Нашият маршрут за обиколка на Кипър – най-доброто от острова за една седмица

Време е за един прекрасен и подробен маршрут! Островите са вълшебно нещо и ние сме естествено привлечени към един такъв – Кипър, тъй като той не е толкова далеч от дома. Картата ни показа, че е доста голям, затова решихме да наемем кола и да го опознаем с нашето си темпо. Един остров, две държави, 8 дни приключения по пътя и почти 5 години по-късно – следва пълният ни маршрут за едноседмично пътуване на остров Кипър. С какво ли не изненади зад всеки ъгъл, кулинарни наслади и слънчеви срещи!

Our Cyprus island road trip itinerary - the best of Cyprus for a week

Ден 1: Кацаме в Ларнака – Лефкара – Choirokoitia – Tochni village – Governor’s beach

Да започнем с това, че навсякъде срещаме щастливи и дружелюбни хорица.

Усещаме спокойствието още с кацането ни в Ларнака. Но не от онова спокойствие, което те дразни, защото всички ги мързи. Не, просто без излишни нерви за нула време си взимаме колата под наем и се насочваме към източния склон на планините, към селото Пано Лефкара.

Дотук пейзажът е средиземноморски, с качването нагоре става леко пустинен. Дълги каменни полета с маслини, много варовикови скали. Всеки завой отваря невероятна гледка към долините и някое закътано село, а в далечината е морето.

Лефкара (Pano Lefkara)

Стигаме в Лефкара, което ще наречем най-дружелюбното село на Кипър (засега). Картата ни за gps не е достатъчно пълна и влизаме в един магазин да питаме. Оттам една жена направо ни завежда по стръмните улички до нашата каменна къща. Тропаме по голямата дървена порта, няма никой. Съседите са така любезни да позвънят на домакина, а той пък се е засилил отдолу като ни вижда…Бяхме го подвели, че по-късно ще пристигнем, а то пък довтасахме супер бързо. Къщата му е превъзходен пример за каменното строителство в района, с вътрешен двор и високи тавани. Получаваме напътствия какво да правим и специални домашно приготвени сладки за добре дошли.

Облачно е, това ни дава сили да продължим. Изкачваме и слизаме по каменните улички на селото, чийто основен поминък са дантелата и среброто. Усмихнати дами ни приканват да разгледаме ателиетата им, а ние искаме да задоволим и стомаха освен окото.

Компактното селце бе покорено от нас за отрицателно време, даже срещнахме домакина на още едно-две места. Явно умееше да бъде навсякъде.

Село Choirokoitia

Решихме да посетим друго село Choirokoitia, където да търсим възстановени къщички от камък с формата на гъбки и бомбоубежища.

Този път се затруднихме и с тесните улички, и с намирането на въпросните улички. Накрая спряхме до главната църква на върха на хълма и решихме да вървим. Сега вече се загубихме тотално. Но пък тесните пешеходни и пусти улици имат своя чар. Дори стигнахме до една екопътека, но се стъмваше и решихме да не вървим половин час, за да видим какво има зад хълма. В това село в събота вечер всички дядовци се бяха изтипосали на голямата кръчма до църквата, и учтиво се поздравихме на разминаване.

Движението в Кипър е ляво, това допринасяше за още по-забавните ситуации по иначе широките и комфортни улици по селата. Свиква се за няма и ден.

Село Tochni

Уважихме и селото Точни, популярно дестинация, в която отсядат мнозина – толкова е известно това село.

Сградите бяха от тъмнобежов камък и наглеждаха коритото на пресъхнала река. В двора на църквата вървеше сватба, навлеците зяпаха от съседното заведение. Решихме да си ходим, и без това не бяхме канени.

Governor’s beach

Последна спирка за деня беше Governors’s beach. Макар и по тъмно, първият ни досег с морето беше приятен. Скалите са врязани във водата и има дълга променада по каменна алея. Май ще ходим и по светло там…

Бяхме спокойни, че връщайки се в 8.30 на село, ще имаме избор от таверни за вечеря. Да, ама не. Всичко беше затворено и улиците празни. В последния момент намерихме един отворен двор с ресторант, който май работеше, за да обслужи приятели и роднини. Добро попадение!
Между другото днес поне три пъти бяхме питани откъде сме и то от хора без бизнес изгода…чувстваме се специални!

Ден 2: Лимасол – полуостров Акротири – Камъка на Афродита – Пафос

Спали сме десетина часа и с този рекорд започваме с усмивка този слънчев ден. Програмата се пише в момента. Ясно е, че трябва да стигнем до Пафос, а по кой път и с какви спирки точно – ще се решава в движение.

