Под портиците на Болоня, кулите на Сан Марино и шибидаха на Долче Вита

Този път нямаше изненади като на пътуването ни до Рим и Тоскана по случай годишнината. Имаше просто самолетен билет за 5 евро до Болоня, за 10 от Рим, и силно желание да направим импровизирано пътуване за един дълъг уикенд. Понеже влаковете в Италия са не съвсем евтини, решихме да спестим и да наемем малка кола, а и да имаме повече свобода. На летището в Болоня ни чакаше нашият Фиат 500 Dolce Vita с шибидах за гледане на хубави гледки нагоре. После продължихме към Сан Марино и…

Bologna, Italy
San Marino tower

Болоня

Романтиката сама си потръгна и вървеше добре, докато не започнахме да търсим паркоместа в Болоня. Мисията невъзможна! След половин час лутане и минаване из забранени зони няколко пъти, намерихме частен паркинг, където се уговорихме да оставим колата за 3 часа. Другата ни мисия в Болоня беше да намерим веган Болонезе. Но първо намерихме страхотни панини, гмурнахме се в морето от купища хора в слънчевия съботен следобед. Докато се снимахме из красиви площади и мерехме колко са наклонени кулите на Болоня, вече дъвчехме панини и се наслаждавахме на живота и на пенливите вина от района.

Portico, Bologna, Italy

Загубихме се веднъж в търсене на Сан Микеле (което е по-скоро площад в града отколкото място с гледка извън града). Но пък се разходихме из частна гора, в която бяха нацъфтели приказни лилави цветенца. Втория път се загубихме, опитвайки се да стигнем с колата до Sanctuary of the Madonna di San Luca. Едвам паркирахме до един парк и се наложи да поемем по стръмна пътека нагоре в гората, от която всички се връщаха. Малко след това решихме, че не е това начинът. И така, спряхме, комарите ни хапеха, но все пак почетохме и научихме за чудото portico или портик и за дългия портик от Болоня чак до храма на Мадоната.

Портикът, или както ние го наричаме от италиански за благозвучие – портико, е веранда, водеща към входа на сграда, или разширена като колонада, с покривна конструкция над пешеходна пътека, поддържана от колони или оградена със стени. Идеята е широко използвана в древна Гърция и е повлияла на много култури, включително и на много западни култури. Портиците на Болоня са важно културно и архитектурно наследство на града и представляват негов символ, заедно с многобройните кули. Нито един друг град в света няма толкова портици като Болоня: всички те обхващат повече от 38 километра само в историческия център, но могат да достигнат до 53 километра, ако тези извън средновековните градски стени също се броят.

Задрапахме нагоре под дългия портик, водещ чак до Сан Лука. Имаше много хора, които вече слизаха. Отстрани по пътя привършваше велосъстезание и вече събираха рекламите. Накрая безкрайният тунел ни доведе до храма, мернахме залеза над града и зелените околности, пихме по една вода от чешмата и тръгнахме надолу. Вече беше съвсем спокойно, само късни туристи (като нас) и най-запалените бегачи останаха да се движат под наследството, защитено от Юнеско.

За вечеря отново играхме на супертрудната игра „Намери къде да паркираш в Болоня“. Точно се бяхме отказали, когато едно малко местенце ни се усмихна. С екипна работа и 38 маневри паркирахме без щети. Седнахме в най-стария вегетариански ресторант в града, пробвахме техните специалитети (но рагу Болонезе не фигурираше в менюто). След уютна нощ на легло по-малко от персон и половина, но пък на чист въздух извън града и с паркоместа, бяхме готови да поемем към Сан Марино.

Настаняване в Болоня: Hotel Tuscolano

Сан Марино

Дойде ни дежавю от влизането в Лихтенщайн от Швейцария миналата година – граница трудно се забелязва. По билбордите отсъдихме, че хората определено ходят на шопинг в малката държава. Настаняването ни беше в къщата за гости на Емма, която се извисява в зелена област над лозя и с невероятна гледка към града Сан Марино и планината Титано с трите кули.

San Marino and Mount Titano

Паркингите на Сан Марино бяха и много по-евтини, и доста по-свободни, и по-добре организирани. Оставихме колата и чрез система от няколко асансьори бяхме в полите на Стария град. Градът Сан Марино е изправен на сериозен баир, но пък разходката нагоре-надолу за опознаване на трите кули си заслужава. Началото на Светлейшата Република Сан Марино, според легендата, е дадено от каменоделеца Свети Мариний, който установява монашеско общество в планината Титано в 301-ва година. Затова Сан Марино се счита за най-старата още съществуваща суверенна държава в света. Икономиката се движи от финанси, промишлено производство, услуги и туризъм. Малките държави много си приличат в някои аспекти. А Сан Марино е и съвременен пример за диархично управление (както и Андора), при което държавата се управлява от двама владетели с еднаква власт.

Много сме доволни от деня в държава номер 81 (или 82 – още имаме вътрешни спорове по въпроса). След като намерихме най-вкусната пица в страната, опознахме две от кулите отблизо и третата от малко по-далеч, и се сдобихме с магнити и бутилка пенливо санмаринско винце за после, остана само да вземем храна за вкъщи и да посрещнем нощта с гледка и светлини на терасата. Макар и да се намираха комари, успяхме да си починем много добре.

На сутринта Емма ни изненада с обилна закуска с пиадини, пицети, щрудели, пекорино от Сан Марино, капучино, спираме вече – защото отново се наслюнчихме. Попихме още малко от гледката, която беше като картичка на живо и отпрашихме към Римини.

Настаняване в Сан Марино: Villa Emma – L’Arte dell’Accoglienza

https://youtu.be/8k9VVAk-S8E

Римини, Анкона и всички пътища водят към Рим

В пристанищния морски град Римини беше пекнало едно такова слънце… Поразходихме се около многото лодки в канала, минахме покрай моряци, разплитащи мрежи и лодки-магазини за прясна риба. Виенското колело не работеше, но пък на плажа беше супер – огромно пространство, нежен пясък, една шепа хора – да, извън сезона определено има романтика. След като вятърът ни проветри главите, се насочихме към последната спирка за деня по пътя за Рим – Анкона. Уцелихме активни ремонти навсякъде – по пристанището, в исторически център, дори строяха пешеходна алея. Обядвахме типичната паста passatelli и поехме обратно под едно старо портико към паркинга.

Прекосихме планина (или няколко) по пътя за Рим. Даже доказахме, че всички пътища водят към Рим, понеже като се изгубихме, навигацията ни прекара по съвсем друг път. През шибидаха на Dolce Vita-та ни се редуваха планини и слънце, облаци и зеленина. Докато уцелим правилния паркинг за коли под наем на летището, за малко животът да изгуби сладостта си, която придоби през последните три дни.

Погледът остана обаче винаги нагоре – дали към портиците на Болоня, дали към кулите на Сан Марино, дали през шибидаха на Долче Вита с хибридния двигател.

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!

Leave a Reply