Милано (или третият връх) ни посрещна със стачка
Автобусчето от Бергамо до центъра на модната столица мина през тежки задръствания. „Наложи се“ да отидем в парка Sempione, за да успокоим напрежението и да видим замъка Сфорца (Castello Sforzesco). Както и да видим портата Sempione, намираща се в сърцето на парка.
Току-що се бяхме потопили в залязващото слънце на парка на път към портата, когато бодра оркестрова музика се дочу от някъде. Последвахме я и на площада се натъкнахме на репетиция на армията. На армейските музиканти. Изглежда вечно недоволният им ръководител и хилядите повторения на химна на Италия привличаха доста наблюдатели.
Ние трябваше да продължим. Широкоъгълният обектив не можеше да чака да заснеме сградите и улиците и естествено Дуомото – катедралата, която не можете да пропуснете, ако надникнете в Милано.
А вечерта неволно обиколихме няколко квартала, докато най-накрая разберем, че градският транспорт стачкува. Стигнахме до една гара, добре че там има доста такива. Бяхме се изморили и поотчаяли, когато срещнахме най-учтивия полицай в Италия. Къде с думи, къде с повече ентусиазъм, на хартийка ни написа къде как и какво да прекачим, та да стигнем до нашата гара.
На другия ден посетихме модерен, лежащ на стари лаври и пресъхнал канал квартал. Чаровно, въпреки боклука
Сладолед за довиждане, малко преди да завали – забравихме за стачките и всичко останало.
Милано отново и отново
Пътят ни срещна с Милано още няколко пъти. Градът беше наша база, когато гледахме Формула 1 на живо в Монца. Тогава времето си беше още лятно и усмихнатата атмосфера на града ни заплени. Някои от местата посетихме отново, и отново не пазарувахме.
Прекосихме Милано и на път за Генуа и нашия Средиземноморски круиз. Въобще Милано явно има едно място на кръстопът, затова и толкова често ни се налага да минаваме от там. Тогава пък хапвахме десерти на гарата и се наслаждавахме на потока от хора, чудейки се кой каква история има.
Всъщност, благодарение на нискотарифно летище до Милано, открихме един по-малък но и по-чаровен град – а именно Бергамо. Той ни заплени толкова, че вече не се сещаме за столицата на модата, а по-скоро пийваме вино и се разхождаме романтично из неподправеното Бергамо.
Но никога нищо не е сигурно – защото знаем, че Милано крие прекалено много тайни и винаги можем да очакваме да ни представи някоя нова своя страна и да ни накара да се влюбим в него!
