10 дни в Перу – нашият маршрут в страната на инките

Най-интересните места на света ни впечатляват с това колко много неща предлагат да видим, докоснем, помиришем, чуем, вкусим… Някъде може да има повече от едно или друго, но най-впечатляващо е когато има от всичко по много. Успяхме да се докоснем до такава дестинация – Перу. Ето как си направихме един маршрут за 10 дни в Перу, пълен с от всичко по много!

Страна, която предлага микс от изживявания, достатъчно изящни, че да опиянят всяко сетиво на пътешественици като нас, жадни за красоти, за приятелства, за вкусотийки, за всичко, което едно пътуване може да предложи.

Страна, която може да те поглези с красивите си плажове на Пасифика, да те почерпи със севиче, да те подложи на изпитание с красотите си над 3000 метра надморска височина, да те покани на гости на плаващи тръстикови острови на най-високото езеро на света, да те омае под крилете на огромните и красиви кондори, да те омагьоса с гледките над живописни каньони и активни вулкани, да те пусне да тичаш между дивите викуни или да се снимаш с лами и алпаки, да те върне във времето и да те направи част от великата империя на инките! Да, Перу ще даде на душата и очите ти гледки и преживявания за цял живот, и е напълно възможно да усетиш много от това само за 10 дни в страната. По-късно се върнахме в Перу да завършим нашето пътешествие Южна Америка Гранде с Наска, Уакачина и Лима.

This image has an empty alt attribute; its file name is 26308773255_aff422e3ce_k-1024x686.jpg

Нашият маршрут в Перу – 10 дни в страната на инките

За нашия 10-дневен маршрут в Перу използвахме следните транспортни средства: самолети, автобуси (туристически и редовни), таксита, тук-тук, влак, лодка и любимото ни – нашите скъпи крака!

Ако трябва да дадем само една препоръка за пътуването ти до Перу, ще говорим за пари и карти – имахме сериозни проблеми с повечето банкомати. Затова е най-добре да носиш кеш (американските долари вършат работа) и да обменяш в проверени обменни бюра. По този начин няма да губиш ценното си време със злите банкомати. Или се опитай да плащаш с карта, колкото е възможно повече.

Дни 0-1: Пристигане в Лима и обиколка на градa с местни приятели

Пътешествието започнахме в столицата Лима, град на контрасти, много квартали от тип – „Недейте да ходите там“, но също така много такива, където да се отбиеш.

Многокилометровата променада покрай океана те кара да се замислиш дали да не си останеш тук, да се наслаждаваш на залезите, пиейки си кафенцето на романтично местенце с любими хора. Иначе градът се развива и икономически, строят се нови пътища, небостъргачи и паркчета.

От друга страна пък историческият център е доста голям с голяма пешеходна улица с магазинчета, пръкнали се в старите и доста запазени постройки от времето на конквистадорите. Главният площад или Плаза де Армас (както им казват там), беше доста уреден с хубава катедрала, където даже уцелихме и сватба.

Няма да е честно да се оплачем че времето ни е било малко 🙂 защото го използвахме максимално. Успяхме да направим обяд на плажа, където непременно хапнахме севиче и ломо салтадо, без да пропускаме да пийнем по една биричка Кускеня. Вкусно, вкусно та няма как. Но, нямаше време за губене. Скочихме в една перуанска рикша и обратно към града.

В късния следобед успяхме да видим и част от армията на Перу, правейки нещо като мини парад. Интересно беше придвижването в града. Ние главно ползвахме таксита, които бяха доста раздрънкани коли, но пък от друга страна вътре с решетки за защита на шофьора даже имаше огледала захванати с вериги. Просто алармите ги нямат за нищо там.

Та яхнахме едно такова такси за да пристигнем в Баранко, квартал на Лима пълен с заведения от всякакъв тип. Ние си направихме вечеря в един ресторант предложен от нашите приятели от Лима, а след това ни заведоха в един бар да пийнем по едно преди лягане, където имаше истински джубокс.

