Бали – остров Лембонган

Остров Лембонган представлява късче земя с площ около 8 кв. км, съвсем близо до Бали.

Решихме да се разходим и натам, да опитаме подводния и надводния свят. Обадихме се на номера от една брошура, която предлагаше екскурзии до там и на следващата сутрин ни взеха от нашата вила. Закараха ни до добре познатия ни Санур, от където тръгват много лодки, яхти и други водни превозни средства за островите Лембонган и Пенида, и съвсем малкия помежду им Ченинган. Изкуството на качването на лодката се състоеше в това да уцелиш правилния момент без вълна наблизо, докато си нагазил в морето до колене и се целиш в лодката. Интересно, ако наистина е бурно морето, кой ли щеше да го овладее това изкуство.

Моторна лодка от Бали до Нуса Лембонган

Въпреки че бяхме от последните качили се на лодката, имаше свободни места точно зад капитана и ние се зарадвахме, че сме напред.

Е, стана ясно защо никой не седеше там. Като ускори тази лодка, като взеха да я стържат отдолу вълните, да подскача – нагоре надолу – издигаш се и и си падаш на седалището рязко. Беше забавно, ама някой почнаха да повръщат… На връщане седнахме най-отзад, защото си мислехме, че там още повече ще боли, но се оказа спокойно. Та затова нямаше никой отпред на отиване и усещането беше като да влизаш в дупки на магистралата със 130 км/ч. Взехме го въпросното разстояние за 30 минути. Шегувахме се, че хубава вилна зона има Бали, ама малко трябва да си оправят пътя до нея 🙂

В интерес на истината, няма как да не е така с лодка с такъв размер и при такава скорост. Някои от екипажа се возеха отгоре, върху тавана, където беше трудно да балансираш и при закотвена лодка. Та за един трениран плавател едва ли е нещо особено, но за нас си беше изживяване.

Подводна разходка

Като наближихме острова, спряхме на платформа навътре във водата. От там започваше програмата – плуване с шнорхел и подводна разходка (marine walk).

За подводната разходка ни сложиха скафандри на главата, в който през маркучи вкарваха въздух. Тежести около кръста помагат да си стъпил на дъното. Та единствената прилика с космонавтите беше скафандъра, който беше удобен и дишането в него нормално. Това подводно занимание го практикуваха и 7-годишни деца. А отдолу – на до 5 метра дълбочина, рибите закачливо обикалят и се опитват да се преборят за храната, която им носиш. Единствената по-трудна част е да се опитваш да ходиш по дъното, много усилия изисква и добре че има водолази да ти помагат от време на време да не се отклониш от правилния път.

подводно пътуване из красотите на остров Лембонган близо до Бали
Тук от риби не можеш да се разминеш
подводно пътуване из красотите на остров Лембонган близо до Бали
Тази искаше само тя да е в кадър 🙂

Разпускане на лодката

След подводните преживявания ни оставиха да си помързелуваме отгоре на лодката. Някои лежаха под слънцето, други балансираха върху клатушкащата се лодка, а трети се опитваха да я подкарат.

Каякинг

Обядвахме обилно и се яхнахме на каяци, за да обиколим плажната област. Управляването на каяк в палавите изумрудени води не беше лесно, но успяхме да заловим няколко гледки към брега… и не само.

подводно пътуване из красотите на остров Лембонган близо до Бали
В дъното слабо се очертават върховете на планината Агунг в Бали

На връщане някои се радвахме, че не отскачаме от всеки морски ръб, но на други пак им беше лошо… 🙁

Тия скоростни лодки са само за ценители.

Планиране на еднодневното пътуване до Джава

Вечерта прекарахме в организиране на нашето отскачане до съседния остров Джава.

Харесахме си, отново от брошурите, еднодневна екскурзия със самолет, и се уговорихме от агенцията да дойдат до нашето вкъщи да уредим подробностите. Колко банкомата обиколихме да си изтеглим необходимата сума – всички бяха с много малки лимити, а на нас не ни се теглеше по 100 пъти с всички такси и т.н. Айде намерихме пари, и решихме да помогнем на хората да ни намерят, защото нашата вила изобщо не беше лесна за намиране. Та седим си до пътя, а то пълнолуние… Като се разпяха от тия храмове, едни церемонии, едни песни. А ние си седим и едно коте дойде да си играе с нас.

По едно време зави колата към нашата уличка, и това като побягна и то пред нея. Спирачки като за последно се набиха, излиза човек да гледа какво стана с котето. По-късно ни разказа защо е бил притеснен до болка – ако сгазиш котка ти носи лоша карма. Толкова било лошо, че ако си карък и не е успяла да избяга навреме, трябва поне да и осигуриш погребение, по-скоро кремация. Но явно всички имахме късмет защото и котето беше живо, и ние трябваше на по-следващия ден да хващаме в ранни зори самолета за Джогджакарта.

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!