Да се потопим във Велико Търново и наоколо

Впускаме се в едно приключение през славно минало и динамично настояще във Велико Търново и наоколо. Старата българска столица ни посреща със забележителности от такова ниво, че пътешественикът няма търпение да се потопи в града и околностите му.

Статията е дело на гост-автор и заклет читател на блога, пожелал да остане анонимен. Да видим къде ще ни пренесе авторът чрез историята, проучванията и спомените си, заедно с нашите снимки.

Местата, описани в статията, са част от обектите, разположени във и около Велико Търново. Насладете се на величието на крепостта Царевец, спокойствието на Преображенския манастир и на Патриаршеския манастир, възрожденския дух в селото-музей Арбанаси, красотата на каньона на река Бохот. Дори една разходка из Търново ще ни запознае с много моменти от историята на града, а забележителности от страната можем да видим в парк „Мини България“.

Veliko Tarnovo, Bulgaria

Царевец

Царевец е най-значимата крепост на величествения Търновград. Мястото, от което е управлявана Втората българска държава. Някога тя била почти непристъпна с трите си обръча от крепостни стени, четирите порти и съвсем умишлено създадената бездна още под първата порта към хълма.

Най-ранните следи от живот на Царевец датират някъде около 4200 г. пр. Хр. По-късно хълмът бил дом на тракийски селища, а около 5-ти век там била построена ранновизантийска крепост. Първото старобългарско селище било построено някъде около 8-ми век върху останките от византийската крепост. А хълмът претърпял най-сериозно развитие по време на Втората българска държава, когато става и нейна столица (от края на XII до края на XIV век).

И днес в някогашната столица влизаме през същия главен вход, от запад. Когато пристъпваме през първата порта, минаваме по създадено от човек мостче, свързващо две скали, високи десетки метри. Връзката между скалите е била изкуствено прекъсната преди векове в полза на отбранителното съоръжение. Сърцето на този център на държавата на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са величествените хълмове Царевец и Трапезица. Самото название говори за ролята на Царевец и построената върху него цитадела. Там се е издигал владетелският дворец (дворцовият комплекс е разположен на площ 2872 кв. м) с неговите царски покои, тронна зала и дворцова църква. Царевец е бил гъстонаселен, открити са следи от около 470 жилища, на хълма между XII и XIV век са живеели около 3000 души. През XII в., когато Търновград става столица започва и изграждането на мощна крепостна система с кули и три порти. Външната стена на крепостта е била дълга 1100 м, дебела до 3.40 м и висока над 10 м.

На върха на хълма е Патриаршията, от която бил ръководен духовният живот на държавата. И патриаршеският комплекс бил отделна крепост, пазена от кула и защитна стена, а централното място в него е църквата „Св. Възнесение Господне“.

Респект вдъхва и югоизточната бойна кула, наричана още Балдуиновата кула. Легендата, че плененият латински император Балдуин Фландърски (след поражението му от цар Калоян при Адрианопол през 1205 г.) е намерил смъртта си в югоизточната бойна кула, дава нейното наименование.

През пролетта на 1393 г. многобройните османски войски обсаждат града от всички страни столицата на Търновското царство – Търново. Тогава тя е най-добре развития и защитен град и също така стратегически най-важният. През това време цар Иван Шишман се намира в също добре укрепения град Никопол. Българското население било водено от тогавашния български патриарх Евтимий. След три месеца обсада Търново пада на 17 юли 1393 година. Градът не е пожален, избити са всички боляри и властимащи жители. Съборени и изгорени са всички църкви в Търново, като патриаршеската църква е превърната в джамия. Канонизираният Св. Евтимий Търновски е изпратен в изгнание.

Днес се възхищаваме на свидетелствата за величествения период на Търновград благодарение на реставрацията, започнала през 1930 година и завършена през 1981 година (в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава).

От 1985 г. аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“ разказва на посетителите чрез драматична музика, камбанен звън, лазерни лъчи и стотици разноцветни светлини величавата и трагична история на Второто българско царство.

Tsarevets, Veliko Tarnovo, Bulgaria

Статията съдържа афилиейт връзки към услуги и продукти, които харесваме. Ако резервирате през тях, ще получим малка комисионна без допълнителни разходи за вас. Благодарим ви, че ни помагате да поддържаме Магията на пътуването!

За невероятни гледки към Царевец и страхотен престой, силно препоръчваме Hotel Studio. Вълнуващо е да си лягаш и да се събуждаш с величествения Царевец, извисил се през високите прозорци на стаята, а на терасата на хотела гледките са пленяващи.

