Гватемалски възвишения – пътешествиe с възходи и падения из Гватемала

Нашето пътуване в Гватемала се заформи толкова цветно и противоречиво, че трябваше да го разделим в две статии! Научете как започнахме пътуването на възходи и падения в част първа на тази история! Така че ето това е последната част от историята за страната номер три на пътуването ни в Централна Америка.

A panoramic view of Antigua with the erupting Volcano El Fuego and Volcano Agua in Guatemala

Историята продължава по гватемалските планини

Антигуа

  • Автобусът до Гватемала Сити е като фризер, а шофьорът е друг състезател от NFS. Борим се да се задържим в иначе просторните ни седалки.
  • Поспали сме и пристигаме около 5 сутринта в Гватемала Сити. Момче с табела за маршрутката ни очаква (първо ни казаха, че ще трябва да изчакаме до 6), така че добри новини!
  • Но маршрутката е някъде другаде, така че излизаме на разходка в много непривлекателна нетуристическа зона на града на тъмно.
  • Стигаме до маршрутката и нашият шофьор, разбира се, бърза, но и ние имаме нужда от истинско легло, така че всичко е наред.
  • По някое време шофьорът иска пари от нас. Платихме още вчера и имаме ваучер. Той не е щастлив, тъй като очевидно нещо не е съгласувано с агента във Флорес. Следва караница, отказва да ни даде раниците. Точно преди да се обадя на полицията, Наце убеждава шофьора да се обади на агента. Шофьорът не е щастлив, ама какво може да направи?
  • Todo bien. Насочваме се към къщата, в която трябва да останем. Тя е в тих местен квартал. То кое ли не е тихо в събота сутрин преди 7 часа?
  • Не ни очакват толкова рано и има поне едно куче вътре.
  • Кучето е приятелски настроено и ни позволяват да използваме друга стая, за да спим, докато дойде време да се настаним в нашата.
  • Събуждаме се свежи и ентусиазирани за разходка. Антигуа е пълна с автомобили и туктуци и мирише на нещо, сред което не искаш да прекараш часове в разходки. Чудя се защо толкова много хора са привлечени от този град.
  • Не сме яли от почти 25 часа, но се натъкваме на прекрасен семеен ресторант, където майка и дъщеря угаждат и на най-претенциозните чревоугодници.
  • За вечеря имаме по-малко късмет и чакаме половин час за много малки скъпи сандвичи. И навсякъде сме заобиколени от улични търговци и просяци.
  • Добре, Антигуа има своите готини вибрации. Колониалната архитектура, кулинарната сцена, езиковите училища. И това важно религиозно шествие, което е като малък карнавал. И палачинки за късна вечеря!
  • Няма да правим походи и катерене на вулкани този път. Нямаме подходящо оборудване, както и психическа и физическа форма и най-вече времето не е много обещаващо за хубави гледки към изригвания. Но следващия път ще наваксаме – изкачването на вулкан Акатенанго е обещаващо преживяване!
  • Но гледката от нашия балкон струва милиони! Изригващия Волкано Дел Фуего, величествения Акатенанго и близкия Агуа. Очаровани сме от пушещите и кашлящи пред нас вулкани. И една слънчева разходка на сутринта ни припомня защо толкова много хора са привлечени от фотогеничната Антигуа. намираме и още по-добри палачинки!
Bistra is posing at Tanque de la Union in Antigua, Guatemala. It was used for public laundry place
Observing the sunrise over the Atitlan Lake in Guatemala

