Пътуване до другия край на света – дребни спънки по пътя

Как сериозните препятствия се превръщат в дребни спънки?

Винаги съм хвалела летището Ататюрк в Истанбул. Голямо, стотици магазини, десетки заведения, локум на корем. Няма как да скучаеш. И понеже имах опит как можеш да си уплътниш времето там забавно, убедих и Наце да идем 7-8 часа преди полета до Нова Зеландия, защото да киснем там няма да е обикновеното скучно висене по летищата.

Оказа се, че има една подробност. Факт е, че получаваш достъп до магазините и локумите, които никога не спят, ако си се чекиннал (регистрирал), минал си паспортната проверка и вече обитаваш безмитната зона. Оказа се, че China Southern Airlines нямат никакви полети по това време, та на първо време трябваше да повисим в някое кафене от безумно богатия избор от три заведения в залата за заминаващи. Не че ни пука, ама да се бяха погрижили малко повече за хората без бордни карти.

Седим си в Златния Черню, тамън съм поръчала кексчета, даже изпросих и Интернет парола от готината кака на касата… идилия. Докато Наце се опитва най-накрая да се закачи към някакъв Интернет, аз си мечтая как в следващите час и нещо ще го бия пак на табла, и после как ще оставим багажите и как ще стигнем до заветните локуми от другата страна на паспортната проверка.

 

Прекосявам напряко голямото хале на заминаващия сектор, с надеждата че вече ще имаме чекин гише.

Вижда се полет в 1.30 сутринта, ау, точно нашия. Обаче, обаче, се вижда в червено и едно 16.00. Следващите няколко (мили)секунди сравнявам турското заглавие на колоната с английското, мисля какво съм видяла грешно. Не съм видяла грешно, пише очаквано време на тръгване 16.00. Само 14 часа и 30 минути разлика.

Стресът не е здравословен, особено когато с такова закъснение нямаш никакви шансове да хванеш следващите си полети. Да припомним, маршрутът ни е Истанбул – Урумчи – Гуанжоу – Окланд. Не е здравословен този стрес, затова леко запъхтяна (голямо хале това на заминаващите бе) с приглушен тон захождам към Наце и завивайки в салфетка кекса с моркови, който му изваждам от устата (ще яде после), му съобщавам, че блаженото киснене свършва…. сега веднага!

 

Какво правиш в такива ситуации? Търсиш офис разбира се.

То се вижда, след известно време обикаляне, че техен отделен нямат. Като щури калинки почваме да въртим по огромното хале, те повечето офиси са празни, трябва да е вече към девет вечерта. Отиваме на информация, там ще знаят. Мъжът на информация е безкрайно отегчен от живота си, но успява преди мързелът да го накара да млъкне, да ни каже някакво име на някаква компания. Гюзен. Тръгваме като пчелички от офис на офис, четем табели, йок Гюзен. По едно време или случаен човек, или глас от кораба майка ни подсказа къде е.

Оставих Наце и двата куфара да чакат на опашка на едно гише на SkyTeam – групата, в която участва и China Southern. Той не е подвижен с тия куфари и затова го ползваме да пази ред и място. Аз продължавам да припкам по халето, питам в Аерофлот – ма тях пък какво ги грее? Сканирам един тип с тениска New Zealand, гледа малко втрещено. От нашите е значи. Захождам към него и викам, „И ти ли, друже, с Чайна Саутърн“. Добре ми стана като чух, че и той е със същата дестинация и компания. Не защото съм шоп и искам на вуте да му е зле, а защото си мислех, че можем да си помагаме. Като го чух как казва, че нямало Интернет тука, осъзнах, че този ще трябва и него да го мислим сега, защото е много назад с разследването на казуса ни. Като се замислиш, той се връща от екскурзия. Разликата е от земята до небето. Винаги като отиваш някъде, искаш да си навреме. Като се връщаш вкъщи, ден-два забавяне може и да не са много важни.

Let the journey take you to  Бали - духовност и слава

 

спънки по пътя ни към Нова Зеландия

 

Наце се е запознал с един турчин, с няколко полета и той като нас, ама към Манила. Въпреки способността му да говори турски, не беше стигнал до някакво откритие по текущия ни проблем, а именно: как да намерим представител на CSA на летище Ататюрк. Да говориш официалния език в дадена държава отдавна не е предимство. Все пак беше чул, че имат някаква кантора на един леко скрит втори етаж. Там някакви хора от администрацията на летището любезно бяха отсвирили Наце и турчина.

