По пътя на лавандулата: едно импровизирано търсене на лавандулови полета

Лавандулата е растение, което използваме често като билка в различни лечебни отвари, като етерично масло, че дори и парфюм. Фотогеничността на лавандуловите полета е неоспорима – в това се уверяваме всяка година от стотиците романтични снимки на лилавия безкрай. Първата ни географска асоциация с лавандулата е областта Прованс, Франция. Неведнъж се е прокрадвала идеята на отскочим на импровизиран лавандулов фотографски пленер.💜

Вмъкваме една галерия от „лова“ за лавандули в България през лято 2018. Този път отскочихме до едно самотно поле с бали сено преди да се загубим няколко пъти в търсене на полетата из Пазарджишка област. Но ги намерихме – дори дочакахме и залеза. За първи път снимахме лавандулови полета с дрона и за първи път не бяхме сами – лавандулите привличат фотографи и модели, но имаше достатъчно за всички. Почти ги изпуснахме – лилавият цвят се губеше на места. За сметка на това пък видяхме полета със синап наблизо. След лавандуловата галерия може да видите и как въобще започна това наше хоби, мания, или просто копнеж да търсим и снимаме лавандули.

Седим си в една особено гореща лятна неделя в София, чудейки се дали е хуманно да е толкова горещо. Летните настинки върлуват, потим се и се възмущаваме. По едно време се присещаме, че България е мощен производител на лавандула (източник) и е точно началото на юли – снимките с лавандули набъбват поголовно онлайн. Чашата прелива, когато забелязваме няколко красиви артистични фотографии по полетата (здрасти, Цвети, ако четеш 😊) – ще се ходи на лов за лавандули!

Не, няма да ги берем и убиваме – ще идем на фотолов! Мисията ни се заформя бързо: 1. Дали Розовата долина ще можем да наречем българския Прованс? 2. Дали ще намерим фотогенични лавандулови полета? 3. Дали ще станат яки снимки? Като така и така ще се потим, поне да се потим над лавандули! Надеждата ни е да замиришем по-добре на връщане.

Фотосесия лавандулови полета, лавандули, ечемик, България, корица

Българският Прованс – Розовата долина

Палим колата и тръгваме по Подбалканския път. Ако си минавал по него, знаеш, че той си е фотогеничен сам по себе си. Ние сме на мисия обаче – дебнем за лавандули. Забелязахме едни вляво, но докато намерим къде да спрем и се озовахме в едни ечемици. Направихме няколко снимки там – това беше страхотен бонус! Снимахме се и с малкия масив от лавандули. После карахме ли, карахме – изведнъж видяхме някакви огромни лилавеещи се полета. От там започна сагата по издирването има. Но сме сигурни, че има много други полета – въпросът е дали не са частни и колко е свободен достъпът до тях.

А ефектът от ходенето по лавандули е неоспорим – ароматът им има успокоителен ефект, особено след като сме се напрягали да ги забележим и сме се друсали по черни пътища. А и всички знаем, че лавандулата гони скорпиони (от този филм). Сигурно и зли духове. Та българският Прованс идва с няколко предизвикателства, но си има своя чар и неподправена красота!

Фотосесия лавандулови полета, лавандули, ечемик, България, корица

Лавандулите цъфтят от средата на юни до максимум края на юли. Затова трябва да дебнем и за правилното време, че да се насладим на лилавия им цъфтеж. Това важи и за Прованса, и за Розовата долина.

Как да намерим лавандулови полета?

Първо се целихме в село по пътя – Розино. После продължихме към село Търничени, но по пътя видяхме огромни масиви. Пресякохме влакова линия по черен път и видяхме човек. Той каза: „Тука все нагоре, има и рози, има и лавандули!“. Следвайки съвета на местен (или поне така се надявахме) – продължихме офроуд по тесни черни пътища из красиви полета. Някои имаха обрани рози, други имаха други насаждения. Лавандули нямаше. Освен няколко единични стръка.

