Лирическо отклонение в Кошице, Словакия

Кошице е най-големият град в източна Словакия, но веднага щом стъпиш в Стария град се усещаш като в уютно малко градче, излязло от приказките.

Градче, където не само, че всички се познават, но и са усмихнати към непознатите.

Градче, където в късен октомврийски следобед си пиеш бирата с одеяло или кожа отвън на заведенията.

Градче, по чията главна улица някога е звънял трамвай. Сега голямата катедрала е някак самотна.

Високите сгради обират и последните слънчеви лъчи. По тесните улички става наистина хладно, а вече съм се изгубила.

И уличният музикант си е тръгнал, дали да се ориентирам към някое кафене? Разговорите са оживени, макар и хората навън да са малко.

Дали чакат зимата с нетърпение, или още се радват на лятото?

Вятърът ми помага да препускам по калдъръмите на Кошице леко, още търся слънчево докосване.

Вече не чакам да чуя трамвая, макар и да се оглеждам за него на всяко пресичане.

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!