Нашият невероятен 10-дневен маршрут в Танзания и Занзибар

Е, след известна липса на вдъхновение и идеи, както и на добри сделки, все пак успяхме да намерим такава – така че знаехме, че страна номер 73 ще бъде Танзания. Измислихме хубава комбинация от приключения и сафари на континента и обикаляне на плажове и гмуркане на острова. И това дори не представлява грубо обобщение на нашия пълен маршрут в Танзания и Занзибар!

В тази статия ще намериш всички съвети и трикове, за да планираш невероятното си пътуване до Танзания и Занзибар, включително кога да отидеш, къде да отидеш, как да пътуваш, къде да отседнеш, какво да правиш и други практични неща. Втората част от публикацията е нашият пълен с подробности и снимки 10-дневен маршрут в Танзания и Занзибар. Да тръгваме!

Имаме отделни статии за нашите танзанийски приключения в дивата природа и от живота на остров Занзибар.

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary
10-day Tanzania and Zanzibar itinerary

Планиране на пътуване до Танзания

Тук са нашите причини да посетиш Танзания, най-доброто време да отидеш там, как да избереш правилния пакет за сафари. Включихме и къде да отседнем в Танзания и Занзибар, как да се движим – по въздух, с кола, с лодка.Като цяло, това е всичко необходимо, за да планираш пътуването си до африканското бижу.

Защо да посетим Танзания?

Реално не ни трябваше много навиване да посетим Танзания. Защото, първо, обичаме Африка! Второ, обичаме дивата природа, да бъдем в природата, да прекарваме времето си на открито. Трето, Занзибар би бил идеалното островно-плажно допълнение към всяко пътуване до Танзания!

Нашият маршрут в Танзания беше следният: кацане в международното летище на Килиманджаро, престой в близост до Аруша, а след това сафари до езерото Маняра, кратера Нгоронгоро, езерото Еяси, почивка един ден в Аруша. След това продължихме с полет директно до Занзибар, където решихме да опознаем колкото се може повече от острова. След обикалянето на остров Занзибар прескочихме с полет от Занзибар до Дар ес Салаам, преди да се качим на полета от Дар ес Салаам обратно към вкъщи.

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Eastern coastline of Zanzibar

Най-доброто време за посещение на Танзания

Казват, че най-добрият шанс да се насладиш на дивата природа в Танзания е по време на сухия сезон – дългият е от юни до октомври, а късият е през януари и февруари. Дългият дъждовен сезон започва през март и завършва през май, така че хората обикновено го избягват. Посетихме Танзания през март, като осъзнавахме, че дъждът може да съсипе някои от нашите планове, но имахме късмет и валя веднъж за 10 минути за нашите общо 11 дни там. От друга страна, дъждовният сезон е нисък туристически сезон, така че нашият бюджет не пострада много.

Най-добрият шанс да се види миграцията на антилопите гну в Серенгети е през юни и юли, а времето за отелване на малките гну е от края на януари до февруари. Може би ще направим това един ден, но сега миграцията на дивите животни не беше фокусът на нашето пътуване.

Да намериш правилния сафари пакет в Танзания

За да намериш перфектното сафари за теб, първо трябва да потърсиш сафари туроператори в Танзания, които изпълняват сафарита, които са подходящи за твоя стил, вкус и бюджет. Знаехме, че искаме да намерим достъпен пакет за сафари, но все пак пълен с приключения и срещи с местните. Всъщност за нашето сафари имаше само едно твърдо условие – искахме да се срещнем с местни племена. Бяхме на сафари в Кения преди 6 години, и все още ни държеше силното впечатление от срещите с дивата природа. Сега искахме и нещо повече – да се срещнем с местните племена и общности.

Съкратихме списъка до първите няколко компании, които открихме онлайн, които предлагаха бюджетни опции за частно сафари. След това се опитахме да се свържем с тях и в крайна сметка избрахме най-отзивчивата компания – Shadows of Africa. Заедно с техния екип изработихме 3-дневния си сафари маршрут, който включваше езеро Маняра или национален парк Тарангире (щяхме да решим на място кое от двете, в зависимост от последната прогноза за времето), сафари в района на консервационната зона Нгоронгоро и езерото Еяси, където да се срещнем с местни племена и да станем част от ежедневието им.

