Пътешествие в Япония – 3 седмици в Страната на изгряващото слънце

Беше време за фокусиране върху важните неща. Но как да намериш правилния фокус, когато си свикнал да се разкъсваш между хиляди неща, дейности, хора? В същото време най-хубавият интервал от годината приближаваше – плаващият празник на възможно най-дългата последователност от почивни дни чукаше на вратата. Отчаянието се прокрадваше с всеки изминал ден без никакви впечатляващи оферти за предстоящите дълги почти три седмици, докато десетина дни преди Разпети Петък не я видяхме – нашата мечта – стояща срамежливо и на разумни цени предвид близостта във времето! Мястото, където фокусирането и концентрацията са от най-високо ниво и дори и пеленачетата ги владеят. Япония. Ето го нашия маршрут за пътешествие в Япония, който отне почти 3 седмици и ни потопи в това чудо на света, наречено Япония.

Mount Fuji and blossoms, Japan

Пътуване из Япония – какво има в статията

Планиране на пътуване до Япония

Как се организира 18-дневно пътуване в Япония за под една седмица? Към тренировките по фокус и концентрация се добавят няколко безсънни вечери, няколко бързи резервации по Интернет, шеметно запазване на места за спане, защото не само че късно се сещаме, но и уцелваме сезона на цъфтящите дървета!

Четене, гледане, питане – и нещата изглежда започват да минават под контрол. Забавно е през цялото време! Чудно как хората дават пари на агенции да им вършат готината работа и да ги ощетяват как ли не…

Как стигнахме до Япония

И нека пътуването да започне сега! Полет София – Москва – Токио. Небето може и да изглежда като предела на възможностите ни, но може и да е начало на много нови начинания. Зареждаме с вкусотийки на летището в Москва преди началото на полета към Япония. За няма и 15-тина часа след потеглянето ни от София, кацаме на летище Нарита до Токио.

Flying over mountains in Asia to Japan

Ден 1: Пристигане в Токио и първи впечатления от Япония

*Статията съдържа партньорски връзки. Ако резервираш през тези връзки, ще получим малка комисионна без допълнителни разходи за теб. Благодарим ти, че ни помагаш да поддържаме Магията на пътуването!

Полетът от Москва се оказва много дълъг и с малко сън, затова почти като на сън взимаме раниците, разопаковаме ги от фолиото и намираме къде да сменим онлайн поръчката ни на карти за влака (Japan Rail Pass) за истински такива. Още от летището обслужването, хората навсякъде ти припомнят, че си вече в цивилизацията. Дори малките опашки не правят впечатление, когато произволен човек ти се покланя и усмихва, само защото минаваш покрай него. Изпитваме огромно уважение към тези хора!

Japan Rail Pass banner

Навсякъде е пълно с помощници, да си попълниш правилно митническата декларация, embarkation card, или каквото трябва да направиш, за да продължиш напред. Ние имаме ясна цел за този ден, и тя е градчето Матсумото, или входът към Японските Алпи. Не е трудно със съвършената система от влакове. Не са евтини, но изминаваш големи разстояния за нула време и вътре дори е чисто и приятно. Отново помощници ни ориентират по коловозите, където не сме успели да намерим каквото търсим написано на английски.

За първи път на влак в Япония

Досега бяхме леко заспали, а в двата влака откъртваме сериозно. По говорителя по четиристотин пъти съобщават къде си, какво да правиш и т.н. И в нашия случай ние можем да се радваме на това.

Щастието в пътуването се получава от малките жестове, направени към теб, макар и това да са съобщения на английски в държава с няколко неразбираеми за теб езика.

Но как да не заспиш, когато е толкова тихо вътре и спокойно. Да – интересно е, че не можеш да говориш по телефона освен на специални места по влаковете, пък и на големите улици някак си освен леко бучене от колите друго не се чува. Засега никакви шумове, произведени от хора, не могат да разстроят нашите адмирации към планинските пейзажи и малките селища, които подминаваме с влака.

Ден 2: Матсумото

Сега сме в Матсумото и си търсим риокана, където ще спим. Една много добра разходка с по 15-тина килограма на гърба, но пък как щяхме да видим истинския град отвътре? Английският не фигурира в тази част на Япония. Йероглифи дебнат от всякъде и по някое арабско число от телефонен номер се покрадва тук-там.