По главната улица на Велико Търново с терасите

Представете си, че сте застанали на някоя от терасите, издадени над ул. „Стефан Стамболов“ във Велико Търново. Или сте на балкона на къща или хотел, разположени на същата улица.

Пред очите ви величествено се издига паметникът „Асеневци“. Изграден на скалистия нос на завой на река Янтра. Изобразява царете Асен, Петър, Калоян, Иван Асен II, при чието управление България е в един от върховите моменти на своето развитие. А Търновград е един от най-могъщите градове в Европа. Паметникът, изграден изцяло с дарения от българския народ, се открива през 1985 г. в чест на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър (освобождаването на България от византийско робство).

Veliko Tarnovo, Bulgaria

В непосредствена близост до паметника е художествената галерия „Борис Денев“. Открита е през 1934 г. и на площ 850 кв. м са разположени 5530 експоната на живописта, графиката и скулптурата на български творци.

Вижда се и Стамболовия мост над река Янтра, който свързва централната част на града с хълма Света гора. Строежът му започва през 1892 година и е първа проява на модерното европейско мостостроене в България, като свободната, висяща без подпори конструкция е постижение на Балканите. Носи името на видния търновец Стефан Стамболов.

И накрая погледът ви се спира върху Сарафкината къща, разположена на брега на р. Янтра. Откъм реката има 5 етажа, а откъм пътя – два. Построената през 1861 г. къща днес е музей, който представя бита и културата на населението на Търново през 19 век.

Veliko Tarnovo, Bulgaria
Veliko Tarnovo, Bulgaria

Мини България

Близо до южния вход на Царевец и Балдуиновата кула на площ от 11 460 кв. м е разположен парк „Мини България“. Проектиран е така, че да се вижда амфитеатрално от самата крепост. В продължение на една разходка тук могат да се видят макетите на най-известните исторически и природни забележителности в България. Моделите са изработени в мащаб 1:25, изключение прави само копието на крепостта „Царевец“ (с мащаб 1:70).

Ще видите модели на Побитите камъни край Варна и Розовата долина край Казанлък. Има макети на едни от най-известните манастири и църкви: Рилски манастир, Бачковски манастир, храм-паметник „Свети Александър Невски“, катедрален храм „Успение Богородично“ във Варна, Дряновски манастир, Троянски манастир, цъpквaтa „Уcпeниe Бoгoрoдичнo“ в Гaбрoвo, цъpквитe „Свeтa Сoфия и „Хpиcтoс Пaнтoкpaтop“ в Нeсeбъp, Рyскaтa цъpквa в Сoфия, Рyскaтa цъpквa в сeлo Шипкa, цъpквaтa „Св. 40 мъчeници“, църквата „Света Неделя в София. Може да се видят и копия на дворци-резиденции: рeзидeнция „Евкcинoгpaд“, дворецът „Цaрcкa Биcтpицa“, дворец „Врана“ в гр. София, Двopeцът в Бaлчик. Интерес будят и макетите на крепостите на нос Калиакра, Белоградчишката, Асеновата, „Баба Вида“, Царевец. Застъпени са и мостовете: на Кольо Фичето над Янтра край Бяла, Дяволският, Кадин над Струма. Място е отделено и на паметниците: на връх Шипка, Панорамата „Плевенска епопея 1877г.“, Асеневци и Майка България във Велико Търново. Място имат и моделите на: Античния тeaтъp в Плoвдив, пл. „Независимост“ в гр. София, Парламента, пристанища „Вaрнa“ и „Рyсe“, лeтищe „Вaрнa“.

Veliko Tarnovo, Bulgaria

Преображенски манастир

След като сте разгледали величествения Търновград може да се полюбувате на необичайната архитектура на Колю Фичето, изящните стенописи на Захарий Зограф, красивата гледка, която се открива от скалната тераса на Преображенския манастир. Той се намира в Дервентския пролом, на левия бряг на река Янтра.

Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14-ти век. Първоначално манастирът е метох на Ватопедския манастир от Света гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност. Възникването на манастира се свързва с имената на цар Иван Александър, втората му съпруга Теодора-Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват средства за неговата реконструкция и ремонт. По тази причина манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Има важна роля в духовния живот на българската столица през 14-ти век. Само че през Средновековието е разположен на 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Оригиналната постройка е ограбвана и опожарявана неколкократно от османците, а по-късно е изцяло разрушена.

