Нашият маршрут за пътуване из Сенегал

Вече планирахме пътуването до Сенегал и сега е време да видим какво да сложим в маршрута за обиколката на Сенегал. Ето малко вдъхновениеи идеи за местата, които да посетим в Сенегал, какво да правим и така нататък. Започваме!

Travel to Senegal - Pink lake (Lac Rose), rally Dakar finish, off-road, Goree island, Dakar at night

Началото на една авантюра

Хакатонът за подобряване на данъчната администрация на Сенегал приключи. Излизаме от „затвора“ на петзвездния ни хотел в Дакар. Време е да видим истинския живот по улиците на столицата и да научим повече за Сенегал в предстоящата седмица.

Първата разлика е концентрацията на изпотявания – още по пътя за b&b се изпотихме повече пъти, отколкото за 3 дни на петзвездни климатици. Тесни, но асфалтирани улички през квартала на посолствата ни вдъхват надежда, че ще сме далече от основната пътна артерия и прилежащите ѝ газове. Последните не се вписваха в представите ни за 5 звезди, но си бяха там.

Внезапното спиране на тока също. Бяхме чели по блоговете от 2014 г. за Дакар, че било нормално да спира тока внезапно. Първите ни три дни престой определено се радваха на внезапни спирания на тока с последващи включвания на резервни генератори. Спиранията уцелваха и кофти моменти за нерадост на всичките 80 души в конферентната зала, както например по време на речта на министъра на финансите. А още не знаехме, че в луксозния хотел ще са ни последните спирания на ток в Сенегал, учудващо и напук на всички очаквания.

пътуване до Сенегал, Дакар, Каса Мара, бира Газела

Реалността на Дакар

Статията съдържа афилиейт връзки към услуги и продукти, които харесваме. Ако резервирате през тях, ще получим малка комисионна без допълнителни разходи за вас. Благодарим ви, че ни помагате да поддържаме Магията на пътуването!

Хубавото на новия ни хотел (Casa Mara Dakar) е, че е в нормален жилищен квартал. Наслаждаваме се на музиката от близката джамия и на не толкова забързания и тежък трафик.

Посрещат ни с просторна стая с климатик и сядаме в двора да хапваме и да се черпим – имаме рожденик днес – Наце.

Научаваме за местната бира Газела, която толкова ни се услажда, че изпиваме няколко големи (по 630мл) Газели със скоростта, с която това прекрасно животно бяга от хищници. Подготвяме се физически и психически за самостоятелен полуден в опознаване на Дакар, а довечера отново самостоятелно ще вземем Марти от летището, защото усещаме, че с такситата пазарлъкът ще върви много добре. Още не знаем, че бая Газели ще изпием до края на престоя си в Сенегал.

пътуване до Сенегал, Дакар, Алмедис, плаж, океан, риболов

Придвижването

Спазаряваме се с едно жълто-черно традиционно (полуразпадащо се) такси и се отправяме към района Les Almedies. Бяхме чели, че е район с прекрасна крайбрежна линия, приятен за разходки. Таксито ни остави на един почти закрит базар на брега на океана. На базара бързо се отказаха от нас, особено като чуха, че ни е първи ден и още само оглеждаме.

Слизаме до тесен плаж с много камъни – водата е приятно топла. Импровизираните шатри от няколко навързани шала не се ползват, защото е облачно днес.

От касетофон, който вероятно е доста по-възрастен от мен, се носят танцувални ритми. Група момчета доволно преминава покрай нас, демонстрирайки ни улова си от по една водна змиорка за всеки.

пътуване до Сенегал, Дакар, плаж, шатра, чадър, шезлонг
пътуване до Сенегал, Дакар, Алмедис, плаж, океан, риболов
Импровизирана плажна шатра

Най-западната точка на континентална Африка

На картата бяхме видели, че сме много близо до най-западната точка на континентална Африка – и нямаше как да не се опитаме да идем там.

Един мъж се присламчи към нас, предлагайки ни екскурзоводни услуги. Отказахме. Питахме го дали знае как се стига до най-западната точка на Африка. “Елате с мен, тук им един пряк път.”

