Токио – до нови разлюляващи срещи

Чао Нико и здравей Токио!

 

Храмовете на Нико работеха от рано сутрин и този път ги покорихме. Липсата на раници на гърба и липсата на настъпваща вечер се оказаха ключови фактори. След физзарядката по около 500 стълби можехме да преминем към новата част на града и към гарата. Като същински японци уплътнявахме чакането в игрички на телефона и закуски от магазина. Ако някой пита на кой ден в Япония се придобиват повечето традиционни японски черти, то това е на 15-тия ден.

 

 

Лека-полека се озовахме в Токио. В средата на деня слънцето припичаше безмилостно. Нямаше ги високите дървета да пазят сянка. Небостъргачите мамеха отдалече, но ние трябваше първо да намерим хостела. Отново с питане успяхме да стигнем преди да сме се изпържили. Лято. Изненада, трябваше да чакаме до 4 следобед да дойде някой да ни даде ключ.

Много важен интервал – време за планиране на маршрута на по бира и сладки с бананов крем. Това Токио огромно, бая работа ни отвори. Точно обратно на стаята ни, кутийка с размери 1.50 на 2.20. Тази квадратура побира двама спящи човека, две раници, шкаф, телевизор и климатик. Само някой да каже, че нямал място вкъщи….
Кръстовището Шибуя
Кръстовището Шибуя
В крайна сметка се насочихме към по-шумните квартали, където се смесихме с тълпите, пресичащи на кръстовището Шибуя, надникнахме от моста Хараджуко, освежихме се през парка Йойоги, за да стигнем в зоната на небостъргачите. Гледайки светлините на града от една от най-високите сгради – Metropolitan Government Building, решихме да се върнем в раздвижения квартал с тийнейджърска мода Harajuku и да си направим една западняшка вечеря.
Така премина един ден в Токио на високи обороти! Ще видим ще ни простят ли утре краката…
🚶🚶🏻🚶🏼🚶🏽🚶🏾🚶🏿

Защо в Токио да очакваш неочакваното?

Очаквахме, че за да влезем в Sky Tree в Токио, втората най-висока кула в света, ще трябва да почакаме малко. Не очаквахме, че трябва да чакаме два часа, за да вземем билет за чакащия лист. Очаквахме гледки от 400 метра над земята, но не очаквахме да срещнем нови приятели, с които да си правим селфита 🙂 🗼🗼🗼🗼🗼

Очаквахме, че след дълго ходене между сгради и булеварди, ще има и огромни зелени площи. Не очаквахме Imperial Palace Garden да предлага по една свободна поляна за всяко простряно одеяло и сладолед за всеки прегрял човек.

 

Let the journey take you to  Китай - Дали
Очаквахме кварталът на забавленията да ни побърка със светещите табели. Но не очаквахме да посетим най-лудото шоу с дива музика, секси мадами и роботи.
Не очаквахме да се подадем в еуфорията на пачинко слот машините! Най-вече не очаквахме Супер Марио и компания да ни застигнат на светофара на прибиране.

 

 Токио – очаквай неочакваното!  🎰👘🙈🎰👘🙈🎰👘🙈🎰👘🙈🎰👘🙈

Токио – футуристичният град

Последният ни ден в Токио премина под звуците, светлините, изкуството, природата, футуристичните сгради и транспорти на столицата. И то съвсем случайно и без да сме си задавали такива високи цели.

Музеят на барабаните в Токио случайно попадна в нашето полезрение, понеже вместо комерсиализирани туристически сайтове, четем книги пътеводители. Музеят съдържаше всякакви ударни инструменти от различни краища на света, като на голяма част от тях можеше да се свири. Представете си с трима човека какво се получава. Явно не искаха някой шедьовър да излезе от помещението на музея и да стане хит. Затова имаме и само няколко скришни снимки.

 

 

Съвсем наблизо беше същинското съкровище, улицата на кухненските и домашните потреби, където се продаваха от фенери с размер да обслужат парк до силиконови модели на различни ястия. Самaтa улица е известна като Капабаши и е едно от подценените кътчета на Токио. Място, където можеш да си купиш японски неща на нормални цени.

Парк Уено, приятно бягство от големия град, се оказа препълнен с хора. Не само че беше неделя, но и беше денят на зеленината(greenery day). Малка алея към централния храм беше препълнена със сергии, готвеха се от шоколадови банани до сашими и пържени какви ли не растения и животни.  В езерцето след не съвсем дълго чакане се доредихме да покараме водно колело-лебед. Още една мечта, формирана в Езерото Ашиноко и в езерото Кавагучико, се сбъдна.
Към меката на футуризма, изкуствения остров Одаиба, ни влечеше още от снимките. Там ти трябват здрави крака, за да обиколиш всичко, защото островът само изглежда малък. Е, ако не държат краката, можеш да ползваш и някои от многото транспорти, метро, влак, лодка и т.н.
Статуя на свободата, гигантско виенско колело, няколко музея и няколкоетажните пътища. Зеленото обаче не е загубено и истинско удоволствие си е да вървиш сред него с гледка към бъдещето. А като стана дума за удоволствия, японците са си докарали Октоберфест през пролетта точно на остров Одаиба. Немска бира се лее по шатри и на плажа в деня на зелентията.

 

 

Let the journey take you to  Бали - юг

За да уловиш профила на континентално Токио, трябва да се отдръпнеш. Когато слънцето започне да се скрива зад небостъргачите, и вятърът дипли малки вълни, тепърва започва и светлинното шоу на мегалополиса. Сградата на Fuji TV с глобуса заблестява с цветовете на дъгата, Rainbow bridge започва да блести и всички сгради проблясват или светят. Целият залив се превръща в море от светлини и най-естественото нещо е да се качиш на корабче от бъдещето и да оставиш на вятъра да вее в правилната посока.

 

 

След такъв ден просто трябваше да намерим къде да вечеряме, и безмълвно да си починем на сладки картофи и червено вино….

Чакаше ни събиране на багажа и раздяла с Япония на другата сутрин. Раздялата беше тежка и разклащаща, буквално. В 5 и 20 ни събуди леко разлюляване и така преживяхме още едно нещо, характерно за страната. Нашето изпращане беше поредното земетресение…

 

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!

 

Сподели идеи или въпроси с нас

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!