И не на последно място, видяхме че има възможност да къмпингуваме в дивото, вместо в градски хотел за същата цена. Няма нужда да казваме кое избрахме!

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Lake Manyara National Park and Reserve

Къде да отседнем в Танзания и Занзибар

Статията съдържа афилиейт връзки към услуги и продукти, които харесваме. Ако резервирате през тях, ще получим малка комисионна без допълнителни разходи за вас. Благодарим ви, че ни помагате да поддържаме Магията на пътуването!

Извън сафари пакета, резервирахме всички наши настанявания през booking.com. Много сме доволни, защото намерихме невероятни места за немного пари, повечето от които с прекрасни домакини! Ето всички места, в които отседнахме в Танзания и Занзибар. Опитахме се да избегнем големи хотели и курорти и да останем в къщи за гости, малки хотели, бунгала, хостели.

  • Banana Farm Eco Hostel in Arusha – прекрасна обстановка във ферма за банани. Приготвиха късно вечерта вечеря за нас и ни изпратиха с пакет домашно отгледано кафе! Горещо препоръчваме!
  • Migombani Campsite – удивително място в природата за къмпинг или глемпинг (glamping) с величествени гледки към езерото Маняра, готин плувен басейн и охрана от масаи.
  • Green Mountain Hotel in Arusha – ако имаш нужда от място близо до центъра на Аруша, със супер чисти стаи, плувен басейн и конферентни съоръжения – това е мястото. Персоналът е отзивчив и внимателен.
  • Mpole Bungalows in Michamwi, Zanzibar – приятели ни препоръчаха бунгалата в малкото спокойно село на източния бряг на острова. Атмосферата, дружелюбният екип, плажът на 100 метра – лесно можехме да си останем за по-дълго!
  • Green’s Guesthouse Nungwi, Zanzibar – не само свежата зелена тема из цялата къща прави мястото специално. Там има един супер готин собственик, който дори те развежда из Нунгви. Закуската е изобилна и супер вкусна! Не успяхме дори да изядем половината!
  • Stonetown View Inn in Zanzibar City (Stone town) – идеалното място да се измъкнем от оживения ритъм на Каменния град. Персоналът е приятелски настроен и дори ни помогна да си намерим безплатно място за паркиране.

Транспорт в Танзания и Занзибар

Решихме да се придържаме към обществения и частния транспорт, докато сме на континентална Танзания и да наемем кола, за да опознаем Занзибар със собствено темпо. Имай предвид, че за да шофираш там ти трябва местна шофьорска книжка, която струва 10 USD и може да бъде издадена предварително от компанията за автомобили под наем. Открихме, че някои местни авиокомпании предлагат билети за 35-41 USD за отсечка, която с друг транспорт би отнела часове и дни, а вероятно и много повече пари, ако говорим за частни трансфери. Нямаше как да изпробваме междуградски обществен транспорт, тъй като имахме само 10 дни и не искахме да прекарваме половината от времето си на пътя. След като видяхме офертата за самолетни билети, адаптирахме маршрута за Танзания и Занзибар, за да можем да летим между Аруша и Занзибар за 40 USD на човек, след което решихме да пропуснем ферибота от Занзибар до Дар ес Салаам и вместо това летяхме за по-малко пари и само за 15 минути.

Фирмите за коли под наем, които открихме, ни дадоха оферта от 35 USD на ден като , но проблемът беше, че искаха 50% авансово плащане. Това плащане, разбира се, не става с банкова карта (освен ако не искаш да заплатиш и таксата за услугата), затова решихме да питаме хората от първото си настаняване за кола. Споразумяхме се устно и без капаро. На летището ни очакваше човек с ключовете за Сузуки Ескудо, което беше навъртяло повече от 200 000 километра по неравния терен на острова. Оказа се, че като вече си бил на Занзибар и имаш познати, цената за кола на ден може да падне до 25 USD. Накрая върнахме Сузукито с почти празен резервоар на друг човек, който закъсня само 15 минути – достатъчно, за да се притесним дали ще си хванем полета обратно към континента.

Маршрут в Танзания – приключения и сафари, дружелюбни местни племена, вдъхновяващи ученици

Ще започнем с маршрута ни в континентална Танзания. Разгледай и нашите предложения какво да видим и правим в Танзания.