Добре подготвени с карта намираме нашия риокан , където усмихнато ни посреща възрастен човек. Не знае и една дума английски, ние пък и дума японски, но се разбираме за всичко. За наш късмет, баните могат да се ползват частно, защото още не сме готови за вълшебството на японските споделени бани, където е въпрос на чест да правиш каквото и твоите братя/сестри по пол правят – да се миеш и къпеш по родилно кимоно! 👘 За high tech тоалетните сме готови напълно. Само нагласяш струята и пускаш релаксираща музика…

Вместо чаените пакетчета и сервиза за чай, ползваме по една бира, за да ни хване сън по-лесно…защо е трудно да заспиш? За малко време сменяш драстично културите и някак си жадният ти за новости, опознаване и приключения организъм не може да се успокои дотам, та да заспи. Тръпката от предстоящото трябва да подейства и като приспивателно, и като разбуждащо средство на следващата сутрин…  😴 😴 😴

Настаняване в Матсумото: Ryokan Matsukaze

Ryokan Matsukaze, Matsumoto, Japan

Да спиш на татами под

Как ще се спи по японски традиционен начин в риокана, в който бяхме отседнали? Изглеждаше много автентично с татами под и футон легла. Може да се каже, че това бяха мислите, които уж ни мъчеха преди лягане. Xубавото е, че си останаха само това – мисли. Така хубаво се спеше в това Матсумото, че не усетихме кога стана сутрин и се събудихме доста преди алармата.

Ryokan Matsukaze, Matsumoto, Japan

Замъка Матсумото

Направихме си импровизирана закуска с топла чаша супа (нищо общо с тези, които бяхме опитвали до сега) и малко японски сладки и потеглихме смело да търсим гордостта на Матсумото – замъка Матсумото. Нямахме карта, обаче на няколко места имаше табелки и на английски и доста лесно намерихме целта си.

Самото влизане в парка около замъка си беше уникално. Аромати на цъфнали череши наоколо, зеленина поръсена с паднали черешови цветчета, канал обхващащ целия замък пълен с огромни риби, които непрестанно гълтаха паднали черешови цветчета. Над всичко това гордо седи 6-етажен замък, оглеждайки се колко е красив над огледалото, оформило се от канала и слънцето.

Като мравки в целия пейзаж щъкаха групи туристи, оказа се че почти всички за японци и тук-таме се виждаше някой чужденец. Решихме, че ще се чака много на входа, но не бяхме прави. Влизането с купуването на билети ни отне не повече от две минути. Преди да влезем някой каза: „Гледай две японски баби в кимона, да ги снимаме, че не се срещат често ей така да се разхождат“, но и тук сбъркахме. Вътре имаше много японки и не само баби, всички облечени в кимоно и си бяха дошли на неделна чаена церемония. Огледахме ги любопитно, завидяхме им благородно на красотата, която излъчваха и на спокойствието и радостта, с която си чакаха реда за чаената церемония. Решихме да разгледаме замъка отвътре и след това да видим дали може и ние да бъдем част от новата за нас, но примамлива за посещение, церемония. Както навсякъде в Япония, и в замъка трябваше да събуем обувките и да се разхождаме по чорапи по старите, дървени подове.

Вътре всичко беше обмислено, проектирано и строено във военен дух. Имаше различни дупки на стените за стрелба с лък и стрела и с пушка. Всички дупки имаха подвижни капаци за защита. Стълбите бяха следващото впечатляващо нещо. Доста стръмни и с високи стъпала, с всеки етаж ставаха по-високи (най-високите бяха около 40 сантиметра), а покрива над тях ставаше все по-нисък и превръщаше качването и слизането в истинско приключение. По етажите вътре имаше различни експонати на оръжия, дрехи и най-различно оборудване. Имаше цял етаж, уреден за тренировки на бойни изкуства, който беше без никакви прозорци и така се получаваше визуалната заблуда отвън, че сградата има само пет етажа. Беше забавно да се почувстваме като войните преди векове и да стреляме през дупките в стените от горните етажи. Обаче нали сме цивилизовани и миролюбиви хора, та използвахме фотоапаратите си за оръжия и нашите „жертви“ бяха многото снимки.