Езерото Атитлан, Сан Педро ла Лагуна

  • Транспортът закъснява с един час. Чакаме по пътя, чудейки се какво да правим. След две телефонни обаждания от уличния телефон и една религиозна процесия, която блокира трафика за един час, се насочваме бързо и яростно към Панахачел.
  • Срещаме симпатични американски събеседници в маршрутката и успяваме да покрием темите за пътешествия, блогване, САЩ, България, Гватемала, политика и дори Тръмп по време на пътуването.
  • Има състезание по колоездене по главния път, което е хубаво да погледаш за няколко секунди и е лошо за допълнителното забавяне, което причинява. А ние вече доста закъсняваме, така или иначе.
  • Оказва се, че е добре, че закъсняваме в Панахачел, тъй като няма какво да правим и видим там, затова се качваме на лодка до Сан Педро ла Лагуна.
  • Мъгливо е и лодката е претъпкана. Лодките не изобщо не потеглят, освен ако не са претъпкани с плащащи клиенти. Сан Педро има много ресторанти, но няма избор на храна в магазините. Ще трябва да ядем по заведенията.
  • Сан Педро има някакви готини вибрации. Това е малко парти градче, но също така има тихи улички и прекрасни гледки към езерото. Това ще бъде нашата база за три дни. И в къщата за гости (hospedaje) има топла вода топъл душ съответно!
  • Има някакви невероятни подводни руини на маите. Ние проучваме и намираме перфектните подводни разходки. Но те са веднъж на месец.
  • Indian Nose е част от заобикалящите ни стръмни хълмове, планини и вулкани, с изглед към езерото, тъй като последните са го хванали в капан. Изглежда, че гледките са невероятни, затова решаваме да го изкатерим рано сутринта, за да гледаме изгрева.
  • Транспортът до пътеката преминава през несъществуващи пътища, празни села със страховити физиономии по улиците. Пътят е толкова лош, че не успяваме и да си помислим за заспиване, а това, че не ядохме нищо, е най-умната ни постъпка за деня.
  • Започваме да катерим по пътеката с няколко местни пазачи с мачете. Те са тук, за да ни предпазят от известните бандити, които нападат независими туристи, като ги заплашват предимно с мачете и искат парите им.
  • Нашата група се състои от твърде много израелски тийнейджъри, които почти унищожават мира в гората и възможността да останем тихи и незабелязани от потенциалните бандити.
  • Тийнейджърите са донесли торта, която е хубава добавка към сутрешния чай на върха.
  • Трябваше да си заслужим всяка трохичка от тортата с лудо бързо изкачване по мократа кална пътека. Опитни водачи, а?
  • Мъглата е разочароваща, докато не започва да се движи в правилната посока и ние виждаме езерото, вгнездените села и целия свят, който се събужда, отгоре. Струваше си да походим!
  • Това е начинът, по който нашият опитен шофьор си загуби бакшиша: похвали се на колега, че точно се връща от „Носа на грингото“, намеквайки неуважително за атракцията и нашето начинание като чужденци да видим нещо красиво.
  • Намерихме прекрасни плодови смутита в Сан Педро, така че енергийните ни нива отново се покачиха. Имахме нужда от това, след като се събудихме толкова рано.
Taking photos over the lake Atitlan and Santiago Atitlan village in Guatemala

Езеро Атитлан, Сантяго Атитлан

  • Решаваме да се отправим към Сантяго Атитлан. Лодкарската мафия се опитва да ни подмами да отидем на друг кей или да платим повече. След това от конкуренцията се обаждат на някаква лодка. После конкуренцията на конкуренцията предлага да ни извози само след 5 минути. След като са минали 20 минути, изпращаме Наце да ускори нещата и вече сме на път за Сантяго, най-накрая!
  • Към нас се приближава млад местен със страхотен испански, така че се навиваме на това, което той предлага. Ще правим туктук обиколка на града. Минаваме през интересни места с гледки, наблюдаваме живота на местните. Момчето ни разказва историята за това как целият град решил, че вече няма да има престъпления. Толкова много хора страдали от военните и партизаните, че било време за промяна. Надяваме се да поддържат този дух възможно най-дълго!
  • Прочетохме за цеха за тъкане и решихме, че това ще бъде интересна спирка. Оказа се просто един малък магазин с надценени неща и незаинтересован служител, който отказа да ни покаже нещо от процеса на тъкане.
  • Намираме евтин ресторант с вегански ястия. Всичко е супер свежо и вкусно.
  • Местните хора, наречени atitecos, са толкова впечатляващи в ежедневието си. Радваме се да ги наблюдаваме, например как майсторят нещо, перат в езерото или просто се разхождат.
  • Жените носят традиционните раирани лилави поли и huipiles, бродирани с цветни птици и цветя. Жените също са възприели практиката да те питат за пари всеки път, когато смятат, че си насочил камерата към тях.
  • Време е да се размишлява върху околността. Езерото е толкова приятно и спокойно. Заобиколено от вулкани, със селца, разположени в подножието на планината. Можете да попиете от богатата култура на маите, да наблюдавате рибарите или да наемете каяк и да се раздвижите с гребане.
One man is fishing on the edge of an almost sunk platform at the lake Atitlan, San Marcos la Laguna village in Guatemala

