Камино де Сантяго Инглес – Английския път

Краката ни сърбяха да извървим още едно Камино, изминаха малко повече от 3 години от последното ни Камино (по Португалския път). Исках да изненадам Наце с приятно пътуване за рождения му ден (той беше повече от приятно изненадан) и тъй като нямахме много свободни дни, предложих да направим краткия Camino Ingles (от Ferrol, официално 113 километра). Това е статията за нашето Камино Инглес или Английския път, който извървяхме през ноември 2022 година.

Camino de Santiago Ingles, the English Way

Поуката от Камино Инглес: Кратко не означава лесно

Искахме да завършим цялото пътуване за една седмица, така че Камино Инглес изглеждаше като идеалния път. Сега, след като го извървяхме, определено се потвърди, че краткото не означава лесно. Напротив, това Камино беше най-предизвикателното за нас от петте, които сме извървели досега.

Един аспект, който направи това Камино доста предизвикателно, е че пътят върви по асфалтови пътища в голямата си част. Това натоварва допълнително стъпалата и краката, особено когато добавим и многото стръмни изкачвания и спускания. От друга страна, гледките са абсолютно невероятни – омагьосани гори, зелени поля, очарователни села, исторически градове и дори плажове и реки, с минимално ходене през индустриални зони.

Camino de Santiago Ingles, the English Way

Какво е Камино Инглес или Английския път

Поклонението пред Свети Яков привлича хора и общества от цяла Европа през Средновековието; също от „далечна Европа“ – така наречените скандинавски страни – Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия, и преди всичко англичаните, шотландците, ирландците и фламандците. Всички те помогнали за установяването на това, което днес познаваме като Английския път.

Пилигримите идвали в Галисия по море от съответните им пристанища и пристигали във Ферол и Ла Коруня, а също и във Вивейро и Рибадео, на брега на Луго. Стратегическото местоположение на пристанищата на тези два важни галисийски града очевидно насърчило маршрута. Има две алтернативи за Английския път в Галисия – от Ла Коруня (73,02 км) и от Ферол (112,54 км). И двете се събират на половината път до Сантяго (As Travesas, Carral) и продължават заедно към Компостела.

Историята на тези поклоннически пътувания датира от 12 век. Ескадрон от кръстоносци, съставен от английски, немски и фламандски войници, посещава гробницата на Свети Яков на път за Светите земи, част от експедицията отива в Лисабон, за да помогнат на първия крал на Португалия в борбата му срещу исляма. Друга значима следа от поклонение по Камино Инглес е пътеписът на исландския монах Никулас Бергсон, който пътува от Исландия до Рим пеша през Сантяго. Пътуването му отнема 5 години. Различни поклонници оставят различни дарове по маршрута и някои от тях все още можем да видим в музея на катедралата на Сантяго.

Camino de Santiago Ingles, the English Way

Кога да извървим Камино Инглес

Има две неща, които трябва да имате предвид, когато избирате кога да вървите по Английския път. Първото нещо е, че цялото ви ходене ще се проведе в (дъждовна) Галисия. Второто нещо е, че Камино Инглес едва наскоро започна да става популярен марщрут, така че има вероятност да не се налага да се състезавате, за да имате настаняване в края на етапа. Но пък според много отзиви на хора, които са ходили пеша през август и септември, имало доста случаи, когато хората трябвало да извървят по още 10 километра пеша поради пълните албергета и хостели.

Когато решихме да изминем това Камино за рождения ден на Наце, не трябваше да се притесняваме, тъй като ноември очевидно привлича немного поклонници. Имайте предвид, че през по-студените месеци някои албергета и настанявания ще бъдат затворени, което изисква по-добро проучване и планиране. Както и да е, харесахме нашето Камино през ноември, с времето точно като за разходка – не горещо, но не и студено. Имахме голям късмет и ни валя само един истински галисийски дъжд, но за щастие той продължи само 3 километра (докато влизахме в Сантяго).