Чаена церемония в замъка Матсумото

На слизане след малък спор дали сме добре облечени и дали е редно, решихме да се пробваме да отидем на японската чаена церемония. Оказа се, че не е толкова трудно и че не боли въобще даже 🙂 Станахме приятели с няколко баби на опашката, които ни харесаха и правеха всякакви опити да си говорят с нас на японски с няколко думи на английски. Беше забавно и приятно да чуеш, че никога не са били в България, но за тях това е страната на киселото мляко, за разлика от други страни, в които сме ходили. Места, където ни твърдяха, че това е страната на Стоичков или Бербатов. Даже на самата церемония една от тях дойде до нас и ни обясни на английски да не се притесняваме и само да гледаме другите какво правят.

Та избраха един мъж и една жена от гостите да седнат отпред и да пият от специално подготвения чай от майстора на изкуството пред очите на всички. Говореха и разни неща междувременно, които или бяха молитви или някакви мъдрости, но ние нищо не разбрахме. Чаят си беше странен, но вкусен и буквално зелен. Преди него ни дадоха и специален японски сладкиш, за който всички си носеха специални салфетки скрити в кимоното, но не и ние.

Накрая всички се събраха около мястото за приготвяне на чай и гледаха много любопитно, но ние така и не разбрахме кое е нещото, будещо толкова голям интерес и любопитство. Но всичко има значение, кой предмет как е поставен, кога е поставен, защо е поставен. Перфекционизъм. Поклонихме се няколко пъти, казахме си чао с нашите баби и лека полека напуснахме красивия комплекс, за да до огледаме какво интересно има още в Матсумото.

На разходка из Матсумото

Оказа се, че не са много нещата. Минахме само да видим сградата на старото каичи училище, едно от първите училища в Япония. След това се запътихме към двата парка в края на града, разположени един до друг. По пътя си взехме и малко за хапване с цел да си направим пикник.

Опаааа, какво стана… Тук нашите умения за ориентиране, липсата на карта и табелки на латиница си направиха своето. Ходихме около час и нещо пеша из стръмни и малки улички и стигнахме до края на града, но там парк нямаше 🙂 но пък както винаги, като се загубиш намираш и виждаш неща, които иначе няма как да намериш. Та минахме през един модерен квартал с интересни къщички, след това къщичките почнаха да имат големи дворове, в които имаше лозе или зеленчуци, красиво беше. На края намерихме една празна детска площадка с пейки и си направихме така мечтания пикник и с усмивки тръгнахме да слизаме надолу към центъра на града.

Истинската почивка я направихме в едно малко кафене с лате и чай и след това малко пазаруване и запазване на влак за следващия ден. Края на посещението ни беше подправен с японски бургери и след това традиционна баня (бяхме сами) в нашия риокан. Лека нощ Матсумото, трябва да събираме енергия за следващите ни спирки в маршрута из Япония.

Японско оригами за подарък

Време беше да се разделим с Матсумото и нашите гостоприемни домакини и да продължим по дебрите на планините в областта Централен Хоншу и да разберем какво е това чудо – накасендо. Напускайки риокана си разменихме стотина благодарности и подаръци. Мускалчето от розово масло остана да допринася към миризмите на разцъфваща Япония, а ние се сдобихме с две оригами мишки, пълни с бонбони! 🐰 🐰 🐰 🏯 🏯 🏯

Japanese origami gifts in Matsumoto, Japan

Ден 3: Да вървиш по накасендо Магоме – Тсумаго

След като предишната вечер бяхме говорили с туристическия център, се наложи да сменим посоката на 8-километровата част от древния път накасендо, по която щяхме да вървим. Целта беше да има по-малко изкачване, отколкото слизане, дори първоначално мислехме да ходим с раниците. От гара на гара и гара на автобусна спирка, стигнахме Магоме, където преръсваше дъждец стабилно.

Hiking Nakasendo trail Magome Tsumago, Japan

Запазените населени места по пътя са невероятно автентични и красиви, и ако си късметлия може да влезеш някъде, да си починеш и да пиеш чай. През повечето време се върви през гората, за мотивация се минава я някой полуразрушен храм, я няколко къщички или водопад. Най-мотивиращи са звънците за плашене на мечки. Имаше като че ли и упътвания -ако не сработи това със звънците какво да правиш, но японският не ни е много силен още. Най-лошата комбинация беше от звънец и веднага стръмен баир без видимост. Това налагаше да не спираме препускането до следващия звънец.

Започва се, напускаме запазеното от Едо периода Магоме и тръгваме към запазения пешеходен маршрут от същия период през планината до съседното село Тсумаго. Още със самото изкачване малко над Магоме гледките пленяват. Наложило се е на доста места асфалтовият път да се пресича с този от прадедите, но беше обозначено, че да не се загубим. „ВНИМАНИЕ! Мечки на пътя“ – друго си е да си имаш „оръжие“.

