Пътешествия след пандемията: Първото ни пътуване в България

Макар и в края на март и през целия април да не вярвахме, че ще можем да пътуваме скоро, ето че осъществихме първото си пътуване в България още в средата на май 2020. Минаха времената на изолация, депресия, КПП-та и няколкократни брифинги от щаба, когато се чудехме дали и кога ще можем да напуснем София, когато се чудехме на какво да вярваме и на какво не от цялата тази истерия покрай пандемията. И докато сме в (надяваме се не само временно) по-добри времена, да използваме тази възможност да хванем пътя!

Мислехме си как ли ще се промени пътуването, на какво ще прилича и дали в новия му вид ще ни харесва да бъдем пътешественици. Е, след първото ни вътрешно пътуване (а даже и по време на второто), сме готови да разкажем за новите характеристики на пътуването, тези, които успяхме да изпитаме от първа ръка. Очаквай сериозно количество размисли и страсти, подкрепено с примери от първите ни вътрешни пътешествия в страната.

Balchik promenade with two rainbows

Първото ни пътуване в България

Статията съдържа афилиейт връзки към услуги и продукти, които харесваме. Ако резервирате през тях, ще получим малка комисионна без допълнителни разходи за вас. Благодарим ви, че ни помагате да поддържаме Магията на пътуването!

Ето какво представлява първото ни пътешествие от март насам. Започнахме с еко селище Омая (виж статията ни за това страхотно местенце), добре скрито в гората, чак след Гоце Делчев и малко преди границата с Гърция. Този вид изолация в дивото (но с ресторант) ни се отрази добре. Върнахме се до София, направихме едно виртуално пътешествие до Непал и запалихме към морето. Царево ни посрещна с един съвсем различен свят, в който ние бяхме единствените посетители. Обиколихме близките красиви плажове на Синеморец, Варвара, Ахтопол, Силистар, помахахме на Турция в Резово. Гледката към морето ни подейства доста продуктивно и в работен план. За дългия уикенд покрай 24-ти май се насочихме към две винарни. Първо се отбихме в Zaara Estate, където можем да похвалим гледките и вкусната храна в ресторанта, а после – стигайки в другата винарна – се оказа, че нищо не работи и следователно си тръгнахме.

След няколко дни в София взе да ни писва, затова потеглихме пак към морето, само че този път към Балчик. По пътя останахме в Търново (където беше последното ни пътуване преди извънредното положение) и минахме през Мадарския конник. На Северното Черноморие отново комбинирахме опознаването на плажове, тузли, ветрогенератори и други забележителности в района с работа от апартамент с гледка към морето (тук сме събрали любимите ни апартаменти по Черноморието). После решихме да се преместим в къщата за гости на приятели в Каварна, където да продължаваме в същия дух. В момента планираме къде ще открием сезона на къмпинга в Гърция. И чакаме лавандулите да цъфнат!

Отговорно и устойчиво пътуване

Дали хората ще се ориентират към по-отговорно към околната среда пътуване, след като вече са оценили липсата ѝ по време на стоенето вкъщи? Много ни се иска да е така, но обикновено промяната се случва отвътре. Ако не осъзнаеш сам, че можеш да изхвърляш по-малко боклук и че да яздиш слонове не е ОК, то никаква пандемия няма да те научи на нещо такова. А докато все повече и повече хора започнат устойчиво да прилагат принципите на отговорното пътуване, ще си четем за задръстените с пластмаси (а в последно време и санитарни маски и ръкавици) океани.

Ahtopol, Black Sea coast, Bulgaria
Ахтопол

Процедури за почистване и стандарти за безопасност

Дали стандартите за безопасност, в това число процедури за почистване и противоепидемиологични мерки ще станат основно конкурентно предимство на настаняване, летища, гари, превозни средства, ресторанти и така нататък? Докато търсихме хотели и апартаменти в България за първото ни пътуване след пандемията, не открихме специални послания или изрични съобщения за спазването на каквито и да е било мерки в системите за резервация. Но да кажем, че се доверяваме и си запазваме нещо.