Camino de Santiago Ingles, the English Way

Не се говори много английски на Английския път

Маршрутът не е толкова популярен като Camino Frances или Portugues, което има някои предимства и недостатъци. От положителната страна, шансовете са, че няма да се налага да се състезавате с поклонници, за да има къде да спите (освен ако не ходите през лятото, което очевидно се превръща в доста конкурентен сезон на Камино). Ще видите най-малко туристическите части на Галисия, почти недокоснати от масовия Камино туризъм.

Отрицателна страна е, че може да няма богат избор от места за престой и хранене, което пък може да бъде предизвикателство. И не очаквайте, че вашият английски ще стигне далеч по Английския път. Все пак, срещнахме хора, които не можеха да кажат и дума на испански, но се справяха добре.

Camino de Santiago Ingles, the English Way, tortilla in Galicia
Тортия е интернационална дума.

Етапи на Камино Инглес

Това са етапите от нашето Камино така, както ги извървяхме. Добавихме някои съвети, ако искате да го направите по-удобно за вас и да го извървите за по-малко или повече дни.

Това, което прави Английския път по-труден, са многото изкачвания и спускания (някои от тях доста стръмни) и количеството ходене по асфалтови пътища. Може да искате да планирате вашите етапи, като вземете предвид не само горните неща, но и възможностите за настаняване.

Camino de Santiago Ingles, the English Way, elevation map of stages

Ден 1 Ферол – Неда

Много се радваме, че променихме първоначалния план да останем във Ферол и да вървим голям етап на следващия ден. Мислехме си, че пет дни ще са ни достатъчни, което беше опровергано рано – на втория ден. И така, като се отказахме от идеята да разглеждаме забележителностите цял следобед и да спим във Ферол, преди да започнем, започнахме първия си ден Камино в 3 следобед от Ферол след ходене и разглеждане в продължение на 3-4 километра преди това. Започването на ходене толкова късно определено е антимодел, но успяхме да завършим 14-те километра за деня за 3 часа и половина.

Първият етап на Camino Ingles от Ferrol до Neda предлага предимно ходене по равно, с много малко леки изкачвания и спускания. Град Ферол има много история и страхотна архитектура, след което като следвате Камино ще минете покрай зелени площи, като паркове и градини, и дори един или два плажа. Индустриалната зона на Ферол не беше толкова лоша и дори трафикът беше оскъден. Понякога следвахме коритото на реката, понякога минавахме покрай малки селца и в един момент пресякохме моста Puente Peatonal de Xubia и стигнахме до албергето.

Стигнахме до албергето в Неда малко след залез слънце. Бяхме 5 души в стая за 20+ и трябваше да се настаним сами с напътствия по телефона, защото в ниските сезони хоспиталеросите изглежда си тръгват по-рано. Както и да е, беше кратък и лесен ден на Камино, което е чудесна загрявка за следващите дни.

Къде да отседнем във Ферол: Hostal Choyo2 | Parador de Ferrol – ако искате да се потопите в атмосферата на парадорите

Къде да отседнем в Неда: Albergue de peregrinos de Neda

Ден 2 Неда – Миньо

Нямахме представа, че ще прекараме рождения ден на Наце в ходене на 28 километра, буквално цял ден. Тук трябва да вмъкнем две забележки: веднъж се изгубихме в Неда и се отклонихме до Плая Магдалена, което добави няколко километра. Започнахме малко след 9 сутринта и официално приключихме етапа малко преди 19 часа. В тези 10 часа имаше много различни гледки, от самотни пътища и празни плажове през тихи села до оживени градове, но най-важното – имаше две супер стръмни изкачвания, последвани от не по-малко стръмни спускания.

Първото голямо изкачване е веднага след Фене, а второто е от Понтедеуме. Ако можехме да започнем отначало, щяхме да си зашършим етапа в Понтедеуме, за да се насладим на вълшебните вибрации и плажа, а след това да започнем на чисто на следващия ден с второто много стръмно изкачване. Но ние не го направихме и вторият ни пешеходен ден се оказа и най-предизвикателният.

