Сенегал – птици, тубаби и плажове

Сенегал, Сен Луи, Рибари, Мост, Река, Лодки, деца, улици, боклуци, мръсно, плажове, залез, карета, изгрев

Запомнящото се изпращане от Сен Луи

Магията на разположението и на река, и на море. Залез – в океана. Изгрев – над реката.

Оранжевото слънце ни поздравява и бързо се издига. Ние профучаваме през рибарския участък с лек дъх на мърша и се насочваме извън Сан Луи. Оставяме трисекторния градски живот (богати, рибари и търговци), за да поемем по черни пътища (в случая червени) към царството на птиците на име Djoudj Sanctuary. След разтърсване по червените пътища и няколко срещи с усмихнати глигани, достигаме до импровизирано пристанище.

 

Сенегал, Джудж, резерват, птици, пеликани, лилии, езеро, остров

 

Спокойствието и заетостта на резервата за птици Djoudj

Натоварваме се на лодка и заедно с други тубаби (tou bab – бял човек, повече за това по-късно). Насочваме камерите към островите по езерото, където се разхождат най-различни видове птици.

Опитното око на орнитолога би установило впечатляващото разнообразие на летящата фауна. Ние забелязваме по-едрите видове – корморани и пеликани. И безбройните водни линии, плаващи лежерно по повърхността на езерото.

Гледката, която ни оставя без думи, е колонията от десетки пеликани, увлечени в ежедневни дейности и седящи на перо разстояние един от друг. Някои се издигат във формации във въздуха, други просто стоят и хубавеят. Има нещо магнетично, когато видиш много животни от един вид, събрани в малко пространство.

Сенегал, Джудж, резерват, птици, пеликани, лилии, езеро, остров Сенегал, Джудж, резерват, птици, пеликани, лилии, езеро, остров

Търсене на „нормален“ обяд

Става все по-горещо и ние решаваме да се отправим на юг. Денят ни носи дълго пътуване от севера на Сенегал надолу и на юг след Дакар. В многото села, със или без сянка, животът не спира.

Красиви сенегалки са източили шии и с грациозна осанка носят големи панери, купи и други товари на главите си. Пазарите изобилстват от сезонните дини (които са едноцветно зелени) и други дарове на Земята.

Read more about:   Магията на медения месец и най-добрите места по света за това

С климатика в колата, почти не усещаме колко е топло днес навън – 38 градуса е. Опитваме се да спрем в едно село да обядваме – само сенегалска кухня. Днес обаче сме с неспокойни стомаси (да се чете – леко разстройство) и решаваме да се въздържаме от рибната кухня. Не ни разбирайте погрешно – много вкусна и прясна е, но не сме свикнали с риба по два пъти на ден, всеки ден. Затова с всяко изминато село, където видимо ни завиждат за хладното в колата, все повече се надяваме да стигнем до град, където да имаме избор за храната.

По някое време сме стигнали до областен град, веднага ни пращат в някакво западно (по кухня) заведение, където се наслаждаваме на спагети с босилек. Просто и вкусно.

След като Наце успява да се разговори с майсторите в тоалетната на чист български („ще може ли да мина да си измия ръцете“ и те му правят път), потегляме към град Мбур (Mbour). Там ни очаква симпатичната Casa Verde – африканска къщурка на два етажа с вита стълба.

 

Сенегал, обяд, спагети, жега, стомах, корем
Спагети с босилек – просто и вкусно

 

Сенегал, Мбур, плаж, спорт, бягане, барабани, палми, шезлонги, пясък, усмивки

 

Придвижваме се на юг – крайна цел Мбур

На местния език Wolof tou bab значи бял човек. Макар и никога да не е ясно дали се употребява в положителен или отрицателен смисъл – започваме да свикваме да го чуваме около нас. Децата са най-експресивни и често тичат след нас и подхвърлят „тубаб, тубаб“, понякога това еволюира до „тубиб, тубиб“. А още не знаем, че скоро и ние ще почнем помежду си да се наричаме така. Използваме го, разбира се, в положителен закачлив смисъл. Не искаме да се дискриминираме на расов принцип, затова и избягваме реплики от сорта на „да хапнем като тубаби накрая“. Лесно се замисляш за заложените в ежедневния език расистки стереотипи на места, където представляваш малцинство.

Read more about:   Пътешествие из Нова Зеландия - седмица 2 от 4-седмичен маршрут

Отново сме до плажа, само че този път на него се случва доста. Мбурските мъже са много спортни, затова на всеки три секунди през погледа ти минава я някой бегач, я някой с патешко ходене. Всякакви силови упражнения и такива за издръжливост се изпълняват навсякъде по ивицата.

Боклукът отново не отсъства, но спортният дух до някъде компенсира. По залез се чуват ударни инструменти от насъбралите се по плажа групи.

Друга характерна дейност е борбата, тъй като сенегалците обожават този спорт. Не засичаме практикуващи борба, но пък ставаме обект на наблюдение от няколко продавачки на гривнички и шалове на плажа. Повече внимание получават от група възрастни французи, явно езикът на любовта наистина е френският.

 

Сенегал, Мбур, плаж, спорт, бягане, барабани, палми, шезлонги, пясък, усмивки, зелената къщаСенегал, Мбур, плаж, спорт, бягане, барабани, палми, шезлонги, пясък, усмивкиСенегал, Мбур, плаж, спорт, бягане, барабани, палми, шезлонги, пясък, усмивки Сенегал, Мбур, плаж, спорт, бягане, барабани, палми, шезлонги, пясък, усмивки. заведение, изкуство, графити Сенегал, Мбур, плаж, спорт, бягане, барабани, палми, шезлонги, пясък, усмивки, сувенири, търговия, продавачки Сенегал, Мбур, плаж, спорт, бягане, барабани, палми, шезлонги, пясък, усмивки Сенегал, Мбур, плаж, спорт, бягане, барабани, палми, шезлонги, пясък, усмивки

 

Вие какво бихте правили, ако живеете до плаж? Изглежда страхотно място за спорт, романтика, разходки, пикник и… какво още?

 

Останете с нас! Продължаваме със сенегалско изкуство и спокойствие…

 

 

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Вземи своя безплатен Motivational Travel Calendar!
Абонирай се за ежемесечни новини!

Сподели идеи или въпроси с нас