Ден 2: Арекипа

Няма как да не споменем че сме много доволни от обслужването на летището, защото от немарливост и невнимание си изпуснахме полета за следващия град Арекипа. И хората без никакво доплащане ни дадоха билети за следващия полет. А вината си беше изцяло наша.

И така, с много хубави спомени от Лима, седим си в самолета за Арекипа и хвърляме погледи към високите планини около нас чакайки с нетърпение да кацнем и да поемем нова доза изживявания от Перу. Беше ни тръгнало по вода. Мислехме си това още от летището, където доброто сърце на един служител на летището в Лима ни спести няколкостотин долара. Кацнали по обяд, Арекипа ни посрещна в пълна светлина – няколко върхове на кратери ни поздравиха заснежени, а ние щастливо заприпкахме да си търсим транспорта към хотела. Старата част на града ни приканваше от отворения покрив на хотела и ние не загубихме ценни минути в мотаене.

Нагълтахме по някое от специалните хапчета против височинна болест и закатерихме баирчето към крепостните стени и по-точно манастира Санта Каталина. Арекипа е на 2800 метра надморска височина и идеята беше да започнем от там с изкачването, т.е. тук ни беше мястото за свикване. Не знам тези специални хапчета дали помагат, тъй като пихме и спирахме да ги пием и като цяло не сме имали проблеми. Чаят с листа от кока е това, което помага в такива ситуации. Той е толкова универсален – лекува всичко лошо, стимулира всичко добрo. И ние се наливахме с него както всички останали – туристи и местни. Само дето не дъвчехме сурови листа, както правеше шофьорът на един автобус  – около 8 часа това правеше, докато караше. Но, да се върнем на Арекипа и на настроението там. На нейната височина като те припечеше слънце трябваше да събличаш по нещо, слънчеви очила задължителни, а на сянка и вечер си хапеше.

Най-голямата забележителност на града е манастира Санта Каталина, ще го запомним с интересната архитектура, многото цветни стени, огромния брой малки стаички където са живеели сестрите от всякакъв ранг, личи си по големината и „лукса“ на някои от стаичките. Имаше няколко вътрешни дворове, всеки от тях с различна символика и архитектурна реализация. Даже имаше едно нещо като обществена пералня, където може повече сестри от манастира да перaт едновременно.

Нищо че е манастир, намираха се места дето те изкушават да си правиш фотосесия или пък да се опиташ да уловиш гледките от покрива към високите вулкани. И така, горди, че успяхме да се вместим в работното време на манастира (до 17:00) тръгнахме с бодра стъпка (малко тежка поради височината) към центъра или тъй наречения Плаза де Армас. Пътьом видяхме още няколко църкви (хората там са доста религиозни и по всяко време си имаше хора в църквите) и няколко постройки, отличаващи местната архитектура, превърнати в хотели. Площадът беше обграден от катедрала и две дълги сгради, които в себе си бяха поели няколко ресторанта, общината и други подобни институции.

Беше пълно с хора, бяха наизлезли цели семейства, все пак беше неделя. Направихме няколко снимки, опитахме да се омешаме с тълпата, но не ни се отдаваше много много, а някои местни политици упорито убеждаваха хората в техните идеали. Залезът ни поздравяваше и дискретно ни подканваше да напуснем площада и да се впуснем към едни други удоволствия, които само един гладен корем може да оцени.

Ден 3: долината Колка

Как стигнахме до долината Колка? С автобус би бил прозаичният отговор, през незабравими преживявания би бил поетичният. Пътят от Арекипа до долината на река Колка (Colca valley) бе пълен с такива. Бавно напускайки града, в чийто покрайнини усилено се строеше и се виждаха къщите на най-бедните, плавно преминахме към височинни сухи пейзажи.

Знаехме, че тук шансът да видим дивите викуни или малко по-питомните лами и алпаки е най-голям. И не останахме разочаровани. На няколко пъти цели стада пресичаха пътя. Малките викуни за миг заставаха втренчени в странните превозни средства, но после гласът на разума (родителите им) ги привикваше да пресекат по-бързо.

