Това е историята за това как ни посрещна резерватът Масай Мара. Karibu!
По пътя за Масай Мара
Денят започна със стабилна закуска в хотела в Найроби. Сбогувахме се с охраната на нашия етаж, доволни че тамън се научихме да си отключваме вратата на стаята без помощ от персонала (с хакерство). Точно в 7.30 ни чакаха Тони и Робърт от Go Kenya Safari. След като уредихме сметките на закрито във сафари вана (нали сме в криминалния Найроби все пак) ни уведомиха подробно за маршрута следващите шест дни и отпрашихме с Тони към резервата Масай Мара. Даже бях особено изненадана като разбрах, че ще спим в лоджи (прекрасни хижи или вили), а не на къмпинг (Наце не, той беше ориентиран къде ще спим, но още не е разбрал за втората част на Кения къде ще спим, да видим дали ще е така очарован).
Напуснахме Найроби и прекосихме долината Rift по хубав асфалтиран път. Гледките към планината Longonot бяха впечатляващи. Нарок беше последният голям град, даже столица на областта по пътя с оживени улици и много хора, улисани в ежедневните си дейности.
Малко след това шоуто започна. Пътят стана прашен и червен с бабуни и дупки навсякъде. Това беше първият ни масаж на бъбреците и задните части в Кения. Още от тук започнахме да забелязваме по някой жираф, зебра, наред с многото стада домашен добитък.
Добре дошли в Masai Mara Sopa Lodge
След като раздвижихме камъните в бъбреците, клатейки се по червения и прашен път, стигнахме до Масай Мара и нашата лоджа. Там ни посрещнаха с топли кърпи, сок и вкусен обяд.
Разгледахме комплекса – навсякъде табели да се внимава с дивите животни – и поехме по една пътека, която ни заведе до нещо като мини село с няколко жени Масаи, които бяха организирали и мини мол. Не носехме пари в нас и си останахме с гледането и усмивките. Иначе масаите имат интересни обичаи и устройство на жилищата си, но утре ще ходим в тяхно село да се запознаваме по-подробно.
Първото ни сафари в Масай Мара
В 16.00 часа започнахме следобеден game drive, което би трябвало да се преведе „преследване на дивеч“. Натоварихме се на нашия сафари ван, който ни чакаше с отворен покрив.
Още в началото срещнахме много животни, съвсем не беше трудно да видиш. Втората част повече трябваше да се взираме и да търсим, но два часа и нещо си стояхме прави и с нетърпение чакахме да се приближим и да видим какво животно има. Макар и да изискваше определени усилия да се задържиш прав под капака, а миг не си помислихме да седнем и да гледаме през прозорците. Синините и вятъра в косите ни харесваха…
Зебрите много обичат да си показват дупетата, а газелите тренират за скорост на сухо.
Около няколко лъвици на един хребет настана голяма суматоха, но не ги видяхме в действие, седяха и си почиваха.
Влюбените жирафи бяха много сладки.
Бъфалотата (биволи) спокойно си хапваха тревица и оставяха впечатление, е се намират в един собствен свят и въобще не ги интересува какво се случва около тях.
Почна да става време за прибиране, подреждане на видяното в главите ни и малко почивка преди още по-големите вълнения…
Харесва ли ти тази статия?
Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.