Preobrazhenski Monastery, Veliko Tarnovo, Bulgaria

Възстановяването на манастира на сегашното му място е започнало през 1825 година от йеромонах Зосим (отец Зотик), който бил игумен на манастира през 20-те и 30-те години. Строежът на главната църква започва през 1834 година и е поверен на майстор Димитър Софиянлията, а с довършването на църквата (през 1837 г.), се заемат уста Кольо Фичето и уста Иван Бърната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Строителството в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г. под ръководство на Кольо Фичето и с някои постройки, градени след Освобождението, той добива познатия си днес вид. Още по времето на отец Зотик манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера през 1835 г. до Априлското въстание през 1876 г., е подслон за много революционни дейци – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев, Матей Преображенски, Васил Левски. През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.

В строежа на главната църква Колю Фичето прави нововъведения в църковната архитектура за България: куполът е осмостенен барабан, камбанарията е с пирамидален покрив и часовников механизъм.

Твърде интересна е сцената „Колелото на живота“, изписана от Захарий Зограф на външната южна олтарна стена. Във външния кръг на колелото са изобразени нещата, които човек иска бързо да постигне – пари и власт (символизирани съответно с кесия и скиптър). Ако е успял да постигне тези цели до 35 години, то след това парите, властта, любовта изчезват и на към седемдесет годишна възраст човек пропада и го изяжда ламя. Изживял живота си по този сценарий (гонейки материалното), човек не намира спокойствие. Вътрешният кръг символизира духовния път на човека. В детството трябва да се радваш на живота, да учиш. В младостта си – да сееш, да работиш, да се усъвършенстваш. На възраст 40-45 години – да береш плодовете на това, което си посял. Когато си много възрастен, си спокоен, нямаш страх от смъртта и миналото си, защото си постигнал хармония.

Църковният иконостас е създаден през 1838 г. от първомайстор Никола Фичев и учителя му в резбарството Станю Марангозина. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски.

Жилищните сгради в комплекса на Преображенския манастир са в типичен възрожденски стил с еркери и обширни дървени чардаци. Те, както и главният манастирски вход, също са дело на майстор Кольо Фичето и са строени от 1858 до 1863 година.

В днешния си вид манастирът е от типа на средновековните манастири-крепости. Действа постоянно.

През 1991 г. част от монашеските килии в Преображенския манастир са разрушени след срутване на скали над манастира.

Preobrazhenski Monastery, Veliko Tarnovo, Bulgaria

Патриаршески манастир „Света Троица“

Преди да си тръгнете от Преображенския манастир виждате на отсрещния хълм (в подножието на Арбанашкото плато) Патриаршеския манастир „Света Троица“.

Светата обител е основана през 1070 г. по време на Византийското робство.

През 1368 г. отшелникът Теодосий Търновски се оттегля в малка пещера в скалния масив над днешния манастир. Започват да прииждат монаси, търсещи духовен съвет. Към тях се присъединява и монахът Евтимий, ученик и сподвижник на Теодосий. Възниква манастирът „Света Троица“. През 1375 г. Евтимий е избран за патриарх и обителта се нарича Патриаршеска. Манастирът става център на прочутата книжовна школа „Търновско училище“, чиято заслуга са голямата правописна реформа и езиковите норми. Обителта се издържа от Иван Александър и Иван Шишман, чести събеседници на игумена Теодосий. След падането под османско владичество са изколени 300-те монаси на манастира, Евтимий е изпратен в изгнание, манастирът е ограбен и разрушен.

Патриаршеският манастир е възобновен през 1847 г. със средства на местното население, на разстояние 1 километър от стария манастир. Построена е нова църква от Кольо Фичето, която е изографисана от Захари Зограф.

През 1913 г. земетресение срутва голяма част от манастира, а от църквата оцеляват част от иконите и иконостаса. През 1927 г. манастира е възстановен, но реконструираната църква е с вид, различен от този на Кольо Фичето, чиито новаторски идеи са забранени за църквите по онова време. Жилищните сгради са изградени през 1946-1948 г. До 1946 г. Патриаршеският манастир е мъжки, след това е обезлюден, а от 1948г. официално е девически.

Според предание в скалите над Патриаршеския манастир “Св. Троица” е скрита прочутата средновековна Търновска библиотека. В пещера, високо в скалите са пренесени всички книги и манастирски ценности след превземането на българската столица от османския завоевател. Входът е зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По никакъв начин не би могъл да се открие, единствено чрез таен знак, изсечен в скалата.

Patriarchal Monastery of the Holy Trinity, Veliko Tarnovo, Bulgaria

Арбанаси

Селото – музей Арбанаси е разположено в средата на високо плато (350-400метра), което е част от Търновските височини.

Знае се, че селото е било използвано за лятна резиденция от болярите от Търново по времето на Втората българска държава. Има легенда, че тук търновските царе са секли монети.