По едно време усетихме, че караме по туристически маршрут към хижа Соколна. Пътят съвсем изчезна и решихме да се връщаме. Поехме по друг черен път и видяхме големи полета. С лавандули. Най-лилавото и красивото беше частно и добре оградено с бодлива тел. Някъде около село Тъжа се развиваше действието. Снимахме отвън, залезът вече настъпваше. Побързахме към достъпните полета, попрегръщахме малко лавандули, молехме се на вятъра – животът на пътешественико-фотографа.

На въпроса „Как?“ с три думи: с вяра, карта и слушане на вътрешния глас.

Фотосесия лавандулови полета, лавандули, ечемик, България, корица
Фотосесия лавандулови полета, лавандули, ечемик, България, корица

За лавандулите в североизточна България

През 2020 година (при първите ни пътувания след пандемията) открихме много лавандулови полета и любимите ни вятърни турбини в община Шабла на брега на Черно море. Полетата се различават по размери и като цяло цъфтят малко по-късно от тези в централната и южната част на страната. Но беше толкова спокойно около тях, летяхме с дрона и правихме снимки с фотоапарата (етично, разбира се) и си бяхме съвсем сами. Тази година снимахме две полета – едно съвсем близо до село Горун и точно до няколко вятърни турбини. Другото беше точно извън Шабла по пътя за село Горичане.

Статията съдържа афилиейт връзки към услуги и продукти, които харесваме. Ако резервирате през тях, ще получим малка комисионна без допълнителни разходи за вас. Благодарим ви, че ни помагате да поддържаме Магията на пътуването!

Ето и кратко видео с дрона над лавандуловото поле и вълшебните перки.

Как да снимаме лавандулови полета етично

Много е важно да вземем няколко фактора предвид, преди да се впуснем в това начинание. Лавандуловите полета са частна собственост (в общия случай), дори и да не са оградени. Представи си някой да дойде у вас без да пита, да мачка, къса и хвърля нещата ти – не e приятно, нали? Ето затова се стараем да спазваме някои етични правила.

  • Да не стъпваме върху растенията и да не ги късаме.
  • Да поискаме разрешение за снимане от собственика на полето.
  • Да оставяме минимален отпечатък като си тръгнем.

Съвети за снимане на лавандули

От краткия ни практически опит с лавандулите, можем да споделим няколко съвета как да си направите готини снимки с тях.

  1. Препоръчваме да има поне още едно интересно нещо на снимката, например друг обект: дърво, залез, магаре или човек/хора. Ние извадихме късмет със залеза, а и позирахме на достатъчно много снимки (за добро или лошо 😉). Облечете си нещо, което контрастира добре с лилавото.
  2. Лавандулите може и да не са в огромен подреден масив, затова идеи за снимане са макро и отделни снопчета дори. Въобще ако видиш някой кадър, действай! Може да не намериш по-хубаво поле, по-добре ориентирано, или с по-добра светлина.
  3. Обработката е много важна – голяма част от лавандулите изобщо не е толкова лилава, колкото си представяхме. Може би не сме уцелили на най-лилавите полета, може би нещо друго. Много снимки с лавандули синеят – Наце не харесва това (тъй като не било истинско) и се старае да върне истинския им лилав цвят.
  4. Задължително селфи! Селфи с лилави лавандули ще подчертае хубавите ти черти, и дори мисля, че те прави да изглеждаш по-слаб в лицето! А кой не желае това?
Фотосесия лавандулови полета, лавандули, ечемик, България, корица
Фотосесия лавандулови полета, лавандули, ечемик, България, корица

А сега резултатите

Честито! Стигнахте дотук, затова ти представяме още снимки от лавандуловия лов. Благодарим за търпението и се надяваме да зарадваме окото!

Дали и как сме се справили по мисиите, ще ни кажете в коментарите. За нас беше много интересен следобед, над 400км из Розовата долина, няколко изгубвания, смях, разочарование, вълнение, тръпнене! Едно импровизирано търсене на лавандулови полета, бонус ечемични полета, доста прах и романс! Нямаме търпение до догодина!

Lavender Photo Improptu A Quest for Photogenic Lavender Fields
Pin us!

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!

1 Responses

  1. […] Любимо място: лавандуловите полета на село Блатница […]

Leave a Reply