Киото – град, за който знаехме толкова малко, а ни спечели по толкова много начини. Огромен и тих едновременно, модерен и пълен с история, приветлив и егоистичен, защото те пленява и иска да те запази само за себе си.
Затова ще се опитаме да предадем нашето изживяване на град Киото през повече снимки и малко пояснения към тях.
Да започнем в хронологичен ред – първа сутрин, ярко слънце, и на само няколко минути от къщата, където се настанихме, ни посрещна Нанзенджи (Nanzenji), един от най-важните храмове в Япония, свързани с Дзен Будизма.
И не само ние бяхме любознателни, почти навсякъде имаше японски ученици. Направи ни впечатление, че винаги има по един учител за максимум 5-6 деца. Обяснява им много неща, от които ние не разбирахме нито дума. Живописни пътеки и стълбища водеха до различните по-малки храмове, част от комплекса.
Минахме през още няколко храма, построени под горите на планините Хигашияма, но главната цел ни беше да минем по т.н. Път на Философите (Philosopher’s Walk). Той представлява павирана пешеходна алея с канал по средата и много черешови дървета. Когато са цъфнали е много красиво. Името идва от един от най-известните японски философи Нишида Китаро, който медитирал, докато се разхожда по този път към университета. Дължината е около 2 километра, започва от храма Гинкакуджи или Сребърния Павилион и свършва почти до храма Нанзенджи. Ние поехме по обратната посока от Нанзенджи към Гинкакуджи. Наоколо само храмове да искаш да гледаш!
Да, спокойствието приключи, когато пристигнахме на входа на Сребърния Павилион.
Градините в комплекса бяха невероятни, с много различни дървета, малки езерца, мостчета, стълби и наблюдателни постове с много красиви гледки.
Време е да напуснем комплекса, да минем по търговската част на изхода и да продължим да разучаваме Киото нататък.
Времето минава неусетно, и вече е късният следобед. Дошли сме няколко дни преди да отворят платформите на заведенията, насочени към водата. Алеите от двете страни са пълни с велосипедисти и разхождащи се, които не се плашат от жегата. Завъртаме се в известния район на майко и гейко, с надеждата да си купим билет за някое от известните представления на майко-тата в Gion Corner. Всъщност майко означава нещо като гейко-калфа, гейко в процес на обучение. Отнема години на младите жени да научат няколко вида изкуства и езици. Тяхната професия всъщност е да забавляват хората около тях чрез пеене, танци, свирене, увлекателни разговори.
Свечерява се, и заведенията привикват по улиците своите гости. Около реката се увеличава потокът от хора. Улиците стават натоварени – всички се прибират от работа.
На следващия ден ни беше малко трудно да изгреем и заблестим след толкова емоции, но в крайна сметка още сутринта за нас изгря и заблестя замъка Nijo. И ние, заедно с ученици, позирахме пред огромните пищни порти. Жегата ни застигаше и бързо обиколихме градините на замъка. В самия замък, повечето помещения бяха изрисувани от известни артисти и имаше възстановки на племенни съвети на шогуните. В този замък има интересна алармена система: подовете са дървени, но дори и най-внимателното стъпване на пръсти ги кара да скърцат. Така се чува, ако някой се опитва да се промъкне през нощта. В днешно време минувачите образуват „симфония“ от звуци, която може да те накара да се побъркаш.
Насочихме се към голям парк в центъра на Киото. Тук някъде ни хрумна за серията снимки „Държа кукла“. Много хора снимаха плюшени играчки на фона на някоя забележителност, ние тъй като нямахме плюшени играчки, решихме да държим себе си… А големият парк беше почти празен…
Предвидливо избрахме средата на деня за шоуто на майко-тата. Преди представлението, което разбира се бе забранено за снимане, присъствахме на чаена церемония. Този път имахме опит и знаехме какво да очакваме и правим, за разлика от Матсумото, когато бяхме в началото на нашето пътуване в Япония. Последователността от сцени разказваше за годишните времена, като имаше солови и групови изпълнения, и музиката се изпълняваше на живо. Синхрон и красотa.
Изкачваме се на Кулата на Киото – Kyoto Tower. Мястото, откъдето в ясни дни се вижда чак до Осака и същевременно можеш с часове да наблюдаваш движението на шинкансените.
Намерихме и особено гостоприемен бар, където не само ни открехнаха на хубавото саке, но и наблюдавахме магии зад бара. Следват музика и веселби в петък вечер…
Запознай се с места и приключения през очите на местните!
Книгата „Магията на пътуването: Последвай местните“ ще те срещне с впечатляващи хора от 14 различни крайчета на света.
Харесва ли ти тази статия?
Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!
