„Не е най-големият, обаче е най-красивият!“ – ще ти каже всеки, когото попиташ за Перито Морено. Намира се в южната част на националния парк Los Glaciares на около 80 км от Ел Калафате, в Lago Argentino. Над водата е висок около 70 метра с обща дебелина на леда до 170 метра. Най-атрактивното при него е възможността да се наблюдават счупвания на лед, което само по себе си е уникално шоу. Тези парченца лед обикновено са с размерите на тир, къща или кола. Пропадане може да се случи по всяко време, особено лятото. Ние май успяхме да заснемем някое от тях, въпреки че се изисква много дебнене и късмет. Звукът от едно такова счупване кара всичките ти косми да настръхнат.

Красивите пейзажи започват да се рисуват пред очите ни малко след като минаваме входа на парка. Езерото с планините около него те подготвя за предстоящото – Перито Морено.

И няколко километра по-късно очите долавят уникална картина, от която душата почва да трепти и търпението да намалява в очакване да се докоснем до него – глетчера Перито Морено.

Автобусът почва да става тесен и цялото напрежение и нетърпение се изсипва в малкото корабче, което трябва да ни спести плуването в езерото и само за 20 минути ни разтоварва на броени метри от глетчера.

Там ни посреща този човечец и останалия персонал на единствената агенция, имаща разрешение да прави екскурзии върху самия глетчер.

След няколко минути инструктаж сме напълно готови да сложим котките за катерене и да се разходим отгоре. Трудно беше да се съсредоточим върху това, което ни говорят, защото има- няма някое парче лед изцепва пленяващия шум и пада във водата.

Перито Морено е роден за туристическа забележителност. Лесно се достъпва, до него се стига или по плажа или през гората, да не говорим за наличието на тоалетни от страната на глетчера. Сложили са няколко дървени маси, за да можеш докато хапваш обяда, който сам си си приготвил, да се наслаждаваш на дългия му край, който се врязва във водата. Толкова е красив, че понякога забравяш колко трябва да се внимава с ходенето.

Ние имаме опит от Виедма и като че ли тук не е толкова трудно катеренето – и времето е с нас, и пътеките са по-утъпкани, има само 2 гида на 16 души група. Това с „не е толкова трудно“ отпада при първия продължителен наклон надолу, където по индийската ни нишка се наблюдават отклонения тип залитане, замятане на котки, ух-ах, опити за пързаляне по дупе. Тук леда няма толкова седименти върху себе си и навсякъде е доста бяло. Лято е, повърхността се топи а водата трябва да иде на някъде.

Тук на помощ идва придвижването на леда в средата и края на глетчера с различна скорост. Така се получава разлика в напрежението и доста пукнатини в и около, които се получават лагуни и мини водопадчета. Разбрахме че е само визуална измама, обаче синият цвят, който имат тези пукнатини и дупки, дава особена красота на повърхността на глетчера.

 

 

Стана време да обядваме, стори ни се че в един дъх мацнахме сандвичите, които набързо скалъпихме сутринта и се юрнахме към скалите на брега да се любуваме на гледката и естествено да дебнем за отчупвания.

 

 

Още от пътуването ни из Южна Америка.

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.