Пътят към Сантяго – мислите по пътя

with 4 коментара

Когато всичко, което правиш, е да ходиш по цял ден и всичко, което планираш е как ще ходиш още и утре, е много лесно умът да се отнесе нанякъде. Когато ходиш по пътя към Сантяго бързо попадаш в тази ситуация. Нямаш нужда от много време, за да планираш деня и дейностите си и така умът ти се освобождава от всички рутинни притеснения. Тогава идва въпросът: „За какво да използвам мозъка си?“.

 

Интересно е как един такъв път като този към Сантяго (въпреки че е толкова дълъг) може да породи толкова много различни емоции и мисли в един и същи човек. Да вземем например полетата в близост до град Леон. Те сами могат да ти повлияят по толкова много различни начини.

 

Полетата в близост до Леон са колкото красиви, толкова и безкрайни

В началото, когато започнеш да ги прекосяваш, им се възхищаваш. След известно време обаче, тъй като пейзажа не се променя много бързо, започваш да се чудиш дали някога ще стигнеш до нещо различно от тези полета. Когато тази депресия отмине мозъкът започва да се отнася към най-различни случайни теми. Почти всичко, което ти мине през главата ти се струва като добра идея. Хващам се на бас, че Камино де Сантяго е най-успешният генератор на бизнес идеи.

 

Camino de Santiago Leon fields

 

Изкачването по пътя към Сантяго

Не всички мисли по време на пътя са щастливи мисли. Понякога се зараждат тъмни и плашещи идеи и планове. Те са най-често срещани когато се катериш и си много изморен. Имаш чувството, че никога няма да пристигнеш, а планината става все по-голяма с всеки следващ завой.

Read more about:   Мавриций

 

Camino de Santiago going up Foncebadon

 

Слизането по пътя към Сантяго

Обратното е вярно за слизането. Тогава наистина ти хрумват най-брилянтните идеи. Доказано е! Ще видим какво ще стане с нашата идея за магарета, които да ти носят багажа по пътя, но съм убедена, че ще е много успешна!

 

Camino de Santiago going down Astorga

Препятствия по пътя

Изненадващо трудните части от пътя към Сантяго (като тези, които са прекалено кални или покрити с нестабилни камъни, или когато се наложи да „преплуваш“ през някоя новообразувала се река) са всъщност доста забавни. Те по някакъв начин те връщат в настоящето. Освен това имаш чувството, че си част от истинско приключение. Дори по-приятно е когато ги преминеш и се почувстваш като истински герой.

 

Camino de Santiago rocky road near Hospital del Cruz

Пътят ти отнема възможността да мислиш

Въпреки всичко това, понякога не можеш да мислиш за нищо. Пътят ти предоставя такива гледки, че имаш чувството, че си в някоя приказка и това, което виждаш няма как да е реално. Умът ти просто се изключва. Тогава никакво значение нямат бизнес плановете и историите. Оставате само ти, пътя и продължаването напред.

 

Camino de Santiago sunrise Astorga

 

А ето и нашите впечатления от Камино 2016, събрани в по-малко от 7 минути.

 

 

Готови ли сте за Камино де Сантяго?

Чудите ли се какво да сложите в багажа?

А дали можем да извървим същото Камино два пъти?

 

Харесва ли ви тази статия?

Пътувайте заедно с нас и получавайте незабавни известия на нашата Facebook страница.

Get your free Motivational Travel Calendar!
Subscribe for our monthly newsletter!

 

Read more about:   Луната

 

4 Responses

  1. Много хубаво написано! Надявам се скоро да се пробвам и аз 🙂

    • Petya Yakimova
      | Отговор

      Благодаря! 🙂 Със сигурност няма да съжалявате ако пробвате. Думите и снимките трудно показват и една малка част от чувството да си там…трябва да се преживее.

  2. Това определено си заслужава да бъде изпитано! Каляване на волята, отърсване от всичко, към което мислиш, че си зависим в ежедневието си, и не толкова връщане към миналото и гледане към бъдещето, а наблюдение как се чувстваш в настоящия момент…. Не съм предприемала такова пътуване (все още), но така си представям нещата … Дано скоро да успея да организирам нещо в тази насока..

    Поздрави,
    Мони

    • Petya Yakimova
      | Отговор

      Именно! Изведнъж вече единственото, което те интересува, са основните неща – храна, вода, подслон, почивка. И в същото време ти позволява да видиш „голямата картина“ и да се замислиш за някои неща много по-дълбоко, отколкото би могъл в ежедневието, когато те притесняват хиляди малки неща.
      Дано наистина успееш да си организираш нещо подобно. Няма да съжаляваш със сигурност! 🙂

Сподели идеи или въпроси с нас