Да се запознаем с племена хадзапи и датога в Танзания

Не сме очаквали, че две от най-вълнуващите ни срещи с местни хора ще се случат в областта на езерото Еяси в Танзания. Две общности на племена, които като че ли намираме някъде назад във времето. Живеят спрямо своите традиции и обичаи отпреди стотици години, придобили минимално или дори нищо от „съвременния“ и „цивилизован“ свят. Представяме ви племето хадзапи и племето датога! Всеки маршрут в Танзания трябва да съдържа такива невероятни моменти!

Tribes in Tanzania, Hadzabe tribe, Datoga tribe, local communities in lake Eyasi

Вече два часа караме по черни пътища с посока езерото Еяси. Подминаваме обработваеми площи, много насаждения с кромид. Подминаваме няколко къщи от едно празнеещо село (все пак е 10 сутринта и е вече доста горещо), няколко души са налягали под сянката на дърветата. Стигаме малка колиба и знак за организацията „Lake Eyasi Community“ с програми „Lake Eyasi Health Center“ и „Girls Vocational Training Center“. От колибата излиза Расули, който ще бъде наш гид и преводач при посещението ни на племената. Заедно потегляме със сафари джипа и Чарлс по още по-черни и направо несъществуващи пътища.

Tribes in Tanzania, Hadzabe tribe, Datoga tribe, local communities in lake Eyasi

Племето хадзапи

Много сме развълнувани, защото вървим из храсталаците и търсим да зърнем представители на общност от племето хадзапи (на английски Hadza или Hadzabe). Най-впечатляващо е, че те не знаят кога да очакват посетители и ги уцелваш в стандартните ежедневни дейности. Нашият гид Расули им дава знак с две бързи пляскания с ръце, когато наближаваме техните колиби. В отговор моментално чуваме също две изплясквания, което значи, че вече и те знаят и са готови да ни посрещнат.

Група жени седи на сянка, две от тях точно си припалват цигари. Хадзапите пушат тютюн и марихуана, с които се сдобиват като разменят продукти с другите племена наоколо. Едната дама казва на Расули, че е сънувала как днес той ще дойде. Казва му да ни каже, че е вещица-лечител на селото.

Хадзапите биват наричани бушмени, защото живеят по храстите и горите. Занимават се с лов и събиране на плодове и корени, с което се изхранват. Определят се като ловци и събирачи. Не гледат домашни животни (освен кучета), нито култивират растения. 80% от храната им представляват плодове и мед и 20% – месо.

Езикът им е специфичен заради цъкащите съгласни – ние дори и “здрасти” едвам успяваме да кажем. Комуникацията се осъществява благодарение на Расули, който е живял с тях като малък и е научил езика. Хадзапите се опитват да живеят така, както са живели винаги и не ползват модерни комуникации. От правителството се стараят да ги подкрепят, като пращат дрехи за децата и жените и храна за дните, когато ловът и събирането не са успешни.

В общността, която посещаваме днес, живеят около 15-20 души. Половината са излезли на лов и не ги срещаме. Придружаваме две жени да разравяме корени със заострени пръчки. С нас са и двама младежи, които със стрела успяват да уловят малка птица. Уловът бива сготвен на огън буквално за няколко минути. А намерените в земята грудки ги пробваме и ние – сочни, сладникави и с лев привкус на пръст. Страхотен източник на вода. Иначе една от задачите на децата била да носят вода за пиене.

Палим огън (опитваме се, добре че ни помагат) и гледаме как правят стрели и как пекат един гълъб – част от него дават на малките кученца, които биват обучавани за ловджийски. Правим опити да уцелим мишена със стрела и лък. Имаме превъзходни млади стрелци за пример, но ще ни трябва още практика.

За хадзапите не е естествено да пращат децата на училище. Има опити да се пращат малките в училища в недалечни градове и села – но засега успехът е променлив. Голяма част от децата не успяват да свикнат със средата и бягат от училище. Ако са се задържали малко по-дълго, е възможно да не успеят да намерят семейството и общността си там, където са ги оставили. Хадзапите често сменят мястото, където живеят – особено ако храната в околността привърши.