Оказа се, че най-западната точка на Африка е част от имота на един хотел. Хотела беше в ремонт и нямаше много варианти да влезеш, легално или не. Решихме, че едва ли гледката ще представлява нещо по-различно от тази от многото плажове наоколо…

Но някак си е леко несправедливо да няма свободен достъп до най-западната точка на Африка, не мислите ли?

пътуване до Сенегал, Дакар, Футбол, плаж, крайбрежна линия, океан
Кварталното първенство е в разгара си

Вълните чакат да бъдат яхнати

Продължихме из многото посолства и симпатични новички сгради, заобикаляйки крачещи наляво-надясно охранители и техните навъсени погледи всеки път, когато Наце посегнеше към фотоапарата.

Намерихме спасение и спокойствие в дълготърсената крайбрежна улица с много заведения. Това се оказа меката на сърфа и сърфистите в Сенегал. Сядаме на дървени столове и маси на първи ред с лица към вълните и сърфистите. Можеш да забележиш от съвсем начинаещи, плицикащи се в плиткото малчугани, до изкусни артисти, които заедно с дъските си въртят пируети по вълните. Беше перфектното място за почивка с артистичното шоу на многобройните сърфисти пред очите ни.

Обичате ли да карате сърф? Бихте ли насрочили Сенегал за следващата ви сърф дестинация?

Сенегал, Дакар, Плаж
Сенегал, Дакар, Плаж, сърф, бягане, пътуване
Много търпение се изисква да бягаш в толкова малка обиколка, докато вълните те зоват.

Квартала на богатите

По улиците на квартала на посолствата пък забелязваме много не-местни хора да тичат, да правят джогинг или поне да вървят облечени в спортни екипи.

За нас остава хидратирането с вода и друга бира от Африка – Flag, и разходките из свечеряващите се прашни улици в търсене на място да хапнем нещо. В този квартал, освен симпатични сгради с охрана и спортуващи чужденци, се забелязват естествено и прашни подобия на тротоари, будки, предлагащи газирани напитки и други необходимости, и усмихнати семейства с деца на разходка по здрач.

пътуване до Сенегал, Дакар, вечеря, ресторант

Няма такси, което да ни подминава без да ни прикани да се качим в него с подсвирване. Засега не ни интересуват превози, защото в тъмното успяхме да намерим едно заведение, в което да хапнем салата, да пием по чаша вино и да се обгърнем в сладките миризми на запалените наргилета.

Посрещането на последния член от експедицията ни

След този релакс и поредното празнуване на рожден ден, сме готови да се отправим към поредното предизвикателство на деня: да вземем Марти от летището.

За 0.3 секунди сме хванали такси от пътя, спазаряваме цена 1000 франка – близо сме все пак.

На летището се започва едно дълго чакане. Първо се опитваме да чакаме отпред на летището и наблизо, но в един момент охраната ни изритва (как сме влезли, не е ясно). Заставаме зад решетката-ограда, където всички простосмъртни чакат. Хората са облечени официално – в бубу, със секси официалните обувки – чехли. Ние пък сме взели повечко минерална вода.

На тръгване пазарлъка от летището трае по-дълго – накрая постигаме консенсус и местният такси-разпределител-бос отива да буди съответния шофьор. Дали остана сънен или беше просто глупав, но на три пресечки от хотела и с обяснения на децата от квартала, накрая се наложи пак ние да го навигираме.

пътуване дакар сенегал

Затворихме празненствата за рождения ден на Наце в пълен сенегалски състав, с ароматно червено вино от България и прясно измити за него чаши от сенегалската кухня.

Кер Муса, рибарското селце Каяр, пустинята Лумпул

Първият ни официален ден от пътуването на колела започна с посещение на религиозното място Кер Муса – стотици хора се събират там за неделната литургия. По-късно тръгнахме обратно към крайбрежието и спряхме в рибарското село Каяр, за да наблюдаваме упоритата работа и усилията на рибарите, за да напуснем местните хора. Най-удивителната част от деня беше с джип за офроуд до пустинята Лумпул, където се наслаждавахме на нашия tme в този малък пясъчен рай!

