Япония – красотата на долината Кисо

Долината Кисо е мястото, където можеш да се порадваш на планината и на традиционните японски къщи стил гашо. Дали заострените покриви и върхове или гостоприемството  на местните ни спечели – да разберем заедно!
Най-удобна отправна точка към долината Кисо и нейните села ни се стори града Накатсугава. Вечеряхме в старовремски ресторант с вкусни ястия, закусихме с всички бизнесмени в хотела. Това са впечатленията ни oт този нетуристически град с удобна локация за свръзка. Не можем да не отбележим и такситата, които имаха бяла бродерия върху тапицерията. Накатсугава вече ни крещеше да се запътваме към следващата ни дестинация…

С влак или два стигнахме до известното селце Ширакава-го, където е запазено почти цяло село от гашо стил къщи.

 

Тези заострени покриви спасяваха от сняг и студ, но ние не отивахме в зимната идилия, а напролет, когато самотни преспи сняг позираха до разцъфнали дръвчета. Цялото селце носеше автентична атмосфера, макар и доста от къщурките да бяха магазинчета за сувенири и да имаше тълпи от туристи навсякъде.

 

 

 

За наше щастие нямаше свободни стаи в гашо зукури къщите и се насочихме към алтернативно село, и уцелихме десетката. Първо, там имаше двайсетина къщички, всичките запазени, и само един магазин. Атракции като двайсетдневния камък (когато се покаже от снега, до 20 дни идва пролет) и дървото, спасило селото от лавина, се достигаха само по горските пътеки, които водеха и към фантастични гледки на селцето, сгушено между високи планини. Близки склонове вече се раззеленяваха, мяркаше се някое бяло или розово дърво. В далечината снеговете си седяха и напомняха, че зимата току-що е свършила. Това усещане на малко селище между високи достолепни планини и хълмове много напомняше на Мачу Пикчу, с разликата, че на последното не може да се преспи (поне не и легално).

 

Ние бяхме късметлии да уцелим последното гашо в долината Кисо, с майка и дъщеря домакини, които сърдечно комуникираха с нас (предимно с жестове и мимики) и ни караха да се чувстваме у дома си. Вечерята беше обилна с традиционни за района зеленчуци, мисо супа, суши, пъстърва, приготвена на огнището преди малко и още десетина вкусотии…Прегледахме записите от фестивала на селото, музикалните инструменти и танците, обясниха ни как да свирим и да се стоплим в студените планински нощи. Всички стени на стаите бяха плъзгащи се врати, оставящи възможност за разпределянето на стаите по много и различни начини. Не очаквахме в затънтено село да имат такава архитектура.

 

 

 

 

Това откъснато селце беше истински диамант! И природата величествена, и хората сърдечни, и същевременно пазещи своето признато световно наследство.

 

 

 

Името не селцетo е Айнокура. Освежени от престоя си там, бяхме готови отново да се върнем към големия град, затова се насочихме към Каназава и Киото. Да се разходим до там! 🎎   👘  🌸

 

 

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!

 

Сподели идеи или въпроси с нас

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!