Камино де Сантяго – част 2 – можеш ли извървиш същото Камино за втори път?

Към Камино се пристрастяваш

Миналата година много пилигрими ни предупредиха, че към Камино де Сантяго лесно можеш да се пристрастиш. Тогава ние бяхме планирали да ходим 17 дни по пътя на Свети Яков. Затова започнахме от Леон, за да сме сигурни, че ще стигнем до Сантяго. (Кой знае дали и кога ще можем да се върнем да го довършим иначе.) Дълго преди да получим компостелите си (сертификатите за извървяния път), вече знаехме, че ще се върнем отново. Със сигурност!

 

Точно една година по-късно на съшата дата – 23-ти април, започнахме второто си Камино.

Приключението ни включваше няколко надпревари в стил „The Amazing Race“ из терминалите на летището на Мадрид. Пропуснахме няколко автобуса, получихме подвеждаща информация, посетихме Зарагоза за 20 минути. Полутахме се из Памплона в търсене на алберге със свободни легла, вечеря на главния площад с пиян, но забавен сервитьор.

 

 

Всичко започна в Сен Жан Пиед дьо Порт…

И така, тази година решихме да се отправим към този град във Франция и да започнем пътя от началото. Таксито ни остави близо до цитаделата, която е официалното начало на нашето Камино Франсес 2017. Направихме си няколко селфита. Взехме и първите си печати в пилигримските ни креденшъли, както и някоя и друга карта. Това беше лесната част. Какво следва? Да прекосим Пиринеите за един ден.

Беше слънчев ден, твърде слънчев за прекосяване на планина! Този етап ни дари с величествени гледки и лоши слънчеви изгаряния. Освен това ни отне 10 часа. „Ще трябва да отворим и третия етаж“ – думите на хоспиталерата, която ни посрещна в Ронсесвайес, който е добре познат с Битката от Ронсесвайес. Ние спечелихме своята първа битка – оцеляхме прекосяването на Пиринеите и никой не се оплака от травми или мазоли. Въпреки това нещо беше различно.

 

 

 

Има много повече хора по пътя отколкото бяха миналата година.

 

Вторият ден обикновено е най-труден за мен. След като се катерихме за известно време от планината ни предстоеше главно да слизаме от нея. Времето почти беше успяло да ни накара да се откажем от последните 5 километра. Поне изпробвахме водоустойчивата си екипировка. По време на една от почивките ни RTV Spain ни засне как се масажираме един друг, как си слагаме печати и т.н. Обещаха да ни включат в документален филм за Каминото, който подготвят. Очакваме с нетърпение да станем филмови звезди!

Открихме най-добрия собственик на магазин в Навара – той ни почерпи с най-добрите си вина, посъветва ни за най-добрите продукти за нашата паста. Беше прекрасна вечеря!

 

Избягваме да спим на места, където обичайно приключват етапите.

Времето се подобри, селфитата също. Един бар предлагаше смартфон, с който клиентите да си правят селфита. Преминахме през Памплона – този път като част от Камино де Сантяго. Аз понапазарувах джапанки и панталони. Старите бяха разрушени и миришеха доста зле. Денят ни приключи в алберге с красива градина. А времето ни позволи да ѝ се понасладим поне за малко.

Let the journey take you to  Италия - Милано

 

 

Ветровитият ден

Имаше някои ветровити дни по време на нашето Камино, но този определено запомнихме като най-ветровития. Имаше вятър сутринта, докато се изкачвахме по Алто де Пердон, където засякохме пътя на вятъра – el camino del viento. Този хълм е критична точка за много пилигрими, които го намират много по-труден за изкачване дори от Пиринеите. Ходенето надолу след това беше болезнено. След това имахме ветровит обяд, точно преди да се скрием в приятно алберге с красива градина. Вятърът изсуши кърпите ни.

 

Повече хора – повече супа

 

Споменах ли, че тази година компанията ни беше от петима? Ние сме най-забележителната група на пътя, понеже бяхме толкова много още преди да започнем Камино де Сантяго и всички сме от България. Някои хора веднага са привлечени от нас, а други се чувстват застрашени от големия ни брой. Срещаме интересни хора всеки ден. Някои дори ни молят за урок по български език. И тъй като се нуждаем от много енергия, се нуждаем и от много храна. Тази вечер напазарувахме твърде обилно – в крайна сметка се оказа, че всеки ще трябва да изяде по литър супа!

 

 

Вино и семки

Ходенето може да е много забавно, когато люпиш семки! Регионът Навара ни изненада със своите безкрайни лозови полета и най-вече със своя фонтан за вино! (Напълно безплатен е.) Най-хубавияt фонтан в света! Слънчогледовият отбор от България ви поздравява!

 

 

Достигане до нови измерения

 

Споменах ли как живеем на зелено? Навсякъде по Камино де Сантяго ни заобикалят зелени полета. Каква красота! А вятърът, който само понякога мразим, гали житните полета… вълшебно е!

Много други неща се случват на пътя. Аплодирахме атлети, които финишираха триатлон във Виана. Тогава ни пресрещна буря, но ние продължихме да ходим. Приключихме деня в Логроньо, където спахме в енорийско алберге. Хоспиталерите там ни подготвиха прекрасна пилигримска обща вечеря. Освен това присъствахме и на церемония по благославяне на пилигримите в църквата, която отвориха вечерта специално и само за нас.