На много места цари хаос и липса на правила, както си беше до преди месец март. В бензиностанциите на входната врата пише да носиш маска, но вътре си влизат както си искат и няма кой да прави забележка. Много хора носят маски с носа отвън, което обезсмисля цялото упражнение. Макар че в един ресторант бяхме много благодарни, че поне пръските от устата на сервитьора не влизаха в манджата ни.

В един хотел ни зарадваха с маски-подарък, които да носим в закритите общи части на хотела. Страхотно, само да носеше маски и персоналът на хотела… Като цяло в ресторантите се вижда една усилена хигиена – много по-спокойно ни е да влезем в ресторант, в който има една маса с поне 10 антибактериални препарата. А това, че нослетата се подават над маските, може би е модно решение.

Оценяваме ли пътуването с най-близките хора повече?

След като сме били затворени с най-близките си 2 месеца (а на много места и повече), вероятно сме развили и задълбочили връзките си с тях. Така че би следвало да оценяваме и възможността да пътуваме с тях повече. Съгласни сме, но ако следваш блога, сигурно това не те изненадва – ние обожаваме да пътуваме като двойка!

Има обаче и друг аспект – времето „насаме със себе си“ е било сведено не до минимум, а направо до нула. Така че оценяваме и възможностите за соло пътувания, да бъдеш сам със себе си. Всеки има нужда от поне едно такова пътуване в живота си.

Silistar beach, Black Sea coast, Bulgaria
Пълно щастие на плажа Силистар

Всичко трябва да се резервира предварително онлайн

Тук става въпрос не само за резервация на хотели, коли, билети за транспорт и т.н., но и за резервиране за посещение на забележителности, музеи, паркове и всичко, което има регулиран вход. Струпването на много хора на едно място в редица, известно още като опашка, е анатемосано в тези времена на пандемия. И разбираемо. Но нас много повече ни притеснява какво ще се случи с възможността да пътуваш спонтанно, да решаваш нещата в последния момент, да си запазваш спане, докато обикаляш на място, да седнеш в която кръчма ти хареса от пръв поглед.

Не че в повечето случаи не си запазваме настаняването предварително, а за храненето навън в София, например, е ясно, че дори в непретенциозните заведения без резервация не се ходи. Много забележителности вече имат максимален капацитет хора, които едновременно могат да бъдат там. В първата винарна (която се чудим дали да включим в списъка с препоръчаните винарни в България) опитахме да си уговорим дегустация, но понеже те са от „световна класа“, трябвало да се обадиш по телефона специално да се организират. Или с други думи, технологът беше зает и нямаше с кого да дегустираме вино.

Но това, че си резервирал нещо предварително, не ти гарантира нищо. Нашето преживяване с един хотел-шато беше много забавно. Запазихме онлайн, пишеше, че всичко работи. Като пристигнахме заварихме затворен хотел и няколко работници в градината. Звъннахме на така любезно залепения на вратата телефонен номер и дойде човек да ни посрещне. Басейнът – празен, градината – в ремонт, ресторантът – не работи, хотелът – тъмен. Поискахме да канселираме резервацията, защото какво точно ще правим два дни горе-долу по средата на нищото, като нищо не работи? Хората се оказаха разбрани и ни върнаха парите. То оставаше и да не ни ги върнат…

Хубавото е, че има самостоятелно настаняване в Booking.com (тоест не ни и трябва Airbnb.com). Да видим къде се крие следващото ти настаняване.

Booking.com

Гъвкави политики на анулиране

Ето тук стигаме до една много наболяла тема. От години имаме чувството, че политиките за анулиране на резервация са просто едно мародерство с пътешествениците. А след няколко отменени пътувания заради сещаш-се-какво, мисля че всички ще се научим да гледаме с още едни очи на политиките за анулиране. Очаквахме след тази вълна на пандемията, много хотели да преосмислят политиките си, най-малкото защото всички искат повече гости за по-бързо възстановяване от кризата.