Езеро Атитлан, Сан Маркос ла Лагуна

  • Започва да вали много. Така че не можем да правим нищо особено навън.
  • Това е знак да наваксаме със съня и блога. Може би също и да планираме следващите няколко дни.
  • Между дъждовете излизаме за храна. Приближава ни човек, който наистина иска да говори с нас. Той е доста бъбрив и ни казва, че е от Мартиника и че е тук, за да работи като музикант и така нататък. След това споменава, че продава китарата си, защото леля му е болна. Знаем къде отиват нещата, така че губим интерес да говорим с него. Той вижда, че няма да получи нито стотинка от нас, и си тръгва.
  • Обичаме храната в индийския ресторант, така че за вечеря отиваме в другия му клон в друга част на града. Фалафелите са уникални!
  • Познайте кой пристига и сяда до друга двойка! Двойката е от Франция, така че той не е от Мартиника този път, а от Ел Салвадор. Завързва много разговори с тях, но те си тръгват рано, и той пак не получава нито стотинка. Припозна ни, но не казва нито дума.
  • На следващия ден отплаваме до Сан Маркос – най-духовното и ориентирано към медитацията място край езерото. Някои казват, че има специална позиция под звездите и енергията му помага за намиране на себе си и духовно развитие, може би дори за свързване с висши сили.
  • По-големите сили определено не ни помагат да се придвижим из селото, затова се изгубваме и трябва да минаваме през калта два пъти. Накрая стигаме до хотела.
  • Той има невероятни гледки към езерото и вулканите, зеленина навсякъде, градина за отдих, изворна вода за пиене. Нашата къща на дърво ни чака!
  • Собственикът изобщо не се интересува от гостите. Обещава ни, че ще ни приготви вечеря, а след това казва, че е твърде късно за вечеря (в 8 часа). Трябва да ходим до центъра прекалено много пъти заради него, на тъмно, разбира се. Неговото огромно куче ни лае и ни мрази, и не е вързано…
  • Наци успя да изпълни целта си за крачки за деня. Намираме страхотни места в центъра, със свежа храна с полъх от световната кухня и вкусни местни съставки. Виното е пивко. Наистина се наслаждаваме на свежия въздух в Сан Маркос и неговата атмосфера.

Довиждане

  • Време за тръгване. След студена нощ в къщата на дърво, закусваме кокосов орех и чакаме лодката до Сан Педро. Познайте кой също е там, на кея. Той дори не ни поглежда този път, а няма други чужденци, от които да иска пари.
  • Последният обяд край езерото. Токът отново спира, което започва дори да ни радва. Това означава също, че няма Wi-Fi, не правят смутита, но това е животът. Когато и водата спира се усещаме, че си тръгваме точно навреме.
  • След четири часа по дупките в претъпканата маршрутка, пристигаме в Антигуа.
  • Този път сме късметлии, а хостелът ни има колониален вътрешен двор, чист и има ток, вода и сапун едновременно!
  • Купуваме някои от известните тестени изделия за хапване по пътя към Ел Салвадор. Маршрутката пристига само с половин час закъснение. Ние сме последните двама души, които се качват и познайте къде трябва да седнем – в малките допълнителни столове. Размер за бебета. За цялото пътуване от 6 часа.
  • Очакваме добре известния „такса за излизане“ по случай напускането на Гватемала. Посъветвани от местните хора, сме си подготвили дребни банкноти, така че поне да не се охарчваме много пари (понеже не очакваме да ни върнат ресто). Предполага се, че това ще бъде очакваното напускане на тази противоречива за нас страна. Все пак преживяванията ни са възходи и падения. Но е време да завършим с нещо положително! Никой не ни иска пари на границата! Напускаме страната гладко, без да се налага да подхранваме корупционните практики.

Така, посещението ни на всяко място започва с падение, после серия от възходи и падения, и винаги е с щастлив край с възход. Цялата глава Гватемала приключваме с възход! Така че ще се придържаме към позитивите и ще дадем шанс на Гватемала и друг път!

Taking a boat ride in the lake Atitlan in Guatemala

С няколко думи

  • Природата е зашеметяваща! Джунгли, плажове, реки, вулкани, планини, езера. Това е невероятна смесица!
  • Харесаха ни коренните хора, техните традиции и култура. Някои места бяха като приказки. Но не хареса да ни третират като банкомати.
  • Нашите преживявания бяха смесен и противоречиви, но нищо ужасно не ни се случи. Този вид противоречивост е полезна за нас, тъй като прави времето ни в Гватемала още по-запомнящо се!

Тoва бяха най-важните акценти от около осем-девет дни, прекарани в Гватемала. Страната остави перманентен запис в нашите вградени твърди дискове, противоречив или не. Както гласи надпис на един магнит, гуатева (от whatever), Гватемала!

Искате ли да се разходите из Централна Америка с нас?

Потопете се в едно пъстроцветно приключение с книгата „Магията на пътуването в Централна Америка“!

The Magic of Traveling in Central America BG cover 3D
Guatemala Highlands a journey of highlights and lowlights Pinterest
Pin us!

Били ли сте някога в Гватемала? Отговори ли на вашите очаквания? Кое е любимото ви преживяване от страната?