Офроуд тур с джип до Солника Уюни

За да стигнеш от Сан Педро де Атакама до Солника Уюни трябва да минеш през много красиви места и да изживееш много неочаквани моменти. Отнема три дни, от които първите два се намираш на над 4000 метра надморска височина. Макар и да не е гладко возене по магистрала, а офроуд подрусване, за голяма част от хората остава силно положително впечатление, а за нас е удобен начин да напуснем Чили и да продължим напред към Боливия.

На границата Чили-Боливия

Миграционните служби и чилийската граница се намират в Сан Педро. Cлед 50 км катерене се стига до границата с Боливия, където се минават всички
процедури покрай визи и т.н. Оказа се, че на тази граница не се искат никакви документи освен паспорт и съответната такса в долари. А ние правихме снимки, принтирахме резервации, жълти трески, сто неща. Добре дошли в Боливия! Където за 60 долара ти лепват един стикер в паспорта, т.н. виза.  

Навън сме заобиколени от високи планини, повечето от които вулкани. Температурата минава към неприятно студено, но сервираната закуска с топъл чай помага. Естествено много хора питат за тоалетната, и винаги получават следния отговор: „Тук има само натурална тоалетна, практикуваме нудизъм“. И съответно заголваш дупето на фона на голите вулкани. Тук ни чакат боливийските 4 х 4 джипки, които ще бъдат нашите домове следващите три дни. Шофьорите са и готвачи и туристически гидове и механици и каквото още притрябва. Нашият шофьор се казваше Джони 🙂 направи всичко възможно да имаме едно незабравимо изживяване. В групата ни имаше една двойка от Италия на меден месец, студент от Бразилия и един поляк, живеещ на Бали.    

Laguna Blanca, Laguna Verde и пустинята Дали

Натоварихме багажа и потеглихме към входа на националния парк, платихме задължителния вход и без никакви специални процедури тръгнахме да видим първата забележителност по пътя ни – Бялата Лагуна (Laguna Blanca). Отражението на съседните планини във водата я правеше привлекателна за обективите.

Малко след това видяхме и Зелената Лагуна (Laguna Verde) – променяше си цвета към зелен, като пекнеше повече слънце и подухнеше малко ветрец. Цветовете се определят от различни минерали в състава на дъното.

Продължаваме с пустинята Дали, защо Дали? Ами много прилича на некои от неговите велики творения.

Изворите Polques и гейзерът Sol de Mañana

Малко и релакс си трябва, та топваме се в топлите минерални извори Polques. Температурата на водата беше около 38 градуса. Би трябвало топлите води да са ни помогнали в аклиматизацията, ако е вярно, че намаляват налягането.

Не повече от половин час возене и почнахме да усещаме аромат на варени яйца. Ами да, нормално, пред нас изпуши гейзерът Sol de Mañana. Хвърляше пара само на няколко метра, защото беше следобед и имаше доста слънце и вятър. Сутрин хвърля пара на над двайсет метра вертикално. В различните дупки имаше бълбукаща минерализирана кал.  

Нощ край Лагуна Колорада

Пристигаме в първото ни място за нощувки до Лагуна Колорада. Като плащахме екскурзията ни казаха, че ще е много базово и че няма ток и вода… Очаквахме по една дъска на която да сложиш спалния чувал. Обаче имаше доста удобни легла и не много чисто спално бельо, та все пак ползвахме чувалите. Иначе докато опънем крака на леглата, Джони наготви и напълнихме коремите. Интересно разбиране за вегетарианска кухня – пържени яйца или зеленчуци с яйца 🙂

За да си отработим калорийките, се разходихме около цветната лагуна (Laguna Colorada), която имаше няколко различни цвята на водата и хиляди фламинги. Три вида фламинги живеят в Националния Парк Eduardo Abaroa- Андино, Чилено и Джеймс. Различават се в размера и цвета на опашката. Вятърът беше безмилостен, но не отказваше нито фламингите да ровят за храна постоянно, нито нас да ходим. Чувствахме главите малко тежки, но трябва да свикваме на 4600 метра височина, където ще спим.

Полякът реши да пропусне разходката, обаче като се върнахме около седем и нещо, взе та си промени мнението. Хубаво, обаче навън стана супер студено и тъмно и той не се връща. Джони оправя колата за утре и после трябва да готви вечеря. Решихме мъжете от групата да идем да го търсим, защото на такава височина е лесно да припаднеш или да се загубиш, тъй като няма светлини никъде. Отне ни около 20 минути, човекът решил да снима фламинги на тъмно и се бил улисал. Забравил, че е част от група и другите ще се притесняват за него.