До границата с Мавритания – Сен Луи

Насочваме се още по-северно към Сен Луи (Saint Louis). Вече сме на крачка от границата с Мавритания – но няма да ходим там. Сен Луи има с какво да ни забавлява – град с история, с три коренно различни части, с река и океан, с неспираща дейност и кипяща търговия.

В едната част на града живеят рибарите, втората е за администрацията и за богаташите, третата е където се върти търговията и се осъществява лудницата, наречена живот. Ние минаваме покрай всички, вдишваме миризмите на риба и мърша. Спомням си за Момбаса – и там така – лудница и история на брега на океана.

Сенегал, Сен Луи, Рибари, Мост, Река, Лодки, деца, улици, боклуци, мръсно, плажове, залез

С карета и кон започва специалната ни обиколка на града. Движим се из тесни и широки улици, редят се магазин след дом, училище след военна сграда. В един момент виждаш момчета, нагазили до кръста в реката, навсякъде заобиколени от боклуци, товарят лодките. В друг момент група ученици се кикоти под сянката. В третии момент каруци и коне ти отнемат предимството.

Сенегал, Сен Луи, Рибари, Мост, Река, Лодки, деца, улици, боклуци, мръсно, плажове, залез, карета
Нашата карета ни очаква

Обиколка с карета на Сен Луи

В жилищата на търговците вратите са останали широки от едно време. Цялото семейство е навън по тротоара, защото не се побират в дома. Въобще по тротоара е всичко – кокошки, деца, продавачи на какво ли не, майки, бащи, свещеници, прасета. Гласове и шум от всичките изброени по-горе запълват ефира, а ние не знаем накъде да погледнем. А кой ли пък да слуша гида? И той има интересни истории – за това как бившия президент на Франция, Жак Ширак, имал приятел от детството и му построил мост тук. За състезанието с лодки, случващо се всяка година. За образованието и как след посещение на училище момичетата не се радвали на многоженството. Обаче пред картинката навън ни е трудно да го слушаме.

Дори когато отиваме в тих квартал с няколко училища, в сенките на празните улици виждаме как бяло момченце се закача с черно момченце с по-малки размери, а друго черно с по-големи само гледа сеир… Някой ден и расите ще съществуват в разбирателство и единство. Така в момента различни религии в Сенегал живеят заедно в мир и любов. При 90% мюсюлмани и 10% християни в държава, има села с точно обратното съотношение. При всички случаи те проявяват уважение и разбиране и е честа гледка джамия в съседство до катедрала.

Залезът над океана

След силната и контрастна емоция на Сен Луи прекарваме следобеда и вечерта в симпатичен хотел с голяма градина и басейн, до брега на океана. Вълните ни отказват от опитите да плуваме, а по пясъка (ивицата е широка над 30 метра) за съжаление виждаме повече боклуци, отколкото можем да понесем.

Няма да е лошо хората в Сенегал да се научат за кофите за боклук и как да ги ползват. Ще съобщим нашата забележка на гидовете ни Али и Тафа. Не че е лесно да намериш кофа за боклук, но ще има развитие. Вярваме го.

Сенегал, Сен Луи, Рибари, Мост, Река, Лодки, деца, улици, боклуци, мръсно, плажове, залез, карета
Сенегал, Сен Луи, Рибари, Мост, Река, Лодки, деца, улици, боклуци, мръсно, плажове, залез, карета

А пустият плаж на атлантическото крайбрежие ни изпраща пак някак си романтично със залязващото във водата ярко оранжево слънце. А две-три лодки неуморимо се поклащат на хоризонта.

Идва време за поредната вечеря с морски дарове и риба. Все пак да не забравяме традиционното предястие от вкусни сенегалски фъстъци и Газела.

Комарите отново не пропускат да ни поздравят за добре дошли. А е само сухият период…

Изгрев над реката в Сен Луи

Магията на разположението и на река, и на море. Залез – в океана. Изгрев – над реката.

