Сенегал – от океана към пустинята

Пътуване до Сенегал, Дакар, Изгрев, Сгради, Слънце

 

Точността не е най-голямата добродетел на сенегалците. Или поне това са ни впечатленията дотук. Затова и при време за тръгване от хотела 8.40, ние в 8.30 тепърва закусваме и се радваме на зеленината наоколо.

Нашият гид Али и шофьорът ни Тафа идват навреме – започваме да се радваме на точността на туристическия сектор. Поемаме по опустелите (неделя е) улици на Дакар.

Празнично настроение, тук-таме някой пазар, и шарените car rapid – както винаги натоварени с хора и багажи, и с по някой стърчащ отзад човек.

 

Дакар, Сенегал, Магистрала, Пътуване, пътни такси, винетка, скъпо

 

Говорим си с Али и Тафа за пътните такси на хубавата магистрала, за това кой какво може да си позволи в Сенегал, за това как се учат чужди езици на пазара на туризма. Първият ни час заедно минава в постоянен разговор.

 

Неделна християнска церемония в Кер Муса

Запътили сме се към Кер Муса (Keur Moussa) – за неделната християнска церемония. В гората до малката катедрала са се събрали доста хора – 90% от които жени. С песни и танци започва литургията. Говорят на официалния език за страната френски. Пеят и се усмихват мелодично. Отличаваме се, че не сме от там и докато стърчим прави, а всички други и са седнали. Но хората са много мили веднага намират столове за нас, да не стърчим прави.

Изглежда на това място идват и хора от далече, има опънати палатки за пренощуващите, и голяма купчина куфари, раници и чанти. Обядът се готви в количества като за сериозен селски събор в България. Не останахме да го опитаме, защото нашият план е да продължим още на север към рибарското селце Каяр (Kayar).

Read more about:   Подготовка за пътуване в Сенегал

 

Сенегал, Кер Муса, литургия, църква, манастир, церемония, хора ,пеят

Сенегал, Кер Муса, литургия, църква, манастир, церемония, хора ,пеят

Сенегал, Кер Муса, литургия, църква, манастир, церемония, хора ,пеят, палатки, лагер, спане

Сенегал, Кер Муса, литургия, църква, манастир, церемония, хора ,пеят, готвене, обяд, храна, кухня

 

Рибарското селце Каяр

Селце, селце – оказва се огромен център за рибарските дейности в района. Стотици лодки се клатушкат в океана, някои от които остават да ловят с дни.

Рибарството е основен поминък на населението, а рибите на Сенегал изхранват цял свят. Една лодка се вкарва и изкарва от водата с помощта на поне 20 момъка. Рибата я чистят жените, съхранението е на сянка под някоя акостирала лодка или в специалните уреди за сушене на слънце и осоляване в подготовка за транспорт. Излишните вътрешности се изхвърлят в морето – изключително неприятна гледка и миризма. Не знам дали така е по-добре за природата, дали големите риби се хранят с това, но за чистотата на плажа това е пагубно.

Въобще можем да видим всякакви процеси по риболова и разпространението на риба. Включително и вехти хладилници, които дори не помнят, че някога са били хладилници – приличат на шкафове, а и на цвят са го докарали така от ръждата.

Минаваме през сектора за поправка на лодки, през машинното, където пазят търговската си тайна и не ни дават да снимаме. В “малкото” селце кипи бизнес за милиони. А някога някой си министър бил оставил китайците да ловят риба. Голяма грешка – за местните не останала в морето и те гладували. Ама как се хранят тия 1 милиард гърла, а?

 

 

Сенегалските КАТаджии и придвижването

По пътя не е съвсем скучно. Освен през села, където по неделно цели семейства дремят на сянка край пътя, минаваме и през пътни полицаи. За първия ни ден на пътя поне три пъти ни спираха. Али и Тафа твърдяха, че точно тези не били корумпирани, но все пак нашите чуждоземски физиономии привличаха внимание. Понякога обаче полицаите чистосърдечно примолвали за някоя хилядарка, че нямали пари за закуска, и те им давали. Защото честно си искали. Браво, искреността над наглостта.

Read more about:   Кения - Здравей, Масай Мара

 

Сенегал, на пътя, полицайка

 

Обядваме (риба choux, разбира се) в един хотел в средата на нищото. Може и да е в средата на нищото, но пък комарите го знаят, както и няколко чуждестранни ценители на чашката в ранния следобед.

 

Сенегал, риба, риби, сушена, свежа, готвена, обяд, ориз, сос, лук

 

Нахранени и отпочинали се насочваме още на север към пустинята Лумпул (Lompoul). В селото оставяме нашата Dacia (която идва от Румъния чааак до Сенегал), за да се прехвърлим на 4×4 джип без покрив и да отпрашим през пясъците към екоселището, където ще нощуваме. Първо минаваме покрай дървета, храсти, засадени със зеле градини. След последния баир и боксуване в пясъка се откриват няколко палатки и пясъчни дюни до безкрая. Тук ще нощуваме.

 

Ломпул,Пустиня, Сенегал, пясък, дюни, камили, шатри, тенти, тента, 4x4, джип

Пустинята Лумпул

Има някаква скрита романтика в живота в пустинята (особено като си там само за един ден). Катериш дюни и краката ти пропадат в топлия пясък, падаш по дупе по-често, отколкото е нормално (защото ти харесва мекия удар и го правиш нарочно).

Последните слънчеви лъчи галят лицето ти, зъбите ти скърцат от пясъка, който си изял в гимнастическите начинания на свобода. Чуваме ударни инструменти в тъмното, когато и големите бръмбари са се скрили. Помагат ни керосинови лампи да си намерим палатката. Вечеряме в метална посуда и си разказваме истории за кои съседи са дружелюбни и кои не. Романтиката на пустинята.

Има нещо магнетично в бедуинския живот. Да не пропуснем битовизмите – в палатката има един чаршаф който дели спалнята с леглата и банята с тоалетна. Отдавна не съм стъпвала в тоалетна с килим, а под него пясък. 😃 А миризмите се разнасят бързо – вратата на палатката не се затваря, още на концептуално ниво. Пускаш брезента и цяла нощ лекия вятър те гали по лицето. Романтиката не е ли точно силует върху тоалетна чиния, бягащи сенки по хавлия с пясък, разсъбличащи се девойки на керосинова светлина? Да, романтиката на пустинята.

Read more about:   Европа - Азия - Африка за 24 часа

 

За първи ден извън столицата Дакар, имахме интензивна и обогатяваща програма. Станахме част от религията с литургията в Кер Муса, запознахме се с основния отрасъл на рибарството в Сенегал, оставихме стъпките си по пясъчните дюни на пустинята Лумпул. По пътя мързелувахме с неделния образ на селото, усмихваме се на пътни патрули, ядохме като местните, а комарите ни поздравиха за добре дошли с по няколко ухапвания.

Толкова различни преживявания успя да ни предложи Сенегал за само един ден. Какво ли ни очаква през оставащите 5?

 

 

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Вземи своя безплатен Motivational Travel Calendar!
Абонирай се за ежемесечни новини!

Сподели идеи или въпроси с нас