Лимасол

Лимасол (или Лемесос) е първата ни спирка за деня.

И там не уцелваме къде да спрем, но само печелим дълга разходка по крайбрежната променада. Неделя е и хората се припичат на плажа, или лежат на тревата под дърветата. В запазената част на историческия център са средновековният замък, няколко църкви, джамия и реставрирани улички. Голям град е и изглежда дори приятен за живеене. Срещнахме и много българи там, те няма да се излъжат да идат на гадно място. В целия Кипър се чува доста българска реч. Ще видим как е в Северен Кипър, който в южната част на острова се назовава окупиран от турците.

Полуостров Акротири

Насочваме се към полуострова Акротири, за да видим известното солено езеро.

То се оказа съвсем не толкова интересно колкото пустинята около него, където неволно се впуснахме в офроуд приключения. Първо ни привлече тюркоазният цвят на морето в далечината, после решихме, че нашият джип ще се справи с бабуните. Резултатът беше няколко засядания, уши пълни с пясък и екстремно спускане надолу. Всички завърши добре. Не сме върнали колата още, за да видим дали и колко допълнително ще ни струва този кеф.

Другото интересно на района е, че е военна зона на британските сили. По пътя срещнахме интересни тренировъчни устройки, даже хванахме и специално радио на британски английски.

Камъка на Афродита (Aphrodite’s Rock)

Живописна и красива част са взели за база, това забелязахме по извития път B6 към родното място на Афродита. Стигнахме и камъка на Афродита, не е ясно само дали тя не си го е избрала за рождено място след рождението си. Там беше някак си пълно с туристи, много Афродити се бяха накачили по камъните и таяха надежди…

Пафос

Беше важно да залезем в Горен Папос, за да видим долната част на града (Като Пафос) и слънцето, потапящо се в Медитеранеото. Добре дошли в Европейска Столица на Културата 2017. До Пафос ни доведе гладът за уникален залез. Оказа се, че гладът ни показа и най-доброто място за снимане на залез…

Our Cyprus island road trip itinerary - the best of Cyprus for a week

Ден 3: Поламитиса – бродене из Троодос

От брега навлизаме пак по планините. Има нещо много притегателно там. А селцата са толкова скрити и подредени стръмно и амфитеатрално. Да не говорим, че всички улички са двупосочни само на знаци. Повечето села изглеждат заспали, въпреки това, ако поседиш достатъчно се вижда как всеки си работи нещо там….

След няколко села време, стигаме до Поламитиса, където ще отседнем в агрохотел. Изглежда това е единственото неспящо място в селото, но ние сме доволни – готвят вкусно, имаме камина и гледка към долината. Съветват ни коя от стоте екопътеки в Троодос да хванем – минава и около връх Олимпус. Стигаме до паркинг, където един дядо продава плодове, и оттам хващаме точно грешната пътека – вместо лесната и дълга 3 км, хващаме една трудна и дълга 14км…Гледките обаче компенсират. По едно време се изкачваме до мъглата…май е време да се връщаме. Купуваме две-три чепки банани от дядото и се връщаме към нашето агро място преди да се стъмни…

Our Cyprus island road trip itinerary - the best of Cyprus for a week

Ден 4: Никозия

тиваме в Никозия (също и Лефкозия) или на турски Lefkosa. Да, това е столицата, и да – тя е разделена между две държави. Как се съчетават миналото и бъдещето в нея? Тя е построена във формата на кръг с 11 крепостни порти още от венецианско време. Там са живели какви ли не народи, едновремешни кипърци, венецианци, британци, гърци, турци. Този примес се усеща и до ден днешен, но за съжаление на места градът е мизерен и дори има криминален вид. В днешно време градът надхвърля първоначалния кръг, но дори и в кръга е някак странно как се срещат запустели и мизерни сгради до традиционни запазени къщурки. Страхотно е, че има изцяло пешеходни улици. 🇨🇾🇨🇾🇨🇾

Our Cyprus island road trip itinerary - the best of Cyprus for a week

Забавно е, че както си вървиш по главната улица Ледра, след малко идва граница, и след 5 минути си в друга държава. Последният разделен град в Европа. Много хубаво са го казали. И докато тези конфликти ги има от години, когато дори зелената линия за разделяне на града на турски и гръцки квартали не е свършила особена работа, то за туристите това е просто една атракция, свързващата брънка между красиви църкви и джамии от едната страна с красиви църкви и джамии от другата.

