Малките закътани местенца, за които никой не знае. Закътаните местенца, за които научаваш, само когато си в радиус 100-200 км от тях. Тогава разбираш, че те са нещо много повече от местна атракция. Разбираш, че това, което ще ти остане най-големият спомен от тази държава, е точно това закътано забутано място. Удивлява те как така не се е разчуло повече за това. После се радваш, че не се е – защото ако беше – чарът му щеше да е само спомен, и то не твой.
Представяме Isla Paradiso, Blue Lagoon, мангровите гори, плажовете Caleton и Grande, както и … плантациите и местното производство, с които се запознахме по пътя.
Плантация за плодове и крокодили
Нашата разходка започва с мини-зоопарк и градина. Имат си хората змии, паяци, игуани – сладки животинчета. И тези сладури бяха само прелюдията към злобния крокодил. Макар и да тренираха търпението му чрез удряне на водата около него, той си знаеше номера – да изкарва акъла на всички с необичайно високия си скок и рязко затваряне на челюсти. Доста събуждащо действаше, особено за тези, които още спяха докато минаваха покрай змиите. Да се чудиш къде са по-опасните животни, тези заградени и надписани, или тези дето си минават до теб:-) Та танцът на крокодила демонстрира ефикасността на табелата „Не се подпирайте на стената“.
Градината беше къде къде по-привлекателна. Особено частта с вкусването на всичко, покрай което минавахме. Радвахме се на банани, ананаси, кокос, какао. Финалът беше идеалното мезе за рома – банани, поръсени с какао. Така обогатихме кулинарния си сборник с още една рецепта – съвсем лесна и много вкусна.
Playa Caleton
Стигнахме и до първия плаж за деня – Калетон. Доста закътан, например ако минаваш оттам и не знаеш за него, ще го подминеш.
Освен с ярко-сините води и смелите сърфисти навътре в морето, прави впечатление и с няколко скулптури на бели глави. Те сякаш гледат към морето, не разбрахме символиката, може би са екипажът на някой разбивал се кораб. Макар и малък плаж, по брега има 2-3 търговци, които предлагат пиня колата. Да не би случайно някой да остане на сухо…
Синята лагуна
По пътя към Синята Лагуна минаваме през един висок скалист водопад, който седи като дупка в гората. Няколко момчета впечатляват със смелостта си да скачат и да правят премятания отгоре. Още по-интересно е, че изкатерват по почти отвесните скали на водопада. Акробатично шоу само срещу бакшиш по желание.
Около самата Синя лагуна е устроена цяла градина с места за релакс, беседки и щрауси. Към самата лагуна, добре скрита в ниското и с много дива растителност, се стига по два начина: или по стръмни стълби надолу, или те засилват с едно въже и те пускат точно в центъра. Въпрос на избор 🙂 Тук обаче пролича колко трябва да се внимава как се забиваш във водата, падайки от няколко метра. Хора с операции в коремната област – не скачайте!
Playa Grande
Последната ни спирка беше плажа Grande. Доста голям плаж, а хората бяха много малко.
Явно малко хора се „излъгват“ да пробват различните екскурзии. Та понеже всички плажове са прекрасни в Доминикана, хората има къде да ходят и не се сбутват на единствения хубав плаж. Най-хубавото място да похапнем – комбинацията на боб и ориз с хубава гледка е безценна!
Isla Paradiso
Красотите никога не омръзват и затова решихме да прекараме още един ден покрай тях. С бусчето отне около час и нещо до рибарското селище Punta Rusia, от където се натоварихме със скоростни лодки към Isla Paradiso. Това е естествен остров в океана, с пясък отгоре и уникално малка площ.
Водата около него крие хиляди риби, които можеш с часове да разглеждаш със шнорхела или пък да се гмурнеш по-надълбоко с акваланг и да видиш повече корали и растения. На самия остров има няколко заслона, където си оставяш нещата и където се помещават баровете за ром и плодове (как ще те оставят гладен и жаден) и … нека снимките говорят.
Мангровите гори
Хубавото на високоскоростните лодки е, че вдигат адреналина, особено на места с резки завои. Едно такова място беше на пътя ни на прибиране от острова. Мангровите гори, които изглеждат като потънали дървета, на които само короната е над водата. Около тях се навърта интересна фауна – от риби и змии до какви ли не птици. Някои от пасажерите не успяха да оценят фауната, понеже се поуплашиха от завоите, но така е – до някои хубави неща пътят е лош.
В Пунта Русия направихме един от вкусните си обеди – в няколко бараки, които се именоваха заведение. Рибарското селище беше автентично до последно. Изпрати ни с хубави спомени до следващото село, където ни показваха как се правят пури. Въпросът как да различиш добра от много добра пура остава отворен, особено за тези, които не пушат пури 🙂
Не е лесно да ти е хубаво, е казал народът. Изморени, но щастливи се прибрахме и заспивайки още виждаме кадри от дните на скритите съкровища на Доминикана.
Харесва ли ти тази статия?
Не забравяй да погледнеш книгата ни „Магията на пътуването: Последвай местните“! В нея има история за една доминиканка, нейния живот и рецептата ѝ за щастие, включваща няколко невероятни плажа и доста ром!