Много ме впечатли как припкат на толкова високо, те живеят винаги на над 3000 метра. А ние като спряхме на най-високата точка от маршрута, Mirador de los Volcanes на 4910 метра, се задъхахме само за 10 минути… Дори и ободряващият чай от кока не сгъсти въздуха за нас. Затова и се задържахме малко. По пътя към най-високата точка, получихме доста информация за начина на живот при тези височини от нашия гид и същевременно наблюдавахме как прозорците на буса се бяха превърнали в платна, изваяни с прекрасни пейзажи.

Денят в близост до тези чудни животни, допреди познати ни само от цирка, продължава. На няколко завоя от китно селце в долината, бяха опънали сергиите жени от селото. Измежду разноцветните плетеници се подаде малко бебе алпака. Как да не дадеш пари срещу биберон с мляко, за да го нахраниш? И така, пристигнахме в Чивай (Chivay) – мястото за нощуване и средата на двудневната екскурзия от Арекипа до Пуно и Титикака.

Селцето Янки

В селото Янки срещнахме отново чувството на спокойствие, разпускане, релакс. Възможност да се наслаждаваш на всичко около теб и в същото време да си почиваш от натоварения маршрут в Перу. Маршрут, който сами сме си натоварили, съвсем съзнателно. Без качествена почивка не може да се оцени колко интересен е животът.

Обядвахме и заминахме в съседното село Янки (Yanque) на надморска височина от над 3400 метра, тук беше нашата вила. Следобеда вече се бяхме настанили и излязохме да пообиколим долината на реката. От високо се виждаха какви ли не чудни неща като издатини и вдлъбнатини, ползвани за ковчези и терасите над реката. Докато се запъхтявахме по стръмната пътека към руините, местният ни водач ни даваше да вкусваме от билките и тревите по пътя и ние компетентно кимахме, чудейки се какво ли е това…Върхът на вкусването на природни дарове беше яденето на плодове от кактус, които бяха и много вкусни, и също така безплатни, когато си ги набереш сам от храста. А някои видове, или по-скоро някои видове паразити по кактусите, могат да бъдат използвани за правене на червила и други силно боядисващи химикали. След тричасовата разходка се цамбурнахме заслужено в минералните топли извори. Киснейки в смесица от полезни за кожата химически елементи, посрещнахме свечеряването. Чисти и гладни закрачихме по дългата пътека към селото и нашата вила и след обилната вечеря последва тотално размазване в огромната ни и красива стая.

Ден 4: каньон Колка

Денят беше белязан всякак от присъствието на птици. Неслучайно има книги за птиците на Перу, дебели по няколко пръста. Нашият летящ ден започна със празник на селото, където деца и възрастни в носии танцуваха под звуците на силна музика.

В следващото село правихме снимки с полуопитомени кондори. Накрая задрусахме с буса по най-неподдържаните пътища на Перу, за да достигнем специални точки за наблюдаване на реещите се кондори, като Cruz del Condor. Дълбоки каньони и дивни птици.

Продължихме с рейс по пътя за Пуно, крайбрежния град до езерото Титикака. Пътят – отново като в приказките или като декор за филм – тук-таме пресича някоя викуня или подминава езеро с фламинго. Такива места И гледки не ни оставиха да спим и ми дават надеждата, че още дълго творчеството ще бъде повлияно от реални творения на природата.

Day 5: Пуно и езерото Титикака

По тъмно стигнахме в Пуно, най-високия град от нашия престой в Перу. Висок дотолкова, че във фоайето на хотела две дами дишаха от кислородни бутилки, а ние се изтощихме след кратка разходка, даже минимизирахме и вечерята 🙂

Намираме се на брега на най-високото езеро на света – Титикака (3812 м). Не сме дошли тук, само за да отбележим постижението си, а и да посетим местните жители, които живеят на плаващи острови в самото езеро Титикака.