Оранжевото слънце ни поздравява и бързо се издига. Ние профучаваме през рибарския участък с лек дъх на мърша и се насочваме извън Сан Луи. Оставяме трисекторния градски живот (богати, рибари и търговци), за да поемем по черни пътища (в случая червени) към царството на птиците на име Djoudj Sanctuary. След разтърсване по червените пътища и няколко срещи с усмихнати глигани, достигаме до импровизирано пристанище.

Сенегал, Сен Луи, Рибари, Мост, Река, Лодки, деца, улици, боклуци, мръсно, плажове, залез, карета, изгрев

Спокойствието и заетостта на резервата за птици Djoudj

Натоварваме се на лодка и заедно с други тубаби (tou bab – бял човек, повече за това по-късно). Насочваме камерите към островите по езерото, където се разхождат най-различни видове птици.

Опитното око на орнитолога би установило впечатляващото разнообразие на летящата фауна. Ние забелязваме по-едрите видове – корморани и пеликани. И безбройните водни линии, плаващи лежерно по повърхността на езерото.

Гледката, която ни оставя без думи, е колонията от десетки пеликани, увлечени в ежедневни дейности и седящи на перо разстояние един от друг. Някои се издигат във формации във въздуха, други просто стоят и хубавеят. Има нещо магнетично, когато видиш много животни от един вид, събрани в малко пространство.

Сенегал, Джудж, резерват, птици, пеликани, лилии, езеро, остров
Сенегал, Джудж, резерват, птици, пеликани, лилии, езеро, остров
Сенегал, Джудж, резерват, птици, пеликани, лилии, езеро, остров

Търсене на „нормален“ обяд (без риба) в Сенегал

Става все по-горещо и ние решаваме да се отправим на юг. Денят ни носи дълго пътуване от севера на Сенегал надолу и на юг след Дакар. В многото села, със или без сянка, животът не спира.

Красиви сенегалки са източили шии и с грациозна осанка носят големи панери, купи и други товари на главите си. Пазарите изобилстват от сезонните дини (които са едноцветно зелени) и други дарове на Земята.

С климатика в колата, почти не усещаме колко е топло днес навън – 38 градуса е. Опитваме се да спрем в едно село да обядваме – само сенегалска кухня. Днес обаче сме с неспокойни стомаси (да се чете – леко разстройство) и решаваме да се въздържаме от рибната кухня. Не ни разбирайте погрешно – много вкусна и прясна е, но не сме свикнали с риба по два пъти на ден, всеки ден. Затова с всяко изминато село, където видимо ни завиждат за хладното в колата, все повече се надяваме да стигнем до град, където да имаме избор за храната.

По някое време сме стигнали до областен град, веднага ни пращат в някакво западно (по кухня) заведение, където се наслаждаваме на спагети с босилек. Просто и вкусно.

След като Наце успява да се разговори с майсторите в тоалетната на чист български („ще може ли да мина да си измия ръцете“ и те му правят път), потегляме към град Мбур (Mbour). Там ни очаква симпатичната Casa Verde – африканска къщурка на два етажа с вита стълба.

Сенегал, обяд, спагети, жега, стомах, корем
Спагети с босилек – просто и вкусно
Сенегал, Мбур, плаж, спорт, бягане, барабани, палми, шезлонги, пясък, усмивки

Придвижваме се на юг – крайна цел Мбур

На местния език Wolof tou bab значи бял човек. Макар и никога да не е ясно дали се употребява в положителен или отрицателен смисъл – започваме да свикваме да го чуваме около нас. Децата са най-експресивни и често тичат след нас и подхвърлят „тубаб, тубаб“, понякога това еволюира до „тубиб, тубиб“. А още не знаем, че скоро и ние ще почнем помежду си да се наричаме така. Използваме го, разбира се, в положителен закачлив смисъл. Не искаме да се дискриминираме на расов принцип, затова и избягваме реплики от сорта на „да хапнем като тубаби накрая“. Лесно се замисляш за заложените в ежедневния език расистки стереотипи на места, където представляваш малцинство.

Отново сме до плажа, само че този път на него се случва доста. Мбурските мъже са много спортни, затова на всеки три секунди през погледа ти минава я някой бегач, я някой с патешко ходене. Всякакви силови упражнения и такива за издръжливост се изпълняват навсякъде по ивицата.