Ден 0: Пристигаме в Танзания без багаж

Кацнахме в международното летище Килиманджаро, взехме виза за Танзания за по 50 USD на човек и разбрахме, че багажът ни не е пристигнал с нас. Неприятна изненада, а още не сме започнали. Решихме да останем положително настроени и да си представим със смях какво ще се случи, когато носим едни и същи дрехи няколко дни.

Още от България бяхме уредили трансфер до хостела близо до Аруша. Пристигнахме, след като всички останали гости си бяха легнали, така че целият магически осветен двор беше само за нас. Домакините бяха така добри да ни приготвят вечеря и да ни я сервират в хола си. Добре дошли!

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Arusha, Banana eco farmhostel
10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Arusha, Banana eco farmhostel

Ден 1: Пазар в Аруша и сафари край езерото Маняра

Нашият сафари гид Чарлз ни посрещна в еко-хостела (домакините се сбогуваха с нас с обилна закуска и торбичка, пълна с прясно изпечено кафе от плантацията им) и потеглихме. Но първо, имахме нужда от нови (по-точно някакви) дрехи. Чарлз ни заведе на пазара в Аруша и след това магията на много собственици на магазини, коитоизк носеха дрехи и обувки за нас, се случи! Познайте кой беше събитието на деня. Един час и два опита за получаване на фактура по-късно, бяхме готови да тръгваме с торбата нови дрехи. Трябваше да обменим долари в танзанийски шилинги и за нещастие осъзнахме, че повече от половината от банкнотите, които носим, са по-стари от 2009 г., което е голямо НЕ за обмен в Танзания.

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Arusha shopping
10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Arusha shopping

Минахме покрай много села и градове по пътя към езерото Маняра (Lake Manyara). Много е завладяващо да гледаш как животът си тече за местните хора. Когато стигнахме до парка на езерото Маняра, влязохме в света на дивата природа, посрещнати от стотици птици, гнездящи по дърветата, и студент-водач, който да ни разкаже за мястото с няколко думи. След това продължихме с Чарлз и джипа през парка, като спирахме при всяко интересно нещо да го наблюдаваме.

Бяхме посрещнати от много бабуни и сини маймуни. Вътре в парка срещнахме и зебри, антилопи, гнута, много много птици (обикновено птиците обичат езерата), жирафи, слонове, скрити хипопотами, фламинги в далечината, пеликани, щъркели, лешояди и много други. Акцентът на деня бяха двете лъвици, които просто висяха на едно дърво – обикновено не е нормално лъвът да се катери и да виси по дърветата. Но тъй като пейзажът тук е наситен с много възвишения и растителност, лъвовете трябва да се качат високо, за да търсят плячката си. Беше като да съзерцаваш две големи котенца, които блажено си почиват, изтегнали се с финес.

Пристигнахме в къмпинга Migombani, за да се насладим на околностите и хипнотизиращата гледка към езерото точно преди залез слънце. Нашата палатка бе вдигната за нула време, взехме си душ и си направихме романтична, прясно приготвена от нашия готвач Роман вечеря в тъмното. Да, имахме си личен готвач (дори не знаехме, че е включен в цената). След една бира Сафари и една бира Серенгети, след като изпрахме на ръка и простряхме новите ни дрехи на въжето, бяхме готови да заспим в нашата малка палатка без комари под звездите.

Ден 2: Сафари в Кратера Нгоронгоро

Сутринта ни донесе един от нашите багажи точно пред палатката. Беше правилният куфар – пълен с повечето от нещата, от които се нуждаехме. Все пак си облякохме прясно изпраните новозакупени дрехи и се приготвихме за още един ден вълнуващо сафари – до природозащитната зона Нгоронгоро (Ngorongoro Conservation Area), където се намира огромният кратер Нгоронгоро с площ от около 260 квадратни километра. Името Нгоронгоро идва от звука на звънците на кравите, както местните ловци-събирачи са го чували край стадата.

Закусихме в къмпинга с поредния кулинарен шедьовър на нашия готвач Роман. После потеглихме по пътя с Чарлз към кратера Нгоронгоро. Преминавахме край зелени полета, много работници по пътя и купести облаци в далечината. Пейзажите от Танзания в съзнанието ни бяха много по-жълти, а сега, в действителност, всичко беше много по-зелено – влюбихме се!

