За много хора легендарното Камино де Сантяго е една концепция, идея, която е далеч от възможностите им. Едно изпитание на тялото, което те не вярват, че ще могат да преминат. Един тест на ума, за чиито въпроси може само да се гадае. Трудно и неизвестно. Колко да е трудно? Да вървиш по няколко километра на ден, да спиш под един покрив с непознати от цял свят, да те огряват гениални идеи по пътя?
Заслепени от великолепните фотографии и живите истории на хора, вървели и завършили Каминото многократно, не беше трудно да се влюбим в идеята и без много да му мислим си купихме самолетни билети до Мадрид. И сега, след като се върнахме преди около година и ни предстои да отидем пак, вече знаем, че Каминото не е прекалено трудно или прекалено неизвестно. В следващите редове ще видиш колко е лесно да прецениш дали си готов/готова за Камино де Сантяго.
Обичаш ли да ходиш?
Три са обичайните начини да изминеш Каминото – пеша, с колело и на кон. За да бъде по-достъпно за повече хора, са се появили и нови хибридни възможности – да преминаваш участъци с кола/ван/автобус, може дори и със самолет. Но нищо не може да се сравни с удоволствието, когато със собствени усилия (евентуално и на коня ти) успееш да изминеш впечатляващо разстояние. Ние избрахме да вървим по Каминото – така както едно време поклонниците без коне (и колела!) са го правили.
По колко километра на ден можеш да вървиш?
Камино де Сантяго не е състезание между хората, които се опитват да го преминат. Т.е. и да стигнеш 3 дни по-рано, няма да ти дадат по-хубава Компостела (Сертификат). Състезанието се изразява във вътрешната ти нагласа и постигане на баланс между това колко да вървиш днес, така че като станеш утре сутрин да имаш желание да вървиш отново и да ти е приятно. Много хора се увличат в удоволствието и болката да вървят…
Знаеш ли кога да спреш и да си починеш?
Отново говорим за баланса между физическото натоварване и насладите за очите и душата по пътя.
Можеш ли да побереш багажа си в раница с тежест от максимум 10% от теглото ти?
Всеки ден получавахме възхищение или нескрита завист от други пилигрими като нас, които носеха по 10-килограмови раници на гърба си. „Къде сте тръгнали с тези 5-6 килограма?“. Изводът е, че живяхме нормално 17 дни само с тези 5-6 килограма, гърбовете ни ни бяха силно признателни, и в момента обмисляме дали можем да намалим още теглото на багажа за следващото Камино.
Трябва ли ти предварителна организация? А някой да те води?
Много хора се интересуват дали могат да се оправят сами по Каминото, дали не е по-добре с гид. За оправяне сами – няма как да се объркаш, пътят е добре маркиран с жълти стрелки, миди, надписи и прочее. А и дори да се отклониш, като те видят с раницата, местните хора ти подсказват за правия път. Така че е много лесно сам да се оправиш с навигацията. За спането – за април/май – периодът, в който ние бяхме по Камино де Сантяго, не се налагаше да се състезаваме с други пилигрими за най-добрите/евтините албергета, имаше място за всеки. Просто трябва да се появиш и да подадеш креденшълите (един нагънат на хармоника лист, където събираш печати по пътя, с него удостоверяваш че си пилигрим по Каминото) и съответната сума. Някой ако е ходил в най-заетия период (юли-август) да каже дали трябва да си резервираш предварително, за да не спиш по скъпи места или на пътя (което сигурно е завладяващо преживяване).
В готовност ли си да променяш плановете си рязко, да импровизираш всеки ден?
Уморяваш се по-рано, налага се да останеш да спиш в друго село. Изведнъж изскача магазин, ама още не е станало време за обяд. Решаваш да добавиш 10-тина километра към ходенето днес, за да видиш някое страшно местенце. Нов мазол, а нямаш лепенки. Ако тези неща не те притесняват и не ти бъркат в здравето, значи си готов да импровизираш и да се оставиш на Каминото да те промени към по-добро.
Колко паста можеш да изядеш?
Това е националното ястие на Камино де Сантяго. Колкото повече обичаш паста, толкова по-добре. А и риба тон се прокрадва в почти всички салати и маднжи – нещо, с което не свикнахме и се наложи да обясняваме всеки път, че искаме „sin atún“.
Промяната добре ли ти се отразява?
Дали си готов да останеш насаме със себе си? Ами ако събеседникът ти е скучен? Готов ли си да споделяш лични неща с непознати? Ами ако някой от тях ти реши проблема?
Искаш ли да споделяш истории?
Ще пожелаеш ли ‘добър път’ на непознати? Ще вдъхновиш ли някого с твоя пример? Колко човека ще поемат по Каминото, благодарение на твоите разкази? А какви ли мисли ще те връхлетят?
Задавайте си тези въпроси, ние дори решихме, че сме готови за второ Камино. Предупреждаваме – предизвиква пристрастяване! После направихме третото – по крайбрежния португалски път, а после и четвъртото!
Е, какво решихме? Готови ли сме за Камино де Сантяго? 🚶🏻🚶🏾 🐚 ➡
Харесва ли ти тази статия?
Следи новини от нас в страницата ни във Facebook.
