О, Сегед, минаха вече няколко дни откакто се разделихме. Мисля, че е време да разкажа нашата история. Ти си вероятно много пренебрегван от пътешествениците и стоиш в сянката на Будапеща. Но нека ти кажа едно, въпреки че не съм планирала да те посещавам, никога няма да съжалявам за времето ни заедно.
Ти беше неочаквана и красива изненада. Откъде да започна нашата история? Вероятно най-добре ще е ако направя като унгарците, затова…
Пиене
Пиенето може и да не беше първото нещо, което правих в Сегед, но със сигурност е едно от нещата, които се случваха най-често. То е добро начало на тази история, тъй като е начало за почти всичко в Унгария. Правят го за стартиране на забавлението, за начало на яденето и дори започват да пият с по един шот. Най-често това е шот Unicum или Palinka (и двете са доста силни алкохолни питиета, палинката прилича на нашата ракия).
А след това продължават да пият други неща. Заради това една от новите му любими фрази е: „Ще пиеш Unicum, а какво искаш с него? Бира?“. С такава нагласа едва ли е изненада, че повечето истории на местните започват с: „Пихме Unicum, бира, Unicum, бира…“.
Освен това обаче имат и разнообразие от доста добри местни вина. Успях да опитам някои от тях на винения фестивал, който се провеждаше от 13-ти до 17-ти септември. Това ме подсеща за второто голямо нещо за Сегед.
Събития
Виненият фестивал в Сегед беше доста впечатляващ. Особено ако се вземе предвид, че населението на града е под 200 хиляди души, даже ако броим студентите. Оказа се, че това даже не е най-големият винен фестивал в града. Другият се провежда през месец май и е дори по-популярен.
Освен тези фестивали, в града се провеждат и бирен фестивал (или два), много концерти и всякакви други събития.
Наистина не преувеличавам. Градът е пълен с интересни събития. Това вероятно се дължи на всички тези студенти, които вече споменах. Едва ли е съвпадение, че повечето големи събития се провеждат в началото и в края на учебната година. Всъщност и по всяко друго време по време, когато има студенти в града.
Следващите снимки са пример за хубавите събития, които се случват в Сегед.
В небето имаше и друго освен тези красиви балони. По същото време се провеждаше и авиошоу, но то доста по-трудно се снима.
Освен това, според думите на местните, в Сегед има доста escape rooms (стаи за бягство). Това вероятно също се дължи на студентите.
Забележителности
Докато пиша това осъзнавам, че всъщност не съм успяла да разгледам много от забележителностите в града. Видях Votive Church (Оброчната църква е може би на български), тъй като тя е доста голяма и трудно ще бъде изпусната.
И от други места се вижда.
Видях и реката Тиса. Интересен факт е, че основните улици в града всъщност следват завоя на реката.
Като изключим горните две забележителности обаче, не успях да разгледам много от останалите. Минах покрай тях през нощта, но това не ми помогна много.
Наистина ми се искаше да видя разходката на завършващите студенти на музикалния часовник, но се оказа, че това е мисията невъзможна за мен. Това се случва само 2 пъти дневно в 12:15 и 17:45 и така и не можах да го уцеля. Това само ми дава причина да се върна обратно в Сегед и да опитам късмета си с този музикален часовник още веднъж.
Музея на паприката също ще трябва да го посетя следващия път.
Въпреки тези пропуски, благодарение на местните ми водачи, научих много за града. След наводнението през 1879 г. той е издигнат напълно отново. Местните някак са успели от тази трагедия да направят нещо хубаво и сега градът изглежда напълно в хармония. Даже без обясненията на унгарците можеш да разбереш, че в него има обща концепция и всяка сграда и всяка улица я следва.
Улиците са широки и няма почти никакъв трафик, което ме води до следващата черта на Сегед.
Спокойствие, колела и чувство за хумор
Обожавам спокойствието на Сегед. Няма задръствания, няма бързащи хора, няма нерви. Градът е прекрасен за почивка, да се отпуснеш и да се наслаждаваш на света около теб. Всъщност унгарците почти никога не използват клаксоните на колите си.
В Сегед има велоалеи почти навсякъде. Така че градът е идеален за вас, ако харесвате този метод на придвижване.
Колоездачите са навсякъде… наистина навсякъде.
Не те оставят и една снимка да направиш без тях.
Някои местни магазини използват колелото като символ. Имам чувството, че то може да е един от неофициалните символи на Сегед.
Други собственици на магазини пък са просто забавни и с щуро въображение.
Храна
Време е да разкажа и за храната. Унгарците ядат месо. Много. Под всякакви форми и видове. Шкембето е едно от любимите им ястия. Освен това обаче имат и нещо много специфично за месеците от май до септември (така пишеше в менюто) – плодова супа. Това е студена супа, която се прави от сезонни плодове.
Тъй като започнах историята си с пиенето, изглежда правилно да я завърша с яденето. Така че всичко останало за града можете да откриете и сами, когато го посетите!
Никога не забравяйте, особено когато пътувате с кола, че понякога най-неочакваните места могат да ви наградят с най-хубавите емоции и спомени. Затова поглеждайте по два пъти в огледалото за обратно виждане, за да не се окаже, че сте изпуснали нещо докато сте планирали своето пътуване.
Харесва ли ти тази статия?
Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.