Минахме през малкия информационен център с карти и забавни факти от района на входната порта и продължихме по пътя към ръба на кратера. Първият ни поглед към калдерата беше отгоре и направо ни остави без думи! Виждахме зеленото дъно с много дива природа (благодарим ти, увеличение на апарата). След това започнахме да слизаме в центъра на кратера, а онези, които се отправяха към Серенгети, просто минаваха покрай него. Не е ли готино – за да стигнеш до един национален парк, трябва да преминеш през друг? Видяхме няколко сладки деца масаи и с някои дори сключихме сделка – долар за снимка. Решихме да пропуснем масайското село, което посрещаше туристи – вече сме прекарали много време с масаите по време на пътуването ни в Кения.

Сафарито беше изпълнено със стотици диви животни – много е лесно да ги видиш, защото самият кратер е нещо като затворена система. Карахме покрай стада слонове, антилопи, гнута, газели, зебри, жирафи. Посрещнаха ни щрауси и птици-секретарки. Гнута и биволи ни гледаха в нашия сафари джип с любопитство. Беше наистина трудно да се ориентираме накъде да гледаме – бяхме заобиколени от дива природа! Спряхме за обяд близо до малко езеро и дори видяхме хипопотамите наблизо. По-късно видяхме кален носорог. Акцентът на деня бяха мързеливите лъвове, които просто спяха в тревата, а любопитна зебра ги гледаше на разстояние не повече от 10 метра.

Когато се върнахме в къмпинга, беше пълно с палатки и гости около басейна. Подобаващо за събота следобед и вечер… Примирихме се с факта, че няма да имаме спокоен залез като вчера. Но поне успяхме да вечеряме, преди да е станало напълно тъмно, за да можем наистина да се възхищаваме на храната и визуално.

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Migombani Camp
10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Migombani Camp
10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Migombani Camp

Ден 3: Езерото Еяси – да се запознаем с племената датога и хадзапи и обратно към Аруша

Време да си тръгваме от къмпинга и продължаваме – казахме сбогом на охраната-масаи и на нашия главен готвач Роман (на изпроводяк ни сготви още една прекрасна закуска и обяд за изпът). Тръгнахме към езерото Еяси, защото там трябваше да се срещнем с някои местни танзанийски племена.

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Migombani Camp

Пътувахме по черни пътища, минавахме полета с лук и други култури. Когато влязохме в едно село, спряхме на една табела, която гласеше Lake Eyasi Community и се срещнахме с нашия водач за деня Расули. Расули може да общува както на езика хадза, така и на езика на датога, защото е живял с племената.

Срещите с хората от хадзапи и датога, дейностите с тях и възможността да общуваме с тях, бяха едно от най-вълнуващите и автентични преживявания, които някога сме имали! Тези племена живеят в своите общности и семейства, така както са живели преди стотици години. Публикувахме статия за посещението на селата на племената хадзапи и датога близо до езерото Еяси. Само за да дадем идея за какво иде реч – хадзапите дори нямат концепцията за възраст или числа, а жените от датога ни попитаха колко трябва да вървят, за да стигнат до нашето село.

Tribes in Tanzania, Hadzabe tribe, Datoga tribe, local communities in lake Eyasi
Tribes in Tanzania, Hadzabe tribe, Datoga tribe, local communities in lake Eyasi

След тези изпълнени с емоции и позитивизъм срещи се отправихме към Аруша. Последният ни готвен и вкусен обяд се състоя в магазин за сувенири край шосето – в африканска художествена галерия. Хванахме някакъв 10-минутен дъжд по пътя наобратно и след това Чарлз ни остави в хотела ни в Аруша. Ура! И втората ни раница беше доставена там. Дадоха ни по-голяма стая и се възползвахме от климатика, горещия душ и други „прости“ удоволствия. Подарихме една торба с дрехи, които вече не носим, на камериерките в хотела.Дори не можем да опишем нивото на щастие и благодарност – понякога нещата, които вече не използваме, могат да бъдат причина за много усмивки!

Беше време за разходка, за да усетим оживения местен живот – Аруша е голям град и много неща се случват по улиците. Сключихме сделка (за 500 TZS) за две прясно изпечени царевици, обсъдихме цената за трансфер до летището с един таксиджия на улицата и се прибрахме в хотела, за да вечеряме и да си починем.