Беше рано сутринта, когато пристигнахме на пристанището в град Пуно. Освен много рано беше и много студено, поради което това беше един от дните, в които с нетърпение очакваш слънцето да блесне и да те стопли. Тръпнейки в очакване на слънцето, скочихме в корабчето, което беше готово да ни води при хората от племето Урос, а след това и на остров Такиле.

Имаше много облаци над езерото тази сутрин, които с близостта си до него те карат да се чувстваш подтиснат от една страна и въодушевен от друга, защото пейзажите, които се сформират, са уникални.

Среща с хората Уру (Урос)

Хората Урос живеят на плаващи острови, изкуствено направени от тръстика. Те остават верни на своите прадеди и продължават да живеят на тръстиковите острови, произвеждайки си всичко нужно от тръстика, която я има в изобилие в близост до брега на Титикака. Те са защитена общност, която запазва традициите и начина на живот от векове насам. Затова правителството им помага финансово, а те от своя страна печелят като приемат туристи, които искат да се докоснат до техните домове, семейства, традиции и ръчно изработени сувенири.

Посрещането беше топло. Ние акостирахме на един от многото малки островчета. До корабчето се наредиха жените от семейството Кантута, които ни приветстваха с усмивки и здрависване. Събираме се в полукръг да проследим презентация на това как се строи и поддържа един такъв остров. Ясно е, че в основата на всичко е тръстиката и нейните корени, но тя не е само за строене – може и да се яде (даже е сладка).

Интересното е, че всеки остров приютява няколко семейства, които трябва да се разбират много и да живеят в прекрасни отношения. Тук влиза принципът на модулите, всяко семейство идва със своята къща и част от острова, които се закрепят за големия остров. Ако по някаква причина се скарат или не се разбират с останалите, тяхната част се разкача и може да плува към друг остров. Целият остров се прикрепя за дъното с тежести, иначе както те се шегуват, може да се събудят в Боливия без паспорти.

Поканиха ни и в една от къщите им, общо взето по стените са окачени дрехи, а подът е за спане. Мирише малко странно, защото не се проветрява достатъчно. Купихме си и по някой друг сувенир, след което се повозихме на един от техните традиционни кораби до централния остров, където има нещо като кафене. Имат си и малко училище, църква и малка болница. При спешни случаи ползват не толкова традиционните лодки с мотори за придвижване до Пуно. Зададохме логичния въпрос – къде се намира тоалетната? Отговориха ни че като ти се приходи, качваш се в лодката и си вършиш работата в тръстиката, която е естествен филтър на езерото.

На гости на остров Такиле

С много хубави впечатления напускаме плаващите острови и усмихнатите лица на хората Урос. Продължаваме да плаваме към остров Такиле, повече от два часа път.

Пристигаме на Такиле, остров приютяващ около 2200 души, определящи себе си като такиленьоси и говорят древния език Кечуа. Известни са по техните текстилни продукти, взети под закрилата на UNESCO. Имат интересна култура, всички плетат, мъже, жени, деца. На това кой колко добре и хубаво плете се основава и развитието му в живота. Жените си избират своите съпрузи по качеството на шапката, която сами са си я оплели. По-хубава шапка – по-хубава жена. Ако един господин е женен, личи по шапката – шарена е. За жените по големината и по това колко са шарени пискюлите им може да се каже дали са омъжени или не. Мъжете, които носят черни шапки се водят хора с власт и трябва да се отнасяме към тях с особена почит. Иначе от самия остров човек може да се любува на езерото Титикака, застанал на площада, който се намира на около 4050 метра надморска височина.

Забелязваме едни шарени торбички, които носи всеки мъж. В тези специални торбички носят листа от кока и вместо здрасти всеки слага малко листа в торбичката на другия. Интересен начин да поздравиш приятел/познат. Точно преди да си тръгнем, забелязваме един ерген – голяма част от шапката е бяла. Ако я напълниш с вода и не пропусне, това е най-качествената шапка и момите ще са луди по него.

