Да имаш отворен маршрут за пътуване и да нямаш фиксирани твърди планове има своите силни предимства. Например винаги можеш да включиш място, което някой те е препоръчал преди няколко дни. Тази история за лагуна Бакалар е пример за това как да бъдеш отворен и гъвкав и да слушаш съвети на пътешественици и местни може да те доведе до най-яркия спомен в твоето пътуване.

Имайки на разположение само 2 месеца в Централна Америка, знаехме, че дори полуостров Юкатан в Мексико е невъзможно да бъде напълно обстойно изследван за това време. Но хей, ние не сме тук, за да покрием изцяло даден район или да отмятаме места от списъци. Така че от втория ден в Мексико, когато пътувахме на стоп от сенота Ик Кил до Валядолид, след като посетихме Чичен Ица, имахме ново място наум.

Лагуна Бакалар. В книгата ни пътеводител пишеше, че е хубаво и спокойно, но снимка ни заплени. Показаха ни я хората, които ни качиха в колата си. Приличаше на малко рай по време на невероятен изгрев. Така че бяхме сигурни, че ще направим всичко, за да поставим това място в нашия маршрут.

И вече сме тук, в град Бакалар, в очарователна стая в къщурка с покрив от палмови листа в къмпинг с изглед към прекрасната лагуна. Откакто сме пристигнали, сме се наслаждавали на хармония, пъстри гледки и на простото щастие.

Забележителности в Рая

Но първо, нека да се погрижим за кожата. В лагуната има дъно, което предлага първокласна сярна кал и зависи от вас да се намажете добре и да направите кожата си блестяща. Разбира се, достигането на калните места може да бъде … да кажем предизвикателство, тъй като калта засмуква бързо. Шегата настрана, но се пригответе за лазене в кал!

Съществуват и други по-чисти начини за придвижване из лагуната. С лодка, каяк, катамаран (както ние направихме) и с плуване. Лагуната е с дължина около 46 километра и ширина 2,5 километра, така че има много за разглеждане. В близост до брега е супер плитко, така че да можете да си плувате и да си висите за неограничен период от време, без да мислите какво ще стане без дъно под краката.

Има и един малък остров наречен Острова на папагалите (La Isla de los pajaros), който се отличава с многообразие от птици. За съжаление беше забранено да се преминава около него в деня, в който ние обикаляхме лагуната. Но пък си направихме пикник-обяд във водата, нашият катамаран беше масата и гледката на невероятните флора и фауна наоколо беше представлението.

В лагуната Бакалар има от типичните за района сеноти. Плувахме с шнорхели в Cenote Negro или Cenote de la Bruja (Сенота на вещицата). Той представлява 180-метрова подводна бездна. Спасителните жилетки дойдоха съвсем на място, защото ни действаха успокоително и знаехме, че няма да последва драматичен подводен скок. Проправяхме си път около скали, корени на дървета и водни лилии, а гледката към тъмната дупка между спираща дъха и ужасяваща.

Цветовете. О, тези цветове. Започвайки от изумруденозелено и лазурносиньо в плиткото, преминавайки в тъмно синьо в далечината и драматично развиващо се под променящите се небеса.Дори само тези цветове си струваха цялото пътуване до лагуната. Място, където всички филтри стават ненужни и нелепи.

Лагуна Бакалар и животът около нея

Започнахме да плаваме из лагуната в облачен ден, тук е дъждовен сезон. Слънцето ни даде няколко целувки, правейки деня светъл и сенките игриви. Точно когато се приближавахме обратно към кея, дойде голям дъжд. Цветовете бяха още по-невероятни, както и острата светкавици над брега.

Беше ясно, че топлите води на лагуната са най-добрият ни приятел, така че останахме за още малко потопени, за да запазим телата си топли, докато отгоре ни поливаше свежият дъжд. Бихме искали да имаме повече дни с такова „лошо“ време.

И докато дъждът се изливаше, градината процъфтяваше. Чувахме как палмите растат, цветята се усмихват, а гущерите се крият под покрива ни. Хората понякога се отегчават от лошото време, но останалата част от природата не изглежда да се чувства по този начин. А ние дори забравихме за лошите комари за известно време.

Мина време. Оставихме стаята с палмовия покрив, за да видим какво се случва навън. Имаше романтична двойка на кея, втренчена в лагуната, всички птици пееха и цялата зеленина блестеше. И, разбира се, двата папагала в градината все още подсвирваха и се смееха на хората и все още се опитваха да изядат всичко около себе си.

Да, Рая в Мексико си има име – нарича се лагуна Бакалар. Сега вече знаем защо един местен сподели на приятел, че винаги е мечтал да посети лагуната Бакалар. Кой не би искал да иде в Рая докато е още жив?

Имате ли любими райски малко известни места? Мечтаете ли да ги посетите, или искате направо да си останете там? Вярвате ли, че Рая съществува?