Пътуване до скалните формации и манастирите на Метеора

Макар и октомври понякога да идва с хладно време, дъждове, стъпкани листа и следлятна депресия, не може да се отрече, че месецът си има своята собствена красота и може би дори е един от най-подходящите за пътуване месеци. Особено на места, където през лятото става твърде горещо. През октомври 2020 година имахме късмета и възможността да организираме две страхотни пътувания в Гърция – едното до скалните манастири и формации на Метеора, а другото – до остров Лесбос. В тази статия ще разкажем за нашето пътуване до Метеора.

2020 година определено намали пътуванията като количество, но в последно време започваме да си мислим, че ги е увеличила като качество. И какво имаме предвид ще стане ясно след малко. По-малко хора навсякъде, по-лично отношение, повишаване на стандартите в местата за настаняване и в атракциите, а и като пътешественици повече оценяваме моментите и преживяванията в пътуването, защото не всичко ни е лесно достъпно, както беше преди.

Visiting Meteora monasteries and rock formations in Greece

На пристигане в Метеора

Още докато карахме по пътя с колата към градчето Калабака, от нищото сякаш се изправи един огромен скален исполин – висок, ама много висок. Приличаше малко на скалите във филма Аватар, само че отгоре върху него имаше построен манастир. Не след дълго и други такива труднодостъпни и високи скални формации се показваха и тогава вече бяхме убедени, че това, което сме виждали на снимките от Метеора не лъже и наистина сме се оказали на много красиво и интересно място. Да се чудиш какви усилия и мотивация са били нужни, за да се построят манастири на тези недостъпни места. Метеора е второто по важност място В Гърция в религиозен аспект, след Атон.

Набързо се настанихме в хотела, колкото да видим че има гледка към скалните формации, и хванахме веднага с колата да обикаляме в търсене на красиви гледки. Понеже вече минаваше обяд, слънцето беше в неподходяща позиция за фотография, а знаете как държим да имаме хубави снимки.

Манастир Света Троица

Решихме първо да се отбием до манастира Света Троица. Води се, че има доста катерене до него, ама не го усетихме чак толкова сериозно. Първо имаше доста слизане и после започна катеренето на стълбите. Те са около 200 на брой, но се минават леко. Освен ако, разбира се, някой не те гони, а можеш да ги качваш със своето темпо. Тук определено се вижда големият плюс на това да пътуваш във време, в което хората като цяло избягват да пътуват. Просто като няма много хора около теб, не усещаш напрежение да бързаш, да стигнеш бързо и да се махнеш оттам възможно най-скоро, просто защото си си сам и можеш да се наслаждаваш колкото си пожелаеш дълго на всяка гледка.

След като стигнахме до манастира и платихме входа от 3 евро на човек, разгледахме стенописите отвътре и подминахме олтара, излязохме навън и там вече се откри страхотна гледка към някои от другите манастири върху масивните скални образувания и към близкото градче Калабака. Увлякохме се в снимане, но все пак успяхме да си поговорим с един друг пътешественик, който не се страхуваше да си говори с непознати (в днешно време това си е геройство). Оказа се, че идва от Германия на десетдневното пътуване в Гърция и няма търпение да опознае различни места в страната и че не му пука дали после ще трябва да се самоизолира на връщане.

Надолу по стълбите гледките бяха още по-прекрасни (особено когато лесно може да си хванеш дъха), като изключим последната част, когато отново трябваше да се изкачим за да стигнем до пътя ,където бяхме паркирали. Интересното при манастира Света Троица е, че има един малък лифт, по който се прокарват провизии до манастира, който иначе не е достъпен с никакво превозно моторно средство.

Манастир Свети Стефан

В Метеора в момента има 6 действащи манастира, които са кой от кой по-красиви и интересни и кой от кой по-труднодостъпни. Решихме последната част на деня да посетим още един манастир и после да видим какво ще правим. Избрахме манастира Свети Стефан който си е почти до пътя и е най-лесно достъпен от всички манастири в Метеора. Може би и това го прави и най-посещавания.

Благодарение на това, че го посещавахме през през октомври 2020 година, нямаше нужда да се притесняваме от навалица в него, макар че имаше осезаемо повече хора отколкото в Света Троица с нейните 200 стълби. В манастира Свети Стефан вече трябваше да използваме (само жените) дългите шалове, за да се прикрием от кръста надолу, независимо с колко дълги дрехи сме, по преценка на човека на входа. Разгледахме вътрешния двор, симпатичната градинка, маслините наоколо и гледките отвън и лека-полека решихме да се насочим надолу към градчето.