Казваме „аста луего“ на Такиле и интересната култура на жителите му. Гордо посрещаме не толкова приятната мисъл, че ще плаваме 2-3 часа до Пуно и с усмивка потегляме. Чао, Пуно и езеро Титикака – страхотни сте, толкова високи и дом на невероятни хора!

Ден 6: Пътят на слънцето

Пътят от Пуно до Куско е няколко пълнещи очите и душата часа с автобус, местните го наричат „Път на слънцето“. Пътуването с такъв туристически автобус е уникална възможност да не усетиш колко далече са двата града един от друг и да посетиш места, свързани с историята на Перу от времето преди инките. Започва се с посещения на музея Пукара, където може да се видят праисторически символи от времето преди инките. След това е прохода Рая, намиращ се на 4335 метра надморска височина с прекрасни гледки.

Спускаме се към селото Сикуани, където се потапяш в зеленината на планината, миниатюрния водопад, алпаките, перуанска музика на живо и вкусен обяд. Така хапнали и с нови сили посещаваме археологическия комплекс Ракчи от времето на Инките, там минава и известният път на инките (Inca trail), а може да се видят и останките от храма на Варикоча.

Последно минаваме през областта Андауаилияс, с голяма катедрала, чийто интериор е основно направен от злато и снимките са забранени. И така се пристига в Куско, най-големия град в близост до известното Мачу Пикчу. Да си тръгнем от Пуно не беше лесно, имахме преживявания. Сериозен спринт по автогарите на Пуно, в последния момент уцелихме вярната и не всички хора по пътя ни помогнаха. В крайна сметка си заслужаваше, автобусът беше модерен, с интернет и постоянно сервираха чай, кафе и безалкохолни напитки. Всички спирки по пътя бяха интересни. Пътят на слънцето ни запозна с още от невероятните природа и хора на Перу.

Ден 7: Куско

Използвахме деня да се поскитаме из Куско, да попием първите си впечатления от Свещената долина (Sacred Valley), да организираме пътуването си до Мачу Пикчу. Това беше може би единственият бавен ден от пътуването ни до Перу и толкова много ни хареса! Но за плановете трябва да се внимава – особено когато иска[ да посети[ едно от новите 7 чудеса на света – Мачу Пикчу.

Ден 8: Мачу Пикчу

Денят дойде! Денят, в който осъществихме една от най-големите ни мечти! Да посетим древния град на инките, световното чудо на Мачу Пикчу! Как стигнахме до там, на какви препятствия се натъкнахме, възможно ли е да посетим Мачу Пикчу само за ден и така нататък – разгледай нашия блог за Мачу Пикчу!

10 days in Peru itinerary - Machu Picchu

Ден 9: Марас и Морей

Колкото и да ни харесваше Перу, края на престоя ни се виждаше. Предпоследния ден решихме да прекараме лентяйски, затова имахме време да се помотаем из Куско и да видим две известни неща покрай града. От предишния ден спазарихме шофьорa, който ни беше пратен от фирма да ни закара до гарата на Ollantaytambo, да дойде да поработи малко за себе си. Планът беше да ни закара до Марас (Maras) и Морей (Moray). Той, както можем да си представим, напрaви повече от това. Беше същински екскурзовод и се съобразяваше с нашите прищевки да спираме където ни падне и да се радваме на нещата, с които той до болка беше свикнал. Цялото преживяване беше ползотворно и за двете страни – той драматично подобри английския си покрай нас, а ние още по-драматично напреднахме с испанския. Важното е, че научихме нови неща, без да са напудрени като за туристи. Дори станахме свидетели на пътната корупция, която е ежедневие и се приема като неизменна част от трафика.