Сред бамбуци и сгушени селца, във височината се виждаше мъгла. Макар и първите два километра да бяха сериозно изкачване и закани какво ще се случи на момичето, заради което сменихме началото и края на маршрута, после спускането и гравитацията оправиха настроението. Не са нещо специално и впечатляващо на фона на други водопади по света, обаче сгушени в японските Алпи красиво шушукаха покрай накасендото. А пък черешовите цветчета показваха, че има красота и в дъжда и мъглата.

С голяма радост брояхме табелите до Тсумаго и дори и малко позаспало, селото ни предложи традиционен обяд от нудъли от този край със странни зеленчуци и картофи. Не ни бяха много по вкуса, но настроението и обслужването бяха от класа. Тук срещнахме група от Южна Африка, някои хора от която бяха живели в София и силно се интересуваха от нас.

Hiking Nakasendo trail Magome Tsumago, Japan

Нощувка в Накатсугава

Насочихме се към град Накатсугава, през Нагисо, за да преспим. Вечерта имахме сили да хапнем в съседното до хотела заведение, което приятно ни изненада. Изглеждаше като замък отвън, а криеше страшни вкусотийки отвътре.

Тук, в Накатсугава, за първи път видяхме и малко странности в работните времена. Наце реши да пробва пижамите, които ни бяха предоставени от хотела.

Нощувка в Накатсугава след накасендо: Hotel Route-Inn Nakatsugawa Inter

Ден 4: Долината Кисо, Ширакава-го и Айнокура

Долината Кисо е мястото, където можеш да се порадваш на планината и на традиционните японски къщи стил гашо. Дали заострените покриви и върхове или гостоприемството  на местните ни спечели – да разберем заедно!

Най-удобна отправна точка към долината Кисо и нейните села ни се стори града Накатсугава. Вечеряхме в старовремски ресторант с вкусни ястия, закусихме с всички бизнесмени в хотела. Това са впечатленията ни oт този нетуристически град с удобна локация за свръзка. Не можем да не отбележим и такситата, които имаха бяла бродерия върху тапицерията. Накатсугава вече ни крещеше да се запътваме към следващата ни дестинация…

С влак или два стигнахме до известното селце Ширакава-го, където е запазено почти цяло село от гашо стил къщи. Тези заострени покриви спасяваха от сняг и студ, но ние не отивахме в зимната идилия, а напролет, когато самотни преспи сняг позираха до разцъфнали дръвчета. Цялото селце носеше автентична атмосфера, макар и доста от къщурките да бяха магазинчета за сувенири и да имаше тълпи от туристи навсякъде.

Настаняване при местни в къща гашо в Айнокура

За наше щастие нямаше свободни стаи в гашо зукури къщите и се насочихме към алтернативно село, и уцелихме десетката. Първо, там имаше двайсетина къщички, всичките запазени, и само един магазин. Атракции като двайсетдневния камък (когато се покаже от снега, до 20 дни идва пролет) и дървото, спасило селото от лавина, се достигаха само по горските пътеки, които водеха и към фантастични гледки на селцето, сгушено между високи планини. Близки склонове вече се раззеленяваха, мяркаше се някое бяло или розово дърво. В далечината снеговете си седяха и напомняха, че зимата току-що е свършила. Това усещане на малко селище между високи достолепни планини и хълмове много напомняше на Мачу Пикчу, с разликата, че на последното не може да се преспи (поне не и легално 😄).

Настаняване в региона Нанто: потърси гашо-зукури къщи! Нашата къща Choyomon изглежда невъзможна за резервиране в момента.

Ние бяхме късметлии да уцелим последното гашо в долината Кисо, с майка и дъщеря домакини, които сърдечно комуникираха с нас (предимно с жестове и мимики) и ни караха да се чувстваме у дома си. Вечерята беше обилна с традиционни за района зеленчуци, мисо супа, суши, пъстърва, приготвена на огнището преди малко и още десетина вкусотии…Прегледахме записите от фестивала на селото, музикалните инструменти и танците, обясниха ни как да свирим и да се стоплим в студените планински нощи. Всички стени на стаите бяха плъзгащи се врати, оставящи възможност за разпределянето на стаите по много и различни начини. Не очаквахме в затънтено село да имат такава архитектура.

