Гватемала – едно пътешествие на възходи и падения

Ето една малко по-различна история за нашето посещение в Гватемала. Искаме да покажем нашето пътуване там като поредица от възходи и падения, върхове и спадове, защото беше точно така! Така че представяме ви държава номер три от пътуването ни в Централна Америка.

В тази поредица от публикации споделяме най-важните събития от нашето пътешествие из страните от Централна Америка. Трудно е да побереш всичко, което те е впечатлило в една страна, в една статия, но бихме искали да дадем поне въведение и да ви запалим по тези места. Ако нещо предизвика интереса ви, уведомете ни, че искате повече подробности и ще направим всичко по силите си, за да напишем отделна статия.

Replicating a Star Wars scene at Tikal Ruins in Guatemala

Нашият маршрут в Гватемала

Влязохме в страната от западната част на Белиз и тръгнахме направо към парка Тикал и руините, които сякаш не са от този свят. Оказа се, че те всъщност са от луната Явин 4, в териториите на Външен пръстен (има ли фенове на „Междузвездни войни“ тук?). Продължихме до живописния град Флорес, а после се качихме на нощен автобус до Антигуа. От колониалния град се придвижихме към езерото Атитлан и неговите типични селца и зашеметяващи гледки. След като събрахме достатъчно студ, се върнахме в Антигуа, за да вземем маршрутка към Ел Салвадор.

Walking towards our hotel in Tikal, Guatemala

Време и природа

Влязохме в джунглата в североизточната част на страната, но тя беше малко по-различна от джунглите в Мексико и Белиз – беше малко по-хладно, така че не се потяхме през цялото време. По-студен сезон трябвало да започне. От време на време препръскваше дъжд по малко. Комарите отново присъстваха, за да не можем да кажем, че сме се отървали от тях.

Когато пътувахме из планините, беше друга работа – много слънце сутрин, после облачно и дори дъждовно следобед. Трябваше да си слагаме якетата от време на време! Едно хубаво облекчение от влажната жега, но също така лесно да настинеш, тъй като телата ни вече бяха свикнали на горещо през цялото време.

Гъста джунгла, активни вулкани, красиви планини, огромно закътано езеро – това е само малка част от разнообразието на пейзажа в Гватемала.

Looking over the foggy forest from Temple IV in Tikal ruins, Guatemala

Хората

Срещнахме много усмихнати лица в страната. Срещнахме и много алчни лица. Не мога да кажа, че сме големи фенове на гватемалците, защото прекалено често бивахме третирани като доларови банкноти или банкомати. Радвахме се наблюдаваме коренните местни в ежедневните им дейности. Ако прочетете по-долу, ще разберете защо не можем да кажем, че обичаме хората от Гватемала.

Да бъдеш автентичен във взаимоотношенията си с хората е ключът към по-добро бъдеще. Мечтаем си тази автентичност да се разпространява, така че хората да ни заговарят без намерението да ни продадат нещо или дори по-лошо, да просят пари. В Гватемала се чувствахме едва ли не задължени да дарим пари или да спонсорираме, само защото сме чужденци и идваме от далече, което означава, че сме богати. Чиста логика. Надяваме се, че като се върнем след няколко години, няма да бъдем дискриминирани спрямо нашия чуждестранен произход.

Group of men is having their Sunday chat at the church's yard in Santiago, Lake Atitlan, Guatemala

Преживяванията

Ето една дълга история на плюсове и минуси, на възходи и падения. Гватемала може да те накара да се влюбиш в нея, а може и да те отврати, но едно нещо е ясно – никога няма да ти е скучно там.