Боклукът отново не отсъства, но спортният дух до някъде компенсира. По залез се чуват ударни инструменти от насъбралите се по плажа групи.

Друга характерна дейност е борбата, тъй като сенегалците обожават този спорт. Не засичаме практикуващи борба, но пък ставаме обект на наблюдение от няколко продавачки на гривнички и шалове на плажа. Повече внимание получават от група възрастни французи, явно езикът на любовта наистина е френският.

Резерват Бандия и Острова на черупките

Кой каза, че не можеш да ходиш на сафари в Сенегал? Резерват Бандия има грижата да опровергае предното изказване. Удивителни африкански животни (повечето от тях се внасят, но тъй като живеят добре там, мислим, че няма проблем) се разхождат наоколо. Направихме джип сафари и кратка пешеходна разходка в някои части на резервата.

По-късно продължихме до известния Shell Island, който е (познахте!) е направен от черупки. Забележително е, че хора с различни религии живеят на един и същ остров заедно, дори споделят гробището. Бавният ритъм на живота те кара да искаш да останеш там дори и след хипнотизиращия залез.

Попенгуин

Спим до късно, защото за деня имаме само едно ходене до Попенгуин (Popenguine). Селцето до брега привлича религиозни пилигрими (веднъж в годината – милион души на поклонение), любители на спокойствието и чистите плажове, и красивите гледки, и разбира се, Президента, който си има едно малко имотче там. За първи път се радваме на широка ивица и пренебрежимо малко количество боклук. Строителството още не е загрозило брега и макар и да се работи по този въпрос, засега изглежда обнадеждаващо пусто. В далечината има висока скала, а нагоре към нея можело да се видят страхотни птици.

Тубаб Диалао

По черните пътища към близкото селце Toubab Diallao си говорим какво значи името на това село. Нещо като планината на белите хора, или по скоро белите заоблените върхове на някои от къщите. Подминаваме десетки ученици, прибиращи се вкъщи за обяд. Какво разнообразие от униформи само! Внезапно се оказваме в отворен музей на местната архитектура и изкуство. С разликата, че ще спим в този музей. Камъни и вградени плочки ни напомнят стила на известни творци на миналия век. А селото е отявлен център на музиканти, художници, артисти от страната и чужбина, който идват да се съберат със съмишленици и да създават изкуство. Нощта бива предшествана от удари на барабани, тук е така всяка вечер.

Изкуството на риболова в Сенегал

Седим на висока тераса, над океана и малките плажове. Долу деца ловят риба с всевъзможни технологии – гмуркат се от скалите, пускат стръв, закачена с корда на гащите, или плават с малка надуваема лодка навътре в морето. Всичките методи работят. До нас едно малко момче е вързало връв на гащите си и самотно си лови риба до плажа. Хвърля и дърпа безуспешно, после най-накрая успява да улови рибка. Голям кеф! Прибира я на сянка под един камък и се връща към риболова. А няколко часа по-късно, хитра котка минава и обира забравени пресни рибки от плажа.

Пътуване до Сенегал - плаж Попенгуин, Тубаб Диалао село на изкуствата
Пътуване до Сенегал - плаж Попенгуин, Тубаб Диалао село на изкуствата
Пътуване до Сенегал - плаж Попенгуин, Тубаб Диалао село на изкуствата

Изкуството на пазаренето

Стъмва се, а ние следваме музиката на барабаните и тя ни отвежда до малък пазар. Пазарлъкът започва, много важно звено този път са преводачите. Не че реално има нужда от тях, но първо правило на пазаренето гласи: “Забавлявай се“. Колкото повече хора се забавляват, толкова по-добре, а в крайна сметка се сдобихме с красив африкански батик. И изнесохме лекция на един младеж как ние всъщност не берем парите от дърветата, затова изискваме необходимото уважение. Факт: Парите не растат по дърветата нито в Европа, нито в Африка. Някой да го опровергае?