Никозия е толкова различна и толкова странна, че чак те е страх да ходиш вечер по тъмните улички. Точно вечер кипи животът, когато е хладно, защото през деня всички страдат под непомръдващия въздух и жаркото слънце. Такава е последната разделена столица в Европа. Дано някой ден десетките затворени и неизползваеми сгради, стоящи в буферната зона, получат шанс за живот, както и десетките хора, които се опитват да свързват краищата в този препълнен и леко претруфен, да не кажем натоварващ град. Иначе чувството тук е някаква странна комбинация от впечатления от Истанбул, Момбаса, Делхи, София и още няколко града…

Our Cyprus island road trip itinerary - the best of Cyprus for a week

Ден 5: Никозия – замък Буфавенто – замък Кантара – плажове Алагади и Каплика

Хората от Република Кипър казват, че турците са им взели най-хубавата част. За да проверим това твърдение, сутринта напускаме столицата Никозия и този път направо с колата преминаваме през един от петте гранични пункта.

Насочили сме се на север, към един квартал на Кайриниа, или Гирне. Още на границата получаваме топло посрещане, все пак говорим за турци. Големите флагове, като издялани в планината, се доближават до нас. Без gps, но с карти, се упътваме лесно до бунгалата. Там ни дават напътствия какво да видим, и така се насочваме към недалечния замък Буфавенто (Buffavento).

Замък Буфавенто

Навлизаме в огромните назъбени планини. Отблизо изобщо не са страшни. Последните 6 километра са по тесен път с пропаст от едната страна. Това е нищо в сравнение с това, което ни очаква. Стените от замъка са врязани на върха на скалите. Има стръмни каменни стълби по пътеката нагоре. Налагаме си бързо темпо, което ми извади душата. След няма и 20 минути сме по oстанките от замъка. Ако се изкачиш най-отгоре, виждаш морето, Гирне, бреговете, че дори и бреговете на Турция при хубаво време, а от другата страна, Кипър, чааак до Никозия. 360-градусова гледка!

Това е най-високият замък на Кипър и е построен по времената на Лусинянската фамилия. Системата от трите замъка Буфавенто, Кантара и Свети Иларион е била безотказна при патрулирането за врагове. Огън, запален от един от трите се е виждал съвсем ясно при другите два. Такава височинна комуникация не била стратегията на завладелите по-късно венецианци. Те си разчитали на крепостни кули по брега и занемарили Светата Троица. По-късно обаче някои крале, включително и победени и отшелници измежду тях, се постарали да ги поддържат. Включително и Ричард Лъвското Сърце, който с много неща е известен на острова. Особено е известен със завземането на Кипър, когато отвличат жена му и дъщеря му.

Замък Кантара

След известен брой километри посока към полуострова Акамас, стигнахме и до втория. Кантара има съвсем леко изкачване от стотина стълби и е продълговато разположен по продължението на едно било. Свети Иларион предстои утре.

Плажове Алагади и Каплика

Сега е време да се отбием до един или два плажа, които са толкова просторни и толкова празни

Плажът на Алагади (Aladagi) и един, който имаше табела, че бил най-хубав – Каплика (Caplica). На първия имаше главно кайтсърфисти. Вторият си беше направо празен. Явно сезонът не е сега (края на септември). Макар и водата да е топла и пясъкът да е фин като коприна..

По крайбрежния път

Поемайки по раздрънкания крайбрежен третокласен път се натъкнахме на истинско съкровище – скрити плажове, скали, вдлъбнати и с причудливи форми, останки от крепости

Карането по този път беше много разтърсващо и същевременно усмиряващо преживяване. От една страна виждаш как асфалта се разяжда от морските вълни, от друга – далечината се осветява от мекото септемврийско слънце… Беше време да преплуваме басейна до бунгалата и да се насладим на залеза от втория етаж. Комбинацията от сивото море отдясно, заспиващото слънце зад назъбените планини вляво и ниските квартали на Гирне в далечината…явно това прави кварталът Озонкой (Оzonkoy) толкова привлекателен за вилна зона. Какъв късмет, че намерихме бунгала тук (без да сме имали някаква представа къде).

Ден 6: Гирне – Лапта – замък Свети Иларион

Днешния ден бяхме решили да го раздаваме по-лежерно. По пътя към курортния град Лапта решихме да разгледаме замъка, старото пристанище и каквото има в стария град на Кайриния или по нашенски Гирне. Жегата беше неумолима, вятърът покрай водата ни спаси.