Границата

  • В Белиз ни предложиха да сменим белизийски долари за гватемалски кецали с курс един към три. Мислехме, че това е ужасно неизгоден курс, затова сменихме само толкова пари, колкото да стигнем до Тикал.
  • От страна на Гватемала, на границата, курсът беше 1:3.25, така че решихме, че става по-добре, докато…
  • Не бяхме заобиколени от таксиметрови шофьори, които се опитваха да ни оберат с тарифите до Тикал.
  • Но получихме напътствия да стигнем до автогарата, така че се насочихме към нея и прекосихме моста. Едно момче започна да ходи с нас, говорейки на английски, за да ни помогне да стигнем там. Колко хубаво, но…
  • Когато стигнахме до колективото, момчето се опита да ни даде два пъти по-висока цена!
  • Добре, че говорим на испански, така че уредихме билета директно със шофьора на колективото.
The nature over the minibus window driving in Guatemala after we passed the border with Belize
Bistra makes a selfie with Nace, who is sleeping deeply in the minibus heading to Tikal, Guatemala

Добре дошли в Гватемала

  • Все още поти нямаме гватемалски кецали в брой, така че докато колективото събира пътници, Наце намира курс 1:3.3 при един собственик на магазин.
  • Отива с нашите белизийски пари, и магазинерът казва, че няма кецали. Изчезнали са с вълшебна пръчица. 
  • Наце си подремва стабилно по пътя, толкова е унесен, че започвам да се притеснявам да не би някой да го е дрогирал.
  • Пътят е ужасен! Пълен с дупки и ями, а шофьорът си мисли, че кара във Формула 1.
  • Оставят ни на Ел Крусе, както се разбрахме. Оттам минава пътят за Тикал. Атмосферата е леко съмнителна, но ни поддържаме добрия дух и дори Наце се разсъни!
  • Отказваме да се качим на първия автобус, който минава. Цената от 20 кецала ни изглежда твърде висока. Голяма грешка!
  • Чакаме, чакаме, и нова лъскава маршрутка спира при нас. Мъж излиза от нея и ни казва, че 5 км нагоре по пътя имало по-хубаво място за чакане, минавали повече автобуси там. Казва, че ще ни хвърли до там безплатно.
  • Поемаме по второкласен път и спираме пред един хотел. Става ясно, че това не е главният път и че онзи иска да ни продава екскурзии и транспортни услуги.
  • Вървим пеша обратно, покрай езерото. Гледките са страхотни, псувните ни – не съвсем.
  • Хващаме семеен автобус за Тикал, цената е 20 кецала на човек.

Добре, вече сме в страната от два часа и само двама души искаха да ни прецакат и да се възползват от нас. В това число не броим обичайните досадни търговци и измамници.

Waiting on a crossroad in Guatemala for the second bus to Tikal ruins

Тикал

  • Влизаме в парка. На границата му се налага да излезем от автобуса и да платим таксата за влизане в парка, която е шест пъти по-висока за чужденците. Също така се опитват да ни убедят, че това е единственото място, на което трябва да платим допълнителните 100 кецала за гледане на изгрев или залез от руините.
  • Време е за нещо положително – е, навън е приятна джунгла.
  • Все още нямаме пари (добре, че в хотелът излезе евтин и можеше да се плаща с карта).
  • Питаме наоколо и откриваме човек в магазините за сувенири, който щял да обмени някои от белизийските ни долари за кецала 1:3. Да намериш място да обмениш белизийски пари тук е много по-трудно от това да намериш някакъв вид наркотици (последното не е личен опит, а възприятие). Добре…
  • Човекът не разполага с много кецали, така че все пак трябва да измислим как можем да платим за гида за посрещането на изгрева в руините. Да, сега всички турове по изгрев слънце трябва да бъдат направени с лицензиран водач.
  • Предлагат ни комбинация – закуска плюс вечеря плюс тур за изгрева – за 32 USD. Приятната част е, че можем да платим с карта.
  • Нямаме пари в брой, така че това всъщност е единствената сделка, която няма как да пропуснем, освен ако не решим да пропуснем няколко хранения и изгрева на слънцето (за което всъщност дойдохме). Всичко е скъпо, но това е единствената възможност за нас. Паркът Тикал има само три хотела със скъпа гадна храна и няколко заведения за хранене с по-малко скъпа гадна храна.
  • Басейнът в джунглата е голямо предимство, така че се потапяме и по-късно взимаме и студен душ, което е чудесно нещо в сравнение с къмпинга, в който няма течаща вода. Всъщност, къмпингът беше първият ни избор, тъй като е малко по-евтин от хотела и спиш в хамак с мрежа против комари на открито в средата на джунглата. Колко прекрасно, но няколко посетители се оплакваха, че някой е тършувал из раниците им, докато спят, затова отказахме тази опция.
  • Вечерята става, лягаме си рано преди да спрат тока, зареждаме телефоните и техниката.
  • Разходка в тъмното в джунглата е невероятно преживяване! Спираме да наблюдаваме мравки, паяци, тарантули, докато чакаме маймуните да се събудят. Изкачваме Храм 4 и чакаме изгрева на слънцето.
  • Няма изгрев. Дебела мъгла покрива всичко. Дори маймуните-ревачи не реват, сигурно им е сънливо от дъжда.
  • Но чакаме и чакаме, все повече светлина си проправя път, мъглата изчезва, за да може най-накрая да видим базата на съпротивата (или Храмове 1, 2 и 3). Ура! Силата е с нас!
  • Продължаваме нашата разходка през руините, но водачът държи да обясни всеки малък детайл, за да се отегчим максимално. Наистина, на кого му е нужно да знае как подготвят тухлите за реставрация? Тикал е невероятно място все пак!
  • Завършваме със закуска, която е невероятна! Палачинки с мармалад по рецепта на маите, вкусно!