Голямо хале това летище. Крачкометърът ми превъртя няколко пъти. В отчаянието си реших да пробвам на едно гише на Turkish Airlines. Уцелих любезен човек, извади ми някакъв номер на CSA в Турция и вика: „Ако имате късмет, някой ще вдигне“. Е, нямахме. В нас започна леко да ескалира чувството за пълно безобразие. Да не можеш един час (образно, реално беше повече) да намериш представител на авиокомпания с полет след няколко часа.

Решихме, че на информация трябва да сме малко по-настоятелни. Онзи отчаян от живота тип се разгорещи. Той не знаел нищо. Не само че не знае, но и го болеше при всяко отваряне на устата. Мен обаче не ме боли да викам. След няколко децибела нагоре, този изстрадал служител на администрацията изсъска G17. Преценихме, че и да го мъчим още, няма да каже повече. Той си беше измъчен от живота.

Дотук да е било скучно? Едва ли. На G17 рязко набиваме спирачки, защото там хората мирно и спокойно си се чекират за полет до Ташкент. Едно момче от охраната изглежда някак си по-човечно и се опитваме да му обясним ситуацията. Той вика: чакайте тука. Явно нормално там се чекират и за полета до Урумчи. Чакаме. Събираме там и новозеландеца със спътника му, и турчинът със спътника му, че по едно време и двойка българи. Поне групата ни е мощна и ако се стигне до бой, имаме количество. По едно време минава едно момиче, нещо сочи на нашия любезен приятел от охраната, гледат ни. Нещо става. Тя побягва на някъде, а той ни обажда че това е неофициална информация, но тази негова другарка казала, че ще идват някакви хора от авиокомпанията да ни раздават листа, с които да си запазим други полети.

 

Първи лъч на надежда. За първи път спираме на едно място, макар и да не знаем какво точно се случва.

По едно време гишетата около Джи17 започват да се изпълват със служители на летището, с марката Celebi на униформите. Няколко стотни по-рано се е заформил един изящен правоъгълник от около 60 азиатци с куфари. Отпред на четата седи едно момче и държи трийсетина паспорта. Веднага разпознавам следващия си събеседник. Студент в Истанбул, китаец, държи малка туристическа агенция.

Let the journey take you to  Остров Джава - Йогякарта и наоколо

В този момент се обърнах към правоъгълника и погледнах пренебрежително тази малка групичка туристи. Били от Урумчи всичките, и имаме новини. В Урумчи е паднал сняг и ги е изненадал, летището е на път да затвори. Жал ни е за тях, ама утре най-вероятно ще излетят, а и се прибират към вкъщи. А ние, с нашата рехава агитка от няколко души и големи куфари, мислим как да убедим несъществуващите към този момент представители на авиокомпанията да ни преместят полетите.

Разходка до тайнствения офис, че много се застояхме. Там вече е отключено и пълно с младежи, които са кой от кого в по-голямо неведение какво правят там. Долу на гишетата издават билети за хотел, но ние не искаме хотел. Искаме да ни качат на самолет. В някакъв момент нахълтваме в офиса, където ни посреща мистър Лий. Опитва се да държи реч как не може да влияе на лошото време и как щели да се погрижат за останалите ни полети евентуално утре, ако се качим на първия възможен самолет към снежното Урумчи.

Някъде между „ние не сме Господ, но ще ви платим хотел“ и нахалството на група туркини, които едва ли не седнаха в скута на горкия мистър Лий, осъзнаваме, че всъщност могат да ни резервират полет на Туркиш Еърлайнс до Пекин и оттам да хванем останалите полети на CSA. Важното допълнение от господина е, че имало само 24 останали места за полета, който между другото е след малко и който превари, той ще свари.

 

спънки по пътя ни към Нова Зеландия
„Всичко е добре, щом свършваш с Тцингтао в ръка.“ Китайска народна мъдрост.

 

 

Това събужда в новозеландския, българския съзаклятник и мен някакво състезателно чувство.

Уж бяхме заедно, мощни и в една посока, но липсата на много места в полета на Туркиш и желанието да се доберем до Окланд навреме за малко щеше да разклати нашата така спонтанно зародила се коалиция. От тайния офис до гишетата има около 20 метра бягане по мокет, слизане по стълби и после 50 метра финален спринт. Те не знаят, че не съм много по късите дистанции, ама няма да се даваме. По мокета набирам преднина, но стълбите ме забавят.