Това откъснато селце беше истински диамант! И природата величествена, и хората сърдечни, и същевременно пазещи своето признато световно наследство. Името не селцетo е Айнокура. Освежени от престоя си там, бяхме готови отново да се върнем към големия град, затова се насочихме към Каназава и Киото. Да се разходим до там! 🎎 👘 🌸

Ден 5: Каназава

Градът Каназава се оказа на вярното място между уединението на Айнокура и кипящия живот на Киото. Ето защо то се превърна в спирка за няколко часа, където отново благодарение на местните направихме максимума от придвижването ни от едно място към друго.

Както може да се очаква от стръмните разходки и чистия въздух в Айнокура, станахме рано зарана и отново се шокирахме от броя ястия, които трябваше да изядем. Няма как да обидим домакините, напънахме се до предела на възможностите си. Излязохме на припек, обиколихме колкото улички можахме и зачакахме да дойде време да слизаме към спирката на междуградския транспорт. За такова затънтено мястото в планината, инфраструктурата беше безупречна. Радвахме се, че тя ни помогна да стигнем до това прекрасно кътче.

Пътят до Киото беше дълъг, затова решихме да направим бърза еднодневна спирка в Каназава. Там искахме да хвърлим раниците в багажните отделения на гарата и да отскочим за час-два до замъка, парка до него и известните градини в центъра на града. Не беше от най-добрите ни дни в ориентирането, по начало картата, която имахме от книгата, беше много малка и обща. Излязохме от гарата в грешна посока, след 30 минути вървене се усетихме, че нещо не е наред. Бяхме минали по верния мост, но бяхме от грешната страна. Оказа се, че това предградие е било областта за забавления на града преди време. Старички постройки с леко съмнителен чар и многозначителни надписи – това беше останало от забавлението в тази част на Каназава.

Озовавайки се от вярната страна, осъзнахме колко е голям градът и колко са високи сградите. Питахме хора, обясняваха ни предимно с ръце и крака. Стъпка по стъпка наближавахме зоната с нашите забележителности. Срещнахме полицай, който без да обели дума извади карта и ни надраска: ние къде сме, замъкът къде е. Картата беше на японски, но само след още няколко минути и опит да влезем през забранен вход, се сдобихме с карта на английски от друг дружелюбен човек. Този път вече нямаше място за грешки и заблуди и се озовахме в парка на замъка, започнахме да обикаляме и разглеждаме.

В крайна сметка ни отне няколко километра ходене и разговори с 6 човека и бяхме там! След замъка, който е бил и военна крепост и кампус на университет, пресякохме една от портите и мост и се озовахме в градината Кенрокуен, известна като една от най-красивите в Япония. Тук снимките говорят по-добре, докато ние примляскваме оризовите топки с вкус на разцъфнали череши, които всъщност бяха попрецъфтели.

Колкото и да се откъснахме от битовизмите на ориентирането, малките поточета ни унесоха в мечти и почти бяхме забравили, че имаме влакове за хващане. Хванахме влака и пристигнахме навреме, благодарение на случайната ни среща с доброжелателен шофьор на автобус. Не разбрахме кой беше автобусът и дали маршрутът му включваше гарата на Каназава, но човекът се отнесе с нас като с прескъп товар и същевременно мили гости и ни закара почти за без пари. Такива хора, учтиви и сърдечни, постоянно срещахме в Япония!

Този ден видяхме най-много бизнес хора по влаковете. Или поне хора в костюми. Някои пътуват по два часа до вкъщи, като не губят време във влака – работят, разговарят, натикани някъде по телефона или в най-добрия случай използват времето за вечеря. Очите рядко се вдигат от лаптопа или телефона. Животът на костюмара.

Дни 6 и 7 – Киото

Най-накрая сме в топлото Киото. Като по чудо намираме тихия квартал и нашата шумна къщурка. В общата кухня се готви вечеря и лигите ни текат, докато свикваме с големия град. Тук стаите са тесни и шумове и миризми идват отвсякъде, но атмосферата е обещаваща. Кварталът е жив дори в 10 вечерта, но ние ще събираме сили за обиколките на бившата столица и културен рай на следващия ден.

Имаме статия с фотодневник от Киото, пълна с забележителностите и красивите гледки на бившата столица на Япония. Не губи време и опознай градините, имперските дворци, дървените къщи, шинто и будистките храмовете на Киото!

Настаняване в Киото: потърси настаняване в Киото, което подхожда на твоя стил и бюджет! Ние отседнахме в Metropolitan Fukujuso, което изглежда затворено в момента.