Флорес

  • Лесно намираме микробус до Флорес. Иска ни се водачът да си бе измил ръцете между тоалетната и пипането на раниците ни, но това са само подробности.
  • Спираме в автогара Санта Елена – това е градът-близнак за Флорес, отделен само с един мост. Намираме банкомат (най-накрая) и тръгваме да организираме билетите за дългото пътуване до Антигуа.
  • Лоши новини, нощният автобус за следващия ден е резервиран изцяло. Или поне местата семикама (които се спускат надолу). А не можем да си представим да спим на редовните места в продължение на 7-8 часа.
  • Добри новини, за довечера има свободни места, купуваме!
  • Но трябва да отменим престоя си при местно семейство в едно село, вероятно щеше да бъде много добро автентично преживяване.
  • Така че се надяваме да успеем да скалъпим приличен сън в автобуса, тъй като днес трябваше да се събудим около 3:30 за изгрев слънце. И…
  • За да разхождаме из Флорес през останалата част от деня. Но първо трябва да оставим раниците в автогарата. Това не е най-хубавото място на Земята (но коя автогарата е?), но пък има охрана. Стискаме палци за благополучието на багажите ни.
  • Разглеждаме град Флорес и близкото езеро Петен. Магическо, красиво, уютно усещане, хубава гледка и крайбрежна алея в полу-добро състояние. Има известни наводнения от езерото.
  • Няма какво толкова да правим във Флорес, че да напълним цял един ден, а и започва да вали.
  • Бъбрим си със случаен туристически агент и той дори не се опитва не ни продаде нещо, само си говорим. Намираме хубав ресторант край езерото, хапваме, пийваме, висим си там.
  • Разбира се, не си носим компютрите с нас, за да можем евентуално да поработим или да направим нещо смислено. Просто си пием бира и гледаме пейзажа. Спечелихме прекрасна чаша за бира, след като изпихме шест бири. Надяваме се да оцелее още 6 седмици пътуване в раницата.
  • Връщаме се обратно на автогарата. Никой не ни е ровил в раниците. И дават филм с Джаки Чан! Неусетно става време за качване на автобуса.
Walking in the tiny streets of Flores, Guatemala

Искате ли да се разходите из Централна Америка с нас?

Потопете се в едно пъстроцветно приключение с книгата „Магията на пътуването в Централна Америка“!

The Magic of Traveling in Central America BG cover 3D

 Този разказ стана много дълъг. Искате ли да научите какво стана след това? Следва продължение!

Guatemala highlights, Pinterest photo
Pin us!