Ден 4: Ден в Аруша – банки, барове, вдъхновение и мотивация с Twende Social Innovation Hub и средно училище Njirо

Нямахме представа какво да правим в този един свободен ден в Аруша, тъй като имахме само него и след това – полет до Занзибар. Докато планирахме пътуването до Танзания, се опитахме да се свържем с местните читалища, центровете за иновации и други проекти и общности, с които да се запознаем и евентуално да работим. Успяхме да организираме посещение на Центъра за социални иновации Twende (Twende Social Innovation Hub) и тяхната работилница. Проблемът беше, че през последните няколко дни не се бяхме чували с тях. Но както обещаха, когато стана понеделник и дойде денят, в който имаха организирано посещение на средно училище, за да представят своите работилници и проекти, се свързаха с нас. И така, бяхме поканени да се присъединим!

Сутринта решихме да направим нещо за проблема ни с валутата. Научихме за банка, която би взела старите ни доларови банкноти. Минахме покрай импровизирани пазари и черни пътища и стигнахме до супер лъскава и климатизирана банка, само за да ни дадат по-нисък обменен курс за нашите стари пари. Но по-нисък курс е по-добре отколкото да пътуваш с празни джобове, така че трябваше да го приемем.

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Arusha
10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - moto-taxi in Arusha

По-късно си взехме по едно мото-такси, за да стигнем до работилницата на Twende. Минахме по „преките пътища“ и пристигнахме за нула време. Работилницата беше пълна с много инструменти и оборудване, за да могат хората да изпробват иновации и да решават социалните проблеми на техните общности. Наистина ни харесаха дизайнерското мислене и други методики, които те използват за изграждане и тестване на техните иновации. Тъй като се опитват да привлекат по-млади хора за техните каузи, планират много посещения на училищата. Включително в този ден. А ние бяхме почетни гости. Епи, Крис, двама възпитаници на Twende, Наце и аз се отправихме към средното училище Njiro.

Учениците от Njiro Secondary School бяха много гостоприемни, дисциплинирани и ентусиазирани да учат. Играхме една от любимите ни игри с карти за памет и фокус география, говорихме за мечти, иновации, как не трябва да се страхуваме да споделяме идеите си и как трябва да работим за нашите мечти. Ентусиазмът и отдадеността на тези ученици наистина ни впечатлиха – надяваме се някои от тях да отидат в работилницата на Twende и да изградят прототипи за своите идеи. Завършихме с кратка йога сесия и се срещнахме с директорката, за да й кажем колко невероятни са учениците й и да оставим подарък на училищната библиотека (познайте какво 😜).

Можеш да ни подкрепиш като разгледаш нашите книги за пътешествия. Благодарим! 🙏

Посещенията в средното училище Njiro и работилницата за социални иновации Twende бяха много вдъхновяващи и поразителни. Накрая бяхме дехидратирани и сигурно сме изпили 10 литра вода и пресен сок, за да възстановим енергията и да се освежим за още нови преживявания. Вечерта прегледахме квартала около хотела за вкусни местни ястия (открихме предимно бира).

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Arusha

Маршрут в Занзибар – с кола през острова, плажове и гмуркане, нови приятели

Макар и някои да смятат острова за една обикновена плажна дестинажия, всъщност има страшно много неща, които можем да правим на Занзибар.

Ден 5: Полет до Занзибар, взимаме колата и потегляме към Мичамви

Време беше за островната част на това пътуване – използвайки 40-доларова промоция за полет и трансфер до летището, който организирахме предния ден с шофьор на улицата. Летището в Аруша ни стана едно от любимите. Всичко в него е удивително – има зала за чакане на открито, местен пазар и толкова много зеленина навсякъде. Определено едно от най-приятните летища.

 10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - flying from Arusha to Zanzibar

След едночасов полет кацнахме на слънчевия и влажен остров Занзибар (името на главния остров е Унгуя). Срещнахме се с момчето, което беше пратено да ни предаде колата (Сузуки Ескудо, от най-често срещаните на острова), която беше преживявала много. Тръгнахме направо към източното крайбрежие и село Мичамви, където бяхме резервирали бунгалата Mpole. Наце бързо свикна с движението (пълен хаос около летището), по тесните пътища и карането от лявата страна.