Да, ама не. Гледахме и не вярвахме на очите си. Безплатно анулиране до 14 дни преди първата нощувка. Това в един „нормален“ свят може и да не ни направи впечатление. Но сега живеем в „интересни“ времена. В рамките на няколко часа могат да решат да сложат КПП-та. Даже в един ден могат да ги сложат и махнат 6 до 8 пъти. Както и да е, когато времето наближи (да се чете 2 дни преди това), си запазихме един апартамент в Царево (който препоръчваме с четири ръце) и две винарни за след това. Успешни резервации – 2. Успешно анулиране – 1.

View from the terrace, Zaara Estate winery, Bulgaria
Гледката е прекрасна – в пълен контраст с персонала на рецепцията.

Повече сухопътни пътувания, по-малко самолети и кораби

Не ни е ясно дали круизите ще продължат да съществуват, след всичко, което стана. Надяваме се под някаква форма да започне да ги има, защото на нас много ни харесват круизите. Дали хората ще избягват летенето? Ще разберем. Засега ние няма къде да летим така или иначе, затова се натоварваме на колата и потегляме. А, и си мечтаем за голямо пътуваме с влак, някой ден скоро…

Самостоятелен живот на път

Пътешествията на колела ще станат отново модерни (йей!), а може би много хора ще си купят кемпери, каравани и други такива самостоятелни единици за живеене и пътуване. Или поне ще наемат, за да пробват! Къмпингите по морето ни се сториха учудващо пълни за месец май, което ни радва. Може би животът на колела ще се превърне в тенденция и в България.

Един малко по-недвижим аспект на самостоятелния живот – особено ако съчетаваш пътуване и работа като нас – самостоятелните апартаменти с добър Интернет и оборудвана кухня ще стават все по- търсени. Защото много от заведенията не са започнали работа или няма да започват, може да избягваш ресторантите и да искаш да се храниш в уединение или доставки да няма на мястото, където възнамеряваш да пребиваваш. Така че кухня + Интернет са две от задължителните характеристики, които търсим в апартаментите по наем.

View from the terrace, Zaara Estate winery, Bulgaria
Работата от тераса с гледка към морето определено е по-продуктивна.

Краят на шведските маси

Знаем, че обичаш шведските маси, и ние ги обичаме! Но те носят и голям риск, особено когато обслужват много хора. В нашето първо пътуване никъде не се натъкнахме на този феномен, а вече много хотели и места за настаняване се хвалят как са избегнали шведските маси. За успокоение, спомни си последния път, когато някой кихна върху салатения бар.

Traditional Bulgarian breakfast, Omaya ecovillage
Какво е една неделна сутрин без мекици и баница?

Какво ще слагаме в багажа?

Маската е първото допълнение в нашия багаж. Всъщност тя е с нас в ежедневието ни също. Носим малко повече продукти за хигиенизиране, защото цените на антибактериалните гелове може отново да станат тройни, а и да си имаме подръка.

Освен продуктите за безопасност и чистота, ние вече си носим и лаптопите с нас. Дори и да сме някъде за един ден. Та дори и да останем „заседнали“ там, да можем да продължим да работим.

Навън и сред природата

Социално дистанциране се получава много по-лесно, когато сме на открито и сред природата. Очакваме бум на интереса и посещенията на къмпинги, национални паркове, градини, планини, плажове. Ежедневно следим информацията относно пътуването в Гърция, защото къмпингите и плажовете на Халкидики и Корфу ни зоват!

Катеренето и походите ще станат предпочитаните занимания на открито. Разбира се, не е зле да изпробваме и някои по-неизвестни пътеки, защото ако си бил на Рилските езера през лятото, знаеш за какво говорим.

