Уатаму (Watamu) е мястото, където италианската и африканската култури се срещат, за да потвърдят възможността си за съвместно съжителство. В миналото Уатаму е било рибарско селище, сега привлича с красивите си плажове и островите, които се получават по време на прилив. Тогава и старите рибарски лодки се превръщат в туристически лимузини за циркулиране между островите и шнорхелинг. На брега е особено приятно късния следобед, когато плажовете се пълнят с местни , главно деца, и техният смях допълва шума на вълните. Намерихме си приятелка на плажа – по-точно тя сама ни намери и реши да поостане. И това е само началото на всичко, което можем да правим и видим във Уатаму.
Не беше лесно да се сбогуваме с нашите местни приятели от Rama’s hut в близост до плажа Тиви, но се надяваме да продължим да поддържаме връзка с тях и да привлечем повече хора в тяхното страхотно село. Продължаваме по пътя с надеждата да открием още много нови приятели в Кения.
Плажовете, приливите и отливите на Уатаму
Италианското влияние
От наслагването на италианци по тези места има няколко важни обрата. Първо, италианският е официален език за всички. Второ, да ядеш хубава пица и паста е лесно, да ядеш нещо друго – почти невъзможно.
В Уатаму се навигирахме главно с една ръчно рисувана карта от нашата домакиня (италианка, разбира се).
На пазар в подкрепа на местния бизнес
Успяхме да се набутаме без да искаме в неопетнен от чужденци квартал – не беше от най- приветливите места, но пък нищо лошо не ни се случи. Многото забутани сергии и магазинчета се оказа, че работят като шивашки цехове и правеха сами всички дрехи и джапанки, които после продаваха къде ли не. Готиното чувство да носиш нещо made in Kenya, и то без да виждаш изфабрикуван етикет… Да не говорим за цените, които противно на факта, че всичко се прави на ръка, бяха по-ниски от тези на азиатските стоки по света. Например избираш си два плажни шала с готини кенийски мотиви и след два часа имаш два панталона направени по твоите мерки. Цялото удоволствие струваше около 26 лева. От автентичния квартал нямаме нито една снимка, понеже не искахме да си показваме фотоапаратите. Само от резултата от пазара на джапанки с мъниста.
Морски национален парк и резерват Уатаму
Най-далечният плаж беше на 300 шилинга разстояние, и се оказа забележителна част от морския резерват Watamu Marine National Park and Reserve. Тук беше мястото, където поиграхме на шубе с водата, чакахме да сe покачи до там, че да не ни намокри, барабар с багажа. Тук направихме и пазарлък за сувенири на импровизирания плажен търговски център.
Наситихме се и на транспорт. Освен кракомобилите, ползвахме и такси-туктук и такси-мотор. Важното е да се усеща вятърът. Тогава и жегата не прави такова впечатление. А за по-големите разстояния се потвърди, че да идеш да питаш и да се пазариш сам дава по-добри резултати отколкото да разчиташ на услужливите италианци, които се изживяват като местните босове там.
Вечеря навън в Уатаму
Последната вечер хапнахме суахили вкусотийки приготвени от готвач кениец, обучаван от английски майстори на кухнята, които комбинирахме с насладата от бяло южноафриканско вино. На всичкото от горе цените бяха много добри, а мястото – уединено с готина музика, а небето – пълно със звезди над нас. Ех само ако го бяхме намерили по-рано. Даже проверихме, че и стаите са хубави и цените са далеч по-добри отколкото цените в къщата на нашите баба и дядо италианци.
Да ви е сладко!
A какво си хапват масаите може да видите тук. Надяваме се ви хареса тази смесица от италианска атмосфера и кенийска хакуна матата! Бихте ли се отбили в Уатаму?
Запознай се с места и приключения през очите на местните!
Книгата „Магията на пътуването: Последвай местните“ ще те срещне с впечатляващи хора от 14 различни крайчета на света.
Харесва ли ти тази статия?
Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.