Морей

Инките са оставили в Морей един от най-големите си опитни пространства за развъждане на нови култури. Климатичните и географски условия около Куско явно се оказват особено благоприятни за агроопити. Днес въпреки ерозията и дъждовете, които са направили всичко възможно да разрушат тази био лаборатория, откриваме математически биологически издържаните кръгоподобни тераси. Само можем да си представяме на кое ниво какво е било посято. Размерът има значение – отнема няколко минути да стигнеш до центъра, където просто си едно петънце насред зеленината и малкото останали руини.

Марас

Поредното чудо са солниците в близост до стария град Марас. Още отдалече се забелязват белеещите се правоъгълничета, отново на тераси. Водата, която идва от скалата там, е много солена. Разпределя се в различни басейни със стени, т.н. правоъгълници. После слънцето помага в изпаряването на водата и остава само сол, примесена с пръст. Според времето и метода на събиране се получават и различните класове сол. Целият процес включва силната намеса на човешка ръка. Постоянно по някой участък работят хора, като освен че е тежко, е опасно, защото като нищо може да се хлъзнеш и да се търкаляш по етажите надолу, да не говорим колко трябва да се внимава да не се развали конструкцията. Не е най-прекрасното работно място като цяло. А пък колко неща от сол се продаваха наблизо, бедна ни е фантазията. Задоволихме се с 2-3 вида царевица, поръсена със сол.

Обратно към Куско

Завършваме деня с гледки от Куско и подновен рекорд по активно търгуване. За един час обяд в ресторант, 27 човека минаха да ни продават нещо.

10 days in Peru itinerary - Sacred Valley

Ден 10: Обратно към Лима и вкъщи

Скучен ден, без автобуси с висока надморска височина, лами и алпаки по пътя, сергии за сувенири и цветни села. Взехме полет от Куско до Лима и веднага след това, полети през Сао Пауло до Лондон и до София. Това беше най-добрата сделка, която постигнахме, така че успяхме да планираме нашето пътуване и да осъществим нашия 10-дневен маршрут в Перу за 450 евро в полети.

Това беше краят на нашето епично първо пътуване до Южна Америка, до Земята на инките, към пъстроцветния свят, където винаги бяхме в добри ръце, където живяхме за момента и се потопихме в това, което започна да се превръща в едно от любимите ни места в света – Перу!

Запознай се с места и приключения през очите на местните!

Книгата „Магията на пътуването: Последвай местните“ ще те срещне с впечатляващи хора от 14 различни крайчета на света.

The magic of traveling: Follow the locals book Poster 709X993
10 days in Peru itinerary - Pinterest
Запази в Пинтерест за по-късно!

А ти вече ходи ли в Перу? Успя ли да посетиш Мачу Пикчу преди да навлязат сериозните ограничителни правила? Какво друго трябва да посетим – с изключение на наскоро откритите за туризма планини Rainbow? Сподели, моля!

Запознай се с места и приключения през очите на местните!

Книгата „Магията на пътуването: Последвай местните“ ще те срещне с впечатляващи хора от 14 различни крайчета на света.

The magic of traveling: Follow the locals book Poster 709X993

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!

2 Responses

  1. Евелина Тонева

    Здравейте, прочетох с интерес пътуването ви до Перу. Силно ме интересува стандарта на някакви отиантировъчни цени за храненията там? Бихте ли могли да ми дадете тази информация?

    Поздрави,
    Евелина Тонева

    • Здравейте! Цените на хапването варират спрямо типа на заведението и локацията. В по-туристическите места и където няма много варианти наоколо е по-скъпо – например ние хапвахме пици в един ресторант/бар/дискотека в Уакачина (оазис в пустинята с няколко ресторанта) за по 10 долара на човек. Но в един традиционен ресторант (средна класа, да кажем) в Куско се наядохме и двамата за 15 долара. Иначе в някои будки и по-непретенциозни ресторанти (където ни водиха местните) спокойно можеш да си хапнеш нещо много вкусно за 10 солес (няма и 3 долара). В супермаркетите цените ни се сториха подобни на тези в България. Пожелаваме Ви приятно и вкусно изкарване в Перу!

Leave a Reply