Our Cyprus island road trip itinerary - the best of Cyprus for a week

Бяхме решили за втори опит за посещение на третия от големите три замъка. Първия път изпуснахме отбивката. Вторият опит също се опорочи – този път операция на военните. За нас остана надеждата да оперираме на следващия ден, по пътя обратно към гръцката част.

Залез за милиони – Лапта

Стигнахме до хотела точно навреме за обяд и за следобедна дрямка. Като се събудихме морето се беше разбушувало, заливайки вътрешния басейн и залезът лека полека настъпваше… Картините сами се рисуваха пред очите ни и със странна сила дърпаха фотоапарата да насочи обектив към тях и да ги запечата в нашите фото спомени.

При тези романтични обстоятелства не беше трудно да пристъпим към вечеря и да се порадваме за пореден път на турското гостоприемство и отношение с клиентите.

Не отне много време преди да се надушим кои сме и от къде сме, та минахме на милозвучното „комшу“. Вкусотии се изсипаха на масата за нула време. А изненадващо за нас и нашите скромни познания за вина, турското бяло вино беше леко, вкусно и много добре влизаше. Нямаше как да не опитаме и направения специално за нас микс от вкусове наргиле. Така с весело настроение и усмивки на лицата закрачихме към хотела. Тематично имаше волейболен мач на женските национални отбори на България и Турция. Жегата още не беше отминала, та с отворена врата и под звуците на морските вълни, се потопихме в страната на сънищата, събирайки сила и добра карма, за да можем най-накрая да посетим замъка на Свети Иларион.

Замъка Свети Иларион

Така и стана, този път военните още тренираха и стреляха яко, но бяха решили, че не е опасно за цивилни и ни пуснаха да видим замъка. Първото впечатление беше: „Уоу ние сме в Кипър нали… как така до тук стигна Китайската стена?“. Определено се забелязва и това колко добре е запазен след всички векове, които са оставили своя отпечатък върху замъка. За хора като нас, историите за битките, победите и рицарите не бяха най-интригуващото. Наслаждавахме се на самите гледки, които ставаха все по-хубави с всяка нова стълба нагоре към върха на замъка. Той се намираше на 732 метра над морето.

Our Cyprus island road trip itinerary - the best of Cyprus for a week

Ден 7: Манастир Ставровуни – Като Дри – Лефкара

Безпроблемно потеглихме и стигнахме отново южната част на остров Кипър.

Търсейки къде да заредим гориво, мернахме табела за манастира Ставровуни. Бяхме улучвали и някоя друга снимка в гайда и първият ни домакин разказа за него. Та викаме си, след като минаваме само на седем километра от него, да минем да го видим. Определено е по-впечатляващ от далече, как е отседнал на върха на планината. От близо е един затворен комплекс, забранен за посещение от жени, а мъжете трябва да са подходящо облечени.

Като Дри

Та направихме няколко снимки на пейзажа към морето и Ларнака и потеглихме към Като Дри, последното селце, където ще нощуваме.

Комплексът прекрасен, много хубав микс от старинно и модерно, резултиращ до функционалност и комфорт. Такива неща се получават, когато пуснеш швейцарец в запуснато кипърско село. Отдадохме следобеда на релакс.

За вечеря затворихме кръга, като отидохме в Пано Лефкара – селото, от което започнахме авантюрата, наречена Кипър. Предния път синята сладкарничка затвори под носа ни, обаче днес успяхме да се докопаме до нея и определено си струваше.

На следващата сутрин си приготвихме една хубава плодова здравословна закуска, насладихме се за последно на двора пред къщичката ни и се запътихме към летището.

Обиколка с кола на Кипър

* Ако използвате някои от нашите партньорски връзки, ние ще получим малка комисиона без допълнителни разходи за вас.

Така че дори да имате само седмица в Кипър, можете да разгледате някои от най-удивителните места на острова. Просто наемете кола, заредете я с гориво и бъдете готови за приключения! Нощувахме на всички тези невероятни места и срещнахме прекрасни усмихнати хора! Насладихме се на нашето пътуване толкова много, че сме готови да се качим на самолета и да се пуснем по пътищата на Република Кипър и Северен Кипър отново!

Можете да ни подкрепите като разгледате нашите книги за пътешествия. Благодарим! 🙏

Споделете с нас любимите си места в Кипър, за да можем да ги включим в нашия маршрут за следващото ни посещение на острова!

Our Cyprus island road trip itinerary - the best of Cyprus for a week

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!