След като се настанихме в нашия хотел в Миньо (искахме да отседнем на по-хубаво място в деня на рождения ден, а цената беше точно като цената на частно алберге), се излежавахме известно време, опитвайки се да се съберем и да слезем до ресторанта за вечеря. Отне много усилия. Целият ден и вечер ги усетихме като катарзис и то само началото на такъв.

Къде да отседнем в Понтедеуме: Albergue Río Eume

Къде да отседнем в Миньо: Hotel Crisol de las Rías | Albergue de Peregrinos de Miño


Ден 3 Миньо – Бетансос

Решихме да се погрижим за себе си и да планираме много кратък етап, за да си починем от предния ден. Миньо има страхотни плажове и природен резерват, последвани от прекрасна гора, а всичкото ни ходене, заедно с две малки отбивки през деня, стана 12 километра. До Бетанзос, края на този кратък етап.

Но не се бяхме възстановили и дори 12-те километра бяха много бавни и изморителни за нас. Калдъръмът, водещ до Бетанцос, изглеждаше безкраен, но пък следобеда имахме достатъчно време да си починем, за да можем да разгледаме града още малко. Бетансос е бил старата столица на Галисия и е пълен с история и истории за разказване.

Това беше нощта, в която спахме с най-много хора – бяхме около 10 в спалнята на албергето. Но все пак нищо общо с претъпканите албергета по френския и португалския маршрути през пролетта/есента.

Къде да отседнем в Бетансос: Albergue de Peregrinos Casa da Pescadería de Betanzos | Albergue Río Mandeo

Ден 4 Бетансос – Брума

Предстоеше ни дълъг ден само нагоре. Решихме, че ще се опитаме да стигнем до Брума, но реалистично вероятно щяхме да стигнем в Presedo (на около 11K от Betanzos) и да оставим следващите 13K до Брума за следващия ден. Не само, че този етап е общо 24 километра, но също така идва с постоянно изкачване и вървене по асфалтови пътища през целия ден.

Започнахме някак свежарски и разходката не беше толкова лоша. Докато не мина боклукчийски камион и не ме опръска с кал, което уби всякакво настроение и ентусиазъм. Спряхме в първия бар, който видяхме по Камино след Бетансос, за да си починем истински и да похапнем. Но все още не им беше време за храна, така че докато си пиехме напитки, опитвайки се да разберем за какво говори местната общност от гръмогласни мъже, започнахме да четем отзиви за албергето в Преседо и всички бяха много обезсърчаващи. И, разбира се, другите опции за спане бяха в Брума.

Решихме да се опитаме да намерим такси, защото ходенето по-далеч щеше да отнеме много време и вероятно много повече болка. И точно като в типично чудо на Камино, скоро вече се возехме с Мария, която ни разказваше истории от региона и от други поклонници. Пристигаме в Брума само за да разберем, че частното алберге е затворено за почивка, а общественото алберге ни посрещна с новината, че единственият ресторант в селото е затворен в понеделник.

Но не можехме да си представим да ходим на друго място, така че Наце се превърна в супергероя на деня, като измина общо 4 километра, за да вземе храна за още двама гладни уморени поклонници. Имахме прекрасна вечер в разговори с Хелън – друга опитна пилигримка, която беше на мисия да извърви Камино и да вземе Компостела за нейна приятелка, която скоро щеще да напусне този свят. Ето последното стихотворение от Хелън, вдъхновено от Камино.

Why walk?

Don't talk to me about my knees
When I walk downhill they start to freeze,
It's only when I try to ascend
The patella moves and my legs can bend.
Whatever you do don't mention by back,
When I carry some weight it starts to attack.
And finally when I ease the pain
My flipping knees play up again.
At this point I'll allude to the soles of my feet,
Their leathery toughness is so hard to beat.
That can't be said for my two little toes,
Why they grow blisters I'll never know.
Who would go walking and suffer this pain?
I know I'll do it again and again.