Финалът на нашето рали в Сенегал

Когато търсим забележителности до Дакар в Сенегал, често изпъкват две имена. Това са Розовото езеро (Lac Rose) и остров Горé (Gorée Island). Първоначално ни звучаха малко туристически, но в действителност на Розовото езеро си бяхме само ние и работниците по добив на сол. А на остров Горé пристигнахме с полупълен ферибот, което е далеч от дефиницията ни за “туристическо”. В крайна сметка силно препоръчваме да разгледате Розовото езеро и неговите купчини сол, пазарите на столицата Дакар и да се запознаете с горчивите спомени от робски времена на остров Горé.

Travel to Senegal - Pink lake (Lac Rose), rally Dakar finish, off-road, Goree island, Dakar at night

Розовото езеро

Потегляме към Розовото езеро (Lac Rose). То самото порозовява в комбинация от бактерия в него, вятър и слънце.

Имаме късмет. По розовите води се носят лодки с флага на Сенегал, извличат сол. Това е единственото място, където можеш да правиш това без да плащаш данък. Затова тук могат да се видят и гости от други държави. Сол, засега, има за всички. До дъното има 1 метър вода и метър и половина сол. Мъже с лопати копаят здраво в средата на езерото. На брега има буквално купища сол.

Тази красота е била и финалът на рали Париж-Дакар, преди да преместят състезанието заради суровата пустиня в северна Африка. Сега ралито завършва в солниците Уюни в Боливия.

Качваме се на джип и препускаме през пясъка. Първо обикаляме езерото, после по пясъчни дюни минаваме през малко село, после през гора, накрая излизаме на огромен плаж до големите океански вълни. Дълга плажна ивица, докъдето стига погледът, само един старец с багаж по нея, красота. Подобно нещо имахме щастието да видим в Нова Зеландия, на 90 Мile beach. Уау!

Прашни и щастливи, завършваме с обяд в огромен и празен хотелски комплекс с характерните къщурки.

Остров Горé

Има десетки ужасяващи истории за това как са се “справяли” с робите и как са ги “третирали” преди да ги изпратят към Америките. Ако посетите Музеят на робството, ще останете без думи и без дъх, а може и да стигнете до сълзи от съчувствие към злощастното минало на хората. Има каменна врата, която се нарича “точка без връщане” – много от робите предпочитали да се удавят в морето или да ги изядат акулите пред това да бъдат роби в непозната страна, далече от семействата си.

На днешно време можем да забележим как ние, хората, сме роби не на други хора, но на парите. Затова и по ирония на съдбата или не, виждаме как “черно” момче се гмурка във водата, за да улови хвърлена от “бял” господин монета.

И малко по-положително, побъбрихме си с улична търговка – обменихме опит, истории, бизнес идеи, дори накрая си купихме сувенир от нея. Попазарихме се добре, нали е важно да поддържаме тренинг и добро настроение!

Обиколка на Дакар

Придвижваме се към Дакар, където правим обиколка по административния център, обиколка по два от най-популярните пазари и завършваме по тъмно със статуята на Ренесанса.

Последните дни някъде винаги са свързани с много енергия по пазарите в търсене на най-добрия подарък на най-добра цена. Но едва ли изкуството на пазаренето някога ще ни омръзне…

Завършваме с вечеря в пицария с нашите гидове Али и Тафа, за които ние сме станали семейство за последните 6 дни. Време е да ги пуснем, за да видят и истинските си семейства. До нови срещи!

Travel to Senegal - Pink lake (Lac Rose), rally Dakar finish, off-road, Goree island, Dakar at night

Направи си сам пътуване до Сенегал

В този пост има информация как да планираме пътуване до Сенегал, подробности за визи, сигурност и т.н.

Самостоятелно и независимо пътуване из района може да се осъществи, ако говорите свободно френски и ако можете да говорите wolof или други местни диалекти. Иначе би било доста приключенскоОставете си повече време, ако ще го раздавате приключенци. Ние избрахме Andaando tours за да ни разходят 6 дни из най-яките места в Сенегал. 

За другия път оставихме южната част на страната, която се намира на юг от страната Гамбия. Областта Казаманс (Casamance) била страшно красива и доста различна. Дали границите променят хората и културите все пак?

Travel to Senegal - Pink lake (Lac Rose), rally Dakar finish, off-road, Goree island, Dakar at night

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!