 

Алтернативи на Камино

Понеделник, 1-ви май. Празничен ден, но моето коляно имаше нужда от медицинска помощ. Наце и аз отидохме до болницата, трите момичета продължиха по пътя – ще се срещнем в Нахера. Докторката каза, че ми трябват 3-5 дни почивка от ходене. Качихме се на автобуса, за да се придвижим до Нахера. Там всички бяха в празнично настроение по случай Средновековния фестивал. Събрахме се с останалата част от групата следобед и си разказахме как са минали дните ни. Ал Капоне ни приготви бургери. Вината ир Риоха не трябва да бъдат пропускани!

Let the journey take you to  Любимите ни преживявания на опера, балет и концерти в Европа

 

 

Легенди за петли

Днес аз ще се возя на автобуса и ще се срещна с останалите четирима в Санто Доминго де ла Калзада. Този светец е известен с това, че връща към живот хора и петли. На автобусът му отнема 20 минути и 1.32 евро, за да покрие този етап. Затова аз опознавам пейките и баровете на Санто Доминго бавно. Дори успях да проверя имейлите си и да отговоря на някои от тях. Компанията ми пристига уморена – днес са ходили бързо. Излизаме заедно, за да отпразнуваме събирането си с бира и patatas bravas (традиционни испански картофи с пикантен сос).

 

Голямото обединяване

Срещам друг пилигрим в автобуса за Белорадо – тя е в лошо състояние. Опитваме се да ѝ намерим доктор, но в болницата искат да я таксуват 76 евро (тя е от Австралия). Сядаме в кафето в центъра на града, за да си побъбрим. Много пилигрими минават и си заминават. Ние оставаме. Изведнъж от нищото минават двама много специални пилигрима – майка и дъщеря. Запознахме се с майката преди една година на първия ни ден от първото ни Камино. Тогава тя имаше рожден ден и навършваше 82 години. Те беше прекрасен мотиватор за нас да не се оплакваме и просто да ходим. Днес дъщерята има рожден ден. Видях знака – трябваше да започна да ходя отново. Купих си щеки за ходене и веднага щом компанията ми пристигна, се присъединих към тях за още 5 километра до селото Тосантос. Знаех, че ще мога да ходя и още повече.

Останахме да спим в сграда, която някога е била болница за пилигрими. Заедно с останалите гости сготвихме най-вкусната паеля. Накрая ни благословиха и спахме на матраци на земята. Този ден е сериозен кандидат за най-хубавия ден от Камино де Сантяго 2017.

 

 

От мъгливи хълмове към червени къщи

Досега ни липсваше мъгла в палитрата от различно време, което изпитахме на Каминото. Най-накрая дойде и нейният ред. Въпреки нея настроението ни беше позитивно. А и как да не е с всички тези работещи на дарения маси с храна, музика и усмихнати лица по пътя. Избрахме селото Агес за край на деня. Там за малко да не си намерим подслон. Извадихме късмет, че ни предложиха да останем в реновирано червено старо училище. Бяхме опитали да си резервираме места за спане в следващото село, но не успяхме, тъй като всичко вече беше заето. Камино де Сантяго става все по-малко приятелски настроено към хора, които не желаят да планират всяка своя спирка предварително.

Let the journey take you to  Пътешествие из Нова Зеландия - седмица 3 от 4-седмичен маршрут

 

 

Чудесата на Каминото

Беше петък и се надявахме, че ще ни сподели поредното чудо на Каминото. А именно – да хванем автобусът, който минава през Атапуерка само в петък. Искахме да изпуснем частта от пътя с дългото влизане в Бургос, за да имаме повече време да разгледаме самия град и да спим в едно малко село след него.Това чудо така и не ни сполетя, явно и то беше на почивка. В крайна сметка си взехме такси. Посетихме центъра на Бургос и катедралата там, точно преди да завали. Отново. Когато пристигнахме в Рабе де лас Калзадас се изсушихме набързо и се насладихме на домашно сготвена вечеря. Домакинята дори ни раздаде талисмани на изпращане.

 

Един дълъг, дълъг ден

Видеото от този ден е два пъти по-дълго от тези от останалите дни. Успахме се малко, а после си направихме и две много дълги почивки. Първо закусвахме при италиански готвач. А после се запознахме с българка в ресторанта ни за обяд. Опитахме се да си резервираме да спим някъде в Кастрохериз, тъй като доста бяхме повървели този ден. Всичко вече беше пълно! Completo! Точно преди да се предадем и да отидем в случаен хотел, където щяхме да дадем много пари, чухме за едно алберге, което работи на дарения, което може да има все още свободни места. Ние заехме последните му 5 легла. Какъв ден само!

 

 

Почивка на пътя

Тъй като за по-голямата част от нас беше последният ни ден ходене по Камино де Сантяго, решихме да спрем по-рано от стандартния край на етапа. Оказа се гениално решение. Влязохме в света на греещото слънце, щастието, почивката, мързела, излежаването на тревата и бира San Miguel.

Селото всъщност беше много малко, но албергето беше просто идеално за последната ни вечер заедно!

 

Време е да се сбогуваме

Дойде времето да се прибираме обратно вкъщи. На никого не му се искаше, разбира се, но трябваше. Затова извървяхме едва 6 километра до Фромиста, където полюпихме семки докато стане време да си хванем влака. Ива отива към Сантяго, откъдето ще продължи пеша към Финистере и Мушия. Останалите четирима ще отидем до Ваядолид, откъдето ще си хванем автобус за Мадрид, а после и полета си към България.

Моите щеки за ходене бяха конфискувани на летището от арогантни и груби служители. Нямаше обяснение защо. Надявам се само, че по някакъв начин те ще намерят пътя си до някой нуждаещ се пилигрим!

 

Ако искате да видите още страхотни видео материали и снимки от пътуванията ни около света, абонирайте се за нашия YouTube канал.

Сподели идеи или въпроси с нас

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!