Къде да отседнем в Брума: Albergue de Peregrinos de Bruma | ALBERGUE SAN LORENZO DE BRUMA

Ден 5 Брума – Сигуейро

Взех назаем от Хелън две противовъзпалителни таблетки и започнахме деня с намерението да стигнем до Сигуейро, ако е възможно пеша, или да намерим други възможности. Беше доста равен ден, дори със малко спускане, така че 24 километра пред нас не повлияха на морала ни. Бяхме щастливи, че намерихме място, където да закусим и след това друго място, където да спрем за обяд.

Веднага щом започнах да усещам нездравословната болка в обувките си, взех едно от хапчетата и това ми помогна да завърша етапа без болка. Еха! Отне ни 5 Каминота, за да осъзнаем силата на Ибупрофена. Все още чувствам, че това беше денят на моето „пристигане в Сантяго“ – когато отново започнах да се доверявам на себе си и на пътя. Така че дори няколкото изкачвания и твърдата повърхност за ходене не можаха да убият позитивизма.

В Сигуейро пристигнахме точно преди залез слънце, за да си вземем душове, да си починем малко и да се отправим да вечеряме в ресторант, вместо да пропускаме хранения и да ядем веднъж на ден, както в предишните дни. Менажирането на нашето изхранване определено не беше наред по време на това Камино.

Къде да отседнем в Сигуейро: Albergue Segue o Camiño | Albergue Camiño Real

Ден 6 Сигуейро – Сантяго де Компостела

Знаем, че никога не трябва да подценяваме последния етап, въпреки че този от Сигуейро до Сантяго беше само 16K. Започнахме малко късно, но супер мотивирани и извървяхме първите 12 километра без почивка. Всички кафенета, които гидовете и статиите споменаха, бяха затворени, докато не стигнахме до индустриалната зона на Сантяго. Това обаче не ни обезкуражи. Минахме през омагьосани гори и сигурно някоя фея или вещица ни е пазила през цялото време.

Веднага след единствената ни почивка за напитки/закуска/обяд, на по-малко от 4 километра до катедралата, започна да вали. Дотогава имахме голям късмет да ходим в Галисия през ноември само с 2 или 3 кратки дъжда. Но сега беше истински дъжд в стил Галисия, който ни принуди да вървим още по-бързо. Спря през последните няколкостотин метра, така че да можем да изглеждаме „мокри в сухо време“ на снимките.

Камино номер 5 приключи! 113 километра и 6 дни на всякакви емоции и състояния. Успяхме – това беше най-късият, но най-трудният! За разлика от всички останали пъти, имаше само няколко поклонници пред катедралата и дори не чакахме на опашка, за да получим нашите Компостели (това са едва вторите ни Компостели).

За да отпразнуваме завършването на Английския път, решихме да се отправим към наскоро отворено място, наречено Mercado La Galiciana. Това са хали със сергии за храна, ресторанти и барове. Всички те имат обща услуга и можете да поръчате от който си искате. Беше вкусно!

Къде да отседнем в Сантяго де Компостела: Hostal Mafer | Parador de Santiago – Hostal Reis Catolicos – за поглезване в лукса на парадора, точно на площада на катедралата

Това беше нашето обобщение на Камино Инглес от ноември 2022 г. Ще отговаряме на всякакви въпроси. Също така, дайте ни идеи кое да бъде нашето следващо Камино! Буен Камино!

Харесва ли ти тази статия?

Последвай ни във Facebook и да пътешестваме заедно! Искаш ли да ни подкрепиш – разбери как тук!

Бъди в крак с вълнуващи пътешествия и най-новите ни проекти!
Абонирай се за Пътевини!

2 Responses

  1. Zlatka Dragneva

    Здравейте, благодаря за полезната и изчерпателна информация. Изискват ли се сертификати за ваксинация някъде? По пътя има ли общински албергета или на donativo?

    • Здравейте! Не са ни искали сертификати никъде. Донативо албергета няма, а общински има в по-големите места като Бетанзос, Минъо, Неда. Но има и изключения – в Сигуейра няма, а пък Брума е много малко място и има. Буен Камино!

Leave a Reply