Можеш да ни подкрепиш като разгледаш нашите книги за пътешествия. Благодарим! 🙏
Kyoto photo diary

Запознай се с места и приключения през очите на местните!

Книгата „Магията на пътуването: Последвай местните“ ще те срещне с впечатляващи хора от 14 различни крайчета на света.

The magic of traveling: Follow the locals book Poster 709X993

Ден 8: Духовността на Коясан

Решението ни да посетим Япония ни повлия да прочетем малко повече за нея, дори и в художествената литература. От дебелите книги с много илюстрации научихме за съществуването на планината Коя и градчето Коясан, основано след като един монах (Кобо Дайши, познат и като Кукаи) го намерил за подходящо място да практикува будистки медитационни техники и да основе храм там. Така започва историята на едно от най-светите места в страната – централата на шингонския будизъм.

Днес тук има много храмове, които привличат много туристи, не само защото са красиви произведения на изкуството, а защото в тях все още живеят монаси и предлагат възможността да спиш в храмовете, в традиционни стаи и да участваш на сутрешната молитвена церемония заедно с тях. Добре дошли в Коясан! Така и ние бяхме съблазнени от този факт и поставихме Коясан като част от нашия маршрут. Беше забавно самото пътуване към него, да започнем оттам…

Събуждаме се ние около 6 часа в Киото с цел да си оправим багажа и да тръгнем навреме със сутрешния влак-стрела към Осака. Времето ни на пристигане в гарата наложи да тичаме към перона една минута преди заминаването на влака. В последния момент скачаме във влака и той потегля. Какво облекчение, мислим си ние с леко опотени чела. Влиза културната японска кондукторка за проверка на билети, а ние тъкмо засичаме скорост на влака от 270 km/h и се кефим. Идва нашият ред за проверка и момичето ни гледа странно и вика: „Ама вие знаете ли, че това е влака за Токио, Осака е в обратната посока.“

Уууупс! Та разбрахме се, че най-близката спирка е Нагоя и можем да слезем там и да си хванем влак на обратно. Кофти, загуба на време за нищо. Обаче винаги има и нещо хубаво – возихме се на най-бързия влак стрела Нозоми за без пари. И не се вкопчиха в идеята да ни глобяват, макар че си бяха в правото. Объркал си се, няма проблем. Добре, че карат бързо, та след около час и половина бяхме в Осака, от където със смяна на три други влакове пристигнахме до гарата под Коясан и с въжено влакче се качихме горе (около 900 метра над морето). От там може да се ходи до центъра на града само с градски автобуси, ходенето пеша(по участък с много завои и стръмна пропаст около пътя) е забранено. И след около десет минутки със автобуса, който ни го препоръчаха любезните служители на автогарата, пристигнахме пред нашия храм.

Japan Rail Pass banner

Да спиш в будистки храм в Коясан

Бяхме посрещнати от млад монах, който учтиво ни помоли да изчакаме за момент и извика някой по-старши, който ни показа храма и стаята ни и почерпи със японски зелен чай и сладкишче. Почти беше станало 2 часа следобед, а толкова неща трябваше да се посетят. Пийнахме чая на две-три глътки и дим да ни няма – имаме да разглеждаме целият Коясан за няколко часа!

Село Коясан ни заплени с чара си на малко селце с една главна улица, много храмове – кой от кой по-красиви, магазините за сладки и грънчарство. Не сме от най-религиозните хора, та не задълбахме в много детайли за значението на всеки един от храмовете и паметниците, които видяхме. Наблегнахме повече на външната им красота и грандиозност.

Къде да отседнем в Коясан: Yochi-in temple. Не пропускай сутрешните молитви!

Много храмове, много чудо, време е да изкатерим главната улица на Коясан, за да се доберем до Йочи-ин, където почивката е неизбежна, за наше щастие. Легнахме си доволни в стаята ни в храма, и макар и стените да бяха като хартиени, се наспахме добре на чистия въздух. Сутринта посетихме сутрешната молитва на монасите, където пяхме заедно и научихме техники за медитация.

Ден 9: Да разцъфнеш с черешите в Йошино

Четейки книги за скритите бижута на Япония, стигнахме до Коясан и Йошино. Не беше лесно да стигнем до Йошино – 3 влака и един въжен лифт. Заслужаваше си – това е едно прекрасно място с планински чар едни от най-известните насаждения от череши. Там разцъфването се получава на етажи и така се осигуряват поне 3 седмици възможности за наблюдаването му. Ние се оказахме там в края на четвъртата (ах, глобално затопляне), но красивата природа си е красива природа със или без цветове на череши.

