Път ли бе да го опишеш – Парагвай, Енкарнасьон и още нещо

Пристигането в Парагвай определено беше запомнящо се пътуване. Успяхме да се насладим на Енкарнасьон, Йезуитските мисии и други забележителности, но определено най-впечатляващото преживяване беше пристигането в Парагвай и придвижването из страната.

Пресичане на Моста на приятелството

Който гледал водопади гледал, който не – да е гледал. Заминаваме за Парагвай на самата Коледа, така празнично слагаме раниците и хващаме доста празния рейс до бразилската граница. След двайсетина минути обиколка из празните улици на Фоз до Игуасу, автобусът ни остави на брега на река Парана. Там беше бразилската граница, минахме проверката за нула време и тръгнахме по Моста на приятелството пеша. Това било едно от най-опасните места в Южна Америка. Добре че го разбрахме, след като прекосихме моста.

нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка
нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка
нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка

Добре дошли в Сиудад дел Есте

След около един километър разходка по моста, оросени чела, влажни тениски на гърбовете и паспорти в ръцете казахме hola на парагвайския митничар. Колегата му ни попита дали пък не сме от Италия и след като уточнихме произхода ни, имахме готини червени печати в паспортите за добре дошли в Парагвай, беше Коледа все пак. По този повод не беше сигурно дали ще има автобус от границата до автогарата на Сиудад дел Есте, та един човек ни закара с колата си срещу съответна сума гуарани. После прочетохме, че сме ходили по улиците на най-опасния град в Парагвай. Пак някой, дето не е стъпвал там, се е раздал.

На гарата коледно настроение кипи, няма кой да те наплюе, само един кондуктор врещи „Асунсиооон, Асунсиооон!“ Казахме му, ама ние сме за Енкарнасион, ааа ем тогава чакайте ей там, в 10:00 има автобус.

нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка
нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка

Чакаме си ние почти час и автобусът дойде. Не беше по-стар от 50 години, личеше си опитът му още от звука на измъчения двигател.

Натоварихме се и а сега ще тръгне, а след малко, та чак в 10:35 тръгна. До тук добре – 280 километра път ни очакват, викаме си ще дремнем малко, ще мезнем парагвайски бисквитки и току виж сме пристигнали. Да ама не. Рейсът не си даваше зор ама хич, личеше си опитът му. Искаше да ни приветства и да ни разведе из Парагвай бавно и на спокойствие, така че да разгледаме хубаво какво има по пътя.

нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка
нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка

На пазар в автобуса

Няма да се притеснявате – ако нямате чисти гащи и чорапи няма проблем, спираме, качваме търговци на дребно, който каквото си иска си купува, те слизат и ние продължаваме. Няма зор, йаваш-йаваш и малко маняна-маняна в едно. Не е културно да караме хората да ходят до гарата да взимат рейс, който където си е само излиза на пътя и ние с рейса спираме и го качваме. Не са минали и десет минути, семейство чака, спираме и ги качваме. А една леля иска да иде към Енкарнасион, ще я вземем от градината й, проблем ли е. Някой гладен има ли? Веднага спираме и качваме парагвайка с кошница топли хлебчета със сирене чипо, обслужва всички, слиза, а ние лека полека, първа, втора, трета и заминаваме.

нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка

Спираме за още хора, горките трябва да ги качим, то колко му е, тепърва стана обед. Докато сме спрели, ако някой иска бира – само подава парички през прозореца и е готов. Купон отвсякъде. Става все по-красиво около нас – зеленина, горички, полета, малки селца. Много красиви гледки. Ние им се любуваме минавайки бавно-бавно покрай тях.

нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка
нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка

До тук прекрасно – само 3-4 часа и сме някъде по средата на пътя. Май да вземем да дремнем…

нашият път до Парагвай от обиколката ни из Южна Америка

Качването и слизането на хора на места, където им е удобно продължи още няколко часа, докато дойде великият момент, гарата на Енкарнасион. Добре сготвени в собствен сос, натоварихме си самарчетата и бързаме към хотела си, надявайки се че ще видим красоти или поне душ и ще забравим за тези приятни седем часа път.