По време на нашето първо пътуване след пандемията отскочихме до еко селище Омая, където всяка къщичка е в различна част на гората и за такова уединение и изолация си мечтаехме от много време. После отидохме на морето и любимото ни занимание беше да обикаляме безлюдните плажове сутрин.

Omaya ecovillage, clay house in the woods, Bulgaria
„Ореховата черупка“

Цените на самолетните билети

Дори и най-големите оптимисти се изказват скромно щом опрем до цените на самолетните билети. Предвид че някои авиокомпании вече обявиха фалит, оставяйки възможност на други да станат монополисти в някой маршрути, нещата не изглеждат розови. Ние още чакаме да ни възстановят пари от анулирани полети и от време на време наивни разглеждаме цените до някои дестинации.

Можем да препоръчаме само същото като с хотелите – най-добре да се резервира възможно най-близо до датата на летене и е особено важно какъв билет с каква политика на анулиране и преместване си купуваме. Положителна нотка – забелязахме билети отиване и връщане от София до Исландия за 300 евро и то на не-нискотарифна компания. Но всичко това може и да е било временно. Все пак, Исландия се готви да приема гости през лятото, а ние искаме да видим този невероятен остров и когато не е зима.

Застраховки за пътуване

Очакваме, че застраховките за пътуване ще поскъпнат, или поне ще имат добавка по избор, която ще е доста скъпа. Тази добавка, както предполагаш, ще касае покритие по време на пандемия, коронавирусна болест и други. И разбира се, в някои страни без такава застраховка няма изобщо да ни допускат. Например такъв е случаят с Тайланд и Thai Health Certificate. Така че, скъпо, евтино – ако искаме да пътуваме в чужбина – ще си плащаме и това е.

Balchik Palace and the sea promenade, Bulgaria
Когато не те е страх да ходиш в дъжда…

Няма да приемаме нищо за даденост

Големите кризи често ни напомнят колко много неща приемаме за даденост. Събуждам се, пие ми се кафе в Пловдив – скачам на автобуса и след два часа пия кафе в Стария град. Ходи ми се на морето? Скачам в колата и след няколко часа съм на плажа. Ходи ми се на Коледен базар в Германия? След половин час имам самолетен билет и вече мисля къде ще обикалям. И така можем да продължим още дълго… Докато не дойде някоя пандемия и не ти покаже, че нищо не ти е вързано в кърпа, дадено просто ей така.

Има ли нещо хубаво тогава? Според нас това ще доведе до по-автентични преживявания, когато пътуваме. Независимо дали е да видим близки в съседен град, да пием кафе в Пловдив или греяно вино в Кьолн. Ще оценяваме всеки един момент, който имаме, ще се радваме, че сме някъде там, че сме срещнали нови хора, култури, че пак сме на път! Което ще намали (надяваме се) нарцистичните ни желания да се показваме, снимайки се в същите пози и на същите места като десетки хиляди други хора. Пътуването „за Инстаграм“, даже животът „за Инстаграм“ ще изгубят смисъл.

Walking on an empty beach, Sinemorets, Bulgaria
Боси на плажа в Синеморец. Целият плаж е само за нас!

Повече независими пътешествия в тесен кръг

И това е може би любимата и нова характеристика на пътуването след пандемия. Претъпканите автобуси ще отпаднат, както и претъпканите круизи. Въобще група от 30-40-50 и повече души ще отпадне като концепция. Масовият туризъм няма да е толкова масов. А който иска да продължи да пътува, ще трябва да го прави в малка група, като от това ще дойде повече независимост. Всички хора ще започнат сами да си планират и организират пътешествията, да преживяват новите места по свой начин, да се променят с пътуването! Нямаме търпение това да стане!

Това беше най-важното по темата с бъдещето на пътуването след пандемията, както и моменти от първото ни пътуване в България (вече сме на второто). Очакваме с нетърпение всяко следващо, както и първия път, когато ще стъпим зад граница!

Post-pandemic travel and our first trip in Bulgaria

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!