С дрон над Метеора

Статията съдържа афилиейт връзки към услуги и продукти, които харесваме. Ако резервирате през тях, ще получим малка комисионна без допълнителни разходи за вас. Благодарим ви, че ни помагате да поддържаме Магията на пътуването!

Много ни се искаше да пуснем дронa, само че естествено около манастирите е no-fly зона, а и не искахме да нарушаваме спокойствието, уединението и цялата свещеност на мястото. Затова решихме да търсим място по-далече, където можем да излетим дрона и да снимаме скалните образувания от достатъчно далече. И това беше голямото приключение, защото съдейки по картата с no-fly зоните и по времето на залеза, което ни притискаше, трябваше доста лудо и бързо да караме по улиците, да спираме в малки отбивки и да пускаме дрона от офроуд места. Не че е нещо ново за нас, но определено на фона на спокойствието и уединението на есенна Метеора, да бързаш и да се притесняваш за каквото и да е, е контрастно преживяване.

На вечеря в Кастраки

След като се надронихме, решихме да се приберем до хотела и да се подготвим за вечеря, което означаваше да оставим снимачната техника и да си вземем евентуално по още една връхна дреха, защото без слънце си ставаше хладничко. Пуснахме се пеша по уличката в горната част на село Кастраки, където бяхме настанени, и един ресторант ни привлече вниманието. Останалите гости бяха само местни, масите бяха отрупани с храна и на нас не ни оставаше друго освен да последваме примера им и да си поръчаме една бутилка червено вино (за сгряване) с името Метеора, защото гроздето идва от района.

Отседнахме в Guesthouse Papastathis и сме много доволни от близостта до формациите и гледката от терасата!

Visiting Meteora monasteries and rock formations in Greece

Изгрев над скалните формации и манастирите

В малко повече ни дойде тази бутилка винце на сутринта, когато бяхме решили да станем рано, за да се подредим на някоя от скалите. Искахме да снимаме изгрева върху цялата долина, скалите, манастирите и така нататък. Паркирахме колата и се покатерихме на една скала, от която вчера и бяхме осъзнали колко е красива гледката. Виждаха се част от другите действащи манастири като Русану, Варлаам, Големия Метеор и даже Свети Никола се виждаше в далечината. Имахме високи очаквания и зачакахме слънцето да огрее с лъчите си манастирите и скалите, увити в всички възможни дрехи.

На нашата скала имаше само още един луд фотограф, а на една скала на пет минути по-надолу имаше пет-шест фотографи – вероятно е по-подходящата за снимки, ще знаем за следващия път. След известна доза зъзнене, първите лъчи на слънцето се появиха. Започнаха да огряват скалите, те постепенно станаха от червено-оранжеви към бежово-кафяви. Слънцето се отразяваше в по-високите манастири като Големия Метеор и дори беше на път да стигне и до Света Троица, която последна получаваше слънчевите лъчи. Към тази красота и хармония допринасяха и сутрешните песенни молитви, които се чуваха от женския манастир Русану. По принцип да станеш рано и да помръзнеш малко в очакване на изгрева обикновено ти се отплаща в красиви гледки и запомнящи се моменти. И този път не беше изключение.

На тръгване

По пътя на връщане от изгрева спряхме на едно много красиво място с хубава гледка, да закусим с бисквитките които си бяхме подготвили предишната вечер. Това беше най-вкусната закуска на Метеора. Наце се катери по едни парапети и бордюри, за да открадне още някой кадър. Когато се прибрахме в хотела, скалите срещу терасата бяха добре напечени, за разлика от самата тераса. На сянка определено си беше хладничко.

Нямаше как да оставим на хладните есенни утрини да ни изплашат и затова по пътя наобратно решихме да минем покрай морето и да се спрем за разходка по крайбрежните алеи на Неи Пори и Паралия Катерини, за да съберем слънце. 

Visiting Meteora monasteries and rock formations in Greece

Много се радваме, че посетихме Метеора през есента и то точно през 2020-та година, за да можем напълно да усетим уединеността на това природно и човешко чудо. Препоръчваме това време на годината за най-добър баланс между време, натовареност и комфортно преживяване!

Visiting Meteora monasteries and rock formations in Greece

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!