В Йошино уцелихме и най-прекрасния семеен хотел, в по-голямата си част направен от дърво, и с гледки към по-ниските части на възвишеното село. Домакините надминаха всякакво гостоприемство (това в Япония е много повече от комплимент) и ни накараха да не искаме да си тръгваме.

Имаше истинска опасност да останем по-дълго там, когато се загубихме по пътя на един висок баир. Самото село не ни стигаше, на картата имахме отбелязани хубави точки с гледка към Йошино. Набързо хапнахме в ресторант, гледащ към пропастите от храсти и дървета и закатерихме нагоре. Подминавахме импровизираните кафетерии, където предлагаха кафе или чай с гледки към кривите улички.

Картите имат един проблем- понякога са много стилизирани и добро въображение не стига. Нагоре, нагоре, от време на време ни подминаваше я някой мотор, я някой стар рейс. Ние сме твърдоглави и още не сме стигнали дотам да се молим на някого да ни извози. Пестим крачките и водата и вървим ли, вървим. От едната страна надолу са само иглолистни дървета, гората е безкрайна. От другата уж изглежда че сме на върха, ама не сме:-) Накрая взехме едно-две напрегнати решения и стигнахме до запустял манастир и очакваната точка за наблюдаване. Какво облекчение – машина за напитки, сянка, и Йошино ни се усмихва отдолу. Запознахме се с един друг турист – японец, който вече имаше приятели от България.

В залата за социализиране на хотела направихме фотосесия с кимоно, благодарение на нашите всеотдайни домакини, които угаждаха на всеки наш каприз. Да не говорим за пищната вечеря в стаята, която отново се чудехме къде да поберем. Направихме си много снимки за довиждане с нашите домакини. Бяха изрисували нашите имена с боя и то на латиница. Прекрасен жест към гостите!

Препоръчваме Ryokan Kato или ако е зает, потърси настаняване в Йошино.

Дни 10 и 11: Кръгът Хаконе и най-доброто спа в Япония

Преминавайки към Хаконе, успяхме да направим известния кръг Хаконе или маршрута Хаконе за един ден. Той включва различни видове транспорт и няколко природни и културни чудеса. Времето не беше дружелюбно, но използвахме това, което имахме. Така че в крайна сметка имахме много динамични преживявания и се озовахме в невероятния СПА център Yunessun и не можeхме да бъдем по-щастливи с тази находка!

Japan, Hakone, Yunessun spa

Дни 12 и 13: Около вулкана Фуджи

След вчерашния ден, леко понапръскани от дъждец и приятно релаксирали от спа, имахме малки надежди, че днес времето ще се оправи и най-накрая ще видим мечтаната планина Фуджи. Още повече, че се запътвахме към петте вулканични езера, останали на север от планината и предлагащи най-уникалните и докосващи душата на катерача и обикновения човек гледки към Фуджи. Да, ама не. Надеждите тотално се изпариха под сивото запушено небе и се отмиваха с всяка капка по ярките ни чадъри. Хвърлихме раниците в риокана и решихме да не дремем в отчаяние цял ден, а да разучаваме местността.

Пътеките покрай езерото Кавагучико бяха покрити с листенца от черешови цветове. Още имаше цъфнали череши. Личеше си, че е по-хладно тука. С толкова много цветя, засадени по брега, ако не беше мърлявото време, щеше да се получи снимка стил ранна пролет на местността. Сега обаче нямаше много лодки и живот във водата, само упорити рибари, които бяха опънали по един стол на плиткото и се криеха под чадъра, но не от слънцето. Рибите отстрани на плиткото скачаха и се подиграваха на кадърните риболовци. Все присвивахме очи в далечината, да мернем нещо от Фуджи, ама нищо не виждахме. Ще чакаме ранната утрин, даже сме си навили будилника (докато пишем тези редове заваля много стабилно, добре че сме в леглото на сухо).

Какво да правиш при дъждовно време? Retrobus, возиш се на две линии около две от езерата. Виждаш къмпинги, пещери, извори, такива чудеса на природата. Определено не са толкова комерсиални тези езера и селищата около тях. Даже в шест трудно намерихме къде да вечеряме…

Тук автобусите, освен страхотната организация и спазването на график, имаха и друго качество. Винаги имаше място за още един…..