Mpole bungalows ни очакваха с огромна градина с дървета и много пясък. Трябваше да ядем нещо и да се отправим към известния ресторант „The Rock“. Решихме да спестим малко пари и само да го снимаме от всеки ъгъл. Определено беше сезонът на изхвърлените водорасли, но какво може да се направи? Разбира се, проблемът е най-вече в пластмасата и други боклуци, които се преплитат между водораслите. Най-завладяваща беше гледката на много местни деца, които играеха на плажа по залез слънце – много по-ценно от всеки изискан ресторант на скала в океана.

Насладихме се на тиха вечеря в ресторанта на бунгалата и после се заседяхме на една люлка край огъня. Беше приятно, спокойно и прекрасно – това, от което се нуждаехме след многото активни дни. Срещнахме две момчета от Босна и Херцеговина, които сякаш бяха единствените други туристи в оазиса на спокойствието в Мичамви.

Ден 6: Синьо сафари и ЧРД на Бистра

Мъдрият човек („The Wiseman“) от бунгалата ни убеди да се запишем за екскурзията Safari blue. Започва с превоз до южната част на острова, след това се качваш на лодка и опознаваш по-малките острови, пясъчните дюни в морето, такива неща. Звучеше като идеалното приключение за рожден ден.

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Safari Blue Tour

Беше супер забавно да се качиш на лодката при отлив (Занзибар се оказа много зависим от приливите и отливите). Ходенето по хлъзгавите скали в продължение на стотици метри е едновременно и приключенско, и също нетипично за разходка с лодка изживяване. Започнахме да плаваме край бреговата линия, минавайки покрай малки острови. Забелязах няколко делфина, които играеха близо до лодката – успяхме да ги видим как скачат няколко пъти и след това си тръгнаха.

Стигнахме до пясъчен остров и беше време за гмуркане с шнорхел. Подводният свят беше изобилен в лазурните води, но аз започнах да усещам изгарящи боцкания по цялото си тяло – така че трябваше да се върна на борда и да ям плодове междувременно. И други хора имаха проблеми с тези зли медузи, така че ние просто си замезвахме плодове и се радвахме на гледките от лодката. След това продължихме към самия остров за разходка, а Наце доплува до него. Вълшебно е да ходиш по малък пясъчен остров, точно както го усетихме преди време в Исла Парадисо в Доминиканската република.

Спряхме на по-голям остров, за да обядваме (ориз и морски дарове) и след това да видим огромно дърво баобаб, прегънато на две. Рядко се вижда нещо толкова величествено и едновременно крехко. И разбира се, на острова имаше огромна алея от магазини за сувенири. Но кой не обича пазаруването?

Прекарахме залеза с дрона отгоре и разходки в пясъка по плажа край Мичамви. Местен плаж – няма хора, невероятни гледки към залязващото слънце, без разсейване и разочарования. Идеалният край на един рожден ден (плюс бирите след това). Единият от босненците току-що беше купил парче земя наблизо. Голяма част от местата наоколо са собственост на чужденци, повечето от които са се влюбили в острова от пръв поглед.

Ден 7: Пътуване до Нунгви, гората Jozani и много места по източния бряг на Занзибар

Стана време да напуснем този малък рай и да видим какво има на север. По пътя към едно от най-популярните туристически селища в Занзибар – Nungwi, решихме да направим няколко отклонения. Спирка номер едно беше Jozani Forest в средата на острова. Гората е известна със своите червени колобус маймуни от Занзибар. Можеш дори да срещнеш много от тях на пътя, но за по-добри снимки и повече информация, трябва да платиш таксата за вход в гората, която включва и гид. След като видяхме много червени колобуси и техните съседи – сините маймуни, се отправихме към друга част на парка, където имаше блато с дървени пътеки отгоре. Успяхме да забележим само някои раци, но поне успяхме да използваме сянката на дърветата там. Видяхме едни супер малки жаби (до 1 см дължина) – наистина трудно се забелязват, но нашият водач знаеше къде да ги търси.

Сузукито и ние продължихме с шофиране по източния бряг. Паркирахме в средата на нищото между село Bwejuu и огромния празен плаж – пуснахме дрона над отлива – рибарите трябваше да вървят над една миля, преди да стигнат до водата. По-късно спряхме до рибарското селище Chwaka, за да видим трудолюбивите рибари и оживения рибен пазар. Последната спирка, която избрахме от картата, беше близо до Pongwe – просто видяхме хубав плаж и решихме да се отбием. Имаше деца, които играеха футбол. Един полет с дрона по-късно, всички вече бяхме приятели.

