В търсене на макове, череши и още нещо

Понякога пътуването е да се подготвяш месеци наред, за да посетиш любимата ти дестинация. Да изчетеш всички блогове за там и да изгледаш всички снимки, да планираш с вълнение всеки детайл и да броиш дните до деня, в който ще заминеш.

Понякога пътуването е просто да се качиш на колата и да отпрашиш без крайна цел или посока. Да спираш по пътя, ако видиш нещо интересно. Да се възползваш от липсата на всякакъв план и да се радваш на каквото има в момента. Или каквото няма.

Така и се случи последното ни пътуване – напълно импровизирано и с неочаквано добри спирки по пътя. И така…

 

Снимка с дрон на село Илинденци и зелената планина и скали около него

 

 

Случайните отбивки

Видяхме реклама на пътя за едни симпатични глинени къщи. Решихме да отбием към селото, в което се намираха. Напоследък все по-често се радваме, че сме с висока кола, понеже пътищата са осеяни с дупки. Там, където изобщо е останало някаква подобие на път.

И така, влизаме в село Илинденци, оставяме се пътят да ни води. Добре, ама пътят става все по-тесен и започва да изчезва. Поемаме към Арт Център – Илинденци, но се отказваме. Пътят не иска да ни заведе там…Обръщаме по каменния мост- и той, и чешмата са с украсени с фрески, и това ще е най-близкото до изкуство по този път.

Търсим въпросните глинени къщи, ама нещо ги няма. Подминаваме площада, има няколко украсени за сватба коли. Google Maps уж ни помага, но се забиваме в още по-несъществуващ път. Едно куче влачи убито животно, боклуците са навсякъде.

Влизаме в циганската махала. Там любезни жители ни обясняват, че път навън от селото няма и ще трябва да обърнем. Обръщаме и хващаме някакъв странен изход от селото, не дойдохме от там.

Let the journey take you to  Полша - Варшава

 

Селфи с дрон и разваления Фиат до село Илиндеци

 

Поглед отвисоко

Вече сме във вилна зона, спираме между изоставено и почти сраснато със земята Фиат Пунто и няколко мака, палаво пораснали точно зад препълнена кофа за боклук. Няма никой. Това значи, че можем да вадим дрона.

Пускаме дрона да гледа селото и надвесилите се скали отвисоко. От неговата гледна точки винаги всичко изглежда по-добре. Обикаляме и ние над правите скали, над кръста, над скромните покриви на селото.

Илинденци започва да ни харесва. С парапланер би било много яко да полетиш. Слънцето припича мощно, ще вали. Правим си селфи с фиата, с долината до пътя, и прибираме перките.

 

 

В търсене на макове

Тези няколко скрити мака ме накараха все повече и повече да искам цяло поле с макове за снимки. Някак си подсъзнателно съм се усетила да облека червената пола, та ако има и поле с червени макове ще станат супер снимки. Само остава да намерим поле.

Не вземаме особено присърце идеята за търсене на макове. Още ни държи влага от импровизираното търсене на лавандули миналата година. Обаче като е трябвало да стане, ще стане. Защото точно до нивата с черешите, където се отбиваме на следващия ден, има един куп диви макове.

 

Маковете са нвсякъде из полето на село Велюса до Струмица, Македония

Маковете са нвсякъде из полето на село Велюса до Струмица, Македония

 

Не знаем дали вълнуващият червен цвят толкова ме привлича или фактът, че маковете са толкова преходни. Листата на един мак могат да опадат от лек порив на вятъра, да не говорим ако се опиташ да го откъснеш.

В Македония сме, и аз нагазвам през всякакви тръни, маргаритки и макове (които там се наричат кокони), за да се порадвам на красотата им и се поснимаме. Кокона и кокони, пълна идилия.

Let the journey take you to  Последвай местните в книгоиздаването

 

Стани богат или яж череши?

Както всяка година, в края на април и началото на май ни се дояждат череши.  Толкова ранни в България почти няма, и затова цените удрят тавана. Всички се шегуват, че да ядеш череши е голям лукс и само богаташите могат да си го позволят (някой хора пък си мислят за пътуването по същия начин).

До Велюса в Македония обаче растат и ранни сортове. И ако имаш достъп до някоя нива с череши, съвсем не трябва да си богат, за да хапнеш. Даже може да ги ядеш направо от дървото, защото ако имаш късмет – няма да са пръскани.

 

Черешите са толкова вкусни като си ги хапваш направо от дървото. До село Велюса, Струмица, Македония

Черешите са толкова вкусни като си ги хапваш направо от дървото. До село Велюса, Струмица, Македония

 

Е, похапнахме си, натоварихме и една щайга. Това се равнява като стойност на кратка експедиция до Антарктика, но понякога и ние слушаме стомаха, а не пътешественическия дух. Надяваме се да не ни оберат или пребият, поне не и преди да сме изяло черешите.

А пък за експедицията ще събираме пари като минат черешите…🍒🍒🍒

 

 

И така, без план и с няколко дребни спънки – си минават два дни неусетно. Още един плюс на импровизираните пътувания. И ни е едно такова щастливо – не че сме прегръщали макове и сме хапвали череши. Просто ни е едно леко на душите, заредени сме с енергия и вдъхновение.

И не забравяйте – колко е „хубаво“ дадено място определяме ние. Същото важи и за всяка случайни отбивка по пътя. Пътуването е каквото си го направим, а не какво ще видим и какво ще ядем. Не че нямат значение, но ние сме си главните отговорници за прекрасните преживявания.

Let the journey take you to  По пътя на лавандулата: едно импровизирано търсене на лавандулови полета

 

Панорамна снимка на село Велюса до Струмица, Македония

 

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!

 

Сподели идеи или въпроси с нас

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!