Япония – да разцъфнеш с черешите на Йошино

Четейки книги за скритите бижута на Япония, стигнахме до Коясан и Йошино. Не беше лесно да стигнем до Йошино – 3 влака и един въжен лифт. Заслужаваше си – това е едно прекрасно място с планински чар едни от най-известните насаждения от череши. Там разцъфването се получава на етажи и така се осигуряват поне 3 седмици възможности за наблюдаването му. Ние се оказахме там в края на четвъртата (ах! глобално затопляне), но красивата природа си е красива природа със или без цветове на череши.

 

 

В Йошино уцелихме и най-прекрасния семеен хотел, в по-голямата си част направен от дърво, и с гледки към по-ниските части на възвишеното село. Домакините надминаха всякакво гостоприемство (това в Япония е много повече от комплимент) и ни накараха да не искаме да си тръгваме.

 

 

Имаше истинска опасност да останем по-дълго там, когато се загубихме по пътя на един висок баир. Самото село не ни стигаше, на картата имахме отбелязани хубави точки с гледка към Йошино. Набързо хапнахме в ресторант, гледащ към пропастите от храсти и дървета и закатерихме нагоре. Подминавахме импровизираните кафетерии, където предлагаха кафе или чай с гледки към кривите улички.

 

 

 

Картите имат един проблем- понякога са много стилизирани и добро въображение не стига. Нагоре, нагоре, от време на време ни подминаваше я някой мотор, я някой стар рейс. Ние сме твърдоглави и още не сме стигнали дотам да се молим на някого да ни извози. Пестим крачките и водата и вървим ли, вървим. От едната страна надолу са само иглолистни дървета, гората е безкрайна. От другата уж изглежда че сме на върха, ама не сме:-) Накрая взехме едно-две напрегнати решения и стигнахме до запустял манастир и очакваната точка за наблюдаване. Какво облекчение – машина за напитки, сянка, и Йошино ни се усмихва отдолу. Запознахме се с един друг турист – японец, който вече имаше приятели от България.

 

Дали изкачването си заслужаваше?

 

Let the journey take you to  Китай - Гуилин

В залата за социализиране на хотела направихме фотосесия с кимоно, благодарение на нашите всеотдайни домакини, които угаждаха на всеки наш каприз. Да не говорим за пищната вечеря в стаята, която отново се чудехме къде да поберем.

 

Снимки за довиждане, с нашите домакини. Отзад специално изрисувано с боя, е името на резервиралия на латиница. Прекрасен жест към гостите!

 

 

 

Сутринта закусвахме в ресторанта, отново с гледка за милиони. Разменихме си подаръци и забързахме (докато махахме с ръце за довиждане) с лифта към гарата, че ни чакаше път към небезизвестния кръг Хаконе и чудесата по него

Сподели идеи или въпроси с нас

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!