Пристигане в Енкарнасьон

Потопихме се в живота на пътуващите парагвайци, както се потопихме в собствен сос в нашето седемчасово пътуване. Руралните гледки и миризмата на труженическа пот отстъпиха пред застроения профил на отсрещния град Посадас и миризмата на изгорели газове. Енкарнасьон (Enacarnación) ни посрещна с празни улици, беше Коледа все пак.

пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай

Река Парана, костанерата и плажът

Областта около наскоро направения плаж Сан Хосе на река Парана беше друга приказка. Алеите, поляните, плажа, капанчетата преливаха от празнуващи компании. До всяка компания имаше поне един съд за мате и няколко човека се изреждаха да смучат от традиционната амброзия. Костанерата кипеше от живот, докато слънцето бавно залязваше зад брата на Енкарнасьон в Аржентина, Посадас.  

пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай

Приятно ни изненада промяната към по-добро в този град. Ако бяхме дошли преди няколко години, сигурно щяхме да бързаме да се махнем. Но една костанера (крайбрежна алея), един плаж на реката и едно самбодромо правят чудеса. Парагвайците си нямат излаз на море и затова река Паранá е устроена да решава частично този проблем в Енкарнасьон. Самбодромото привлича стотици хора през януари и февруари, когато се провежда Карнавалът.  

пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай

Йезуитските мисии

На около 30км от града може да се посетят Йезуитски мисии (Misiones Jesuíticas), които са в добро състояние и могат да разкажат за това католическо движение, целящо да покръсти индианците. Съвет от нас: не ходете в много горещ ден.  

пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай

Да се върнем на развиващия се регион. Може би откъм развитие могат да наблегнат малко на туристическата страна.

Първо организираните турове са безумно скъпи и второ няма много информация. Ние попитахме и стигнахме до Тринидад с междуградския транспорт, който лятно време е крайно некомфортен. Да не говорим, че отнема доста време и без испански ще е невъзможно да се придвижиш. То и испанският може да се подобри, например ако не изяждат по две-три букви от всяка дума. Чудно ми е и ние ли толкова размазано говорим български, и какво ли ще прави някой чужденец, дето е учил книжовен български…

Да не се оплакваме, защото езикът е това, което се говори, а не това по учебниците. Пък и напредваме доста бързо, защото към стандартния процес за превеждане се поддържа и процесът „какво може би иска да ти каже човекът“.

пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай
пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай

А пекът не прощава и ние се чудим какво става, какви са тия прогнози за дъжд, пък ние се врем под чадъра и пием по 6 литра вода и не се издържа. Отговорът дойде в 4.30 през нощта, когато се случи толкова силна буря, че чак ни събуди! Затова ще продължим с алтернативите в дъжд…след малко.    

пътешествие в Енкарнасьон в Парагвай

На тръгване от Парагвай

Планът беше да тръгнем от Енкарнасьон сутринта, да складираме раниците на автогарата в Посадас и да разгледаме аржентинския му брат от другата страна на Парана.

Проливният дъжд промени плана. Издебнахме дупка в пороя и скочихме на спирката да чакаме рейса за Посадас. Когато не ти трябва, минава по-често. След 30 минути влезнахме и поседнахме. Изведнъж започна да се пълни с хора, о не, започна да прелива. Шофьорът качваше всеки желаещ, а вътре хората се изнервяха. То не бяха торби за пазар, колети, кашони, бебета, луди, миризливи. И ние с раниците за капак.

На Парагвайската граница рейсът само нас чакаше да ни набият печата. После стана още по-зле, дъждът се усили и имаше задръстване по моста…за  пореден път съжалихме, че сме се къпали. И в крайна сметка след още половин час влезнахме в Аржентина за втори път. Автогарата в Посадас беше като всичко останало там – мокра – и нашата културна програма се отложи. Имахме нощен автобус от 20.00. На гарата преобладаваха кучета и съмнителни физиономии и имаше една много долна кръчма с много високи цени. Намерихме офис на компанията, с която щяхме да пътуваме и се населихме на тяхното диванче. 7 часа пускахме корени, два пъти се смениха служителите и стана време да си легнем на кама седалките в автобуса.

Да пътешестваме из Южна Америка! Ето го целия маршрут на нашето двумесечно пътуване в Южна Америка!

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!