След първия ден се усетиха няколко неща. Първо, Джони беше много як пич и караше внимателно и дори обеща да готви без яйца за Бистра. Второ, височинната болест се изразяваше в мрънкане и главобол на половината хора. Трето – трудно е да се обясни концепцията на споделянето между 12 души. Четвърто – липсата на душ сплотява дори непознатите. И последно – никога не излизай да търсиш в тъмното някой непознат, изперкал от корпоративния свят.  

Дървото от камъни и Планината със седемте цвята

Денят ни започва с милувки от първите слънчеви лъчи върху цветната лагуна и вкусни палачинки с мармалад и чай от кока. Зареждаме провизии и потегляме смело. Първата спирка, сюрреалистичен пейсаж, дърво от камъни (Arbol de Piedras). Малко след това и Планината със седемте цвята.

Високопланинските лагуни

Следва посещение на високопланинските лагуни, в района има много. И такива с вода от под земята и такива с вода от дъждовете(като няма дъждове изсъхват). Ние посетихме трите най-известни – Honda, Hedionda и Cañapa. Коя от коя по-красива с много фламинги и с високи планини наоколо, които привличаха облаците и дъжда и ни оставяха да си пътуваме на спокойствие. За сметка на това пък полякът се погрижи спокойствието ни да отиде на кино. За пореден път не идва до колата в уреченото за всички време и групата го чака. Този път закъсня половин час при условие, че времето за снимки беше 15 минути. Наложи се с малко приповдигнат тон да му обясним, че това не е частна екскурзия и трябва да разбере, че е част от група, колкото и малка да е тя и че искаме да имаме време да видим всички красоти пред нас, а не да го чакаме и после да бързаме. Оказа се, че има ефект и от тук нататък беше мълчалив и видимо по-точен. На третата лагуна докато се разхождахме и се кефехме на фламингите и тяхната игра, Джони и Рубен (шофьора на другата половина от групата) приготвиха супер вкусен обяд, който унищожихме за броени минути и тръгнахме да се разхождаме из пустинята с уговорката да ни съберат по пътя като оправят багажите. Някоя трета кола се била развалила и нашите добряци  помогнали да се оправи, та имахме много време да се разхождаме из пустинни пейзажи и придобихме представа какво е да се намираш в средата на нищото, без никакви глезотийки за комуникация. Подминахме и солницата Chiguana.

Вулкан Ollague

Повозихме се около един час из подобни пейзажи, за да стигнем до най-удобната точка за наблюдение на вулкана Ollague. Интересно в този район е, че някои вулкани са полуактивни и си пишат мистериозно, докато ние се чудим дали няма да изригнат и да ни развалят рахата.

От тук нататък оставаше да се возим пеейки Voy a vivir на Marc Anthony, която без да искаме се превърна в химна на нашата група. Още не можем да си я махнем от главите. Крайната дестинация за деня е един хотел от сол, намиращ се на брега на солника Уюни. По пътя спряхме в едно магазинче за всичко, което се казваше 5mentarios или без коментари. Една стайка в която има всичко, от свещи и батерии, до храна, вода, вино, бира, лекарства до дрехи и обувки найк и сувенири. Опитахме бира от кока и от киноа. Тази от киноа беше определено много добра. Оказа се че това е район, където се отглежда много киноа. Докато гледахме полето с киноа започна да капе по малко, след което да гърми и след което да вали като из ведро, даже и градушка. Бяхме на по-малко от половин час от солника. Там има едно неписано правило, че като вали и има много вода не се влиза или поне не и до острова Incahuasi, защото е много рисково и може да си останеш известно време вътре и даже да се наложи да те изкарват с хеликоптер като единствена опция.

Нощувка в хостел от сол в солника Уюни

Пристигнахме в хостела от сол. Определено соленият хостел е от най-яките места, където сме оставали да нощуваме.

Стените, масите и столовете бяха от солени блокове, а подът беше от едра сол. Пак не ставаше да спиш без чувал, но пък имаше душ с топла вода срещу 10 боливианота. Решихме, че е добра инвестиция 🙂   Вечерята беше вкусна със специално меню за вегетарианци и празничен комплимент от шофьора, боливианско вино.   Всички бяхме в очакване на решението на двамата ни шофьори какво ще правим утре, след като и в момента вали. Думаха се, обаждаха се на колеги и на шефката им в Уюни и дойдоха с предложение. Потегляме в 4:30 сутринта много бавно и внимателно и ако видим, че има много вода връщаме се обратно и ще влезем за малко от към Уюни. Така да бъде, за нула време всички по леглата с надеждата, че ще видим това за което сме дошли, а не компромисния вариант. То компромисният вариант е много вероятен при такова време, ама надеждата последна умира. Солена и дъждовна лека нощ.

Да видим какво ще се случи утре и как ще ни плени Солникът Уюни.

Да пътешестваме из Южна Америка! Ето го целия маршрут на нашето двумесечно пътуване в Южна Америка!

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!