Видяхме едни жени, които се опитваха да пътуват на автостоп, и спряхме да ги качим. Отиваха на няколко километра на север, пътувайки между работа в някой курорт и селото им. Много хора се опитват да стопират в Занзибар така, а ако не става – вървят пеша. А местният обществен транспорт – дала дала – винаги е претоварен с хора и багаж.

Google Maps ни загуби три пъти, преди да намерим хостела си в Нунгви. Зелените вибрации и дружелюбният собственик Али компенсираха разочарованието от това, че толкова се губихме по тези тесни прашни улици. Хостелът лесно щеше да се превърне в един в любимите ни хотели в Занзибар. Али ни показа какво има наоколо и както си вървяхме, в края на учебния ден се срещнахме със стотици ученици – всички тези униформи, които блестяха под ниското слънце по прашните улици – беше като магия! Отидохме до плажа, за да разберем, че приливът не е оставил почти нищо от него. Избрахме място за хапване и наблюдаване на залеза. Вечерта решихме да поседим в градината на хостела, Наце дори получи от собственика подарък – наргиле (даже две).

Ден 8: Остров Мнемба и гмуркане с шнорхел и разходка до Кендва

Решихме да пропуснем гмуркането (водолазното) около Нунгви и в Занзибар като цяло, защото беше доста скъпо. Сигурни сме, че има невероятен дълбокоподводен свят, но може би ще го видим следващия път. Затова се придържахме към гмуркането с шнорхел и резервирахме още един тур с лодка – до частния курорт и остров Мнемба (Mnemba island).

Сутринта ни се случи една от най-богатите закуски, които някога са ни сервирали – гостоприемството на Али и екипа му беше огромно. С натежали стомаси се отправихме към плажа на Нунгви, за да се качим на лодката. При отлив можеш да видиш плажа и колко е широк и бял, а водите – лазурни. Отливът определено не ни помогна за безупречно качване на борда, така че повечето от хората се намокриха солидно, а ние трябваше да бъдем много предпазливи по отношение на техниката.

Остров Мнемба е толкова частен и ограничен, че ще ти наложат глоба, ако стъпиш върху него (без да имаш резервация за комплекса). Но можеш свободно да плуваш край него и да се наслаждаваш на коралите (или това, което е останало от тях) и на цветните риби. Този ден имах късмет – нямаше парещи медузи, за да мога да се наслаждавам на дълго и подробно гмуркане. Изгледът към острова и района от птичи поглед е просто вълшебен. Не сме сигурни, че си струва да платиш многото пари, които искат, за да отседнеш там.

След бърз обяд на хубав плаж на главния остров, се върнахме на плажа Нунгви. Заедно с нашите спътници от Босна Джордже и Алекс се отправихме към плажа Кендва (Kendwa). За него се говореше, че е може би най-добрият плаж на остров Занзибар. Покрит е с курорти, а ако успееш да минеш през някой курорт или по таен път, ще стигнеш до плажа и ще се убедиш във верността на хорските приказки.

Вечерта, когато се върнахме в Нунгви, осъществихме нелеки преговори (пазарене) при пазаруването на сувенири. Срещнахме няколко луди хора (или просто напушени), които заместваха шефа си по време на молитва (по-голямата част от хората в Занзибар са мюсюлмани). Един от тях твърдеше, че е професионален масай, другият – че е Филип Киркоров, а всичко, което каза третият, беше като от състезание по вицове. А той дори не го осъзнаваше.

10-day Tanzania and Zanzibar itinerary - Kendwa

Ден 9: Пътуване до Стоун Таун, опознаване на западния бряг на Занзибар, парти вечер в Занзибар Сити

Хванахме пътя на юг, дестинация Стоун Таун или Занзибар Сити. Западната част на острова беше предимно празна – трудно ни беше да открием някого извън селата, през които преминавахме. Въпреки това се радвахме на безкрайни полета от палми. Плажът Mangapwani го избрахме за спирка – оказа се, че е изоставен курорт с огромен кораб, „паркиран“ на плажа, и няколко местни жители, които ремонтират лодки наблизо.

