Кошице е най-големият град в източна Словакия, но веднага щом стъпиш в Стария град се усещаш като в уютно малко градче, излязло от приказките.
Градче, където не само, че всички се познават, но и са усмихнати към непознатите.
Градче, където в късен октомврийски следобед си пиеш бирата с одеяло или кожа отвън на заведенията.
Градче, по чията главна улица някога е звънял трамвай. Сега голямата катедрала е някак самотна.
Високите сгради обират и последните слънчеви лъчи. По тесните улички става наистина хладно, а вече съм се изгубила.
И уличният музикант си е тръгнал, дали да се ориентирам към някое кафене? Разговорите са оживени, макар и хората навън да са малко.
Дали чакат зимата с нетърпение, или още се радват на лятото?
Вятърът ми помага да препускам по калдъръмите на Кошице леко, още търся слънчево докосване.
Вече не чакам да чуя трамвая, макар и да се оглеждам за него на всяко пресичане.
Харесва ли ти тази статия?
Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!
