на старите Конвентишота и много графити и рисунки. Този беден имигрантски квартал е една от най-големите атракции на Буенос Айрес и пази чара на крайностите.
Conventillo представлява общо жилищно пространство, където всяко семейство живее в една стаичка, а всички ползват общ двор и тоалетна за социализиране и до ден днешен хора живеят така, макар и да са съвсем малко. И от една страна си проправяш път през прането на съседа, за да минеш, докато от другата страна стоят елегантни и лъснати танго танцьори и те чакат за снимка. Изкуството е в разгара си – картини и колажи, художници, ресторанти с представления, музиканти и фигури на Папата и Марадона те омагьосват до последно.
И в допълнение, на няколко пресечки грее в синьо и жълто стадионът на Boca Juniors, отбор без нужда от представяне.
Освен с разговорите ни с Шаки и Гидо, с които обменяхме опит и интересни факти, проверявахме някои неща опитно. Например проверихме дали в Аржентина бялото вино става, само че с четири бутилки нямахме достатъчно данни да стигнем до заключение.
Домашният хляб беше ясен, особено варианта с пръжки, който много добре се връзва със сочния пъпеш от пазара. Ние определено ядяхме нестандартно за тази държава (стандартът е месо на всяко ядене). Но трябва да се опитват различни неща. Пихме мате, по-точно ни направиха специалния вариант на чай мате, който е по-лека версия за неопитни ентусиасти.
Ел Родео
Най-голямата изненада за нас беше вечерята в El Rodeo. Място, където живеят истински гаучос, обяздват истински коне и поддържат постройките като от едно време. Беше събота вечер и ресторантът в центъра на ранчото беше пълен. Беше ясно, че ще ядем хубаво телешко и ще пием домашно червено вино.
Нашата весела компания от 7 души беше VIP. Заради нас отвориха музея, за да покажат неща като седлото, с което някой е яздил до…Аляска и каретата, в която се е возил президента Перон. Управителката се оплака, че тия гаучоси само за коне мислели и намерила музея в окаян вид, но сега щяла да го светне. Вътре имаше истински находки, които с години никой не е поддържал. И извън музея беше не по-малко интересно. Гаучотата се разхождаха горди със своите шапки, пищни колани и затъкнати ножове, а джамбурето с традиционни танци като chacarera и remedio се вихреше без почивка. Празненството беше във вихъра си, а на нас продължаваха да ни обръщат специално внимание. Кулминацията беше когато прекъснаха музиката и специално ни благодариха, че сме там, дошли от толкова далече, с аплoдисменти от всички. Трогнати сме!
На сутринта след матето се разделихме с нашите приятели, за да се поемем с такси, влак, метро, автобус (гратис, добри хорица) и самолет към нашата дългоочаквана дестинация – Патагония!
Да пътешестваме из Южна Америка! Ето го целия маршрут на нашето двумесечно пътуване в Южна Америка!
Харесва ли ти тази статия?
Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!
