Когато всичко, което правиш, е да ходиш по цял ден и всичко, което планираш е как ще ходиш още и утре, е много лесно умът да се отнесе нанякъде. Когато ходиш по пътя към Сантяго бързо попадаш в тази ситуация. Нямаш нужда от много време, за да планираш деня и дейностите си и така умът ти се освобождава от всички рутинни притеснения. Тогава идва въпросът: „За какво да използвам мозъка си?“.

Интересно е как един такъв път като този към Сантяго (въпреки че е толкова дълъг) може да породи толкова много различни емоции и мисли в един и същи човек. Да вземем например полетата в близост до град Леон. Те сами могат да ти повлияят по толкова много различни начини.

Полетата край Леон са колкото красиви, толкова и безкрайни

В началото, когато започнеш да ги прекосяваш, им се възхищаваш. След известно време обаче, тъй като пейзажа не се променя много бързо, започваш да се чудиш дали някога ще стигнеш до нещо различно от тези полета. Когато тази депресия отмине мозъкът започва да се отнася към най-различни случайни теми. Почти всичко, което ти мине през главата ти се струва като добра идея. Хващам се на бас, че Камино де Сантяго е най-успешният генератор на бизнес идеи.

Изкачването по пътя към Сантяго

Не всички мисли по време на пътя са щастливи мисли. Понякога се зараждат тъмни и плашещи идеи и планове. Те са най-често срещани когато се катериш и си много изморен. Имаш чувството, че никога няма да пристигнеш, а планината става все по-голяма с всеки следващ завой.

Слизането по пътя към Сантяго

Обратното е вярно за слизането. Тогава наистина ти хрумват най-брилянтните идеи. Доказано е! Ще видим какво ще стане с нашата идея за магарета, които да ти носят багажа по пътя, но съм убедена, че ще е много успешна!

Препятствия по пътя

Изненадващо трудните части от пътя към Сантяго (като тези, които са прекалено кални или покрити с нестабилни камъни, или когато се наложи да „преплуваш“ през някоя новообразувала се река) са всъщност доста забавни. Те по някакъв начин те връщат в настоящето. Освен това имаш чувството, че си част от истинско приключение. Дори по-приятно е когато ги преминеш и се почувстваш като истински герой.

Пътят ти отнема възможността да мислиш

Въпреки всичко това, понякога не можеш да мислиш за нищо. Пътят ти предоставя такива гледки, че имаш чувството, че си в някоя приказка и това, което виждаш няма как да е реално. Умът ти просто се изключва. Тогава никакво значение нямат бизнес плановете и историите. Оставате само ти, пътят и продължаването напред.

А ето и нашите впечатления от Камино 2016, събрани в по-малко от 7 минути.

Готови ли сте за Камино де Сантяго?

Чудите ли се какво да сложите в багажа?

А дали можем да извървим същото Камино два пъти?

Харесва ли ви тази статия?

Пътувайте заедно с нас и получавайте незабавни известия на нашата Facebook страница.