Липсва неоспорим документален материал за произхода, името и населението на Арбанаси. Според Константин Иречек жителите на селото са преселници от Епир. Друга версия е, че след победата на Иван Асен II през 1230г. при Клокотница над Теодор Комнин, Арбанашката земя (днешна Албания) става част от българското царство и много преселници от тези места идват по тези земи. Селото е наречено на родните земи на преселниците. Първото писмено сведение за съществуването на Арбанаси е ферман на султан Сюлейман Великолепни от 1538 г.

По-богат документален материал остава от 17-ти и 18-ти век. Според летописни бележки селото достига своя разцвет през втората половина на 17-ти век. Наброява над 1000 къщи, населявано е от видни търговски фамилии, в него епископи имат летни резиденции. Отглеждат се животни за клане, развита е търговията с добитък (лой, месо и кожа се продават Багдад, Индия, Персия), отглеждани са буби и е произвеждана коприна (изнасяна в Цариград и Италия), развито е лозарството. За икономическия възход и благосъстоянието свидетелстват жилищата и построените тогава 5 църкви. В края на 18 век селото е ограбвано и опожарявано три пъти от кърджалиите, следват епидемии от чума и холера. Най-богатите търговски фамилии се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. Арбанаси постепенно се възстановява, идват българи от Еленския и Тревненския Балкан, но селището остава в сянката на Търново и не достига предишния си блясък.

Arbanasi, Veliko Tarnovo, Bulgaria

Забележителностите на село Арбанаси могат да бъдат разгледани за 2-3 часа. Музеите в Арбанаси са: Констанцалиевата къща, църквата „Свето Рождество Христово”, църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил”.

Констанцалиевата къща е била притежание на големия арбанашки род Тафрили и датира от XVII век. Впоследствие е закупена от жителя на селището Атанас Констанцалията, под чието име е известна и днес. През 1913 г. е разрушена от земетресение. По-късно е откупена и реставрирана и предадена на музея. През 1958 г. в къщата е подредена експозиция, показваща бита през XIX в. В близост се намира построената през 1786 г. Коконска чешма, наречена на Кокона Султана – една от обитателките.

Църквата Рождество Христово е най-старата от арбанашките църкви, със сложна архитектура. Изпълнена е с много красиви стенописи, разположени на стени, сводове и тавани с обща площ от 2000 кв.м. Един от тях е „Колелото на живота“. Църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил” е построена в края на 17-ти век.

Два са манастирите в Арбанаси: „Света Богородица“ (изграден през Второто българско царство, днес действащ женски манастир, в който е изложена чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“) и „Свети Никола“, построен по времето на Асеневци, в храма му са чудодейните икони на Свети Николай и Света Богородица, действащ девически манастир.

Arbanasi, Veliko Tarnovo, Bulgaria
Младият Наце по улиците на Арбанаси

Хотнишки водопад и екопътека Хотница

Хотнишкият водопад е водопад на река Бохот в Северна България. Река Бохот извира под името Курудере южно от Ново село, преминава през село Балван и се насочва на североизток. Проломява западната част на Търновските височини, на 2 км западно от село Хотница образува Хотнишкия водопад. След това навлиза в Дунавската равнина и се влива в река Росица.

Водопадът е известен и под името Кая Бунар (от турски – извор в скалата). Явява се естествен завършек на пролома на река Бохот. Височина на пада е около 30 метра. Пълноводен е през цялата година, не пресъхва през лятото. Водопадът и проломът на реката са обявени за природна забележителност (от 1971 г. и за защитена територия), която може да бъде посетена по обособена екопътека.

Екопътеката е с дължина от около 1,5 км. Началото ѝ е доста стръмно, но не трябва да се отказвате. Награда за положените усилия са невероятните гледки. Тръгва се по дървено мостче над р. Бохот, разположено отстрани на поляната пред водопада. Преминава се през водни каскади, прагове, малки водопади, дървени мостчета, вирове, дървени и скални стъпала. Има и тунел в скалите, каньон и пещера, чийто вход е замаскиран с бръшлян.

Hotnishki Waterfall, Veliko Tarnovo, Bulgaria

Люлката на любовта

И накрая да завършим с една съвременна забележителност, а именно Люлката на любовта и Гарга баир. Поемате по отбивка по пътя от Арбанаси към Търново, разхождате се малко и стигате до люлката с гледка над града и Царевец. Как се стига е описано в тази статия.

Това бяха няколко вълнуващи места и интересни забележителности със славно минало във Велико Търново и наоколо. Очакваме идеи за още преживявания в района!

Veliko Tarnovo, Bulgaria

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!


Leave a Reply