Точността не е най-голямата добродетел на сенегалците. Или поне това са ни впечатленията дотук. Затова и при време за тръгване от хотела 8.40, ние в 8.30 тепърва закусваме и се радваме на зеленината наоколо. Нашият гид Али и шофьорът ни Тафа идват навреме – започваме да се радваме на точността на туристическия сектор. Поемаме по опустелите (неделя е) улици на Дакар, Сенегал.

Празнично настроение, тук-таме някой пазар, и шарените car rapid – както винаги натоварени с хора и багажи, и с по някой стърчащ отзад човек.

Говорим си с Али и Тафа за пътните такси на хубавата магистрала, за това кой какво може да си позволи в Сенегал, за това как се учат чужди езици на пазара на туризма. Първият ни час заедно минава в постоянен разговор.
Неделна християнска церемония в Кер Муса
Запътили сме се към Кер Муса (Keur Moussa) – за неделната християнска церемония. В гората до малката катедрала са се събрали доста хора – 90% от които жени. С песни и танци започва литургията. Говорят на официалния език за страната френски. Пеят и се усмихват мелодично. Отличаваме се, че не сме от там и докато стърчим прави, а всички други и са седнали. Но хората са много мили веднага намират столове за нас, да не стърчим прави.
Изглежда на това място идват и хора от далече, има опънати палатки за пренощуващите, и голяма купчина куфари, раници и чанти. Обядът се готви в количества като за сериозен селски събор в България. Не останахме да го опитаме, защото нашият план е да продължим още на север към рибарското селце Каяр (Kayar).

Рибарското селце Каяр
Селце, селце – оказва се огромен център за рибарските дейности в района. Стотици лодки се клатушкат в океана, някои от които остават да ловят с дни.
Рибарството е основен поминък на населението, а рибите на Сенегал изхранват цял свят. Една лодка се вкарва и изкарва от водата с помощта на поне 20 момъка. Рибата я чистят жените, съхранението е на сянка под някоя акостирала лодка или в специалните уреди за сушене на слънце и осоляване в подготовка за транспорт. Излишните вътрешности се изхвърлят в морето – изключително неприятна гледка и миризма. Не знам дали така е по-добре за природата, дали големите риби се хранят с това, но за чистотата на плажа това е пагубно.
Въобще можем да видим всякакви процеси по риболова и разпространението на риба. Включително и вехти хладилници, които дори не помнят, че някога са били хладилници – приличат на шкафове, а и на цвят са го докарали така от ръждата.
Минаваме през сектора за поправка на лодки, през машинното, където пазят търговската си тайна и не ни дават да снимаме. В “малкото” селце кипи бизнес за милиони. А някога някой си министър бил оставил китайците да ловят риба. Голяма грешка – за местните не останала в морето и те гладували. Ама как се хранят тия 1 милиард гърла, а?











Сенегалските КАТаджии и придвижването
По пътя не е съвсем скучно. Освен през села, където по неделно цели семейства дремят на сянка край пътя, минаваме и през пътни полицаи. За първия ни ден на пътя поне три пъти ни спираха. Али и Тафа твърдяха, че точно тези не били корумпирани, но все пак нашите чуждоземски физиономии привличаха внимание. Понякога обаче полицаите чистосърдечно примолвали за някоя хилядарка, че нямали пари за закуска, и те им давали. Защото честно си искали. Браво, искреността над наглостта.

Обядваме (риба choux, разбира се) в един хотел в средата на нищото. Може и да е в средата на нищото, но пък комарите го знаят, както и няколко чуждестранни ценители на чашката в ранния следобед.

Нахранени и отпочинали се насочваме още на север към пустинята Лумпул (Lompoul). В селото оставяме нашата Dacia (която идва от Румъния чааак до Сенегал), за да се прехвърлим на 4×4 джип без покрив и да отпрашим през пясъците към екоселището, където ще нощуваме. Първо минаваме покрай дървета, храсти, засадени със зеле градини. След последния баир и боксуване в пясъка се откриват няколко палатки и пясъчни дюни до безкрая. Тук ще нощуваме.

Пустинята Лумпул
Има някаква скрита романтика в живота в пустинята (особено като си там само за един ден). Катериш дюни и краката ти пропадат в топлия пясък, падаш по дупе по-често, отколкото е нормално (защото ти харесва мекия удар и го правиш нарочно).
Последните слънчеви лъчи галят лицето ти, зъбите ти скърцат от пясъка, който си изял в гимнастическите начинания на свобода. Чуваме ударни инструменти в тъмното, когато и големите бръмбари са се скрили. Помагат ни керосинови лампи да си намерим палатката. Вечеряме в метална посуда и си разказваме истории за кои съседи са дружелюбни и кои не. Романтиката на пустинята.
Има нещо магнетично в бедуинския живот. Да не пропуснем битовизмите – в палатката има един чаршаф който дели спалнята с леглата и банята с тоалетна. Отдавна не съм стъпвала в тоалетна с килим, а под него пясък. 😃 А миризмите се разнасят бързо – вратата на палатката не се затваря, още на концептуално ниво. Пускаш брезента и цяла нощ лекия вятър те гали по лицето. Романтиката не е ли точно силует върху тоалетна чиния, бягащи сенки по хавлия с пясък, разсъбличащи се девойки на керосинова светлина? Да, романтиката на пустинята.











За първи ден извън столицата Дакар, имахме интензивна и обогатяваща програма. Станахме част от религията с литургията в Кер Муса, запознахме се с основния отрасъл на рибарството в Сенегал, оставихме стъпките си по пясъчните дюни на пустинята Лумпул. По пътя мързелувахме с неделния образ на селото, усмихваме се на пътни патрули, ядохме като местните, а комарите ни поздравиха за добре дошли с по няколко ухапвания.
Не сме свършили с романтиката на пустинята Ломпул
Бедуините се събуждат и се изкачват боси към “закусвалнята” (снощи беше залата за вечеря, а всъщност е палатка). След обилна закуска (извинявайте, камили!) и преди финално ползване на вградената в палатките тоалетна се натоварваме на три симпатични камили. Изкусен и леко мързелив камилар ги повежда през дюните.
На изкачване за нас е добре, на слизане – за камилите. Романтиката не е свършила с нощта, тя ще продължава, докато има пясък в пустинята.
Нашите коне в степта са камилите по дюните. След разклащащо слизане от тях, си почиваме в хамаците, преди да скочим за 5-те километра до “цивилизацията”.



Харесва ли ти тази статия?
Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.