На финалния спринт късам лентата, за учудване на Наце, останалите чакащи с куфари и всички нормални хора по летището. Интересно, че във финалния спринт, без да знаят защо, се присъединиха още 4-5 души. И какво като спринтирахме до там, пак опираме до ония младежи, които са инструктирани да издават ваучери за хотелски стаи.
Оставям моите коалиционни партньори да се бутат и разправят, аз не съм тежка категория. До мен идва една китайка и ме пита дали може да ми види резервациите. Помислих си, че е просто една объркана душа и иска помощ, и даже я питам на къде е тръгнала. Тя гледа резервациите и мълчи, гледа и мълчи, и по едно време споменава, че работи за China Southern Airlines.

 

Втори лъч надежда. Не знам какво видя тази жена в мен, но тя ми помагаше. Персонално.

Бавно и по нейния си начин. Точно започнах да изстивам от спринтовете и тя седна да пише нещо. По-късно се оказа, че това е ваучер, с който Turkish Airlines да ми издадат билети за техния полет до Гуанжоу. Така щяхме да спестим на практика един полет и да се приземим в Гуанжоу за последната част до Окланд. Ваучер – издаден, инструктира младо девойче да ни води бързо за чекин в Туркиш.

Let the journey take you to  Подготовка за пътуване в Сенегал

Голямо хале е този салон за заминаващи. Този път тичаме, темпото го води девойчето на високи токове, ама не ни пука, защото сме по дългите разстояния. Девойчето говори с гишето, всичко изглежда точно, след по-малко от час излитаме за Гуанжоу. Както се казва, чакат само нашите червени куфари. От далечината идва бившата коалиция, групата проактивни туркини и други. Викам си (наум) – кой сега е номер едно?!? Техният полет е до Пекин и тръгва още по-рано, та ги пускаме пред нас. Точно време да направят една резервация за нас, защото се оказа, че нямало. Ще ги чакаме останалите направо в Гуанжоу…ние сме късметлии, че сме с един полет до там.

 

В бързината благодарихме на допринеслите към нашето пътуване за Нова Зеландия и тръгнахме тържествено през гейта. Обаче, обаче, зоркото око на служителката на гейта забеляза, че ние нямаме визи за Китай. Показахме резервацията и се разбрахме. Настанихме се потни, но доволни в самолета. Десетина часа по-късно кацнахме в Гуанжоу, знаейки че ще трябва да се пообесним и там.

Китаецът го е измислил. По стрелките и упътванията, към международни трансфери. Бързо стана, махахме с ръце и крака, показахме резервации. След кратък разбор от страна на персонала и жокери от наша страна, вече ни издаваха билети за Окланд. Една дама ни пита какъв цвят са куфарите, че да ни ги вземе от лентата в багажното и да ги пусне за Нова Зеландия. Върна ни снимка на два куфара, нашите, най-хубавите.

Много се надяваме да им се радваме като пристигнат заедно с нас в нашата крайна точка. Написахме и едно обяснение набързо защо сме долетели така внезапно с Туркиша, и после ни пуснаха да си ходим в транзитната зона на летището. Хубавото е, че нямахме срещи от близък вид с паспортните, че щеше да стане сложно да обясняваме къде са ни визите, или пък да ни мерят температурата, че тука пак върлуват някакви вируси.

Прочетохме, че Гуанжоу може да се посети до 72 часа безвизово, даже леко бяхме проучили какво можем да правим за 7-те часа там. Обаче, обаче, една дама ни каза, че щяла да ни пусне извън летището, само ако имаме престой по-дълъг от 8 часа. И така, след около ден перипетии, зависяхме за вече бленуваното от нас дълго и скучно висене по летищата. Миражите за локум и забавления заменихме с реалността на нудъли и Тцингтао.

 

спънки по пътя ни към Нова Зеландия
Ценим изкуството, макар и да не сме се къпали от два дни.

 

Тук можете да прочетете за приключенията ни от 4-те седмици, които прекарахме в Нова Зеландия.

 

Харесва ли ти тази статия?

Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!

Сподели идеи или въпроси с нас

Вземи своя безплатен албум с птици със съвети за фотография!
Абонирай се за ежемесечни новини!