Този път Google Maps и нашата хартиена карта ни изиграха много лошо – тръгнахме на север от Bumbwini в търсене на хубав плаж. Един час и само 5 километра по черни пътища по-късно стигнахме до задънена улица, която се оказа вход във военна база. Наце си поприказва приятелски с момчетата с пушките и джапанките и решихме да се върнем обратно. Беше като да стигнем до най-отдалеченото място на Земята, само за да разберем, че там няма скрито бижу.

Стигнахме до лудницата в Каменния град, където трафикът се върна към нормалното (а така си бяхме свикнали да бъдем сами на пътя в последните дни). Паркирахме колата, настанихме се в климатизирана стая (приятна разлика от последните дни) и решихме да разгледаме столицата пеша. Stone Town е невероятна смесица от ориенталски, арабски, ислямски, персийски култури и трудно ще ти омръзнат архитектурата, вкусовете или миризмите му.

Избрахме ресторант, така че да наблюдаваме залеза над морето, а също и местните как спортуват, плуват, смеят се, играят на градския плаж. Дойде огромна вълна, която изми всичко и секунди след това – пясъкът отново беше пълен с хора и какви ли не неща. Пийнахме повече от достатъчно на брой бири с нашите приятели от Босна (които пристигнаха за последната ни нощ в Занзибар).

Огладняхме и затова се отправихме към пазара на Фородхани Парк (Forodhani Park). Имаше десетки сергии и хранителни щандове, повечето от които с доста високи цени (там хапват най-вече туристи). Докато търсехме тоалетна, попаднахме на един бар в Старата крепост (The Old Fortress) и останахме да се повеселим. Имаше рожденичка, която ни нахрани с торта, жива музика и танци. Дори наблюдавахме типичния танц кигодоро в изпълнение на местните, които бяха вече на градус.

Ден 10: Да се изгубиш в Каменния град, полет до Дар ес Салаам и полето до Амстердам

Решихме да поспим, да си починем и да помързелуваме през последния ни ден в Занзибар. Молитвите, идващи от близката джамия, вече бяха част от нормалния начин на живот, така че не ни попречиха да спим до късно. Хотелът ни позволи да останем по-дълго в стаята, закусихме на покрива и после тръгнахме по малките улички на Стария град. Да се изгубиш в Стоун Таун изобщо не е клише, тъй като всъщност е много лесно и ако имаш време да бродиш безцелно – направи го! Силно го препоръчваме. Открихме няколко местни пазара с ароматни подправки, типичния хляб и много други вкусни неща.

Някак си намерихме обратно хотела и дори един ресторант за бърз обяд. Навън беше супер горещо! Ресторантът споделя пространството с местен магазин на организация за справедлива търговия (fair trade) – така се сдобихме с две африкански колиета. Успях да изпробвам супер вкусното танзанийско кафе, за което всички говореха – добър край на престоя ни в Занзибар.

Докато карахме обратно към летището, качихме на стоп един полицай (искаше да го метнем само на няколкостотин метра, но как можеш да откажеш на такъв човек?). На летището трябваше да изчакаме момчето да вземе колата – закъсня само с 15 минути – хакуна матата! Полетът ни до Дар ес Салаам беше само 15 минути – засилихме се, полетяхме и кацнахме.

На летището видяхме порядъчното закъснение на полета ни за Амстердам, но нямахме какво друго да правим, освен да се мотаем в местен ресторант за бързо хранене – единствения всъщност. Персоналът гледаше футболен мач, така че и ние ликувахме, когато Танзания спечели. Хората в Танзания са толкова топли и приятелски настроени!

Какво да видим в Танзания следващия път?

Няма да пишем едно от типичните заключения, ще използваме края на тази статия, за да съберем някои очарователни места за следващото ни посещение!

  • Национален парк Серенгети (когато спечелим от лотарията)
  • паркове и резервати, където можем да срещнем орангутани отблизо (ако ни остане нещо от джакпота)
  • Езерото Виктория с пейзажите и дивия живот
  • плажовете в континенталната част (чухме, че те били най-добрите)
  • други паркове, резервати, малки острови (приемаме предложения!)
Можеш да ни подкрепиш като разгледаш нашите книги за пътешествия. Благодарим! 🙏
10-day Tanzania and Zanzibar itinerary Pinterest

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!