Главната помощ, която получават от държавата, са дрехи и лекарства. През нощта става студено и за жените и децата е особено опасно – разболяват се, често и от пневмония. Маларията е друг сериозен проблем, който атакуват с техните лекарства от природата, но понякога нямат успех. При срещата ни с хадзапите чухме няколко от тях да кашлят дълбоко.

На тръгване са подредили различни ръчно правени сувенири и вещи за продан. Избираме си една дървена лъжица. Оставяме малко пари като дарение – „цивилизованите“ хора помагат на хадзапи да различават парите по цвета на банкнотата. Ползват ги за провизии или дрехи за жените и децата. В тяхната култура няма концепция за числа и възраст. Което може би е за добро…

Племето датога

Племето датога (Datoga) – още една невероятна среща, която ни предстои край езерото Еяси в Танзания. Пътуваме отново с джипа и спираме пред една къща.

Тяхното строителство е малко по-стабилно от това на племето хадзапи, къщите са от кал, съчки, кирпич, на покрива се отглеждат полезни растения като алое. Това не значи, че датога не се местят – рядко прекарват повече от 7-8 години на едно място. Вътре в къщата е тъмно и хладно, запален е огън – нещо ври.

Култивират зърно, обичат много различни видове боб, мелят царевица на камък. С брашното правят вкусен качамак, признат чак от съседните семейства хадзапи. Като цяло, те не търсят храна в природата, а си я отглеждат. Разменят (търгуват) с хадзапите зърно за див мед и плодове. Аз се опитвам да меля царевично брашно, но ми трябва още малко техника, за да го правя без големи загуби. До мен една жена сортира различни видове боб.

Коват желязо и произвеждат от гривни до стрели, които хадзапите ползват за лов. Говорят съвсем различен език (няма цъкащи съгласни), но успяват да се разбират с другите племена наоколо.

Преводачът ни помага да поговорим малко повече с няколко жени от семейството. Получва се много интересна дискусия за щастието, мечтите и начина на живот. Жените твърдят, че са щастливи да живеят по традициите на племето си. Обаче знаят, че нашият живот е доста по-различен и може би по-добър. Питат ни колко време трябва да ходят, за да стигнат до нашето село. Самолетите са странна концепция за тях. Накрая толкова си пасваме, че за малко да сключим сделка и да продадем Наце за зет срещу 25 крави. Но преговорите ще продължат при следващата ни среща, защото такава сме сигурни, че ще има.

В племето датога многоженството е позволено и обикновено един мъж има по няколко жени. Наце все още не е готов да остане в племето, да се обучава за ковач и да живее по-прост начин на живот. Макар и 25 крави да се отразят отлично на семейния ни бюджет. Край огъня в малък двор се кове желязо, от което после се правят стрели, гривни, други уреди и бижута. Наце се опитва да духа към горещото желязо с нещо, което наподобява двоен мех.

Харесвам си една медна на цвят гривна, която е на ръката на продавачката. Печалбите тук ще се разделят между всички членове на семейството. Това означава, че не се налага да им оставяме „дарение“ под формата на пари. Медната гривна бива грижливо избърсана със шкурка и е готова да се озове на моята ръка.

Племена и общности в Танзания

Не е лесно да се опише с думи и снимки какво емоции донесоха срещите ни с хадзапи и датога. Расули се опита да ни научи на по няколко думи от техните езици, успехът беше променлив. За да не забравим и малкото, което знаем, го помолихме да обобщи накратко основните думи, за да можем като се върнем да сме по-добри в комуникацията. А и тези цъкащи езици не са шега работа. Ето кратък курс по хадза и датога.

Tribes in Tanzania, Hadzabe tribe, Datoga tribe, local communities in lake Eyasi
За Пинтерест

Очарова ли те Танзания?

Разгледай нашата книга „Магията на пътуването в Танзания“.
Хакуна Матата!

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!

Leave a Reply