Музикалната гора

Един слънчев отзив от деня, Музикалната гора, музей за автоматични музикални инструменти. Няколко постройки, заобиколени от градина от рози, вътре езеро с фонтан, който пее и танцува под диригентството на кукла диригент. Голяма зала с различни музикални инструменти и концертна зала с орган до тавана. В градината предлагат на ръка да пробваш няколко ударни инструмента, а в магазина те чакат музикални кутии от 1000 до милион плюс йени. Всичко беше решено в цветен и френски стил и всеки детайл издържан. Тия японци как всичко имат….

Макар и да не си личи по снимките, почувствахме се откъснати. Беше ни криво, че главното нещо, заради което сме там, не се вижда в мъглата и облаците. Мястото е достатъчно живописно и при лошо време, но къде в Фуджи? Дори не можехме да си представим колко е голям…

Връх Фуджи и ясното небе

Вие сте късметлии! Тези думи кънтяха в ушите ни още от Кения, когато нашият сафари гид превъзбудено крещеше. Бяхме видели Голямата Петорка в един ден. А тази сутрин точно през прозореца ни видяхме голямата планина Фуджи, точно като картичка или календар. Наце беше ходил няколко часа около езерото, за да снима. Такова нещо трудно се изпуска, особено след отчаянието ни предишния ден.

Този ден беше слънчев и ние сияехме, точно както и Фуджи на фона на слънцето. Получихме си заслуженото време с тази очарователна планина. Можехме да си ходим. След 200 снимки с правилния фон (а не като вчера – сиви облаци), можехме спокойни и щастливи да напуснем областта на петте езера и да се насочим към Нико.

Къде да отседнем в Fujikawaguchiko: Komaya Ryokan със супер гледки към връх Фуджи.

Ден 14 – Никко

Пътят до Нико се оказа дълъг и тягостен, с лоша серия от чакане по гари. И в Нико не ни беше лесно. Хванахме един рейс, слязохме на храм, уж близо до риокана ни. Градът е UNESCO World Heritage Site  и притежава около 103 свети места. Близо до едно много известно от тях – Tōshō-gū, се оказа и мястото, където ще спим. Само че стигнахме по възможно най-бавния и дълъг път до там, като три пъти минахме покрай едни и същи места. Ах, защо няма топографски карти! Естествено областта с храмовете е високо, жилищните области ниско. Питахме от продавачки в магазини за сладкиши до нищо неподозиращи баби в градините им. Накрая с ужас установихме, че табела на латиница няма да видим, и ще трябва да сравняваме йероглифи (отново!). Да бяхме научили малко японската азбука!

Многото храмове на Нико можеха да почакат. Ние определено имахме нужда от почивка. А вечерята отново не ни прости… На следващия ден продължихме с мощна закуска преди да се насочим към всички храмове на Никко.

Хотел в Никко: Nikko Tokanso – където определено можеш да се отдадеш на вкусна японска традиционна храна!

Храмовете на Никко отварят рано сутринта и този път бяхме свободни и пълни с енергия да ги завладеем. Липсата на тежки раници и захождаща нощ също ни помогнаха. След сутрешната гимнастика с изкачването на над 500 стъпала бяхме готови да продължим напред към по-новата част на града и жп гарата. Точно като истински японци убихме малко време, играейки игри на нашите телефони и хапвайки странни закуски от близкия магазин. Ако някой ни пита кога хората придобиват повечето от традиционните японски черти, ще отговорим, че е на 15-тия ден.

Дни 15,16,17 Токио

Столицата на Япония ни посрещна с неочаквани изненади, огромния мащаб на всичко и успя да ни изпита с какви ли не крайности. Накрая Токио ни изпрати със земетресение. Прочети повече за нашето тридневно преживяване в Токио.

Хотел в Токио: избрахме Economy Hotel Hoteiya и стая с татами под.

Japan, Tokyo

Това беше 18-дневното ни пътуване в Япония и най-дългата статия в Магията на пътуването!

Можеш да ни подкрепиш като разгледаш нашите книги за пътешествия. Благодарим! 🙏

Запознай се с места и приключения през очите на местните!

Книгата „Магията на пътуването: Последвай местните“ ще те срещне с впечатляващи хора от 14 различни крайчета на света.

The magic of traveling: Follow the locals book Poster 709X993

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!