Как получихме летящ старт за пътешествието из Централна Америка в Брюксел

Кацаме на летище Шарлероа почти в полунощ. Вълнението ни достига нови висоти, как да не е така като сме на крачка от двумесечното ни пътешествие из Централна Америка и дълго обсъжданата държава номер 60.

 

Планът

Остава само…

  1. Да хванем автобуса до гара Миди в Брюксел.
  2. Да покесим 2-3 часа там. 
  3. Да хванем влака до летище Завентем в Брюксел.
  4. Да покесим 2-3 часа и там.
  5. Да си чекираме багажа за полета до Канкун, Мексико.
  6. Да хапнем лека закуска.
  7. Да Се качим на самолета.
  8. Да се отправим към лазурните плажове на Канкун. 

Толкова много ли искаме? 🙂

 

 

 

Та излизаме от летище Шарлероа, за да си хванем автобуса, навън пороен дъжд. Много леко мокри с раниците на гърба, се дореждаме на втория автобус към гарата Миди. След около час вече сме там. Проверяваме разписанието на мониторите в почти празната гара. Първият влак е след около 3 часа и нещо. Става течение, студено е и навън вали. Ние не сме с най-подходящите си дрехи за това време, все пак отиваме в Канкун. 😎 

Намираме по-топло място в залата за международни влакове, не сме единствените. Даже хъркащата симфония в няколко гласа не ни притеснява. Не минават и пет минути блаженство, и става един часа през нощта. Усмихнатата охрана на гарата любезно означава края на симфоничния концерт и „моли“ всички да напуснат гарата.

 

 

Задава се нужда от план Б

„Затваряме гарата. Може да се върнете тук в четири сутринта“. Любезно питаме къде има нещо отворено, за да изчакаме до сутринта. „Отсреща в хотел Ибис има денонощен lounge“.

С положителна нагласа и раниците на гърба излизаме на дъжда и цъпър-цъпър към Ибис. Съседите ни от гарата изкараха едни постелки от кашони и окупираха външната част на входа. 

Момчето от рецепцията ни отключва входната врата, за да ни съобщи, че това е редовен номер на охраната – „Ние от години нямаме такъв lounge и те го знаят.“

Изборът пред нас е да ходим навън на студеното и да се надяваме да спре да вали или да си вземем стая в хотела. 

Момчето от рецепцията казва, че ще ни направи 15% отстъпка от цената на нощувката. И докато се чудим, леко пуфтейки, какво стана и защо така се получи, чуваме как рецепционистът започва да ни говори на български. 

 

Read more about:   Индия - страна на контрастите или страна на действието?

Решението

„Ооо вие от България ли сте, на къде така? Разбирам, че не сте планували да плащате допълнителна нощувка в Брюксел, ама май се налага.“.

За съжаление да, набързо проверяваме разписанието на влаковете и времето на полета ни (имаме навик да изпускаме някой и друг полет) и решаваме да вземем стая и да се наспим, и после право към летището.

„Спокойно, знам как е, ще ви направя още 30% отстъпка от цената на стаята“.

Ние не знаем как да му се отблагодарим, не очакваме такъв жест. И докато попълва данните ни, казва „като ви слушам, ще имате време и за закуска сутринта, ето ви по един ваучер“. А тя по принцип струва 15 евро на човек. Ние нямаме думи…

Благодарим колкото успяваме по-сърдечно и още леко ошашавени се отправяме към стаята. Каза, че е от Разград, а ние даже забравихме да го попитаме как се казва. Много неуместно от наша страна.

Наспахме се, стоплихме се, изкъпахме се. На сутринта закусихме стабилно и се отправихме към летището свежи като пресни краставици. 

 

Flight to Cancun Mexico

 

Добротата идва неочаквано

Добротата идва неочаквано и когато най-много имаш нужда от нея. Колко ли са хората като нашия добър самарянин в Брюксел? Досега не ни се е случвало българин в чужбина така да ни влезе в положението и да ни помогне. С такова начало няма как да не ни предстои незабравимо пътешествие из Централна Америка.

Явно Брюксел привлича добри хора. Градът таи за нас спомени за още един герой, който заслужи мястото си в нашата книга „Магията на пътуването: Последвай местните“.

Надяваме се с този разказ да успеем поне малко по-адекватно да се отблагодарим на добрия човек от хотел Ибис до гара Миди в Брюксел. И дано това стигне до него, та да си обменим контакти и да се отблагодарим както си му е редът.

 

Read more about:   Китай - Гуилин

Walking on the georgeous Delfines beach in Cancun Mexico

 

 

Споделете и ваши истории за добродетели, срещани по пътя! Да покажем, че има много добро по света и трябва да се разказва за него. Така повече хора ще повярват и ще си помагаме все повече едни на други!

 

 

Сподели идеи или въпроси с нас